...
"Плувам си в първичния бульон, порейки мазни вълни и заобикалям всичко съмнително и обезкостено.
Понякога виждам гейзер, получен в резултат най-вероятно на чужд Голям взрив, нямащ нищо общо с Моя или Вашия...и ми става интересно.
Правя прозорче с пръсти и се чудя какво се вижда през чуждите очи. Вкусен и шумен свят като моя?"
автор на това поетично съвършенство:
El
...
- Къде отлита димът?
- Мечките носят ли брошки?
- Кой клати дърветата?
- Може ли да се намери толкова голям вестник, че да се завие с него цяла камила?
- Октоподът от хайвер ли се излюпва, или е млекопитаещ?
- Кокошките без галоши ли ходят?
...
- Можем ли да мислим, без да си задаваме въпроси?
- Как протичат мислите ни?
- Мислим ли, ако не (се) питаме?
Едно е ясно, възникнат ли въпроси, заработва мисленето.
Към въпросите е необходимо човек да се отнася внимателно.
Изглежда, че без задаването на въпрос не бихме търсили отговори, а без осъзнаването му, сякаш не бихме могли да направим крачка към решаването на задачата:
„Как да (си) отговорим”.
Ненапразно се казва: „Добре поставеният въпрос съдържа половината отговор."
След като сме си задали въпрос или сме връхлетели на него, е добре да се изяснят условията на задачата и да се опитаме да отчетем това, което е известно за нейното решаване.
Имаме ли формулиран въпрос, скоро започва мъчителният етап на обмислянето, на износването или, както казват понякога, на „инкубацията" на всевъзможни идеи. Отначало възможното решение е още неясно, мъгливо. На този етап много важна роля имат предположенията.
Започнем ли да обмисляме въпроса се занимаваме с търсене, гледаме критично на помисленото и на извършеното /ако се наложи изпробването на практични решения/ от нас.
Често осъзнаваме и имаме усещането, не само, че няма отговори, но става така, че въпросите започват да ни изглеждат неприятни, понякога дори и физиологически противни.
Убедена съм, че във всеки един от нас, в процеса на търсене на отговор, не рядко се появява стремеж да се отречем от взети вече решения и да подходим от някаква нова, необичайна страна... да погледнем от нова гледна точка въпроса (задачата).
В резултат на мисловната си дейност, всеки човек може да открие и това, което вече е било открито преди него, но не му е било известно. От където и да го погледнеш обаче, това си е откритие, нищо че е просто откриване на субективно новото, на "новото за мен".
И без това никой не знае колко нови всъщност могат да бъдат новите отговори, защото няма как да се разбере как всеки (си) отговаря на въпросите. Някои хора не обичат да споделят.
От друга страна тоооолкова неоткрити въпроси чакат някой да ги зададе, толкова отговори си чакат чисто новите въпроси, както и на едни от най-старите въпроси, по всичко личи, че са им нужни, съвсем, ама съвсем нови новинички отговори.
Заблатеността, мъглявостта и необятността в неразкриваемостта... е също характерна черта на човешките мисловни процеси.
За някои обаче, мътната вода не е непременно неблагоприятна, а е източник на надеждата да бъде уловена некоя голяма риба поне, ако и повечко бройки малки, пак ще свършат работа!
Мислейки, ние хората, проверяваме също и различни версии — хипотези, докато в крайна сметка някоя от тях не се окаже вярна(та). За сега.
Вие знаете от собствен опит, че такъв период на размисли може да бъде дълъг и труден.
Често пъти правилното решение на задачата е възпрепятствано не от друго, а от обичайните пътища на мисълта и от преднамерените мисли(настройки), които като бариера пречат да се стигне до правилно решение. За да се преодолеят такива бариери, често е добре да се погледне на въпросите с чужди очи, да се подходи към тях по нов начин, откъсвайки се от традиционния път.
Бариерите ни дебнат на всяка крачка и възникват мигновено.
Помолете например някого да реши следната задачата:
„Ако ням човек влезе в железарията, как би обяснил на продавача, че иска чук?”
Вашият експериментиран би почукал изразително с юмрук по масата , т.е. „тезгяха".
Правилно!
Но ако продължите да го изпитвате с нова задача, например:
„А как слепият би поискал ножица?”
В повечето случаи би последвал мигновен и безмълвен отговор: характерно стрижещо движение между средния пръст и показалеца.
/който иска да му дам за домашно други задачки - закачки да ми подсвирне с уста :)/
...
Какво представляват асоциациите?
Въобще, можем ли да мислим НЕасоциативно?
Какви са възможните (по)следствия от тази способност/респ.неспособност на човешкото мислене?
Факт е, че едни и същи думи стимули, предизвикват това, което е свързано с опита на човека, с основната му работа, с мислите и чувствата му, най вече и с момента на подаване на стимулите.
Например думата „корен".
Обикновено първата асоциация, която предизвиква
у ботаника, е представата за част от растение,
у филолога — за част на дума,
у стоматолога — на зъба,
у философа, представата за коренът на злото напр.,
у математика — √ и т. н.
Да кажем, при юристите най-разпространената асоциативна реакция на думата „състав" би била думата: „престъпление", у счетоводителя - "личен състав", а при химиците — „състав” би извикало първосигнално представата за химичните елементи съставляващи веществото и т.н. и т.н..
На основата на специфичната асоциативност на човешкото мислене е изграден и така нареченият асоциативен експеримент.
На експериментирания се прочитат думи стимули и той трябва да отговори бързо с първата появила се дума.
Сметката е ясна: всеки си говори за неговите си проблеми, за неговите си болки, за радостите си, за това, което него го вълнува и който за каквото и да говори все нещата се свеждат до:
пари, секс/любов или власт...
власт, любов/секс, пари, пари и власт, секс и власт, секс без пари... Абе, ако трябва и ще си плащаме... к'во да се пра'й?...
А ако не говори, обикновено следва пауза... което се тълкува, че не желае да говори за това. Т.е, че нещо крие.
Методът на асоциативния експеримент разкрива какви представи се появяват в съзнанието в отговор на еднакви думи дразнители. Установено е, че по този метод може да се разбере какво човек не желае или не може да каже.
Какво е първото нещо, което ви идва наум чуете ли словосъчетанието:
„излишният човек”?
....
п.с.п.с.пссссссс
Напоследък съм с тревожното усещане, че минавам за много, много сериозна, само защото се осмелявам да използвам сложносъставни и за мен неизвестни думи, както и да говоря дълго и объркващо. Това ми е от болестта :(
Понякога се чувствам тооолкова излишна.
Логорействам вероятно, тъкмо защото съм ужасно несериозна.
Не съм спряла да се подхилвам и да се кудоша, както и да се забавлявам с факта, че няма по-смешно нещо от взетите насериозно въпроси.
Но както казва майка ми: Да ти имам чувството за хумор!
Цун! Цун! Цун! :)))))))
/пред Ностро се чувствам особено виновна... Той така силно и разстърсващо ме разсмива, а аз му ходя в мазето и му развалям атмосферата. За това не смея и гък да кажа в блога на Ел. А при Бла съм най-тихата, ама той бие лошо. Ламота си го търси :))))))) Елфът е с железни нерви и заслужава медал./
...
...
Извънредно съобщение!
Оф/Он топик:
Видни учени, измежду които Мимка, Ел, Надето, Lu , Omnia, Цветето, Скай, Вихруша, Toчето,Блага, Фроги, Миленка,Анджи, Ваня, Къди, Вал, Ностро, Ламота, Дринов, Елфът, Бла, Магьосникът, Преславски, Кръстю,Митко,Весо, Георги, Влад и други...
доказаха с точност до триста и осмият знак след запетаята, че вечната тема, въобще не е:
"Има ли, няма ли Бог? "
Темата винаги е била - "Някой знае ли, за какво говорим изобщо?А? И на кой му пука? :)))))
/в превод на сленг: "За к'во става НА въпрос!? Майната му!"/
Но, поради преди всичко асоциативния ни начин на мислене все изместваме, която и да е тема във вече гореспоменатата посока, за да си върви мачът - вечното дерби между сините и червените.
За невероятното откритие ги черпя със шоколад, сладолед, шкембе чорба, таратор, бира и виски на корем, както и с каквото друго си докопат от бара!
....
...
Публикации
