IX. Конструиране на действителност и стилове на живот

Esher

Продължение на темата:"Колко действителна е действителността?"

Как ние хората се опитваме да предадем смисъл,
подреденост и от там ПРЕДСКАЗУЕМОСТ на безформеното,
фантасмагорично и калейдоскопично многообразие на нашият живот?
Как вследствие на това ние преживяваме нашата екзистенция,
по съвсем определен начин?

Алфред Адлер, въвежда в психологията понятието „стилове на живот”.
В това понятие той обобщава, преди всичко, онези типични начини на поведение,
с които човек се опитва да се нагоди към отделните условия на живот,
и преди всичко към промените в живота.

Клиницистите, които се занимават с практическите резултати на подобни „мирогледни форми”,
трудно могат да избегнат впечатлението,
че начинът, по който хората се опитват да подредят и изживеят живота си,
в значителна степен, зависи и от дадености, които стоят над личността.
Например:
културални, религиозни, идеологически, етически и философски представи за света,
според които, човек трябва да живее по определен начин,
докато някоя друга форма на живот "правилна" и "разбираща се от само себе си" ,
се наложи да го измести.

Това обаче твърде много доближава наблюдателя до понятието за „стил на епохата”.

И тук изскача,
онази древна и объркваща походка на мислене в стил:
"Яйцето или кокошката?”.

Появява се въпроса за възникването.

Дали в определен момент „стилът на живот” на едно го,
става пример за мнозина,
или обратно,
той се определя от някаква над - личностова конфигурация на стилове, която същевременно го и ограничава?

С такова поставяне на въпроса обаче, ние изпадаме в линеарен,
причинно-следствен начин на мислене /детерминизъм/, който днес вече не може да бъде достатъчно обяснителен, поради което и защитаван.

Естествено, че има непосредствени отношения между причина и следствие, но това все пак е една малка част от цялостната система на взаимодействия.

Това, че гениалността и безумието са пословично родствени
и едновременно с това изглеждат необединими,
е класически пример за проблематиката на линеарното мислене.

В позициите повлияни от конструктивизмът, редът и хаосът са взаимнозависими:

Редът се нуждае от безредие,
а безредието идва от твърде закостенелия ред.

Те се обуславят взаимно и заедно водят, а не чрез стоящият над тях духовен водач, до самоорганизираното на системи от всякакъв вид.

Този възглед е също толкова нов, колкото и всяко друго нещо под слънцето.

Можем да го открием още в Упанишадите-
/ общо наименование на различните философски съчинения в древна Индия, коментарии към Ведите - свещени книги, притчи, диалози, разкази ./

В Таоизмът -
/ -рел. Древно учение в Китай от ІV в. пр. Хр.
Днес е широко разпространена синкретична народна система от вярвания наред с религиите на будизма и конфуцианството, но обръща особено внимание към алхимията и различни методи за постигане на дълголетие./

При Хераклит –
/твърди, че промяната е реална, а устойчивостта — илюзия. Известен е с афоризма
„Панта рей“ -”Всичко тече, всичко се мени”.
Хераклит е първият философ, за когото движението (промяната) е основна категория. Повечето му съждения демонстрират всеобхватността на движението:”Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река.”/

Това, че светът на науката не е отражение на вечната истина го е установил Giambattista Vico още 1710 г:
„Науката не е нищо друго освен подреждането на нещата в красиви взаимоотношения”

Конструктивизмът се изгражда върху такива разсъждения.
Той постулира, че всички факти са точно това, което именно означава думата factum “направени”, т. е са направени неща.

Да,
представата ни за света е една конструкция,
но всички конструкции, са непосредствено свързани с понятието "стил".

Как в ежедневието се стига до стиловете на живот, които създават действител­ност ?

Отговорът на този въпрос ни предлага цял клас от експерименти с трудното за превеждане име “noncontingent reward experiments”. /може да подадете подходящ превод/

Смислово noncontingent трябва да означава /без рамки, нещо като липса на контекст/. Скоро ще разберете за какво иде реч.

Става дума за така нагласени експери­менти,
при които между поведението на подопитното лице и поведението на експериментатора се изгражда по изкуствен начин връзка,
така, че подопитните лица, са докарани до там да създават тази връзка (контингенси)/смисъл,рамка,контекст,смислов конструкт/.
Обяснявам:
На подопитното лице се казва, че участва в експеримент.
Експериментаторът ще задава въпроси.
Подопитното лице ще отговаря на въпросите.

Задачата на подопитното лице е да следи реакцията на експериментаторът и да започне да съобразява отговорите си с нея.
Да отговаря на въпросите с помощта на многобройни проби, като по обратната реакция на експериментаторът спрямо отговорите, бавно да схване положението на нещата (обстоятелствата), които в началото са му напълно непознати.

Това, което лицето не узнава до края на експеримента е неконтингентността на ситуацията, която се състои в това,
че между неговите отговори и това дали експериментаторът ги обявява за правилни или неправилни, няма никаква причинно-следствена връзка.

В такъв експеримент, подопитното лице, трябва да установи дали двойка от двузначни числа, от които експериментаторът му прочита дълъг списък, си подхождат или не.

На неизбежния въпрос на подопитното лице в какъв смисъл числата трябва да си "подхождат" или да "не си подхождат",
експериментато­рът отговаря,
че точно в това се състои задачата - да се открие зависимостта.

Той започва с прочитането на двойките числа, например "48 и 12".
Подопитното лице започва да си представя цяла поредица от очевидни "зависимости" на пример:
„това са цели числа и двете са кратни на 2, 3, 4 и освен това на 6 и на 12, ако ставаше дума за минути, то заедно дават един час” и т.н.

Подопитното лице казва "подхождат си", а експериментаторът казва "погрешно".

Въз основа на тези отговори, възможностите, взимани под внимание до момента, със сигурност могат да бъдат изключени.

Следващата двойка числа би могла да бъде "17 и 83".
Подопитното лице сега започва да разсъждава над други неща:
На пример:
„ че този път по-малкото число е преди по-голямото;
че двете числа не само са нечетни, но са и прости числа и освен това събрани заедно дават 100.
Той решава да каже, че си "подхождат", -но експериментаторът отново обявява отговора за грешен.

Така минава известно време и отговорите бавно,
но все по-често стават "правилни" и подопитното лице, най-накрая,
изгражда, макар и не твърдо установена,
но привидно в значителна степен „правилна” хипотеза за "взаимната подходя-щност" на тези числа.

На това място експериментаторът прекъсва експеримента и кара подопитното лице да обясни своята,
често твърде сложна хипотеза ,
и едва след това споделя с него,
че е обявявал отговорите за правилни, следвайки възходящия клан на една Гаусова (камбановидна) крива.
Т.е. в началото правилни отговори е обявявал много рядко,
а след това все по-често
и че между двете събития (отговора на подопитното лице и реакцията на експеримента­тора) не е имало никаква връзка.

Повечето от подопитните лица отначало не могат да го възприемат.

„Който с усърдна умствена работа е въвел ред в света,
чиито прояви нямат смисъл и правила,
поради самото обстоятелство, че активно е участвал в изграждането на смисъла,
вече не е готов да се откаже от своята конструкция,
защото той смята този ред за намерена, а не за измислена действителност.”
(Ватцлавик, 1981).

При определени обстоятелства това може да стигне до там, че подопитното лице да се опитва да убеди експериментатора, че неговият списък от двойки числа съдържа определен ред, който именно е убегнал на експериментатора.

Айнщайн казва:
„Изключително погрешно е да се опитва да се изгражда теория, само върху наблюдавани величини.
В действителност настъпва обратното.
Теорията потвърждава, това което можем да наблюдаваме".


Конструктивизмът насочи вниманието към въпросът "Как" ние хората конструираме действителността, с което помогна да се изостави, стараия линеарен начин на търсене на отговори, определен от въпроса "Защо" .

По този начин отключи редица изследвания в областта на медицината и психотерапията, които постепенно, все повече се домогват до знанието какви са невробиологичните основи на поведението и "Как" се конструират и функционират когнитивните процеси.
Това придобито знание може да се използва за целенасочено повлияване /манипулиране/ на човешкото поведение. Манипулация означава "Влияние"-"да влияя".

Особено за целите на Рекламата,
вече не малко години, се използват различни техники за целенасочено повлияване на поведението на потребителите.
И това не е параноя или конспиративна идея.

Ето погледнете тия филмчета,
те го демонстрират.

http://www.youtube.com/results?search_query=Derren+Brown&search_type=


Показах ви ги във връзка с поста:"Напразни мисли в една луда надпревара"

Това пък е съвсем прясно:http://www.download.bg/index.php?cls=program&id=30580

Следва продължение:
„Самоизпълняващите се предсказания”