Постоянно чакам да коментирате това което чувствате, мислите, виждате, чувате, усещате, докосвате и вкусвате…
В тази връзка се замислих…
Защо хората, рядко коментират?
Може би се чувстват некомфортно, когато дават израз на нежността или враждебността си, на нуждата си от подкрепа, на своята самота или страхове?
Какво правите вие, когато не сте съгласни с нещо или пък не одобрявате някого или нещо?
Замълчавате и отминавате или давате израз на чувствата си?
Анонимно ли го правите или заставате под името си?
Как поставяте въпроси, когато не сте разбрали нещо?
Замълчавате и отминавате или давате израз на чувствата си?
Анонимно ли го правите или заставате под името си?
Как поставяте въпроси, когато не сте разбрали нещо?
А правите ли го изобщо?
Чувствате ли се способни да поискате разяснения?
Имате ли такова правило, според което, ако не разберете нещо, това винаги е по ваша вина?
Чувствате ли се способни да поискате разяснения?
Имате ли такова правило, според което, ако не разберете нещо, това винаги е по ваша вина?
Аз казвам неща, които са лични или говоря за това как виждам света и какви проблеми ме тормозят.
Вероятно, нещата за които пиша понякога ви радват, други ви причиняват мъка, трети може да ви карат да се срамувате, пети да се гневите или отегчавате…
Вероятно, нещата за които пиша понякога ви радват, други ви причиняват мъка, трети може да ви карат да се срамувате, пети да се гневите или отегчавате…
Каквито и да са чувствата, за които става дума, ако аз не чуя за тях, няма как да знам, че изобщо сте идвали…
Няма как изобщо да се "срещнем"…
Мисля, че в подценяването на необходимостта от обратна връзка, се коренят причините да се чувстваме все по-самотни и неразбрани, несподелени…
Не искам да наблюдавам безучастно, как постепенно се превръщаме в лъжци и лицемери. Не вярвам, че преобладаващо чувстваме омраза и отчуждение.
Вярвам, че всичко което виждаме и чуваме, създава своя отпечатък в нас. Всеки изпитва нужда да обясни на себе си или на някого това което е видял и чул. Така действа магията на необходимостта от споделяне.
Ако човек не подложи на проверка намереното от него обяснение, започва да гледа на него като на факт, без да се замисля дали е оспорим или не. Доста често в основата, върху която се изграждат нашите действия и мнения, лежат именно такива „факти”.
От друга страна безпокойството, враждебността и самотата, която сами подхранваме, завладява чувството ни за собствена ценност.
Тук някъде се крие причината, поради която много от нас се мислят за „Велики Злодеи” или „Супер Мени”, а не просто за хора, които дишат, живеят и чувстват.
P.S
Аз не съм гадателка и не искам да бъда. Мъчително е за мен само да предполагам какво мислите. Така че... продължавам да чакам!
..........................................
П.С
Ако блогувате, то несъмнено ви вълнуват коментарите.
Ето един друг поглед върху същата тема: "Като си пееш, Пенке ле..."
Погледнете и този пост на Алекс К: "5 ползи от писането на коментари"! - кратък, съдържателен и полезен анализ.
Публикации
13 коментара:
Само с една усмивка ще ти се обадя, че съм тук!
Понякога нямаме време или възможност да се съсредоточим, за да изчетем всички хубави неща. Не е защото чувстваме омраза и отчуждение.
Определено не чувствам омраза към каквото и да било, поне не в истинския смисъл на думата. Аз лично не коментирам, защото рядко имам време да се зачета и да прочета цяла твоя публикация, признавам си.. Иначе имаш много хубави размисли, с повечето неща съм съгласен. :)
We come, take a fast look, then go.. then come again, then read, then smile and think (or think and smile), we come, we read.. and at that very end we sometimes write.. we share our thoughts..
Отдавам го на ритъма на ежедневието.. На умората в късните часове - физическа и мисловна, съзнателна. Разхвърляни от този ритъм, често единствено оставаме да говорим със себе си..
И да, обратната връзка е супер ценна, гарантирано мотивираща.. Особено когато е придружена с усмивки :)
И често просто оставаме да я чакаме, чакаме.. замислени над самотата си.
Няколко странни, малко тихи души бродят/бродим наоколо.. Едно малко социално общество на твоите мисли и думи.
Може би ни е рано да споделяме без последните - все още сме сравнително примитивно общество.
Или може би думите винаги ще останат най-силното и трайно..
Наминавам често :) Но обикновено именно същият онзи виноват - ритъмът - ми попречва да се задържа.. и да споделя..
Замислих се, кога пиша коментари.. Тоест, как се разви във времето писането ми. Изборът е прекалено голям за възможностите ми. И егоизмът ми прекалено силен за да коментирам често. Да, не писах веднага след като прочетох поста ти, защото ме смути колко много условия съдържа той. Искаше ми се да ги няма. Страхувах се, че ще обслужа няколко зададени въпроса без да мога да предложа отговор. Снимката с тромпета е прекрасна, лаконична;)
И аз чакам.Вече 3 месеца...Иде ли?...
Наистина напоследък много блогъри започнаха да се имат за "голяма работа".Може би това е причината.Хората понякога игнорират съдържанието на даден блог не защото е лошо, а защото са си изградили някакви предразсъдъци относно автора или самия блог.А други просто ги мързи да пишат...В поста "Като си пееш Пенке ле" съм засегнал малка част от тази тема. ;)
Поздрави,
Алекс
Благодаря ви приятели, че се обадихте!
Друг път като наминавате, драскайте някой ред, ей така да знам, че има Някой там:))))
Да се обадя макар и с голяма закъснение, ама и ти не пишеш толкова често да ти проверявам блога, често.
Относно другото в записа. Айнщайн е направил пробив само със заглавието - "Теория на относителността". Не че съм го чел но заглавието е красноречиво.
Nin,
здравей!
Ритъмът ми - какъвто възможен.
В стила на Айнщайн - "Вечно се надбягвам с времето, пък то най-вероятно нехае".
Да..., нещата са относителни, но относително се очаква, когато изтървеш филията да падне на земята, а не "да литне...,
земята да продължи да се върти - поне в рамките на "нашия живот",
както и когато искаме да се разберем,
ние по между си,
да си обменяме знаци, за да си предадем информация.
Нещата са "относителни" и именно, защото са субективни.
Всеки има свои причини, свои истини, свои виждания и съвсем свои мисли, колкото и те да му изглеждат единствено правилнитните и възможните!
И точно към това приканям,
искам да изляза извън "главата си ", доколкото е възможно, защото там съм се наслушала - говоря си много!
Искам да чуя Вашите мисли, където и да се намирате, както и физически да съществувате...
Иначе...,/повтарям се/
как да ви срещна?!
Приятно ми е, че наминаваш!
На Симеон искам да кажа, че всички въпроси, които задавам са по-скоро реторични.
Задавам ги, най вече защото аз съм ги открила като важни въпроси към самата мен - споделям въпроси един вид.
Аз се нуждая от същото.
Имам толкова много отговори, а значително по-малко въпроси...
Не забравям да подчертавам, че оставям избора на Вас да споделите вашите отговори.
Смятам, че изключително важно за споделянето е не само размяната на отговори, а най-вече, на правилни въпроси.
Ако Хамлет не беше задал няколко важни въпроса, цялото културно човечество можеше и до ден днешен да се занимава единствено и само, с няколкото не толкова важни отговора поместени в едноименното произведение.
Обаждай се по-често!
Надявам се не боли?:))))))))
Ха, харесва ми стила ти, всъщност за първи път влизам тук.
по темата - коментирам винаги, даже май понякога ще е по-добре да си мълча, но имам мнение почти винаги и както каза ти - не искам да съм самотна, лъжкиня, премълчала и тъй като общуването в наше време е на път да се загуби - поне така изглежда ще бъде за нашите деца, а аз не искам, се боря по всеки един възможен начин.
поздрави от Нефф
Нефф,
добре дошла.
Ей такива хора търся!
Дето не могат да мълчат:))))))))
Наминавай!
Лаф да става :)))))))
Благодаря, че си поставила връзки към двата мои поста.Всъщност във поста при Ганчо се опитвам да представя по възможно най-забавен начин нещата.Със коментарите всичко се получава с търпение и упоритост.Продължаваме да пишем! :)
Коментарите са едно от основните неща, които разграничават блога от останалите "форми".
От моя изключително скромен опит, мога да кажа, че хората коментират основно когато си ги "докоснал" - било то чрез "прочувствен" или "интелигентен" текст, или точно обратното - когато си ги провокирал до степен да те отричат.
От там и няколко вида коментара винаги се получават, които няма смисъл да обяснявам на дълго и широко.
Но, основното е, че наистина е важно щом човек е решил да пише блог да получава така важната обратна връзка, без която блогът не би бил блог, според мен.
Публикуване на коментар