Адаптация

...

снощи изглеждах така:

Отворих очи сутринта и с учудване забелязах, че съм се събудила в тялото на щипалка.. Знам, че звучи банално. Но, когато забележиш, че си щипалка, а не жена, каквато се помниш от вчера, подхождаш с клиширана реакция към този факт – учудваш се и моментално се паникьосваш.

Паникьосах се… и вместо да започна да се задушавам от паническия пристъп, както неминуемо щеше да ми се случи… преди, когато бях жена… хукнах да се щурам насам – натам из гънките на чаршафите, все едно съм в Хималаите… с нечовешка бързина, типична за насекомо в паника.

Пълзейки… постепенно обработих непосредствената информация обстрелваща сетивата ми, чрез които… и буболечешкия ми мозък.

Имах тяло на обикновена ухолазка. Не на някоя внушителна, гиганстка … с човешки ръст, а на съвсем малка буболечка - с дължина около 8 мм. Мъжка.

По какво разбрах ли? Ами… намерих дистанционното на телевизора и скочих с все сила върху копчето - Pawer, за да чуя, секунди след… звукът от сутрешния блок на БТВ… Това беше първото нещо, което ми хрумна, за да проверя дали пък не сънувам? Не сънувах. Кой ти сънува, сутрешния блок на БТВ? Никакъв друг метод за инспектиране на обстановката не се сетих, защото нямаше начин да се ощипя… нищо, че бях щипалка.
Щипалките ощипват другите… не себе си. И то най-вече, за да се закеркенечят стабилно докато се сношават, че току виж… партньорът им по секс – бегал. Приклещиш ли го - нема къде да бега! Пиродата им заповядва. Не са регистрирани екземпляри, които да възроптават революционно срещу тази природна прищявка, пък камо ли такива, които да се опъват… и да й противоречат.

Насекомите рядко спорят с природата. Уповават се на нея и й се отдават.
И аз така направих.

Новото ми тяло имаше и предимства. Освен че, на мястото на задника ми, както вече ви казах, се разполагаха красиво извитите ми като сърпове, остри, твърди и черни щипки, аз притежавах и пенис. Голям… много голям, вълнуващ пенис.

Колко жени биха ми завидели за кура. Познавах жени, които осмисляха живота си завиждайки на мъжете, че притежават пенис, а те не. Бяха изкусни виртуозки в създаването на стратегии за окупиране, узурпиране и ограбване на мъжкият пенис, без оглед стойността на живота на притежателят му, пък камо ли на човешкият живот въобще.


А аз… бях надарена щипалка - имах резервен пенис, в случай, че основният ми се счупи. Имах ДВА пениса дълги повече от сантиметър, т.е повече от мен… за това пък, бяха уязвими и крехки. Напънех ли партньорката си, фръцнех ли се на криво... и можеше да се случи злополука - да ми се откърши пенисът! Друго си е, да си имаш резервен!

По подобен начин, природата се беше пошегувала, не само с мен – обикновената щипалка… т.е. обикновеният (бивш) човечец…

но и с графита, определяща го като алотропна форма на диаманта. Ако някой има чувство за хумор, то това е ПРИРОДАТА... никой друг! Много е забавна! Добре че, графитът, въпреки банките, които упорито отказват да го остойностят подобаващо, е оптимист като мен и позитивно гледа на съществуването си, осланяйки се на предимствата си пред диаманта. Пише си… и си трае. Не се бие в гърдите, както диаманта, че е, егати колко твърд! За какво му е, щом си пише? А иначе? Как? Същото е и с моя кур. Счупили се вътре в женската, веднага вадя резервния.

Ето.. сега си давам сметка, колко различни са нещата от собствената гледна точка, а не от високо.

Като щипалка имам криле, но мога да летя толкова, колкото и, когато бях човек.Демек - никак.
Вчера, когато бях жена, вярвах, че щипалките се завират в ушите на хората и оттам си пробиват дупки до мозъка им. Даже препоръчвах на приятели, ако това им се случи, някой да им плюе в ухото, докато ухолазката не излезе обратно.

Сега, когато отвътре оглеждам нещата, мога да ви уверя, че определено не се забивам в мозъка. Нямам никакъв интерес към човешки мозъци и уши. Храня се, изключително с телесните секрети и отмрялата кожа на голите прилепи. От края на лятото съм в размножителен период, който си продължава през есента, Дай Боже! Верно е, че като щипалка виждам неща, в които никой човек не вярва... но щом мисля за Бог, далеч не означава, че и той мисли за мен.

В тази връзка, ще коментирам и темата за Бога, от моята гледна точка. Знам, че ви интересува какво си мисли за Бог, една щипалка, която си е легнала предната вечер като жена и която, няма никаква представа утре каква ще се събуди.

Първите ми мисли се въртят около това… аз съществувам ли изобщо? Но този въпрос си го задавах и вчера, когато се имах за човек, макар и жена, а не за насекомо, каквото, всичко около мен ми подсказва, че съм в момента. Как да не съществува Бог? Щом си мисля за Него, разбира се, че съществува. Така или иначе, нямам никакви други доказателства, че мен ме има, каквото и да съм, освен факта, че мисля за себе си. Щом мисля, дали съществувам, значи си ме има. Така е и с Бог. Пък… и ми е по-добре, че не съм сама. Аз не знам какво съм, но не знам и Бог какво е… двама сме. Иначе самотата ме депресира… и като щипалка. Логично нали? Друг е въпросът, аз жена ли съм, която сънува, че е щипалка, или съм щипалка, която сънува, че е била жена, както и всички въпроси около това, какво съм по дяволите и за чий кур съм различна и забелязвам промените (си)?

Видяхте ли? Тези въпроси нищо не отговарят. За това и не ги питам. И Бог не е един и същ... всеки си го вижда по негов си начин. Както и не отговаря на въпроси. Ние сами се питаме и сами си отговаряме. А също се и изменяме. С това, и въпросите, и отговорите ни се променят.

Още повече, че щом мислим за Бог, откакто ни има, значи ни трябва… да си съществува… стига да не пречи и ние да не му пречим, че иначе един на друг най-вече си пречим… на съществуването.

Каквато и да съм, когато отворя очи… от себе си, не ще избягам. Казвам ви го… и като мъжка щипалка, и като (вчерашна) жена. Ще трябва да се науча да се обичам… каквато - такава!
Щото… ако (се) обичам, няма да мразя, че ми се случва да заспивам или да се събуждам, и НЕ в своята си кожа.

моя снимка от заранта

П.с.
и снимков материал да има, пак не можем да си помогнем... много.... доказателствата са, за да ни объркат съвсем.



....




...