неделя, 8 февруари 2009 г.

Татко липсваш ми ...





"Надпис върху камък

... Къс беше животът ми и мъчен беше.
Мъчех се да правя другите добри – лош бях за себе си.
Продавах евтино, купувах скъпо.
Радостта като нещо естествено прекъсвах още в началото, позора изпивах докрай, за да се издигна над него.
Имах разни началници: от прости магаретари до членове на великия синедрион. Всички забравяха една проста работа: че мъдростта на човека е като хляба – за неколцина стига, но всички не може да изхрани. Всеки си има своя мъдрост, но не е Исус.
Обиквах постепенно и просто, намразвах светкавично – заради някоя дума, с която някой се саморазголваше случайно.
Прекалено бях сериозен за всичко, не приемах играта.
Грешка.
Много жени ме харесваха, малко от тях бяха щастливи с мен, грешен съм пред тях.
Една четвърт от живота си съчинявах закъснели отговори, но не съм писал доноси.
Мисля, че обратното би било по-лошо.
Истината казвах с усмивка, но на най-големите подлеци (прости ми, господи, светата деликатност) не посмях да я кажа: да не обидя човека.
Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Две бяха мечтите на живота ми: да подаря на жената, която ми беше определена, хубава дреха и да имам собствено ъгълче.
И двете не се сбъднаха.
И като нямах на какво да се радвам – радвах се на децата си, с простата радост на бедните. Никого не съм унижавал. Ненавиждам унижаващите. Бих ги унищожил физически.
Много пъти са ме обиждали незаслужено. Нетърпимо болеше.
Кротък бях, но с тежка ръка, рядко биех, но лошо.
Здрав бях и силен и никой не ми е съчувствувал. Тежичко беше.
Не бяха мнозина приятелите ми, но верни бяха.
Сладостта ми беше в труда. Проработих живота си. Труд. Труд. Труд. Каква грешка, боже мой, каква грешка!
Но птицата на съвестта ми е бяла като снежинка – всичко съм изкупил.
И ако някой ме попита добре ли съм живял, ще му отвърна с въпрос: - А нима това беше животът?"

Андрей Германов


Тези думи на Германов, бяха любими на татко.Той ги приемаше като монолог за себе си.
Татко, една година без теб... много ми липсваш...

12 коментара:

  1. Светла, да помълчим - ти за твоя татко, аз за бащата на децата ми, който от година и нещо си отиде завинаги.Има празноти, които никога не се запълват и така е по-добре. целуни спомена и обичай живота и заради него.Бъди себе си и заради него...Лети свободно и заради него...Името ти означава светлина - бъди светлина и заради него!

    ОтговорИзтриване
  2. Светле, не знам защо, но като че ли имаме нещо общо в живота, много, много скоро ще се навършат 12 години от смъртта на моя баща...
    В началото имаше само гняв, липса и болка, после само любов, живот и продължение... и една малка тайна - баща ти е тук, в твоята кръв и в кръвта на децата ти...

    ОтговорИзтриване
  3. Moite naj-iskreni syboleznovaniq, Svetla! :(
    Moqt ba6ta go nqma po4ti 11god ve4e. Toj nikoga ne sre6tna vnucite si, no az znam, 4e toj jivee v men i v tqh...
    Mir i svetlina ti jelaq! N.

    ОтговорИзтриване
  4. Нее знам какво умно да ти кажа в случая за да ти намаля мъката ти. Думите са слаби в такива моменти. не го забравяй и помни любовта му към теб! ;)
    Продължавай да обичаш!

    ОтговорИзтриване
  5. Светле,

    ТЪЖНО !!!

    Той ВИНАГИ ще остане с теб в МИСЛИТЕ ти !!!

    "IOVAN"

    ОтговорИзтриване
  6. Светла, искрени съболезнования. Моят татко си замина доста отдавна, но аз все още не приемам факта, че го няма. Болката е толкова голяма, изпепеляваща. Но сега се мъча да продължа това, за което мечтаеше той през целия си живот. Продължи своя път и вярвай, че той ще е доволен.

    ОтговорИзтриване
  7. Поклон пред паметта му!
    Всички други думи в момента са излишни!

    ОтговорИзтриване
  8. Sega razbiram za6to ba6ta ti e haresval tozi citat. No osven da izrazq syboleznovaniq (koeto za men bi bilo cini4no) 6te kaja slednoto. Moje bi, samo moji bi na tozi svqt ima i onova koeto nari4ame duhovno, vqra i kakto horata si izberat. Neka povqrvame 4e toi e tam, vyzmojno e drugoto da e jivota, a nastoq6teto ne6to razli4no...

    ОтговорИзтриване