четвъртък, 8 март 2012 г.

Невробиологични основи на поведението - АЗБУКА... или как се стига до появата на понятието "мем"?

...

Поведението е способността на организма да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.

Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително.

При животните, поведението се контролира от ендокринната и нервната системи. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям капацитет за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според средата.

Растенията и едноклетъчните също притежават способност за активно преместване (реагиране) следствие на действието на външни фактори. Нарича се таксис. Пример за такъв е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.

Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика без да се поясни контекстът, във който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде психологията, която през времената е наричана наука или учение за поведението.

Съществуват различни категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.

Основно свойство на живите организми е да получават, предават… ОБМЕНЯТ непрекъснато ИНФОРМАЦИЯ с околната среда.

Тази тяхна способност - информационно да взаимодействат с околната среда, е основната и най-важната им жизненоважна функция, защото чрез нея организмите получават съобщения (СИГНАЛИ) за непрекъснато променящите се условия на средата. Съществуването на организмите зависи от ориентирането и адекватното реагиране в/на тези промени.



ИНФОРМАЦИЯТА представлява и наличното, използваемо ЗНАНИЕ .

В една комуникационна система „предавателят” „кодира” дадено съобщение и го пренася до приемника по „комуникационен канал”.
Например звукът може да се разгледа и като съобщения предавани чрез механичните звукови вълни, които слуховият орган преобразува в електрически сигнали, за да се разкодират от мозъка и той да „кодира” съответната реакция към тях, изразена в съответно подходящия рефлекс.
Понятието СИГНАЛ обобщава „символите”(знаците) – чрез които се осъществява преноса на информация.

Система от условни знаци или СИГНАЛИ за предаване на информация по различни, специфични пътища (линии) за свързване се нарича КОД.Системата от условни команди, инструкции... предписания за действие (поведение), също се обозначава с понятието КОД.

Сигналите са измерими физически величини, носители на информация. Представят се математически като функции на една или повече променливи, като най-често се задават във времево развитие. Извличането на информацията от сигналите се осъществява посредством обработката им. При човекът, тази функция има мозъкът. Целта на обработката е извличане на информацията от сигналите, нейното записване и последваща обработка, извличане на полезния сигнал от шума (филтрация, автокорелация, конволюция), преобразуване на информацията, която се съдържа в сигнала, компресиране и получаване на сигнал за обратна връзка в цифровите системи за управление (в мозъчните центрове, които са специлизирани за конкретен поведенчески отговор).

Информацията е свързана с обективното свойство на обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.

Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва.

Информацията е обективно свойство на материята с фундаментални свойства – структурност и непрекъснато изменение (движение). Информацията осъществява взаимодействието между обектите и явленията.

През дългия процес на еволюция у организмите „приспособленията” за възприемане и реагиране на различните въздействия на околната среда (за приемането, предаването и обработката на информация) се усъвършенстват, като историята на това развитие, се предава под формата на генетични „инструкции” /програми/ , които пренасят информацията за придобития опит от приспособяването на организмите към промените в средата, справянето й с нея и адекватното й реагиране.

В хода на това еволюционно развитие на организмите възниква, развива се и се усъвършенства и НЕРВНАТА СИСТЕМА, която по функция е ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА опосредстваща КОМУНИКАЦИЯТА на организмите със околна среда.

Чрез нервната система се извършва интеграцията на информацията от многобройните източници и на тази основа се формира адекватната биологична реакция на организма.


Тази реакция е наречена РЕФЛЕКС.


Рефлексната дейност е универсален принцип на функциите на ЦНС (централната нервна система).

С помощта на рефлексите и тяхното съгласуване от ЦНС, организмът бързо се приспособява към промените на средата.

Унаследените поведенчески биологичнообусловени реакции на организмите към средата са наречени – БЕЗУСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ.

Инстинктите са сложни системи от безусловни рефлекси, обезпечаващи осъществяването на жизненоважните функции на организма. Те представляват вродената предразположеност на дадения жив организъм да следва определено поведение – поведенческа програма.

В психологията понятието „инстинкт” може да се срещне и като понятието „вродени емоции”.

Инстинктите не се заучават, а са унаследени фиксирани модели на действие (ФМД), активизирани от повече или по-малко конкретен набор от вътрешни или външни стимули.

Тези УНАСЛЕДЕНИ ФИКСИРАНИ поведенчески МОДЕЛИ, не се повтарят еднакво при всички представители на вида, нищо че са стереотипни по характер. На тях може да се гледа по-скоро като на генетично предавана способност, неустойчива и колебаеща се в определени наследствено фиксирани предели (шаблони) за всеки от своя вид.

Т.е
Инстинктивната форма на поведение, макар че е СТЕРЕОТИПНА/матрична/, ШАБЛОННА, притежава определена пластичност и се изменя под влияние на индивидуалните форми на живот на съществото.

У по-висшите в еволюционно отношение видове,
което ще рече:
у по-сложно устроените организми, вродените поведенчески отговори, могат да бъдат изразени и по по-гъвкави начини, чрез заучени модели на реакция.

А при най-еволюиралите видове, като човекът напр, вродените поведенчески модели могат да бъдат потискани и дори отхвърляни от действията, основани на когнитивни процеси с повече интелект, креативност и транс-интелектуална интуиция.
Колкото по-развита е нервната система , толкова по-сложни и по-резултатни са биологичните реакции на даден организъм.

Нервната система е най-сложноустроената и най-обширната система в човешкото тяло.
Тя представлява милиони свързани помежду си нервни клетки наречени още неврони.

Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи.

Нервната система КОДИРА дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите -координира, отправя и спира СИГНАЛИ от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.

Човешката нервна система е най-сложноустроената биологична информационна система. Тя е и най-слабо познатата до този момент.

Като основна форма на нервната система, рефлексът се проявява чрез започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други.

Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не загине





ВАЖНИ ОБОБЩЕНИЯ


Приспособяването на организмите в процеса на еволюция към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично предаващи се форми на поведение – наречени БЕЗУСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ (инстинкти).

Безуслофните рефлекси, и системите, които изграждат във всеки отделен биологичен вид, наречени инстинкти, са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае.
Те са видови и са характерни за всички представители на дадения вид.


Безусловните рефлекси могат да бъдат прости и сложни.

- Простите безусловни рефлекси се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона).
- Към сложните безусловни рефлекси се отнасят инстинктите.


Организмите обаче, както вече споменах, имат и такива поведенчески отговори към средата, които, макар че се базират на инстинктите (надграждат безусловните рефлекси), не се унаследяват генетично, но пак се предават от поколение на поколение, от организъм на организъм СТЕРЕОТИПНО и ШАБЛОННО, като споделен поведенчески опит - изпробван адаптивен отговор към средата.


Тези динамични, изработени в онтогенезата придобити, заучени форми на поведение във връзка с приспособяването към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни са наречени – УСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ.

Условните рефлекси, макар че се основават и на безусловните рефлекси, са ЗА(на)УЧЕНА форма на поведение, а не унаследена.

И макар че УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ, също са стереотипен, шаблонен поведенчески отговор имат по-различна функция от безусловните рефлекси.

Чрез УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ много по-динамично се предава информация от орагнизъм на организъм.

Не под формата на генетични инструкции, а под формата на заучена система от навици, „ритуално поведение”, характерови прояви, мотивиращи ЕДНАКВОТО поведение на даден ВИД, при еднакви обстоятелства – влияние на средата.

Условните рефлекси са рефлекси, придобити по време на индивидуалното развитие и се изграждат САМО под влияние на средата.
Те са функции на мозъчната кора и имат голямо значение за бързата адаптация. Условните рефлекси са индивидуални, възникват само при определени условия и изчезват при тяхното отсъствие. Условно-рефлекторните реакции зависят от миналия опит, обучението, от специфичните условия, в които се формира условен рефлекс.


Факторите на средата, които въздействат върху организмите се наричат ДРАЗНИТЕЛИ, а свойството на организмите да реагират на дразнителите – ДРАЗНИМОСТ.

Ответна реакция на организма спрямо действащите дразнители е РЕФЛЕКСЪТ .

Дразнимостта е свойство на всички живи организми и на всички живи клетките.
Дразнимостта е рефлекторната дейност на едноклетъчните организми.

Чрез дразнимостта организмите ВЗАИМОДЕЙСТВАТ със СРЕДАТА – те получават ИНФОРМАЦИЯ за ИЗМЕНЕНИЯТА в нея и, същевременно, осъществяват БИОЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ спрямо дразнителите.

Тези реакции винаги са с ПРИСПОСОБИТЕЛЕН характер – намиране на храна, избягване на опасност, откриване на брачен партньор и др.

Дразнители съществуват и във ВЪТРЕШНАТА среда на организмите.
Те се възприемат от неговите клетки, тъкани и органи. Реакциите спрямо такива дразнители също са с приспособително значение.

Дразнители могат да бъдат различни по природа промени в средата. Най-общо се различават три групи:
- физични-механични, електрични, светлинни, температурни, звукови;
- физико-химични – промени в осмотичното налягане, в киселинността и др.;
- химични – продукти на метаболизма, хормони, лекарства, отрови и др.;

Повечето от реакциите на организмите в отговор на различни дразнения са ДВИГАТЕЛНИ: преместване на организма или на негова част в пространството е присъщо на животните и едноклетъчните.

Движение има и при растенията и то е по-бавно и по-продължително отколкото при животните. При растенията движенията служат за хранене, за защита и размножаване. При някои насекомоядни растения двигателните реакции са бързи както при животните. Движения се осъществяват и чрез специални двигателни органели – камшичета и реснички. Движения настъпват и в цитоплазмата на растителната клетка. Движенията при растенията са свързани с изменение в осмотичното налягане на цитоплазмата в определени клетки.

При животните движенията се осъществяват с участието на специализирани клетки – мускулни, съдържащи съкратителни белтъци.

Нервните клетки са специализирани да възприемат въздействията на дразнителите, да ги преобразуват в нервни импулси и да ги провеждат до мускулните клетки.
Възприемането на дразненията и реакциите в тях протичат много по-бързо благодарение на специализираните клетки. Свойството на тези структури да отговарят с възбуден процес се нарича – ВЪЗБУДИМОСТ.

Хетеротрофният начин на хранене изисква по-бързи реакции за разлика от автотрофния при растенията, които не се нуждаят от високоусъвършенствани реакции и бързи движения.

За разлика от свойството ДРАЗНИМОСТ, което е на лице във всички живи клетки, ВЪЗБУДИМОСТТА е присъща само на високо диференцирани и специлизирани клетки.

ВЪЗБУДИМОСТТА на нервните клетки е специлизирана дразнимост.

Действието на дразнителите не се възприема еднакво от всички клетки на организма.
С диференцирането на клетките в многоклетъчния организъм, в различните клетки се развива различна дразнимост.
При животните с развитието на сложен двигателен апарат, това свойство се развива в много по-висока степен от растенията.

Нервните клетки в рецепторите, нервните клетки в нервната система и мускулните клетки са се специализирали да възприемат дразнения и да реагират на тях.
За тези клетки общобиологичното свойство дразнимост се е развило във възбудимост – способност да се възбуждат при действието на дразнител.

С това свойство се характеризира способността на тези клетки да генерират възбудни импулси – високоскоростен поток от биоелектрични колебания, чрез които всъщност се увеличава скоростта на реагиране на действието на дразнителите.
Затова нервните и мускулните клетки се наричат възбудими клетки.

Връзката с околната среда е ДВУСТРАННА (едновременно детерминистично обусловена, но и с кръгове на ОБРАТНА ВРЪЗКА) – организмите също въздействат върху средата и я изменят.

Нервната система, от появата си до наши дни, се усложнява и усъвършенства структурно и функционално чрез процесите на еволюция.
Още с появата си НС, дава възможност на животните да приемат въздействията на околната среда много по-динамично от растенията.

Различните дразнения по сила и по природа се различават и по това, че пораждат потоци от СИГНАЛИ (импулси) с различна честота.
Кодирането на информацията от средата, чрез честотата на импулсите е основен принцип на дейността на нервната система.
Импулсите, възникнали в различните рецепторни клетки се провеждат до централната нервна система, където се анализират, обработват чрез сложно взаимодействие на нервните клетки и след това образуват нови потоци към мускулите и жлезите. От състоянието на тези импулси зависи каква реакция ще се осъществи.

Пътят на нервните импулси от рецепторите до централната нервна система(ЦНС) и изпълнителните органи се нарича РЕФЛЕКСНА ДЪГА , а реакциите – РЕФЛЕКСИ.

Рефлексите определят възможността на организма да реагира на промените в средата по подходящ начин. Различни рефлекси се осъществяват ВЗАИМОСВЪРЗАНО и съставляват различни ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОЯВИ, характерни за животните и човека, за всички живи организми на земята.
Тези прояви формират ЦЯЛОСТНОТО ПОВЕДЕНИЕ на индивида.

ДРАЗНИМОСТТА Е ПЪРВИЧНО свойство на всяка жива материя.
Тази биологическа форма на отражение на действителността, е присъща на всички живи клетки, с това и начина на реагиране на действителността, още на едноклетъчните организми.

Промяната в условията на съществуването и в начина на живота на живите същества и развитието във връзка с това на нервната система води до появяването на по-сложен тип дразнимост и до възникването на най-елементарната форма на психичен живот - УСЕЩАНИЯТА.

След появата на нервната система в хода на еволюцията, може да се говори вече за „вътрешно” отражение(рефлексия) на околния свят - на средата (вътрешна и външна) от мозъка.

Развитието на Био-психологията, дава възможност, чрез изучаването на нервната система да се откриват връзките с основните форми на поведение на един или друг организъм, и обратно, анализът на поведението на живите организми на земята, дава основание да се направят изводи за строежа функциите и устройството на нервната система.

Проследявайки зависимостта между строежа на нервната система и поведението на организмите, учените обърнаха внимание и на това, че между тези два фактора се намира трети, който преди всичко интересува психолозите — характерът на отразяването на заобикалящата ни действителност.
Или, с други думи, особеностите на психиката.

За това, днес е прието с понятието ПСИХИКА да обозначава рефлексията - (и от там понятието рефлекс), свойството на високоорганизираната материя да отразява обективния свят, свойството на НЕРВНО организираните системи да отразяват и да преработват отразените въздействия в специфични процеси, образи, свойства и състояния.
Психиката е съвкупността от вътрешни модели (преживявания) отразяващи обективната действителност.

Науката, изучаваща психиката на организмите на земята е ПСИХОЛОГИЯТА.

Био-психологията пък е, интегративната наука свързваща биологията и психологията, която е поведенческата неврология, също позната като биологична психология или психобиология, която прилага принципите на биологията, в частност на невробиологията, за изучаване на умствените процеси и поведението на хората и животните.

Изследва на нивата на нервите, невротрансмитерите, циркулацията в мозъка основните биологични процеси, които причиняват поведението.






ОБОБЩЕНИЕ
ПСИХИКА И НЕРВНА СИСТЕМА


Процесът на възникване и развитие на психиката е резуЛтат от възникването и развитието на нервната система, поради това за психична дейност, като за сложнорефлекторна дейност , е прието, да се говори само за организми с нервна система.За еволюционно най-старата НС , се счита мрежовидната(мрежестата).
(подробно в следващ пост)

Качествената промяна на нервната система в процеса на евоюцията, при която се извършва преход от мрежестата нервна система /присъща например на медузите/ към ганглийната нервна система, а от нея към тръбестата /хордови и гръбначни/, води до качествено ново развитие на рецепторите, до възникване на гъвкави форми на поведение.

От сензорен етап на съществуване, животинският свят преминава към перцептивен етап на съществуване, който се характеризира с възникване на способност у животните да отразяват предметите и явленията от действителността като цяло.

На този етап от развитието на психиката животните получават възможност да се ориентират въз основа на съвкупност от признаци и да реагират не само на биологически значими дразнители, но и на неутрални, които обаче се явяват като СИГНАЛИ за жизнено важни дразнители.

На следващия етап от развитието на психиката се появява способността за решаване на двуфазни задачи, включваща подготовка и собствено решаване на задачата.

Възникването на способността у животните за количествено различаване е съществен и важен белег на интелекта.


Психиката на животните се проявява в две форми на поведение:

- вродена /безусловно рефлекторно видово поведение/ и
- придобита /условно рефлекторно индивидуално поведение/.



Колкото по-сложноустроена е нервната система на животното, толкова по-голяма роля имат придобитите форми на поведение.

Инстинктите при животните се характеризират с голямо разнообразие. Те винаги са свързани с важни за тяхното съществуване биологически потребности.

Техен физиологически механизъм е сложната безусловнорефлекторна дейност.

Инстинктът се характеризира с две особености:

-зависи от състоянието на вътрешната среда на организма;
-дразнителят само стимулира възникването на определено инстинктивно поведение, но не го осигурява изцяло.


При животни, с така наречената висша нервна система /шимпанзета, делфини/ възниква качествено нова форма на поведение - интелектуална .


Важно е да се знае,че. съществуват различни интелектуални нива при животните.

При маймуните например формите на интелекта са две:

- нисша - при която се установява връзката между два наблюдавани предмета,
- и по-висша - еднозначно боравене както с предмета, така и със зрителната представа за него (с „вътрешния” модел – отразен и създаден от мозъка, чрез нервната система).


Маймуните обаче, не могат да боравят едновременно с две или с няколко представи, което е особеност на човешкия интелект.

Качественото развитие, на психическите форми на отражение на средата(действителността) – вътрешна и външна при животните, води до възникване при най-високо организираните техни представители на прогнозирана дейност.

Предварителна цел, умствен план, вътрешен модел на действията - това са съвкупността на качествата на психиката, присъщи само на човека.



Днес психологията описва онтологията на психичното, чрез неговите функции, по тях се съди какво е психика.

Тези функции са:

- Познавателна функция: Чрез психиката живите системи познават реалността;

- Регулативна функция: Управлява поведението и действията;

- Креативна функция: Създаване на нови неща, промяна на стари;

- Рефлексивна функция: Валидна само за човека - Психиката познава сама себе си.



До скоро се мислеше, че организмите нямат сетивно познание за психичното и за психиката може само да се мисли. Но към момента се говори за това, че у човека психиката достига степен на развитие, която се нарича съзнание, а „емпатията” е сетивността, чрез която можем да придобиваме сетивно познание за преживяванията на другия, на другите.





Като че ли съществуват две истории на развитието на психиката.


На първо място, това е историческото развитие (ФИЛОГЕНЕЗАТА), което обхваща милионите години еволюция,
и на второ място — несравнимо по-кратката история на развитието на психиката на едно или друго живо същество от раждането му до края на живота му - ОНТОГЕНЕЗА.





...

Четете, че да продължавам нататък, тооолкова много имам още да ви разправям, че и да се върна през математиката, обратно във физиката... Ужас


п.с.
искрено се надявам да има някой, който да следи поредицата, за което много му благодаря, щото всички постове са в неслучаен ред и дълбоко свързани :)


Автор: Светла Ненова

....