фотография: Николай Ненов
лунен загар на студеното ти лице
не ми казвай...
солта в косата ти е от някакво сънувано море
устните ти са напукани от вятъра на някой кошмар
мракът влиза безшумно както винаги
нерешителен
тъжен
с неизменното огънче на луната върху тънката си цигара
усмихва се:
- да бъдем сантиментални, а
кимвам…
нощта се е сгушила помежду ни и търси ръцете ни
уморени ли сме?
...
...
Публикации
5 коментара:
Cool !
Хубаво пишеш...:)
Светла, поезията ти е невероятна, изумителна си! Сериозно! Не че съм супер разбирач, но определено мога да направя преценка. В смисъл, чел съм и другите ти поезии в блога. Прозата ти също, независимо дали темите ме интересуват. Всъщност що не вземеш да поемеш инициативата, така или иначе си най-добрата? Да, мисля, че си най-добрата и винаги съм го мислел - това е факт! Дори аз съм малко под твойто ниво (щото не си давам зор де, не че не знам, че и ти не си даваш "зор").
Отново съм безкрайно ясен, нали :))))
Чудесно..
липсваше ми.
п.с. снимката е много чувствена
Публикуване на коментар