фотография: Николай Ненов
слънцето, водата, вятърът и пръстта –
само те притежават телата ни,
взети назаем от тях.
докато сипя щедро подправки върху голите блюда на възможностите,
докато мъчно навличам усмивката на ваза, до която лежат непоставени цветя,
докато със солено лице греба алчно сухия, изплъзващ се пясък на времето
се уча да свиквам,
че ръцете ми остават празни…
нима сме само съдове за вода
изплетени от паяжините на копнежи?
нима сме просто капани за мигове
крехки колкото пепелта на горяща цигара?
щом
вибрираме…
цветно пулсираме
тихо и шумно…
музицираме
пием жадно трептения
преливаме
в образи и движения
животворно
блещукаме
пламваме
изригваме
греем
избухваме
губим се
отзвучаваме
изгаряме
после възкръсваме
от пепелта
в дисонанс…
в унисон…
в оркестри…
звънтим
кръговратно
в спирална мелодия -
захапала опашката си
все същата
и винаги нова
не купа,
а струнна симфония -
"ти СЪМ - аз СМЕ".
ние СА сътворци
свързващи, съюздаващи
вечността
ЕДИННОТО ЦЯЛО сътворило...
творящо – сътворяващото
"това което е”
п.с.
Не бих си позволила да нарека тази си импресия ревю на "Физика на тъгата" - Георги Господинов , но е прекрасен повод да ви спомена за съществуването на този шедьовър, който препоръчвам горещо.
...
благодаря на Георги за това, че ми подаде някои ноти
...
Публикации
8 коментара:
=-О
Светла ти си някакъв поетичен гений!
Светла, всичките ти произведения са толкова пропити с чувственост, че откровено се потискам, това стхотворение например ми прилича на метафизика на оргазма в най-висшите му духовно-физически форми... Искам да те питам, понеже знам, че си толерантна към хомосексуалността и изобщо различно-сексуалността, какво ти е отношението към а-сексуалността, и ако не ми рипа, трябва ли да се гръмна според теб (това защото си ми казвала, че е най-важно да ми рипа)?
Санде,
всички имаме проблеми с хардуера... Някои по рождение... На други по-късно им идат... поводи да ти се разхлопа процесорът, колкото щеш :)))) Особено, когато ни се усложни програмата :))))) зацепването между двете, така че да продължим да цъкаме, макар криво - ляво, а не да се скапем окончателно и да ни изгърми дъното, си е най-трудна, магична и отговорна дейност, която обаче, макар и да зависи до голяма степен от нас, не можем да контролираме напълно... по волята си. /и "Самасара" го доказва :))))))))/
Когато казвам, че най-важното е да ти рипа, не го приемай толкова фалично, по-метафизично отнесено ги говоря тия неща :)
Иначе, от време на време прави щателен опипвателен оглед по тялото си и ако от нийде ти не никнат рогца или крилца, значи системата ти що годе се справя с хомеостазата :)
п.с.
какво отношение имам към асексоалността?
а какво е това?
:)
Благодаря за отговора, вече мислех, че се чудиш защо не си трия въпроса, пък той си беше съвсем сериозен, в смисъл, надявах се да ми отговориш. Но извинявай, щото това не е много по темата, за стиховете ти само мога да кажа, че първоначалната ми реакция си е съвсем искрена.
Хареса ми! Даже се усмихнах като го четох.
Само ме изненада, че смяташ че сме съдове за вода, а не самата вода. Съгласен съм с теб, но смятам, че може да сме и двете. Или по скоро вода застинала във формата на съд, който ако се счупи оставаме пак ние. Ама това го разбираш само когато съда се счупи и имаш възможност да се налееш в нов съд или да преливаш в различни форми. Това е доста дълга тема за коментар.
Не съм чел внимателно, сега разбрах, че и ти така мислиш за съдовете. Доста неща казани с малко думи.
Ама наистина ми стана кеф, да получа такъв комплимент... - "аз, с малко думи да кажа тооолкова много" :)))))))))))
Препотявам се да "сгъстявам", а все ме обвиняват, че много нашироко съм се разпростирала :))))) ееее, верно е, че като сторя съдържанието на "пестил" трябва на няколко пъти да се предъвче, ама никой не е съвършен, най-вече аз :)
Благодаря ти приятелю!
п.с.
преди малко гледах как изследваха един шаулински монах, който разправяше на едни изследователите, заредили се до зъби с машинарии, че в основата на бойната му техника е контролирането и разгръщането на "чи" енергийният му потенциал.
Ония с "детекторите" в началото го гледаха с насмешка, докато той не мацна някаква боксова круша само от 5 см., така че машината отчете сблъсък от удар сравним със силата на челен сблъсък от автомобил с 80 км./ч.
На изследователите им падна ченето и обясняваха, че не са виждали такива резултати и при "траш тестовете"... някак уважително погледнаха вече на човека със шафранената препаска и научно "му позволиха" да си говори за "чи" , а "нашият"... един благ, усмихнат... гледаш метър и двайсет с вдигнати ръце и то с едни мънички юмручета...
А за водата к'во гледах...
последните физични изследвания са смайващи и все още необясними. С недоверие се приемаха подметките, че водата има памет. Водата няма памет в смисъла, в който хората имат, но се регистрират и се изследват усилено в момента нейни свойства, наречени "комуникативни".
Водата пренася информация и това не го чета просто в нета, а го гледах по "Дискавъри" в един нов филм за водата, в който "специален институт за проверка на предложения и експерименти от различни откачалки" каза, че "има такава работа", независимо, че още няма "пълна научна обосновка".
И как ще има, като за това трябват "интегративни теории", обединяващи учени от различни области.
Даже и по отношение на хомеопатията вече не смеят категорично да плюят, щото и в тази насока се направиха разни експерименти и данните са озадачаващи, особено съчетани със сведения за работещи успешно ветиринарни клиники с хомеопатия, където няма как да обвинят плацебото за оздравяването на животните.
Що ти ги наговорих тия неща :)))))))
идея нямам :))))
Олеле, Светла, става ми неудобно като ти се кефя толкова много на коментари, които са отговор до друг човек и не смея да мъцна, че ще заприличам на някакъв кибик, който се шугави и слуша чужди разговори, но вярвам, че ще ме разбереш, че разни теми за шаолински монаси, дето от пет сантима правят удари като от коли са ми слабост (kill bill, примерно) :DDD Та и ти така с поезията, признавам те, но и не само с нея, а кво става като се засили онзи монах :Р
Та сега по-сериозно исках да се включа, че всички посерковци, дето вече се чудят що не останаха по-дребни ученици, дето да могат да бъхтат с псевдонаучните си познания (растат децата, тва е положението), все се перчат, че тя няуката е на тяхна страна и доказвала, че това за паметта на водата и други неща са глупости, а изобщо не усещат как попадат в капана си, а именно, че точно те с плиткоумните си грандомански мозъчета само правят лоша услуга на науката, давайки възможност примерно следвайки тяхната логика само с една дума да докажеш научно, че има чудеса примерно. В смисъл -
"науката е доказала до момента (а то за "до момента" би трябвало да се вярва на науката, съгласно предназначението й), че това и това няма научно обяснение, но със сигурност е налице, т. е., че това е чудо, феномен, свръхестествено явление и т. н."
Трябва ли да дообяснявам (защото аз пък си имам некъв измислен принцип да не пипам много излишно нашироко [или поне не преждевременно])?
Публикуване на коментар