На колела в София, репортаж и малко ирония...

Не издържам да съм толкова дълго лирична, за това ще поразкърша за малко китки цинично и после пак ще подкарам напевно.

София, бивше "Китайско Посолство", по настоящем прекрасна, но рушаща се къща, намираща се до "Ялта", срещу "Народното събрание"

С бебешка количка по Софийските улици – ето това е приключение! Всъщност само на крака си е приключение, пък ако сте на каквито и да е колела, удоволствието ви се удвоява!

Някой, който не е опитал може да смята, че е изключително романтично да изведеш бебето „на въздух” в големия град.

За да се впуснете в това неизбежно за всекиго приключение ви трябват много неща. Основните разбира се са: ”бебе и количка.”

Бебе
Всички жени и мъже, които смятат да имат бебе, задължително трябва поне една година преди това да посещават фитнеса редовно и чак когато мускулите им заякнат достатъчно, ще са готови да отглеждат дете.
За да излезете с детска количка в центъра на София, също трябва и да сте истински мотивирани, защото автобусите и задръстванията по улиците, бързо ще ви откажат да предприемате повече пътешествия.

Количката
Ако преди да изберете количката знаете, че ще ви се налага да обикаляте Софийските улици с нея, то тогава най-важно внимание обърнете на колелата! Има такива, които завиват на всички страни и такива - тип джип за всякакви непроходими местности, но досега не е измислена количка, която да отговаря на типично Софийската действителност. Така, че импровизирайте!

Т.Е.
Количката трябва да е с достатъчно големи колела, за да може по-лесно да превзема тротоарите;
достатъчно мобилна, за да заобикаля дупките;
не много голяма, за да може да минавате между сградата и редицата спрели автомобили на тротоара;
с монтиран противогаз заради въздуха;
както и не твърде широка, за да не стоите и чакате по спирките, докато не се появи автобус, който е пригоден за вкарване на бебешки колички - такъв няма да мине - не и по вашата автобусна линия.
Трябва да бъде и достатъчно лека, за да може бързо да я избутате от пешеходната пътека обратно на тротоара, когато видите, че някой въпреки предимството ви не спира,
или за да преодолеете паркиралите на тротоара коли, като слезете смело на шосето. Настръхването при всеки "прелитащ" автомобил, близо покрай вас, е бонус изживяване към приключението, което сте предприели.

Ако пък трябва да пресечете натоварени кръстовища, задължаващи ви да ползвате подлез, то тогава имате избор?

Вариант 1.

Ето един, за щастие добре поддържан, най-обикновен подлез – Метростанция „Сердика” или така наречения разговорно - „Подлеза на ЦУМ”.

С просто око се забелязват метални улеи, предполагаемо пригодени за бебешки колички.Да, ама не.

Без да знаете за уловката, започвате да ръчкате, опитвайки се да вмъкнете количката в улеите, докато от страни отзивчиви граждани ви обезкуражават, изказвайки очевидното, че разстоянието между колелата й въобще не съвпада с разстоянието между металните релси, в което рано или късно сами се убеждавате.

Няма как да преминете над подлеза, тъй като никъде в обсег от 200 м. не се предлага пешеходна пътека или светофар за целта и пресичането на булевард "Тодор Александров" е строго забранено. За това, ако не можете да привлечете „другарче” , което да ви помогне, викате „Неволята” и понасяте сами количката в желаната от вас посока.

Инвалидите пък, е добре да са въоръжени с метална голяма паница вместо шапка, за да я подложат докато се спускат по стъпалата стремглаво, държейки инвалидната си количка с ръце над главата.
Ако се сещате друг начин за слизане споделете! Качването не съм го измислила - разчитам на вас!

Вариант 2.

Един също толкова централен и активно експлоатиран подлез, но далеч по-неподдържан /оставям сами да прецените състоянието му/ – „Подлеза на НДК.”

Тук имате последователност от избори, разнообразие от различни варианти на съоръжения, водещи в крайна сметка до същото решение, да си понесете количката на ръце, справяйки се със собствени сили /в буквален и преносен смисъл/, което ако не друго ще направи врата ви дебел, както на оня вълк от известната поговорка.

Първи избор:

Намирате здрав мъж, който взема количката в ръце! За това и за други неща са мъжете, размислете - не са за изхвърляне с лека ръка!

Втори избор:

Имате си другарче, ходите си с него предвидливо навсякъде и заедно „Живеете активно”, за което ви съветва и се грижи Софийска община / в момента „отговаря” Егида/

Трети избор:

Разстоянието между тези улеи пасва ! Но не бързайте да се радвате!

Скоро разбирате, че качването или слизането не е начинание за обикновени хора, а за щангисти, културисти или каквито и да е спортисти, добре тренирали бицепсите си.

Надолу:

Слизайки е добре да отворите учебника по физика, за да изчислите каква сила ви е необходима, за да задържите еди си колко килограмовата количка под този много стръмен наклон, а също и за да определите центъра на тежестта.

Каквито и резултати да получите, за уравнението ще ви трябват много здрави ръце и крака!
На практика, ако успеете да стигнете средата на наклона неминуемо ще изпаднете в ужас от теглещата ви надолу със страшна сила количка, много по-голяма от тази, с която може да я задържите.
За това просто не опитвайте! В противен случай ще видите как количката хвърчи с детето по нанадолнището, блъска се и преобръща.

Нагоре:

За да не се чудите как да приложите на дело квантовата теория, се огледайте за някой и просто го погледнете! Той бързо ще забележи безпомощното ви състояние и сам ще ви предложи услугите си. Наистина не надценявайте силите си, защото рисковете да „обърнете детето” са същите, само че този път количката ще събори и вас.

Инвалидите - по-добре е да не ги споменавам!

Но като стана на въпрос, с тях общината се е разбрала да не излизат от къщи, за да не си пречат взаимно. Няма инвалиди по улиците - няма проблем.

Ако и с родителите с бебешки колички успеят да се разберат… по-спокойно ще се диша по улиците, иначе народ…, народ…

Единствено за екстремистите инвалиди, Софийска Общината предоставя възможност, вместо да скачат с бънджи например, да се спускат и качват в централните подлези, използвайки пригодените за целта съоръжения и ако оцелеят, да разпуснат мускули разхождайки се по централните Софийски улици и/или да ползват градския транспорт.

Ето такива взаимоотношения харесвам, основани на разбирателство и здрав съюз между „Общината” и „Гражданите”.

Родителите на близнаци - тези с двойните колички и за тях е добре да забравим, така както и Общината, иначе рискуваме да онемеем… Не вярвам да се намери някой, който може да ги обсъжда, че и идеи да има по въпроса. И те като инвалидите е най-добре да не си показват и носа навън!

Четвърти избор:

Ако сте успяли да се доберете до тук, това е най-ниската точка на подлеза в НДК, което ще рече, преодолели сте достатъчно стъпала за тренировка и това ви се е сторило крайно недостатъчно като изживяване, то може да опитате да хванете трамвая, пързаляйки се по тези ефектни, модерни съоръжения, издържани стилово в „Стрийт дизайн”. На това му се вика – „Добър избор!”

След такъв очевиден анализ винаги възникват много въпроси.

Ако се чудите как, по дяволите, трябва тогава да изглежда един подлез, че да може да се ползва и от тикащи детски колички, и от инвалиди, и от велосипедисти, ще ви покажа напр. – „Подлеза на Университета”.

Както виждате има и такива - с достатъчно полегат наклон, но за съжаление се броят на пръсти в София, а в центъра, на най-оживените места, направо липсват.

Ако мислите, че ще е решение, отглеждащите деца да се наредят на опашката заедно с инвалидите, за да получат социален работник, който да им оказва необходимата помощ в преодоляването на препятствията по Софийските улици - просто за да свършат елементарни неща като да изведат детето в парка, да отидат до поликлиниката, или напазаруват, то вече съм сигурна че сте разколебани от полезността на подобно предложение.

Както и да въртим и да го сучем, опитвайки се да разтоварим Софийска Община от отговорност, все не можем да избегнем факта, че един придружител едва на себе си помага при придвижването в центъра, пък камо ли да бъде полезен на инвалид, или на тикащ детска количка!

И стигаме пак до измислената отдавна „топла вода”. Явно ще трябва да се въоръжим с търпение за да дочакаме момента, в който и Общината ще я открие.

.....

Продължавам...- едва съм започнала... Следва фокус върху инвалидите, с повече конструктивизъм, по-малко ирония и с интересна идея ... мисля, че има законов начин да бъде принудена Общината да поддържа и създава годни рампи за инвалиди и колички ... ще видим...

Напомням за неща, за които някои не знаят, други забравят , трети не спират да слушат, а пък ей тези разказват и показват

Жоро Пентаграм "Little Swiss"

Един реалистичен Елф "Трохи и срамни косми"

Лъчезар Ангелов "Как да не се гордееш с това..."

Лъчезар Ангелов "Северен парк, мизерия..."

Христна "Моят дом"

Пиеро "Хигиенните навици на идиота"

Gan "В отговор на мрачния ден"

Пейо "Казана дума - хвърлен камък"

Енея "Въпрос с много повишена трудност"

Street Soul "the way i like it"

So Sofia "Sofia"

Как не се "множество постове"

Подавайте линкове, ще допълвам!

Искам да съберем някак, на едно място повече картини от София, че да блесне образа й в цялост!