Матриархат - Патриархат

Петър Ванев – Пиеро написа поста:”Защо мъжете сме по-грозни” ,

с което заби още един, як гвоздей в тема,

чийто призрак блуждае отдавна в пространството.

Енея с усмивка я подръфна в „Какво е Матриархат”;

Тишо я побутна, уж небрежно с „Дискриминират ме!Протестирам!, с което предизвика лавина от коментари.

Пиеро, я върти на шиш и нищи от различни гледни точки ту с „Жената, науката и свирката-доменната пещ на кариеризма”, ту с „Мъжки свирки и женски футбол” , с което грубо очерта граници, опиращи в проблеми, засягащи всички ни.

На твърдението, че мъжкото и женското ще са винаги в конфликт, първосигнално реагирах така:

Недоволни хора има много! Срещала съм ги и продължавам да ги срещам.

Никога не ми е идвало наум да ги деля на мъже и жени.

Явно съм заобиколена от хора, които се чувстват добре в кожата си.

Взаимността в разпределянето на ролите и задачите в
семейството, е основата върху която то се държи.

Но това важи за всеки съюз -
работен или такъв, създаден от еднополови.

Уважение на избора, който прави другият, относно какви задължения да поема, докато върви и по собствения път на усъвършенстване е разковничето на благоприятна атмосфера на взаимност.

За всичко това си трябва любов, но само любов не е достатъчна.

Здрав и дългогодишен съюз, могат да изграждат личности,

които се съобразяват с факата, че се променят,

които не спират обмен - да взимат и да си дават, както и при
необходимост, независимо от трудностите ,

приемат кризите, като сигнал за
предоговаряне на позициите, ролите, потребностите и приоритетите,

а не за крах и край.

Вече в този обмен , както жената, така и мъжът привнасят собствения почерк.

И слава богу, защото имат какво да си дадат и на какво да се учат един от друг,
както и да се наслаждават на различията.

Да приемеш, да обичаш и да се възползваш от различията на партньора,

това е подправката, оправяща вкусът, ако реалността го вгорчи .

За да се намъкнеш в обувките на другия обаче,

пък било мъж в женските или обратно,

се иска обич, смелост и честност към самия себе си,

не само, за да признаеш резултата от експеримента, но и да позволиш този резултат да те променя.

Ин и Ян са едно цяло.

Това което най-вече правят е, че се допълват, което не е статично положение, а тъкмо обратното - бясно движение. Също толкова бясно, колкото се върти “колелото” на живота, в спирала и в посока напред към бъдещето.

И ако случайно имам някаква бегла
предства за това какво е феминизъм,

то преди всичко феминизма е фикция с антикварна стойност.

Винаги се намират привързани хора към антики,

за това са измислени музеите,

придружаващите ги истории за любопитните туристи,

както и високите парични стойности на потънали в прах знамена,

обезжизнени, за да не плашат, и омотани около плашила, за да пазят нивата.

На моята малка планета има толкова
място за един мъж, колкото място заема и една жена.

И смятам за прекрасен мигът в който те двамата се гледат в очите,

без да се интересуват кой на къде е гледал преди малко,

с копнеж, че това ще им помогне занапред да погледнат в една посока.

Тъкмо си мислех, че съм ясна и няма какво повече да кажа по въпроса, когато Пиеро поде нова песен:

„Така обаче не мога и да си обясня категорично - грозни ли сме мъжете изцяло или не ни пука? Жените ли са по-красиви или по-им пука? Бирата има ли значение или не? Май лошата новина е вярна - мъжката красота е подценана, а женската - надценена…”

Първосигнално възкликнах:

„“Не бъдете толкова самокритични!Много сте ми хубави - к’во ви е?!Обичате жените, за това ви изглеждат по-красиви. Аз обичам мъжете, за това, те ми харесват по-вече.”

Емоционално и чистосърдечно реагирах по темата.

Когато се размислих, обаче, темата ми заприлича на лукова глава и видях в произнесената като на един дъх,
уж, нищо и никаква реплика: "защо мъжете сме по-грозни.", множество асоциации , които заизкачаха, пласт след пласт.

Евгени взе, че каза:
„Аз правя каквото мога, за да се поддържам и то не заради “красотата” - да не съм манекенченце-но имам друга цел. Едно време Митачето (крика) канеше гости в едно свое предаване (не това на Киро “скалата”)…та на един от поредните такива му подари уред за коремни преси….смяхххх…говедото вика ааа не аз не тренирам аеробика…хммм и е прав.
Красотата не се измерва само с външният вид на жената или мъжа. Силата на характера е важна."

В контекста на "Защо мъжете сме по-грозни" това ми прозвуча така:
Лошият външен вид може да бъде компенсиран и по този начин оправдан и това е приоритет на мъжа.

Завъртяха ми се в главата, дежурни реплики на върнали се, току що Българи, от "Стара Европа", които облекчено въздъхват:
"Ей готини жени имаме тука, там ако знаеш - рядкост е да видиш някоя да прилича на човек!

Оглеждам се и почвам да броя на пръстите на едната ръка, семействата, които познавам и отговарят на общоприетото понятие за щастлив съвместен живот, изразен в клишето „щастливо семейство”.

Заобиколена съм от множество "силни" жени.

Едни са работещи и изкарват много добри пари /около 3 000 на месец/.
Има и милионерки и то на съвсем собствен гръб.
Тези жени изглеждат прекрасно, но по-голямата част от тях, нямат постоянен партньор или семейство, а в най добрия случай, поддържат проформа такова.

Други, които отглеждат сами /без баща/ по две, по три деца,
справят се много по-добре, от колкото в периода, когато е трябвало, освен децата, да носят и биологичния им баща на гърба си.
И те ми изглеждат добре. Всички те се стараят да изглеждат добре.

Жени, които въпреки негативите, издържат някой мъж, просто защото са пристрастени към хубавия му к.р.
Няма лошо, могат - правят го.

Жени, които минават за "лесно живеещи" за не нагазилите на дълбоко в живота им, изглеждащи, че си кълчат кълките на нечий гръб.
А ако влезеш в ежедневието им, забелязваш, че са порядъчно експлоатирани, всичките им способности, че и пре - експлоатирани.Че не само си изплащат кафетата, уискито и цигарите, както и возенето зад волана на чуждите лъскави коли, но и заслужават поне срещу това - уважението за труда си.

Я се опитайте да си наемемете асистентка като "Грозната Бети" и ще видите колко много пари ще ви потрябват, за да намерите човек, на който може да доверите ковчежничето си и който да ви козирува денонощно на прищевките.
Не само това, но ще го гледате с уважение, заради това, че ви излиза скъпо и че сте го намерили трудно и ще знаете, че до известна степен животът ви е в ръцете му.

Защо му е на хитреца да дава всичките тези пари,
пък и „независимост”,
когато може за по 5 кафета и бутилка уиски да подслони хетера и то "вдъхновяваща", която ще козирува от страх, че ще загуби фантазираната си "сигурност” или по-лошо, главата си.
Рядкост е да се натъкнеш на момиче от "тия", дето да не знае, поне един чужд език и то добре и да няма поне едно образование.
Пък дали знае кой е Дориян Грей и всъщност комплимент ли прави като сравнява любимият си с него или не, на никой не му пука. И любимият й също не знае и се усмихва на комплимента.
Виж за Паоло Коелю винаги ще е подготвена, независимо от факта, че поробителят й и представа си няма как се държи книга.

Ами тези семейните жени, за които стана въпрос в началото, дето си тежат на мястото в семейството, и играят под прикритието на Анджелина Джоли - Шесторъкият Шива.
Тъкмо те скрепяват семейството и отговарят за всички важни въпроси.Погледнете майките си!

На фона на всички тези мисли, започват да се редуват, мигайки големи червени думи:
"Матриархат" – „Патриархат”
За власт ли се борите?
За власт ли се борим?
Тази черга, която ожесточено дърпате е единствената твърда почва под краката ни.
Там където има власт, има и много повече отговорност,
отколкото привилегии, освен ако не си български политик.

И ако съм една наранена от мъж, жена, мога оправдано да възкликна със злоба:
"Ами по-грозни сте, защото сте по-хитри, по-нагли, по-практични.
Красотата изисква време, воля за подръжка, информираност и никак не е лесно начинание.
Вечно ни нападате, че сме много меркантилни.
Я си помислете, когато мъж тръгне да си търси булка, не жена за е..не,
какво гледа:
да е с образование, с хубава работа или с добра перспектива за такава, да е добра домакиня, да не е шавлива, да изглежда поне прилично, ако не и /за алчните/ супер модел и да е пресметлива, за да не пилее на хаос парите му и, и, и, ......
Е това ако не звучи меркантилно?”

Аз обаче си имам едно съкровище в къщи,
което изглежда като Аполон, готви зашеметяващо и обожава мен и децата ни, и освен да възкликна с любов:
"Какъв феминизъм, аз обичам мъжете! Искам да завися от мъж, който да ме привлича с различието си и да ми дава точно това, което никога не мога да имам и което отчаено ми липсва. Искам той да зависи от мен и да го привличам с женствеността си, от която той може чрез мен да се възползва и по този начин да го допълвам, за да се чувства цялостен." - какво друго е уместно да кажа!
Не че нямам бели коси от периоди: „Мръсна, пияна свиня!” или пък той никога да не е пял песента: ”Всички жени сте курви”.
Чергата на съвместното живеене е пъстра, люлката на взаимоотношенията ту те издига, ту те изтресква по задник на асфалта.
Но ми писна да ме разединяват и противопоставят изкуствено, само и само конфликти да има!

Все ще се намерят подстрекатели да противопоставят:
Граждани на Ръководиотели; Пациенти на Лекари; Клиенти на Обслужващи;Дебели на Слаби; Грозни на Красиви; Умни на Глупави; Интелектуалци на Простаци;списъкът е дълъг и не искам да отравя единственото нещо, в което вярвам безусловно -Любовта!
Айде да не се противопоставяме и на мъже и жени, на деца и родители и на приятели и приятели!
Всички ние сме дамгосани от етикети, агресивно забити с остър, сочещ пръст.
Всички страдаме от инвазията,
наложена от технологичните изисквания,
бясната конкуренция, засилена от глобализацията,
самотата от все по-неуспешните механизми за приобщаване и социализиране,
които започват да звучат архаично на фона на неумолимите изисквания на адаптацията към градската среда, да бъдем все по-независими и все по-самодостатъчни.
Искам да имам в кого да се гушна, когато ми стане страшно, да мога да гушна, когато на някой му стане страшно.
И ако това е един всеотдаен и обичащ ме мъж, и детето ми ще е спокойно и приятелите ми няма да се чудят какво да ме правят!