…
Даже децата знаят, че вселената е безгранично голяма.
И след като откриха бактерии на Марс и някакви примитивни видове биологичен живот на Титан, спътника на Марс, а то си е в комшулука дет’ се вика, няма физик, математик или статистик вече, който да си изкриви душата, за да отрече, че има извънземни.
Не ще и дума, някъде в огромната вселена има извънземна форма на живот, нищо че, не ни се набива в очите, няма как да е друго яче!
Въпросът е:
„Имат ли извънземните Бог, както ние - земляните си имаме… и ако – „Да”, то Той, в какви отношения е с нашия ? В роднински… или само в работни?
Хубаво е да се разбере също, извънземните задават ли си подобни трудни за отговаряне въпроси както земляните или това е, най-уникалната във вселената черта на землянската ни идентичност.
Тоест… това, че не сме сами е ясно на всички ни, но е възможно, само ние да се саморазпитваме до полудяване, и докато не изгоним, и последния желаещ да отговаря на въпросите ни, и не останем съвсем, ама съвсем сами да търсим отговори… в цялата тази огромна вселена.
Явлението се нарича : „ Осъзната ни самота водеща до човешките тревоги и безпокойства породени от (САМО)РАЗПИТВАНЕТО и обратно” .
Народът му казва: "Порочните кръгове на самотата"
Това просто на първи – втори въпрос страдание при селяните,
в градовете, където има концентрация на множество човешки единици,
се превръща в тежко заболяване, познато под името: „полицейски саморазпит”, което в днешно време придобива чудовищни размери на разпространение и е обявено за пандемия със следните симптоми:
- чувство за тъга или емоционална празнота, от това, че и да не сме сами… извънземните са толкова далеч, че на практика ги няма
- забавено мислене и лоша концентрация, породени от саморазпитването с безкрайни въпроси без отговор
- загуба на интерес или удоволствие при заниманието ни с хобита, тъй като, с нищо друго не може да се занимава човек, докато си задава въпроси, на които няма отговор.
- затруднения при вземането на ежедневни решения, породени от порочната практика на саморазпитването, която настройва хората да мислят, че ако изберат който и да е отговор, най-вероятно ще се прецакат, щото скоро, ще има нов, по-научно отговарящ, който анулира предходния. За това: как да изберат? А де?
ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СИМПТОМИ
СА ЛАВИНООБРАЗНО СЛЕДСТВИЕ ОТ ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ
- усещане за безполезност и мисли от типа:„никой не ме иска, никой не ме харесва", което си е истина, щото на всекиго, въпросите, са му в повече, че чак пък и с чуждите да се товари… то се не трае.
- усещане за емоционална потиснатост, до степен на невъзможност за плач, защото сълзите край имат, но въпросите - не!
- чувство на постоянна умора /породена от саморазпитването/
- проблеми със съня, особено рано сутрин
/всеки знае поговорката: „Който не спира да пита… не само отговор, но и сън не го лови!”/
- мисли за самоубийство или за смърт от типа на: „на никой не му пука, дали ме има или не", защото всички си имат достатъчно нерешими проблеми със собствената самота, че да се занимават с чуждата.
Хората са различни.
Има и такива, които вярват в необяснимото, а не в това, че са сами.
Наричат се вярващи, минават тънко, с един - два отговора, поради което не страдат от мъчително саморазпитване.
Вярно е и, че до ден днешен, астронавтите не са видели нищо необяснимо.
От друга страна обаче, изследователите в миналото,също не са знаели какво ще открият плавайки в океана. Така е и с пътуването ни в космоса.
Когато пътуваме в космическото пространство, не знаем какво ще открием.
Това е хубавото на космическите мисии.
Надявам се, че един ден ще открием нещо, което не разбираме.
Може би тогава ще спрем така мъчително да се саморазпитваме и ще престанем да се чувстваме сами.
Вярвам, че ще намерим нещо, което няма да можем да обясним.
Ако преместим границите достатъчно далеч, сигурна съм, че след време ще открием нещо там горе … Няма как… там горе… да няма нещо необяснимо, независимо, че никога не сме го виждали.
Това, че нещата не съществуват, само защото "не ги виждаме", пак си е чисто землянско мислене.
Извънземните, може и да не мислят така. Както може и да не вярват.
А на Земята… можем да вярваме... можем да се обичаме или пък да се надяваме... ако го можем!
...
п.с.
Творческият ми продукт /постчето/ не претендира за научност.
В никакъв случай!
Да не се счита за писан от някой, който знае нещо повече от другите за...
самотата, депресията... сънотворните, антидепресантите, виденията, предчувствията, надеждата, сигурността, вярата, любовта...
Аз знам само, че до скоро, въпросът за извънземните, Бог и самотата се свързваше с някакви смахнати откачалки или с ексцентрични хора... Днес всички сме засегнати!
Е... бива ли такава работа!
...
Публикации
