ИЗПЛУВАНЕ

Esher

За тези, които сега попадат случайно!
Това е част от поредица постове в смислена връзка.
Погледнете от зад напред "Щипка Парадокси" , "Mindwalk" и "Щипка Послания"

ЕКЗИСТЕНЦИАЛИЗЪМ И ЧОВЕШКИ ОТНОШЕНИЯ

Човекът от една страна е индивид,
единица със специфични и уникални качества
/както електрона като частица/.

Разглеждан в неговата социална среда обаче,
във взаимодействието му с другите човешки същества,
то Той вече е част от система
/както електрона е и вълна в комбинация с другите електрони/,
която не може да бъде обяснена и сведена, до простите характеристики на съставните й части - до специфичните и уникални качества на индивида.

Това което прави човека от индивид,
в част от заобикалящата го среда,
по подобие на електрона, който не се проявява като самостоятелна частица, а като вълна, въпреки, че е и частица едновременно,
средството за взаимодействие на човека,
със заобикалящата го жива и нежива среда,
е КОМУНИКАЦИЯТА.

Това не означава, че трябва Човека да се разглежда,
само като „социално животно" ,
защото това няма да даде възможност,
той да се обясни в неговата екзистенциална връзка, от която социалната му ангажираност е само един,
макар и може би най-важният аспект.

Това, което се старя да направя,
е просто да преместя фокуса
от екзистенциалното към междуличностното,
за да запозная с принципите на прагматиката /поведението/ на човешкото общуване .

Най вече защото,
когато се обърнем към решаването на екзистенциалните си проблеми,
винаги ще изпаднем в капана на наблюдателят, който наблюдава себе си,
т.е ще станем максимално субективни.

И за разлика от „Човешкото съществуване само по себе си”/в екзистенциален смисъл/,
което няма как да стане наблюдаемо „ОТ ВЪН”/поради гореописаните причини/
социалните отношения могат да бъдат в известен смисъл наблюдавани от „обективна” външна позиция.

Установени са правила,
по които може да се зададе /създаде/ такава „външна” гледна точка,
просто наблюдателят трябва да е обучен,
и да не участва в системата от взаимоотношения,
които анализира и желае да повлияе.

Т.е това може да стане от психотерапевт.
Разбира се, този психотерапевт работи с екип /супервизия/,
който пък на свой ред следи,
терапевта неволно и несъзнателно, да не стане участник в системата от взаимоотношения която интервентира.

Човекът не може да надскочи границите,
поставени от собствения му разум.

Субект и обект в крайна сметка са идентични – вътре и вън се преплитат и са едно цяло.

Разумът изучава себе си
и всяко твърдение направено за човека,
в неговата екзистенциална връзка,
вероятно ще се натъкне на същите явления на саморефлексивност /самоотразяване/, които всъщност генерират парадоксите във взаимоотношенията ./ за това по-късно/

Съществуването е ФУНКЦИЯ

От съвременна гледна точка, дори при изучаването на най-при­митивният организъм,
е немислимо,
той да бъде разглеждан в изкуствена изолация от неговата среда.

Организмите са отворени системи,
които поддържат хомеостаза /стабилност /
и се развиват към състояния на по-голяма комплексност,
чрез непрекъсната размяна на енергия и информация със средата си.

Ако осъзнаем, че за да оцелее,
всеки орга­низъм трябва да получава не само веществата,
нужни за неговия мета­болизъм,
но и адекватна информация за света около него,
ще видим,
че комуникацията и съществуването са неразделими понятия.

Следова­телно средата се преживява субективно като набор от инструкции за съществуването на организма, и в този смисъл,
ефектите на околната среда,
приличат на компютърна програма.

Норберт Винер твърди,
че света, „може да се разглежда като безчетен брой съобщения, на вниманието на този, който се интересува".

Има обаче същест­вена разлика между компютъра и човека J
Докато компютърната програма е представена на език,
който машината „разбира" напълно,
влиянието на средата върху орга­низма,
съставлява набор от инструкции,
чието значение по никакъв на­чин не е очевидно,
а по-скоро,
от организма зависи да ги декодира по най-добрия начин, на който е способен.

Ако към това съображение до­бавим очевидния факт,
че реакциите на организма,
на свой ред влияят върху средата,
става видно, че дори на много примитивно равнище на живота,
се осъществяват сложни и непрекъснати взаимодействия,
кои­то са не случайни и следователно се ръководят от програма,
или ако използваме екзистенциалния термин, от смисъл.

Следователно, разглеждано в тази светлина, съществуването е функ­ция на взаимоотношението между орга­низма и неговата среда.

Функция е математически термин, изразяващ вид зависимост между две величини.

При тази зависимост едната от величините, наричана независима променлива или аргумент, еднозначно определя втората величина, наричана зависима променлива или стойност на функцията. Функциите са един от най-основните обекти в математиката и се използват във всички природни и инженерни науки.

На човешко равнище това взаимодействие меж­ду организма и средата достига най-високата си степен на сложност.

Макар че в съвременните общества,
проблемите на биологичното оце­ляване са фиксирани в екологичния смисъл на термина,
тъй като средата е до голяма степен контролирана от човека,
жиз­неноважните съобщения от нея,
които трябва правилно да се декоди­рат,
просто са претърпели изместване от биологическата към по-пси­хологическата област.