Напразни мисли в една „луда надпревара”

Всяка прилика с лица и събития, съвсем не е случайна,
търсена е умишлено.

Изразите в кавички са обобщаващи понятия

и могат лесно да бъдат персонализирани.
Стига да ви заприличат на някого или на нещо.

Оставам избора свободен, и на вас.

И съм длъжна да предупредя, че за храна почти не се говори!

Не е луд онзи дето яде баницата, хитър е този който му я дава!

Донякъде приемам за уместно хапването „на крак”.
Необходимо е,

когато хвърчиш като финикиец по задачи,

или пък живееш в офиса, вече цяла седмица,

за да предадеш най-накрая проекта, с краен срок „вчера”.

Когато след усилено бъркане по джобовете,

чупене на порцеланови прасенца и „връщане на бутилки”,

т.е в безизходица,

стотинките стигат само за това…

Налага се, когато има куп интересни неща за свършване,

докато се опитваш да не умреш от глад…

Но да живееш само с вкусът на

” Макдоналдс” и „Кентъки”,

колкото и да ги редуваш,

е нещо, като да правиш секс само „на крак”.

В добрите случаи - по тоалетните на дискотеките,

в лошите - „сам в банята”.

Както се казва: „хапването на сандвичи",

нямаше да ме притеснява толкова,

ако не се беше превърнало в удобен модел на общуване

или по-скоро удобен начин за избягване на общуването.

Осветената страна на луната

/пояснявам,

в случай, че не се разбира защо говоря за луната, а показвам снимки на земята.

Грешка няма - поне не в това!

Правя така, за да подчертая, че към тези, за мен не маловажни проблеми, всички се отнасят така, сякаш Те, засягат луната, а не земята.
Внасям и известно „объркване”, за да илюстрирам, колко объркан може да се чувства, един, гледащ единствено и завинаги, само американски касови филми събеседник,

на който разказвам разпалено за магията на европейското кино и споменавам,

нему неизвестни, имена на динозаври - огромни и изчезнали, като Антониони и Филини ….. Няма спор - изглеждам като от луната.

В същия дух на размяна на неразбиращи погледи говорим за Амодовар, Люк Бесон , Братя Коен, Милош Форман /

Та...

Осветената страна на нещата!

/Подчертавам осветена,

но едва тук, аз я просветлявам.

Както и съм длъжна да разясня, че далеч не е светла/

Заведенията за „бързо хранене” предлагат, преди всичко, бързо обслужване.
Разчитат на самообслужване и контакт сведен до размяна на максимално съкратени, до обезсмисляне послания.
Не се интересуват истински от обратна връзка, предложения или оплаквания,

за да не подстрекават замисляне над храната, а само от бройката на минувачите.
В замяна, те "освобождават" от напрежението да избираш и проявяваш въображение.
Менюто е обрано откъм текст , но щедро откъм картинки – големи, цветни и ефектни реклами. Общуването се извършва на "гише", без място за импровизации.

Реализират голям оборот, с което стават уважавани и престижни,

за да затворят устата на претендиращите за качеството на храната.

От тази височина,

без право и без срам,

си позволяват, да налагат концепцията,

че „лесно достъпното” е и „лесно смилаемо”.

Да му мисли стомаха на потребителя!

The dark side of the moon

От тъмната страна на хранителната верига, стои потребителят.
Ето как изглежда „любителят на бързи закуски”:

Докато те заблуждава, че те слуша,
с единия крак, прекрачва прага,
а с другия - човърка фас ”Autside”.

Обръща глава, само за да кресне с поглед:
”айде, казвай к'вото ще казваш, че бързам…

И по-стегнато, моля, че докато разбера на къде биеш,

забравям за какво говорим…”:

Сякаш, изобщо става дума за нещо …

В едната ръка държи препълнени чанти,

от които изкачат, припряни и тревожни мисли,

съдържателни и респектиращи,

също толкова,

колкото лекарска рецепта против „грип”: антибиотик плюс витамин „C”.

Сам можеш да си го предпишеш!

Да не говорим, че в повечето случаи без хапчета оздравяваш за седмица, а с тях се влачиш месец, та и повече…

В другата ръка, държи „дистанционното”, със залепнал за палеца бутон, на който пише:PR/CH и натиска нервно,

докато пита или отговаря отвлечено - без въпрос и връзка…

/На същото място и със същата успешност може да държи мишка, телефон, MP3 плейър и т. н., т.е

всякаква, по-интересна от човека, техника;

както и такова, като дистанционното на картинката /



Все за някъде бърза, поради което вече не знае кой е и къде се намира.
Изморен и отегчен не спира да преследва и търси,

и той не помни вече какво,
но е увлечен от движението и най-вече от свистенето на вятъра в ушите,
което много му помага, да не чува мислите си…

Как за Бога, се общува с такъв човек?
Ако наистина знаете как, моля пишете ми!

Един почти съвършен свят

Когато говоря за "почти съвършени неща",

визирам тези неща, които са "почти безсмъртни".

Пример:
„Заведенията за бързо хранене” изграждат "почти съвършена симбиоза" с „любителите на бързи закуски”.

Така става със създадените един за друг!

Страничният наблюдател, въобще не е безпристрастен!

Психотерапията е създадена,

за да наблюдава и оценява,

спортуващите вечния спор: ”Яйцето или кокошката”,
а както и за да печели от това.

В качеството си на един, не съвсем страничен наблюдател,

насърчава и се възползва от симбиотичната идилия между „заведенията за бързо хранене” и „любителите на бързи закуски”.

„Хапването на крак”, се отразява,

преди всичко,

най-благоприятно върху покачването на цената и търсенето на психо - терапевтични услуги.

Поради което терапевтите си затварят очите за неблагоприятните странични ефекти.

След терапия,

100 лева по-късно

и 45 минутно мълчание,

все пак се чувстваш доста по-разтоварен

и не по-малко самотен,

което от своя страна те връща пак в кабинета.

С две думи: всички са доволни!

Медийното пространство

Преди всичко, всички участници:

„Заведенията за бързо хранене”, „Любителите на бързи закуски” и „Терапевтите” ,

се насърчават един друг,

както и отчаяно,на всяка цена се борят за внимание.

Използвайки на места, крайно неуместни, именно заради което, учудващо интересни похвати като:

събличане, крещене, поставяне на силикон, рязане на глави, разпространение на порно сред децата,

абе всичко което не би направил човек,

освен ако,

отчаяно и на всяка цена не се опитва да „хване око”.

Въобще не преувеличавам и не си измислям.

Питайте Валентина Хасан и Иван Ангелов /които и да са те /, ако не вярвате!

Буквално пазарът е претъпкан до козирката от „Съвършенство",

изскачащо във всякакви форми и от най-необичайни места,

дотолкова, че скромният потребител,

губи завинаги и безвъзвратно критериите си за "грозно" и "пошло"

и с това съвсем опростява нещата:

Когато няма грозни и пошли неща, защо са ти критерии за тях ?!

Сещам се и за други начини да се възпитава вкус...,

но каквито такива.

Нека бъдем преди всичко реалисти!

Мечтателите са изчезващ вид.

Народът e казал: „Потреблението определя пазара”, и:
„Клиентът винаги има право”,

а за народа, "или добро или нищо"!

Тези, които не искат да оглушеят и обичат луксозните ресторанти

Както се казва в един много стар филм ”Историята на света”,

тези които не искат да оглушеят и обичат луксозните ресторанти –„да го духат”.

Сега сериозно!

Въпреки че, за сериозните неща,

не бива да се говори много сериозно - пречи на възприемането на проблема.

Мечтая да мога с някого, да помълча…
Ей така спокойно,
обстоятелствено,

на широко и на воля,
без да се чувствам сама.
Без да се чудя как да съкращавам изказа си,
как да съкращавам мислите си или чувствата си.
Без да е нужно,

докато „мълча” да вадя гълъби от ръкавите,

да правя кълбета или пък да ходя на ръце,

за съжаление,

единствените съдържателни неща,

които могат да задържат внимание - 45 минути и то без пари.

П.С
В тази връзка „луксозните ресторанти” станаха рядкост, защото са непотребни, а не са непотребни защото е рядкост да ги откриеш.

В случай, че не става ясно, това е карикатура на Макдоналдс. На кутийката пише "Кралски луксозен!

Да бе...

П.С.

Легенда:

"бърза закуска" е метафора използвана да замести всички продукти и услуги, създадени единствено с комерсиална цел, които имитират съобразяване с качеството на предлаганото. В дълбочина законно не се интересуват от последствията, от моралните увреждания, които причиняват на потребителите. На драго сърце бих казала "менте", но ме е страх от съд и за това не си позволявам да лепя заклеймяващи етикети. Има потребители дето си имат ментето за "Уийски", та хич и не ща да се съдя с тях.

"Заведения за бързо хранене" - това е алегория, чрез която се опитвам да изразя отношението си към всички фирми и институции, които без оглед моралните последствия, на широко печялят от разпространението и продажбата на "бързи закуски"/за тях по-горе виж/

"луксозни ресторанти" е метафора за специлизирани, високосъдържателни продукти и услуги, ориентирани изключително към специфичните потребности на потребителите, които се ползват с традиции и морал в предлагането на услугите си, за което обаче се заплаща по-скъпо, с поддържане на по-високо ниво на "интелектуален багаж".

"психотерапевтите", освен, че добре изразяват себе си, олицетворяват всички медиатори, които се опитват да поддържат регулацията между комерсиалното профанизиране и опазването на морала и качеството на предлагане.

Потребител: Аз, Ти, Ние... Потребителят е този който се върти на въртележката с цел адаптация и мутация, защото на къде мислите, че отива света? - Натам, накъде!Е за това е по-добре да се мутира, без много, много да се придиря!