петък, 5 декември 2008 г.

"Голям Гальовник"





Изпитах неистова нужда да споделя два откъса от настолнa ми книгa "Голям гальовник" на Ромен Гари, Емил Ажар, Фоско Синибалди, Сатан Богат - всичките тези са имена на един и същи гений - Рамон Кацев





.




.....


Но както казва доктор Трьоне в своето ръководство за питоните: „Не е достатъчно да обичаме един питон, налага се освен това и да го храним."

Та бях отишъл да потърся съвет от абат Жозеф поради оня въпрос с живото месо. Имахме дълго обяс­нение в „Рамзес" пред една бутилка бира. Аз пия ви­но, бира, ям предимно зеленчуци и тестени изделия, много малко месо.
Отказвам да храня моя питон с живи мишки и толкоз — казах аз. — Нечовешко е. А той не ще да плюска друго. Виждали ли сте горката мишчица, из­правена срещу питон, който се готви да я налапа? Же­стоко е. Природата, отче, не е добре скроена.
Не надничайте в чуждата паница — строго каза абат Жозеф.
Понеже е ясно като две и две четири, че той не тър­пи никакви нападки срещу неговия си питон.
- Истината, господин Кузен, е, че трябва да проя­вявате по-голям интерес към себеподобните си. На какво прилича това, да се свързвате с някакво влечуго..
Нямах намерение да започвам с него зоологически спор за едните и за другите, за това кой какъв е, целта ми не беше да го смая. Ставаше дума просто да разреша въпроса за земната храна
- Това животно се привърза истински към мен — му рекох аз. — Живея твърде самотно, макар и бла­гоприлично. Не можете да си представите какво е да се върнеш вечер и да намериш някой, който те очаква. Денем смятам с милиарди — както знаете, статистик съм — и естествено, щом свърша работа, се чувствам много смален. Връщам се у дома и намирам на кревата си едно същество, увито на кълбо, то зависи изцяло от мен, за него аз съм всичко, то не може без мен ...
Отчето ме гледаше накриво. Той е малко от ония, войнстващите отчета, защото пуши лула,
- Ако бяхте приели Бог вместо да се върдаляте в кревата с някакво влечуго, щяхте да бъдете много по-добре със снабдяването. Първо на първо, Бог не плюска мишки, плъхове и морски свинчета. Повярвайте ми, много по-чисто е.
Слушайте, отче, не ми говорете за Бог. Искам нещо, което си е мое, а не на всеки.
- Но нали тъкмо …
Не го слушах. Седях си смирено, със скромната шап­ка, с жълтата папийонка на сини точки, с шалчето си и пардесюто, съвсем изрядно облечен, сако, панталони и всичко останало поради отличителните белези и не­легалността. В една голяма агломерация като Париж, с десет милиона, меко казано, е много важно да си както трябва и да представяш обичайните белези на народонаселението, за да не предизвикаш струпване. Но ето, с моя Голям Гальовник се чувствам разли­чен, чувствам се приет, заобиколен с присъствие. Не знам как е с останалите, дали не са убивали баща и майка. Когато един питон се увие около теб и те стис­не силно през кръста, през раменете и положи глава на врата ти, достатъчно е да затвориш очи, за да се почувстваш обичан. Това е върхът на невъзможното и аз се стремя към него с цялото си същество. Трябва да кажа, че винаги са ми липсвали ръце. Две ръце, моите си, означават празнота. Необходими са ми още две около тях. На това при витамините му викат из­разена липса.
Не слушах какво ми говори абат Жозеф, оставях го да си пее песента, той се стремеше да разшири потреб­лението. Изглежда, няма опасност да усетим липса на Бог, от него се намира повече, отколкото петрол при арабите — греби с пълни шепи, давай! Аз бях далеч с моята усмивка, която се радваше, че пак се срещаме. Спомнях си как онзи ден госпожица Драйфус ми каза една сутрин, на минаване през счетоводството;
— Видях ви в неделя на Шанз-Елизе.
Бях смаян от прямотата, да не кажа храбростта, с която тази девойка проявяваше интерес към мен. От нейна страна е още по-смело поради това, че както ве­че споменах с уважение и като равен с равен, тя е негърка, а за една негърка да скъси по подобен начин разстоянията в голям Париж е наистина вълнуващо. Беше много красива, с ботуши до над коленете, но не знаех ще се съгласи ли да дели покрив с един питон, понеже и дума не може да става аз да изхвърля Го­лям Гальовник. Възнамерявах да действувам постепен­но, стъпка по стъпка. Искам госпожица Драйфус да свикне с мен такъв, какъвто съм, да свикне с моята природа, с моя начин на живот. И тъй не отговорих на ухажването й, преди това трябваше да се уверя на­пълно, че ме познава истински, че знае с кого си има работа.


…..



Налагаше се значи да изнамеря нещо друго за храна на Голям Гальовник, не желаех да му давам мишки и морски свинчета, поболявах се от това. Впрочем стома­хът ми е много чувствителен.
Изложих тези неща пред отец Жозеф. Видно е сле­дователно, че във всеки един миг си давам сметка къде се намирам и там именно е най-голямата ми мъка. — Чувствувам се неспособен да го изхраня. Поболявам се от мисълта да му дам някоя нещастна бяла мишка.
- Че тъпчете го тогава със сиви — каза отчето.
- Сиви, бели — все едно.
- Купувайте мишките накуп. Няма да ги забеляз­вате толкова. Вие ги вземате една по една и затова им обръщате прекалено внимание. Става много лично. Ви­наги е по-трудно да убиеш някого, ако го познаваш. Аз бях военен свещеник през войната и ги знам тия неща. Значително по-лесно се убива отдалече, без да виждаш кой е, отколкото отблизо. При бомбардировка летците съвсем не са толкова чувствителни. Те са мно­го над тези неща.
Известно време той смучеше замислен лулата си.
- И в края на краищата какво мога аз - рече на­края. - Природа е това. Всеки трябва да плюска оно­ва, което му лежи на сърцето. Как да ви кажа, апе­титът ...
И въздъхна - заради гладуващите по света.
Мишките ме покъртват най-вече със своята неизразимост. Те разполагат с убийствен страх от огромния обкръжаващ ги свят и единствено с две очи, не по-големи от главичките на топлийки, за да го изразят. Аз раз­полагам с великите писатели, с изобразителните и музикалните гении.
Много добре е показано това в Деветата симфо­ния от Бах - казах аз.
- От Бетховен.
Някой от тия дни сериозно ще се разфуча. Те не желаят никаква промяна, така де.
- Бели или сиви, преди всичко е въпрос на неж­ност - рекох аз.
- Въртят ви се разни в главата. Впрочем, докол­кото си спомням, питоните не дъвчат, гълтат направо. Ясно е при това положение, че въпросът за нежността не е уместен.
Не се разбирахме. И тогава той внезапно улучи.
- Накарайте някой друг да храни вашето добиче. Останах като гръмнат, че не съм се сетил сам и ме обхвана ужас. Очевидно нещо ми липсваше.
Мълчах и мигах поради силното вълнение. Все тази история с яйцето на свети Колумб, Липсва ми про­стота. Направих опит да се съвзема.

Преди малко, когато говорех за нежност, не го­ворех за равнището на животрептящото месо — му казах аз.
Страдате от свръхпроизводство - рече отец Жозеф. - От излишъци, ако ви е по-угодно. И си мисля, че е жалко, господин Кузен, да ги пилеете по един пи­тон, вместо да дарите с тях себеподобните си.
Разбирахме се все по-малко и по-малко.
- Как така свръхпроизводство?
- Пръскате се от любов и вместо да правите като всички други, вие се нахвърляте върху питоните и мишките.
Той протегна ръка над сметката и ми я положи на рамото.
- Липсва ви християнско смирение - каза той. - Щем не щем, трябва да приемем. Има неща, които ни се изплъзват, не можем да ги проумеем и щем не щем, трябва да се съгласим. На това му викат сми­рение.
Изведнъж си спомних с топло чувство за куриера от службата.
- Никой не е в състояние, господин Кузен, да из­лекува питоните от отвращението, което вдъхват, и мишките от тяхната уязвимост. Вие страдате от зле насочена нужда, кой знае накъде ще избие. Оженете се за една обикновена работна девойка, тя ще ви дари с дечица и ще видите тогава, че дори няма да се се­щате за природните закони.
- Жалка е тази ваша девойка - му казах аз. - Не я ща за нищо на света. Колко ви дължа?
Това го рекох на келнера.
Изправихме се по взаимно съгласие и си стиснахме ръцете. Там бяха освен това и играчите на флипер.
- Но от практическа гледна точка вашият въпрос е разрешим - ми каза той. - Нали идва жена да ви чисти? Тя ще храни добичето ви веднъж седмично, ко­гато не сте вкъщи.
Той се подвоуми за миг. Не му се искаше да бъде неприятен, но не можа да се сдържи и излезе.
Знаете ли, по света има деца, които умират от глад - рече той. - Трябва да си спомняте за тях от време на време. Ще ви бъде само от полза.
Размаза ме и ме остави там на тротоара, до един фас. Върнах се у дома, легнах и се загледах в тавана. Изпитвах такава нужда от приятелска прегръдка, че за малко щях да се обеся. За щастие на Голям Га­льовник му беше студено, аз нарочно бях спрял отоп­лението с тази лукава цел, и той дойде да ме завие, промъркващ от удоволствие. Вярно е, че питоните не мъркат, но аз много добре го замествам и по този на­чин му давам възможност да изрази задоволството си.
Това е диалог.




...