Няколко думи за връзката между чувствата и тялото

"Във фазата на “Holding” бебето е абсолютно зависимо, то не може да знае за майчината грижа и не може да контролира това което е добре или зле свършено, а може просто да прибира печалбите или да търпи загубите".
Доналд Уиникът

Това, което се чувства, когато човек има „чувство”, е неделимо свързано със състоянието, в което се намира тялото му в момента.
Използваната за описание на „чувството” дума, почти винаги
идва от дума, изразяваща придружаващото в момента физическо състояние.
Доказателства за това могат да се открият в историята на езика – в етимологията на думите, които се отнасят до чувствата.

Много когнитивни термини описват телесни състояния, които възникват, когато някаква силна потребност не може да се удовлетвори /да се превърне в действие, да може да се наблюдава като поведение - не само като “състояние”/, поради факта, че дадено необходимо условие отсъства.

Тъй като ранните значения на много думи са били загубени, не разполагаме с всички факти , които бихме искали да имаме, но имаме достатъчно, за да издигнем общ аргумент.

За да се опишат непосилни, “предсмъртни” болки или мъки напр. употребяваме думата “агония”.
Първоначално от гръцки език тя е означавала борба или преборване. Добро метафорично обозначаване на чувството по време на “непосилна” болка.
Така по естествен път е започнала употребата на същата дума, в случаите когато и други неща се преживяват по същия начин.

Подобен аргумент се издига и за думите, които използваме, за да обозначим състоянията на психиката или когнитивните процеси.

Те почти винаги са започвали като позоваване или на някакъв аспект на поведението, или на средата, в която то се е осъществявало.

Източника на обща дума за състоянията от този вид е очевиден:

Когато нещо липсва, казваме че го искаме.
От гледна точка на тълковния речник “искам” означава “страдам от липсата на”, а силното желание наистина може да бъде болезнено.

Близък синоним на “искам” е “имам нужда”; “имам потребност”.
Да си в „нужда” означава да си поставен под ограничение.

„Желание” и „надежда” са също състояния в, които човек е в готовност да направи /да му бъде направено/нещо, но по време на преживяване той е в неспособност да го осъществи.

Понякога разграничаваме „желание” от „потребност” единствено по интензивността на „нуждата”.
Т.е. по разрушителния ефект на последствията от ограниченията, наложени от невъзможността за удовлетворяване.

Когато нещо от което имаме нужда отсъства, казваме, че то ни липсва.
Когато искаме нещо от дълго време, казваме, че копнеем за него.
Копнеем да видим някого когото обичаме, но който отдавна отсъства.

Когато миналите последствия са били неприятни, не се надяваме, не ги желаем и не копнеем за тях.
Вместо това се притесняваме или се чувстваме тревожни по отношение на тях.
В английския език “worry” (притеснявам се) и “anxiety” (тревожност), първоначално са означавали “давя , душа, задушавам”.

Когато още в самото начало на нашето съществуване, реакциите ни са системно непоследователно подкрепяни/ту подкрепяни, ту не/, ставаме неуверени, нерешителни, свити, стеснителни, недоверчиви, в смисъл че не се доверяваме.

Доверието (confidence) идва от тевтонски корен, внушаващ утешение, утеха (consolation), което значи също “укрепвам”; ”заздравявам“, “обединявам” и на свой ред има далечно гръцко значение на “цяло”.

Доверието се подхранва от постоянството, от логическата последователност.
Думата ”доверие” съвпада с думата ”увереност”.
По-подходяща за употреба е думата ”доверие”, защото в нея има повече наивност и взаимност.
”Доверие” включва не само това, че детето се е научило да разчита на непрекъснатата връзка и тъждественост, с хората, осигуряващи му всичко,
но и че може да вярва на себе си и на способността на собствените си органи да се справят с импулсивните си потребности.
Че може да счита себе си, като достатъчно способно, да му се има доверие. Така че да не се налага тези, които го „осигуряват”, да са непрестанно нащрек, за да го обслужват или пък да го напуснат.

Трябва да се каже обаче, че количеството доверие, извлечено от най-ранните преживявания, изглежда не зависи от абсолютните количества храна или демонстрации на любов, а от качеството на родителската грижа.

Родителите създават чувството за доверие в своите деца, чрез този тип отглеждане, който комбинира чувствителни грижи за детските индивидуални потребности и здраво чувство за това, че на детето може да се разчита.

Това формира у детето основата на един компонент от чувството за идентичност, който по-късно ще комбинира чувството, че то е ”добре”, че е себе си и че става такъв човек, какъвто другите хора вярват, че ще стане.

.............

..........

.........

.......

П.С

/Разговорът започна в царството на Графа, около това,

можем или не, да влияем върху собствената съдба и тази на другите./Списъкът/
По същото време, в няколко поредни поста аз говорех за свободата на избора , за това как оценяваме важните неща в живота си и как изобщо общуваме помежду си.

В коментарите при Графа, приказката потръгна и се стигна до "Компромиси и още нещо".
Там Графът подаде със:
" може би причината е, че чувствата са една от основите на това нещо, което наричаме душа?"
Val отговори:
" Така е - душата е много свързана с чувствата… Връзката тяло-съзнание-душа ми е интересна… Мислиш ли, че душата би могла да има ‘памет’ и дали чувствата ще зависят от тази памет, ако я има? "
Аз обещах да отговоря подобаващо сериозно - с пост.
Но не знам как така се занизаха думите, та стигнах до тук?/

А ето и мислите на Vira111, асоциирани от темата.