петък, 7 септември 2012 г.

The UNIVERSE

...







Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континиум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него - планети, звезди, галактики и междугалактично пространство. Вселена може да се употребява като синоним на космос, свят или дори природа.

Изучаването на вселената е предмет на философията както и науката космология, произлязла от физиката и астрономията, която се занимава с произхода, строежа и еволюцията на вселената. На всеки етап от развитието на човечеството е известна само ограничена част от вселената. С усъвършенстване на технологиите и методите на нейното изучаване, наблюдаваният обем става все по-голям. Метагалактика се нарича тази част, която е достъпна за наблюдения в настоящето или в непосредственото бъдеще. Използват се и термините позната вселена, наблюдаема вселена или видима вселена.

Трябва да се отбележи, че някои учени, които се занимват с космология, предлагат различна терминология и дефиниция, приемайки модела на мултивселената, според който нашата вселена не е сумата от цялата енергия и материя, а просто една от многото отделни вселени, които могат да съществуват паралелно и независимо една от друга.








Етимология

Думата вселена на английски Universe идва от старофренски Univers, производна на латинската universum, която в превод означава „всичко се върти като едно“ или „всичко се съедини в едно“. Може да се счита и като превод на гръцката дума за вселена περιφορα, „нещо, което се върти в кръг“.Този израз има връзка с модела на вселената на древните гърци, според който материята е разположена в концентрични сфери, които се въртят около общ център - Земята.

На български език думата вселена идва от старобългарски (въсєлѥнаѩ), с произход от старогръцки ойкумен (на старогръцки: οἰκουμένη), с основа οἰκέω, „населявам, обитавам“. Най-общото наименование на вселената, дадено от древните гръцки философи идва от всичко (το παν), цялата материя (το ολον) и целия космос (το κενον).








Снимка на Хъбъл телескоп, която показва различни видове галактики, всяка от която се състои от милиарди звезди. В долния ляв ъгъл е показана еквивалентната на снимката площ от небето.

 

 

История

Исторически погледнато, няколко космологически и космогонически теории са предлагани по отношение на наблюдението на вселената. Първите количествени геоцентрични модели са направени от древните гърци, които предполагат, че вселената е безкрайна и вечно съществуваща, но притежава концентрични сфери с краен размер, отговарящи на звездите, слънцето и планетите, които се въртят около сферичната, но неподвижна Земя. След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания се стига до хелиоцентричната система за строежа на Вселената на Николай Коперник. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове научно и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята - въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето. Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbitum coelestium), над което той работи повече от 40 години. Следва слънчевата система на Нютон и откритието на гравитацията. По-нататъшното развитие на астрономията води до откритието на нашата галактика, Млечният път, и на множество други галактики. С усъвършенстването на оптичните уреди, изучаването на спектралните линии на галактиките и други астрономически обекти науката открива съществуването на червеното отместване и реликтовото излъчване, които свидетелстват за разширението на вселената и евентуално начало. Това слага началото на съвременната космология.
Съгласно теорията за големия взрив, която е преобладаваща сред научната общност, разширението започва от изключително гореща и плътна фаза, наречена епоха на Планк, където цялата маса и енергия на наблюдаемата вселена е била концентрирана. От този момент нататък вселената се разширява като достига до сегашното си състояние. Няколко независими експеримента потвърждават теоретичните постановки на теорията за големия взрив. Според тях, ускорението ще продължи до един безкраен етап. Напоследък се счита, че това разширение се ускорява благодарение на тъмната енергия и тъмната материя.


Съгласно общата теория на относителността, пространството може да се разширява със скорост по-голяма от тази на светлината, но ние можем да видим само малка част благодарение на ограничението, наложено от скоростта на светлината. Тъй като не можем да извършим наблюдения извън обсега на светлината (или което и да е други електромагнитно излъчване), остава неясно дали размерът на вселената е краен или безкраен.











Големина, форма, възраст и структура



Размери и плътност

Вселената е съставена предимно от тъмна енергия и тъмна материя, като и двете до момента не са добре изучени и разбрани. По-малко от 5% е обикновена материя.
Вселената е огромна, с крупни мащаби и по всяка вероятност безкраен обем. Наблюдаемата вселена е разпръсната поне на пространство от 92 милиарда светлинни години. За сравнение, диаметърът на типична галактика е само 30 000 светлинни години и типичното разстояние между две съседни галактики е 3 милиона светлинни години. Примерно Млечният път е около 100 000 светлинни години в диаметър и най-близката галактика Андромеда е на 2,5 милиона светлини години. Вероятно има 100 милиарда (1011) галактики в наблюдаемата вселена. Най-малките галактики имат около 10 милиона звезди, (107) а най-големите са с по няколко трилиона (1012) звезди. Една груба оценка показва, че броят на звездите в наблюдаемата вселена е повече от един секстилион (1021), макар че някои астрономи дават оценка от около 70 секстилиона (7 x 1022).
Материята е хомогенно разпределена, ако се усредни на разстояние 300 милиони светлинни години. На по-малка скала обаче материята има струпвания. Атомите формират звезди, звездите формират галактики, галактиките образуват купове галактики и най-накрая свръхкупове (купове от купове). Материята е също така изотропна, което означава че няма разлика в разпределението ѝ в различните посоки.
Вселената има и силно изтропно микровълново електромагнитно излъчване, което отговаря на топлинното излъчване на абсолютно черно тяло при температура 2.725 K.
Хипотезата, че едромащабната структура на вселената е хомогенна и изотрпна се нарича космологичен принцип, което се подкрепя от астрономични наблюдения.
Сегашната плътност на вселената е много ниска, грубо казано около 9,9 × 10−30 грама на кубичен сантиметър. Съотношението маса-енергия се състои от 73% тъмна енергия, 23% студена тъмна маса и 4% обикновена материя. Свойствата и характеристиките на тъмната материя и тъмната маса засега са почти напълно неизвестни. Тъмната материя се държи като обикновена материя и забавя разширението на вселената. Тъмната енергия, от друга страна, ускорява разширението.

Възраст на вселената

Вселената е много стара и както самата тя, така и представите за нея продължават да еволюират. Най-точното приближение за възрастта ѝ e 13,73±0,12 милиарда години, базирано на наблюдения на реликтовото излъчване. Съществуват и други методи (като използване на радиоактивни изотопи), но те са значително по-неточни и дават приближения от 11 до 20 милиарда години или от 13 до 15 милиарда години.
Вселената се променя непрекъснато и погледнато исторически, никога не е била една и съща. Така например броят на квазарите и галактиките се мени, а самото галактическо пространство се разширява. Учените, които правят приземни наблюдения (и по този начин свързани с редица ограничения) трябва да имат предвид, че когато наблюдават светлината от галактика на разстояние 30 милиарда светлинни години, тази светлина е пътувала всъщност само 13 милиарда години, защото пространството между тях се е разширило. Това се потвърждава от наблюденията на далечни галактики, при които се забелязва червено отместване. Излъчваните фотони преминават към по-голяма дължина на вълната и по-малка честота по време на пътуването си. Наблюденията на супернова от тип Ia показват, че този процес на разширение се ускорява.










Елементарните частици от които е съставен космосът: шест лептона и шест кварки са в състава на почти всичката позната материя; така например протоните и неутроните в ядрото на атома са съставени от кварки, а електронът е лептон. Тези частици взаимодействат помежду си с помощта на калибровъчни бозони, показани в средата. Хигс бозонът (който все още не е експериментално открит) би обяснил как частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. Гравитонът, който засега е хипотетична частица, калибровъчен бозон за гравитация, не е показан.




Състав и структура

Елементарните частици от които е съставен космосът: шест лептона и шест кварки са в състава на почти всичката позната материя; така например протоните и неутроните в ядрото на атома са съставени от кварки, а електронът е лептон. Тези частици взаимодействат помежду си с помощта на калибровъчни бозони, показани в средата. Хигс бозонът (който вече е експериментално открит) би обяснил как частици без маса (с нулева маса в покой) успяват да създадат маса в материята. Гравитонът, който засега е хипотетична частица, калибровъчен бозон за гравитация, не е показан
Изобилието на различни химически елементи — по-специално на леките такива като водород, деутерий и хелий изглежда едно и също в цялата наблюдаема вселена.
Количеството материя е много по-голямо от количеството антиматерия, което вероятно се дължи на нарушението на CP инвариантността. Не съществува електрически заряд като цяло, така че изглежда че гравитацията е преобладаващата сила на взаимодействие когато става въпрос за космически размери. Не съществува нито импулс нито момент на импулса на вселената.
Космосът има гладък пространствено-времеви континиум състоящ се от три пространствени и едно времево измерения. Тримерният космос е плосък (кривината му е много близка до нула), което означава, че в много добри приближения може да се ползва Евклидова геометрия.
Пространство-времето изглежда също с проста топология. Въпреки това не бива да се изключва възможността за съществуването на повече измерения и много по-сложни топологии и връзки между тях.





Най-популярният модел на вселената, произход и разширение.




Физични закони


Вселената следва едни и същи физични закони. Съгласно стандартния модел материята е съставена от три поколения лептони и кварки, които са фермиони. Тези елементарни частици взаимодействат помежду си чрез три фундаментални взаимодействия: електрическо, което включва електромагнетизъм и слабото ядрено взаимодействие; силното ядрено взаимодействие, което е описано от квантовата хромодинамика; и гравитацията, описана от общата теория на относителността. Първите две могат да бъдат описани от квантовата теория на полето. С известни ограничения специалната теория на относителността е валидна за метагалактиката. Засега няма отговор на въпроса защо физичните константи запазват стойностите си и защо имат тези стойности, като например константата на Планк h и гравитационната константа G. Известни са няколко закона за запазване: закон за запазване на електрическия заряд, закон за запазване на импулса, закон за запазване на момента на импулса и закон за запазване на енергията. Те са свързани със симетрии и математически тъждества.








Форма

Формата или геометрията на вселената бива локална и глобална. Под форма обикновено се разбира топологията и кривината, макар истинската картина да е много по-сложна от това. Анализ на данни от реликтовото излъчване водят до извода, че вселената, пространствено погледната е плоска, което означава, че може да се приложи Евклидовата геометрия. Грешката е по-малко от два процента.
Космолозите обикновено работят с „отрязък“ от пространствено-времевия континиум. Що се отнася до наблюдения, участъка от пространство-време, който може да се наблюдава е обратния светлинен конус. Ако наблюдаемата вселена е по-малка от цялата вселена, глобалната структура не може да бъде определена само с наблюдения, защото ни ограничава само с малка част от нея.
През октомври 2001 година, НАСА започва да използва космическия апарат WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) за събиране на данни за реликтовото излъчване и по този начин да погледне назад във времето когато вселената все още се е зараждала, а също така да определи формата на вселената. Първите данни са публикувани през февруари 2003 година. През 2009 година Европейската космическа агенция изстрелва космическата обсерватория Планк, за да анализира микровълновото излъчване с много по-голяма разделителна способност и да получи по-добра представа за формата на ранната вселена. Данните се очаква да бъдат публикувани през декември 2010 година.











Теории за създаването на Вселената

Мит за сътворението на света


Сътворението на света е космогоничен мит и изначална легенда в митологията на почти всички религии, особено на световните, тези с претенции да са всеобщи и универсални. Сътворението на света, а и на историята, е дело на демиурга (на гръцки: δήμος). Посредством митологията и религията, понятието за "сътворението на света" преминава и в политиката, залягайки във водещите геополитически теории и конструкти (понятиен апарат), стремящи се да представят и обосноват идеологиите си или като едно "ново начало" /либерализма на Френската революция и комунизма на Октомврийската революция/ или като трансцедентално произхождащи още от "сътворението на света" /консерватизма и консервативните революционери/.
Митологията за сътворението на света се заражда в земите от "Плодородния полумесец", които са люлка на най-древните цивилизации. Всички митове за сътворението на света са свързани с някакви божества, които могат да променят формата и образа си. Често в тях е залегнала идеята за хаоса.


...

Големият взрив



Според теорията за Големия взрив Вселената произлиза от безкрайно плътна и физически парадоксална сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други.





Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената. Разширяването на Вселената, което следва от уравненията на общата теория на относителността, бива потвърдено с наблюденията за раздалечаване на галактиките. Екстраполирайки назад във времето стигаме до извода, че Вселената трябва да е била или много малка, или дори да е била събрана в точка — т. нар. сингулярност. Теоремата на Хокинг-Пенроуз показва дето от уравненията на общата относителност следва, че такава точка даваща начало на пространството и времето трябва да е съществувала. Естествено следствие от това е, че в миналото Вселената е имала по-висока температура и по-висока плътност. Терминът „Големият взрив” се използва както в тесен смисъл за момента, в който започва разширението на Вселената (закон на Хъбъл), така и по-общо за преобладаващата днес космологична концепция обясняваща произхода и еволюцията на Вселената.
Терминът "Големият взрив" (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.
Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.
Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.




История на теорията

През 1927 белгийският йезуит Жорж Льометр пръв предлага хипотезата, че в началото на Вселената стои „експлозия” на „първичен атом”. Преди това през 1918 страсбургският астроном Карл Вилхелм Вюрц измерва систематично червено отместване на някои мъглявини и го нарича K-корекция. Той не осъзнава космологичните последствия, нито че тези мъглявини всъщност са галактики извън нашия Млечен път.
Създадената по това време обща теория на относителността на Алберт Айнщайн не допуска статично решение — Вселената трябва или да се разширява, или да се свива. Самият Айнщайн смята това следствие за погрешно и се опитва да го избегне с добавянето на космологична константа. Айнщайн, който е бил наясно с библейската представа за начало на времето, не приема теорията на Льометр за „първичния атом”, понеже вижда в нея опит на Льометр да прокара идеята за Сътворението[1][2]. По време на Общата теория на относителността е приложена към космологията за пръв път от руския учен Александър Фридман, чиито уравнения описват Вселената на Фридман-Льометр-Робъртсън-Уокър - Вселена без космологична константа.
През 1929 Едуин Хъбъл описва и наблюдения потвърждаващи теорията на Льометр без да е наясно с нея (статията на Льометр е преведена на английски от Артър Едингтън едва през 1931[1]). Установил още през 1913, че повечето спирални мъглявини определени по-късно като галактики се отдалечават от Земята, той комбинира този факт с измервания на разстоянието определени чрез наблюдение на цефеиди в отдалечени галактики, за да установи, че галактиките се раздалечават във всички посоки със скорост спрямо Земята правопропорционална на разстоянието помежду им. Днес това явление е известно като закон на Хъбъл.
От космологическия принцип произтичат две обяснения на раздалечаващите се галактики. Според едното, поддържано и доразвито от Джордж Гамов, Вселената възниква от крайно горещо и плътно състояние в крайно време в миналото и оттогава се разширява. Другата възможност е теорията за устойчивото състояние на Фред Хойл, според която при раздалечаването на галактиките се появява нова материя. В този модел Вселената е приблизително еднаква във всяка точка от времето. За известно време подкрепата за тези две теории е равноразпределена.
През последвалите години наблюденията подкрепят идеята, че Вселената е възникнала от горещо плътно състояние. След откриването на реликтовото излъчване през 1965 това се смята за най-добрата теория за произхода и еволюцията на Космоса. До края на 60-те години много космолози смятат, че безкрайно плътната сингулярност в космологичния модел на Фридман е математическа идеализация и че Вселената се е свивала преди да достигне това състояние, а след това е започнала да се разширява отново. Това е теорията на Ричард Толман за пулсираща Вселена. През 60-те Роджър Пенроуз и Стивън Хоукинг доказват математически, че тази идея е неудачна и сингулярността е съществен елемент от общата теория на относителността. Това убеждава мнозинството космолози в теорията за Големия взрив, според която Вселената е възникнала преди крайно време.
Практически цялата теоретична работа в областта на космологията днес се състои в разширение и детайлизиране на основната теория за Големия взрив. Голяма част от текущата работа е насочена към разбиране на образуването на галактиките в контекста на Големия взрив, разбиране на самия момент на Големия взрив и съгласуване на наблюденията с основната теория.
Голям напредък в космологията на Големия взрив е отбелязан в самия край на 20 и началото на 21 век в резултат на усъвършенстването на технологията на телескопите и голямото количество спътникови данни, като тези от COBE и WMAP откриват анизотропията на реликтовото излъчване в малък мащаб, което може да доведе до разбиране на образуването на галактиките. През 1998, група учени от Екипа за изследване на свръхновите с голямо червено отместване определят разстоянията до голям брой свръхнови и измерват техните скорости, с което те повтарят наблюдението на Хъбъл отпреди 80 години, но с много по-далечни обекти. Изводът, до който стигат е, че някои свръхнови са толкова далече, че не би трябвало да ги наблюдаваме, освен ако Вселената не се е разширявала с по-голяма скорост от тази на равномерното разширяваща се Вселена.Това довело до неочакваното откритие, че разширяването на Вселената изглежда се ускорява.


Общо описание

Въз основа на измервания за разширението на Вселената чрез свръхнови тип Ia, измервания на спектъра и анизотропията на реликтовото излъчване, възрастта на Вселената е определена на 13,7 ± 0,2 милиарда години. Фактът, че тези три независими измервания са сходни се смята са силно доказателство на Ламбда-CDM модела, описващ детайлната скруктура на съставните части на Вселената.
Ранната Вселена е запълнена хомогенно и изотропно с много висока енергийна плътност. Приблизително 10-35 секунди след епохата на Планк, Вселената се разширява експоненциално в период, наречен космическа инфлация. След спирането на инфлацията, материалните елементи на Вселената са под формата на кварк-глуонна плазма, в която съставните частици се движат релативистично. Чрез един все още непознат процес, бариогенеза, се появява наблюдаваната асиметрия между материя и антиматерия. С нарастването на размера на Вселената, температурата спада, което предизвиква нови процеси на нарушаване на симетрията, които се проявяват чрез известните физични сили и елементарни частици, а по-късно позволяват образуването на водородни и хелиеви атоми в процес, наречен първичен нуклеосинтез. С разширяването си, Вселената се охлажда, поради което средната кинетична енергия на електроните става недостатъчна те да продължат да бъдат в свободно състояние и биват захванати от протоните, като по този начин Вселената става предимно изградена от свързани атоми, т.е. неутрална. Това явление, случило се 300 000 години след Големия взрив, се нарича рекомбинация, и именно фотоните, излъчени от тези електрони при прихващането им от атомите в този момент, съставят т.нар. „реликтово излъчване“. Средният свободен пробег на фотоните в неутралната Вселена става много голям, т.е. Вселената става прозрачна. Поради тази причина ние виждаме реликтовото излъчване, но не и фотоните от предишното горещо състояние на Вселената, понеже те са били погълнати от йонизираното вещество.
С времето малко по-плътните области от почти равномерно разпределената материя нарастват гравитационно в още по-плътни области, образувайки газови облаци, звезди, галактики и останалите астрономични обекти, наблюдавани днес. Подробностите на този процес зависят от количеството и вида на материята във Вселената. Трите възможни вида са студена тъмна материя, гореща тъмна материя и барионна материя. Най-добрите налични измервания, тези от WMAP, показват, че преобладаващата форма на материята във Вселената е под формата на студена тъмна материя. Другите два вида материя образуват по-малко от 20% от общото количество.
Днес Вселената изглежда доминирана от неизследвана форма на енергия, известна като тъмна енергия. Приблизително 70% от общата енергийна плътност на днешната Вселена е в тази форма. Този компонент на Вселената има свойството да предизвиква отклонение на разширението на Вселената от линейната връзка скорост-разстояние, предизвиквайки по-бързо от очакваното разширение на пространство-времето при големи разстояния. Тъмната енергия приема формата на космологичната константа в полевите уравнения на Айнщайн, но връзките ѝ със стандартния модел от физиката на частиците продължават да бъдат обект на изследване, както теоретично, така и експериментално.



Теоретични основи


В днешния си вид теорията за Големия взрив произтича от три предпоставки:
  1. Универсалност на физичните закони
  2. Космологичен принцип
  3. Коперников принцип
При появата им, тези идеи са приети просто като постулати, но днес се правят опити за проверка на всеки от тях. В резултат на тези изследвания е установено, че максималното отклонение на физичните константи в историята на Вселената е не по-голямо от порядъка на 10-5. Изотропността на Вселената, определяща космологичния принцип, е измерена с точност от 10-5, а хомогенността в най-едър мащаб е измерена с точност до 10%. Правят се опити да се измери коперниковия принцип с наблюдение на взаимодействието на галактически струпвания и реликтовото излъчване чрез ефекта на Суняев-Зелдович при точност от 1%.
Теорията на Големия взрив използва постулата на Вейл за да измери недвусмислено времето във всяка точка като „време от епохата на Планк”. Измерванията в тази система използват конформни координати, в които разширението на Вселената се изважда от измерванията на пространство-времето[ неясно? ].
В този смисъл Големият взрив не е експлозия на материята, движеща се навън и запълваща една празна Вселена. Той е самото разширяващо се пространство-време. Това разширение кара физическото разстояние между всеки две неподвижни точки в нашата Вселена да нараства. Обектите, свързани един към друг, например от гравитацията, не се разширяват с разширението на пространство-времето, защото скоростта на разширение на Вселената на тези малки мащаби е по-малка от типичните средни скорости на двжение на частиците. Разширението на Вселената започва да става видимо за разстояния от порядъка на 1 Mpc.

Трите стълба


Днес се смята, че теорията на Големия взрив се крепи на три наблюдателни стълба. Това са разширението на Вселената, наблюдавано в червеното отместване на галактиките, детайлните измервания на реликтовото излъчване и изобилието от леки елементи.

- Закон за разширението на Хъбъл

- Реликтово излъчване

- Наличие на първични елементи

Като се използва модела на Големия взрив е възможно да се изчисли концентрацията на хелий-4, хелий-3, деутерий и литий-7 във Вселената. Концентрациите на тези елементи зависят от един параметър, съотношението на фотони към бариони. Предвижданите концентрации са около 25% за 4He, съотношение на 2H:H около 10-3, на 3He:H около 10-4 и на 7Li:H около 10-9.
Измерванията на наличието на тези четири изотопа съответстват на една и съща стойност на параметъра и фактът, че измерените концентрации са в порядъка на предвидените, се смята за силно доказателство в полза на Големия взрив. Извън теорията за Големия взрив няма явна причина за това, че например, във Вселената трябва да има повече хелий, отколкото деутерий или повече деутерий, отколкото 3He.


Еволюция на галактиките и разпределение на квазарите


Подробностите за разпределението на галактиките и квазарите са едновременно ограничение и потвърждение на днешната теория. Крайната възраст на Вселената обвързва тясно еволюцията на галактиките с космологията. Видовете и разпределението на галактиките изглежда се изменя значително с времето, развивайки се според уравнението на Болцман. Наблюденията разкриват зависимост от времето на разпределението на галактиките и квазарите, на звездообразуването и на вида и размера на едромащабните структури на Вселената. Тези наблюдения се съгласуват статистически със симулации на процесите. Те са добре обяснени от теорията за Големия взрив и помагат за уточняването на параметрите на модела.


Класически проблеми


С времето възникват редица проблеми с теорията на Големия взрив. Днес някои от тях представляват само исторически интерес и са избегнати или чрез модификации на теорията, или в резултат на по-добри наблюдения. Други въпроси, като например проблемът с галактиките джуджета, не се смятат за фатални, тъй като могат да бъдат разрешени чрез прецизиране на теорията. Някои противници на Големия взрив сочат тези проблеми като модификации на парче и кръпки на теорията. Най-често атакувани са частите от стандартната космология, свързани с тъмна материя, тъмна енергия и космическа инфлация. Те са добре потвърдени от наблюдения на реликтовото излъчване, едромащабната структура и свръхнови от тип Ia, но остават на границата на физичните изследвания. Все още няма консенсус за природата на тъмната материя, тъмната енергия и инфлацията. Макар че гравитационните им ефекти са обяснени чрез наблюдения и теоретично, те все още не са отразени по общоприет начин в стандартния модел на физиката на частиците.
Съществува малък брой привърженици на нестандартни космологии, смятащи, че изобщо не е имало Голям взрив. Макар че някои аспекти на стандартната космология не са добре обяснени от стандартния модел, повечето физици приемат, че съгласуването на теорията за Големия взрив с наблюденията твърдо потвърждава основните ѝ части.


Проблемът на хоризонта


Проблемът на хоризонта е резултат от приемането, че информацията не може да пътува по-бързо от светлината, следователно две области от пространството, разделени от по-голямо разстояние от скоростта на светлината, умножена по възрастта на Вселената, не могат да бъдат в причинен контакт. Поради това, наблюдаваната изотропност на реликтовото излъчване е проблематична. Има два начина, които не са взаимноизключващи се за разрешаване на този проблем и те имат отношение към квантовите измервания и някои нестандартни версии на теорията за Мултивселената. Вариант 1 - при концепциите за мултивселената излиза че първичната вселена, подложена на разширение от инфлатонното поле е прародител на нашата, а нашата е само една област от истинската — поради това всъщност няма проблем — вселената е една област а не е съставена от области. Но ако другите области — вселени все пак са еднакви с нашата — тук идва ред на обяснение две което е валидно и за двата проблема — то представлява интерпретация на кванотвата механика наречена подход на дьо Бройл-Бом и основните му постулати са свръхнелокалността и липсата на дуалност частици-вълни. В случая по важен е първия аспект според който нелокалността от квантовата механика — АПР-парадокса е много по-сериозна, а корелациите на поведението на частиците са само едни от многото аспекти — свръхнелокалността включваща и останалите аспекти твръди, че цялата реалност и всички вселени са обект на сплитането, което е способно да предава информация без да нарушава закона за движението с надсветлинни скорости — това се постига по същия начин, по който се обяснява квантовата нелокалност — два обекта, предаващи си информация чрез нелокалността, на по-фундаментално ниво са едно цяло и между тях на това по-фундаментално ниво няма разстояние, и поради това могат да обменят информация с безкрайна скорост и само привидно са отделни.


Плоскост


Проблемът за плоскостта е наблюдателен проблем, резултат от геометрията, произтичаща от метриката на Фридман-Льометр-Робъртсън-Уокър. По принцип Вселената би могла да има три различни вида геометрии - хиперболична геометрия, евклидова геометрия или елиптична геометрия. Всяка от тях е пряко свързана с критичната плътност на Вселената, като хиперболичната съответства на плътност, по-ниска от критичната, елиптичната съответства на плътност, по-висока от критичната, а евклидовата — точно на критичната плътност. Според измерванията, в най-ранните стадии Вселената трябва да е била с 1015 критичната плътност. Всяко отклонение нагоре би предизвикало или топлинна смърт, или Големият срив и Вселената не би съществувала днес.
Решението на този проблем отново е в инфлационната теория. По време на инфлационния период пространство-времето се разширява до такава степен, че всяка остатъчна кривина е напълно изгладена с висока точност. Така Вселената е превърната в плоска от инфлацията.


Магнитни монополи


Проблемът с магнитния монопол е възражение, появило се в края на 70-те години. Теорията за Великото обединение предвижда точкови дефекти в пространството, които трябва да се проявяват като магнитни монополи и чиято плътност трябва да е много по-голяма от предвижданата. Този проблем също се разрешава чрез космическата инфлация, която премахва всички точкови дефекти от наблюдаемата вселена по същия начин, по който я превръща в плоска.


Липсваща материя


През 70-те и 80-те различни наблюдения, най-вече галактическите ротационни криви, показват, че във Вселената няма достатъчно видима материя, която да предизвика наблюдаваните гравитационни сили във и между галактиките. Това довежда до идеята, че до 90% от материята във Вселената е не-барионна тъмна материя. Освен това, приемането, че Вселената се състои предимно от обикновена материя, води до предвиждания, които съвсем не се съгласуват с наблюденията. По-специално във Вселената има далеч по-малко струпвания и тя съдържа далеч по-малко деутерий, отколкото може да се очаква без тъмната материя.
Макар че първоначално е много спорна, днес тъмната материя е широко възприета част от стандартната космология, вследствие на наблюденията на анизотропиите в реликтовото излъчване, разсейването на скоростта на галактическите струпвания, разпределенията на едромащабната структура, изследвания на гравитационното изкривяване и измервания на рентгеновото излъчване от галактическите струпвания. Частиците на тъмната материя са регистрирани само чрез гравитационния им ефект и досега не са наблюдавани в лабораторни условия. Въпреки това във физиката на частиците има много кандидати и в момента действат няколко проекта за откриването им.


Тъмна енергия


Подробни измервания на масовата плътност на Вселената през 90-те показват стойност около 30% от критичната плътност. За да бъде плоска Вселената, както показват измерванията на реликтовото излъчване, е необходимо към 70% от енергийната плътност да е останала нерегистрирана. Измервания на свръхнови тип Ia разкриват, че Вселената претърпява нелинейно ускорение на разширението по закона на Хъбъл. Общата теория на относителността изисква тези допълнителни 70% да бъдат съставени от енергиен компонент с голямо отрицателно налягане. Природата на тази тъмна енергия остава една от най-големите неясноти в теорията на Големия взрив. Сред възможните решения са космологичната константа и квинтесенцията. Наблюденията, имащи за цел да подпомогнат решението на този проблем, продължават и днес.


Възраст на кълбовидните струпвания


Някои наблюдения от средата на 90-те показват, че възрастта на кълбовидните струпвания не се съгласува с теорията на Големия взрив. Компютърни симулации с наблюдаваното наличие на звезди в кълбовидните струпвания сочат, че те са на около 15 милиарда години, което противоречи на възрастта на Вселената от 13,7 милиарда години.
Като цяло този проблем е разрешен в края на 90-те с други компютърни симулации, които отчитат ефекта от загуба на маса, вследствие на звездния вятър, и показват далеч по-малка възраст на кълбовидните струпвания. Все още остават някои неясноти за точността на измерване на възрастта, но е ясно, че тези обекти са сред най-старите във Вселената.

Бъдещето според теорията за Големия взрив


В миналото, преди наблюденията на тъмната енергия, космолозите разглеждат два сценария за бъдещето на Вселената. Ако масовата плътност е над критичната, Вселената ще достигне максимален размер и ще започне да колабира в Големия срив. При този сценарий Вселената отново ще става по-плътна и по-гореща, завършвайки в състояние, подобно на първоначалното.
Алтернативно, ако плътността е по-малка или равна на критичната, разширяването ще се забави, но никога няма да спре. Образуването на нови звезди ще се прекрати, докато Вселената става все по-малко плътна. Средната температура ще клони асимптотично към абсолютната нула. Черните дупки ще се изпарят. Ентропията на Вселената ще се увеличи до точката, в която от нея не може да бъде извлечена организирана форма на енергия, сценарий известен като топлинна смърт. Нещо повече, ако съществува протонен разпад, тогава водородът, преобладаващата форма на барионна материя във Вселената днес, би изчезнал, оставяйки само радиация.
Съвременните наблюдения на ускорено разширение довеждат космолозите до Ламбда-CDM модела на Вселената. Той съдържа тъмната енергия под формата на космологична константа. Тя кара все по-голяма част от днешната видима вселена да преминава отвъд нашия хоризонт. Не е известно какво ще стане след това. Теорията за космологичната константа предполага, че само гравитационно свързаните системи, като галактиките, биха останали заедно и те също биха претърпели топлинна смърт, докато Вселената се охлажда и разширява. Други теории за т.нар. фантомна енергия, предвиждат, че в крайна сметка галактическите струпвания и може би дори самите галактики, ще бъдат разкъсани от засилващото се разширение в т.нар. Голямо разкъсване.


Физически хипотези отвъд Големия взрив


Остава възможността теорията за Големия взрив да се развие в бъдеще. По-специално можем да научим нещо за инфлацията или за случилото се непосредствено след Големия взрив. Възможно е да има части от Вселената отвъд това, което може да бъде наблюдавано по принцип. В случая с инфлацията това е необходимо условие — експоненциалното разширение е отхвърлило големи области от пространството отвъд нашия хоризонт. Може би ще бъде възможно да се установи какво се е случило, когато разберем по-добре физиката при много високи нива на енергията. Разсъжденията за това включват теориите на квантовата гравитация. Друго обяснение,което в момента е в процес на доказване е според М-теорията:Тя твърди че трептящите енергии,съставляващи всички частици,наречени струни могат да се разтегнат толкова много,че да образуват мембрани и на всяка мембрана "стой" една паралелна Вселена и при сблъсък на тези две мембрани Вселената се ражда отново.Това е една от най-оспорваните и най-реалистични теории,поради това че дава нужната енергия,за да се осъществи Големия взрив.
Някои предложения са:
Някои от тези сценарии са количествено съвместими един с друг. Всички те включват непроверени хипотези.


Философски и религиозни интерпретации


Съществуват различни философски интерпретации на теорията за Големия взрив, които стоят извън областта на науката. Някои от тях се опитват да обяснят причината за самия Голям взрив (първична причина) и са критикувани от някои натуралисти като съвременни митове за сътворението. Някои хора вярват, че теорията за Големия взрив дава основание на традиционните възгледи за сътворението, например разказа на Битие, докато други смятат, че те си противоречат.
Големият взрив, като научна теория, не е свързан с дадена религия. Докато някои фундаменталистки интерпретации на религиите се противопоставят на Големия взрив, други, по-либерални, не го правят.
Следва списък на различни религиозни интерпретации на теорията за Големия взрив:
  • Някои християнски апологети, и по-специално Римокатолическата църква, приемат Големия взрив като описание на произхода на Вселената, интерпретирайки го като позволяващ философската първична причина.
  • Кабала, деизъм и други неантропоморфни вярвания се съгласуват с теорията за Големия взрив, най-вече теорията за "божественото свиване" (цимцум), обяснена от еврейския учен Маймонид. Аналогично пандеистите, които вярват, че един първоначално одушевен Бог е планирал превръщането си в несъзнателна Вселена, често идентифицират Големия взрив с момента на тази трансформация.
  • Някои съвременни ислямски учени смятат, че Коранът има паралели с Големия взрив в разказа си за сътворението, а също и с разширяващата се Вселена.
  • Някои теистични клонове на индуизма, като традициите на Ваишнава, съдържат теории за сътворението, подобни на Големия взрив.
  • В концепцията за сътворението на будизма няма събитие на сътворението. Въпреки това Големият взрив не влиза в противоречие с нея.










Мултивселена

Мултивселена или мегавселена е хипотетичното множество от всички възможни реално съществуващи паралелни вселени (включително и нашата), които взети заедно, съдържат всичко, което съществува - пространство, време, всички форми на материя, енергия, импулс и физичните закони и константи, които са в сила в тях. Това е една от така наречените непроверуеми теории защото не подлежи на експериментална проверка. Терминът за първи път е въведен от Уилям Джеймс, американски философ и психолог, през 1895 година и след това популяризиран от писателя-фантаст Майкъл Муркок.
Космологът Макс Тегмарк изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално съществуваща вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то поне дава отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са. Според неговата таксономия съществуват нива, които са подредени така, че всяко следващо ниво съдържа предишните и гради върху тях.

...

10 коментара:

Светла каза...

Понеже съм супер проста, някак запечатах поста си и не мога нищо да променя, нито да добавя в него, за това в коментарите обяснявам,
че източник на всичката информация е Уикипедия и цялата игра ми беше, за да събера на едно място липсващо инфо към "наука на биричка".

Silver каза...

Не разбирам особено добре смисъла от този уики копи-пейст, който на всичкото отгоре е пълен с неточности.

Светла каза...

Silver,
много, много благодаря за адекватния въпрос, надявах се някой да го зададе и се радвам, че се появи такъв човек.

Точно това е смисъла -
излагам съдържание, което може да бъде дебатирано,
критично обсъждано.

Още повече то идва от източник на информация, който по дефолт се приема за напълно достоверен,
т.е информацията от място, наричано енциклопедия, би трябвало да е "проверена" и коректно поднесена.

Но дали е така?
В каква степен?

Никой, ако ще и гений да е в някаква област или няколко области не може да бъде адекватно критичен към информация от всички области.

Точно поради тази причина се създават авторитетни източници на информация, за да спестяват непосилната за всеки човек проверка - обработка на огромното количество информация, която се ползва. Особено енциклопедично предлаганата информация е редно да бъде щателно проверявана от много страни и от хора и от много специалисти.

Ееее? Кой, кой, ако ще и да е Хоукинг, може да си позволи да прави това за всичко, което го интересува, ако желае да прави връзки между различни области?

За това, в моя блог, аз често помествам дадена информация - може и филм да е, без да предлагам моето мнение и оценка, а давам възможност, ако някой има достатъчно основания критично да обсъжда предоставените теми или факти да го направи.

Самата аз, много се ядосвам, когато попадна на някакви статии, които манипулативно и повърхностно поднасят факти - верни факти, от областта на психологията напр., чиито обаче интерпретации са некоректно... или по-скоро неграмотно и повърхностно поднесени. Дотолкова, колкото могат изцяло да "подменят" смисъла - съдържанието на поднесените идеи.

Имам ли възможност - колкото и да ми е досадно и трудоемко - се опитвам да предложа моята критична оценка и да я аргументирам.

Оттам нататък, читателят сам прави своите изводи и избира позиция, на кого и как да се довери.

Светла каза...

Считам, е всички трябва да събудим критичността си, без обаче това да се превръща в лов на вещици. И то, най-вече критичността към институциите и авторитетите поднасящи информация.

Помежду си, сме много повече, че и излишно критични и нетолерантни, но пък често сме склонни несъзнателно към идолопоклонничество към даден "учен" или "учените казаха" .... (кавичките са, за да обозначат, че това са понятия с конкретна дефиниция, стояща зад тях),
без да осъзнаваме, че всеки учен от една страна е "учен" - принадлежащ към определена институция, която представлява,
но е и човек - със своята специфична морална система и способност за оценка.

Човек може да е велик физик, биолог, биохимик, IT специалист и т.н. и т.н. и да е ниско емоционално интелигентен, както и същевременно с това да е обществено безотговорен и нетолерантен.

Колко много "велики" водачи в човешката история - политици или религиозни водачи, са били именно такива съвършени манипулатори, комбиниращи тези качества? Много, много са...


За мен, това е най-важната задача в съвременната обстановка на обмен на информация.
така както има съдебна система, която горе долу е уеднаквена в общи рамки в целия свят,
така трябва според мен, не само информацията да бъде подлагана на проверка, но и да се създадат ПРАВИЛА ЗА НЕЙНАТА УПОТРЕБА И ПРЕДЛАГАНЕ, КАКТО И НАЧИНИ СПАЗВАНЕТО НА ТЕЗИ ПРАВИЛА ДА БЪДЕ СЛЕДЕНО,
ЗА ДА ВЪЗПРЕПЯТСТВАМЕ ОПАСНОСТТА ДА БЪДЕ МОНОПОЛИЗИРАНО ПОДАВАНЕТО НА ИНФОРМАЦИЯ",
ЗАЩОТО ТЯ Е СРЕДСТВО ЗА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ОБЩЕСТВЕНИТЕ НАГЛАСИ, С КОЕТО И КОНТРОЛ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ ВЪОБЩЕ.

Монополизирането на източниците на информация е най-древния похват използван от досегашните измислени от човека начини на обществено управление - религия и политика, които, за мен са структурно идентични като инструмент за управляване на масовото поведение и подчинение.

И в двата случая се управляват хората, чрез техните вярвания и се налага се МОРАЛ.

Няма как да се създаде общество без МОРАЛНА РАМКА.

МОРАЛ - дефиниция

1. - източник - Български тълковен речник:

Правила за нравствено поведение


2. източник - речник на чуждите думи в българия:

- система от принципи и норми на поведение, които определят отношенията на хората един спрямо друг, спрямо обществото и отделните класи.

- правила за нравствено поведение, нравственост


3. - :(изт. уикипедия)

Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към света, отнасяща се до понятията добро и зло (т.е. до дуализма и не бива да се бъркат с правилно и неправилно или хубаво и лошо или приятно и неприятно, които са относителни спрямо гледната точка на човека, докато понятията добро и зло са абсолютни и не зависят от гледната точка) и са тясно свързана с човешката етика.

Моралът, както и законът, могат да бъдат приложени само към определено общество. След законът, моралът е втори и следващ позитивното право източник на правото в страните възприели континенталната правна система. Други термини, свързани с морала, са начин на поведение и ценностна система в религиозен, културен и философски аспект. Моралът, това е поведението, което общността очаква от човека - да се грижи приоритетно за общностните интереси.


4.
Ето цяла статия подробно дефинираща понятието:



"Право, морал и нравственост"

...

Колко хора ще си направят труда да потърсят няколко източника на информация дефиниращи понятието "морал"?

Колко хора ще изчетат дори това, което съм събрала и съм предоставила тук на тепсия?

А колко хора въобще ще се задълбочат и обмислят защо правя това и какво казвам всъщност?


Светла каза...

Ако времето е пари,
то скоростта е власт.

Лесния достъп с "копи пейст" до информация, която разменяме спестява много време.

Колко по-добре за всички ни е да имаме ДОВЕРИЕ НА ИЗТОЧНИКА И ДА ЗНАЕМ, ЧЕ ТОВА "СРЕДСТВО" - "ЧЕК" ИМА ПОКРИВАЕМОСТ.

От друга страна, идеи, хипотези, теории се развиват, променят, отричат, потвърцдават, предефинират и т.н.

Т.Е ТЪРПЯТ ИЗМЕНЕНИЕ - ПРОМЯНА и
това е нормален процес.

Така че,
ако уикипедия предлага една здрава основа,
то пак би било спестяване на време да се НАНЕСАТ КОРЕКЦИИ.(те) и това да бъде оповестено.


Светла каза...

С две думи:

Ако виждаш неточности - ако имаш "очите" - знанията да ги забележиш, ако си адекватно критичен към поднесената от мен информация в поста -
направи го.

Това е важно.

Тепърва темите:
Какво е Вселената, какво представлява теорията за "големия взрив" и т.н. дане изреждам всички теми засегнати в горната статия,
ще стават все по-актуални и важни за осмислянето на собствената обществена позиция, ако щеш.

Ние, хората, не можем да постигнем консенсус, вече толкова години, какво е биоединство и как човекът оказва влияние върху планетата земя, пък камо ли масово да проумеем, че сме част от вселената и това има своите както морални, така и прагматични последствия за всеки един.


И въпреки, че към момента, обсъждането на въпроси, особено в обстановка на икономическа глобална криза, в която масите се чудят как да оцеляват,
като тези напр. "Кой съм аз", "Кои сме ние" , "Какво ни е мястото на тази земя", "Какво ни е мястото във вселената" , влияем ли с поведението си на такива глобални процеси като климата на земята напр. и т.н.
ИЗГЛЕЖДА НЕНУЖНО, ОТВЛЕЧЕНО И ПРЕФЪРЦУНЕНО за много хора,
това не означава, че не са важни.

За мен е важно да ги задавам.
Както и да предоставям различни техни отговори, от различни гледни точки и от различни източници.

Да ги предоставям за обсъждане, с което и подлагане на проверка и реакция.

Ние създаваме правилата на общуване помежду си - респ. - моралът.

Най-опасното в религиозните начини на управление е точно тази абдикация на ОТГОВОРНОСТ на човека към МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ, КОИТО ПОДПИСВА, КОИТО ПРИЕМА, КОИТО СПАЗВА.
Религии и политически режими управляват с това, че заблуждават човека, че някаква НАДСИСТЕМНА СТРУКТУРА ИЛИ ЛИЧНОСТ (партията, дадено божество, "фюрерът", "банката", "казиното" и т.н.) ЗНАЕ ПРАВИЛАТА МНОГО ПО-ДОБРЕ И НЯМА НУЖДА ДА СЕ РАЗСЪЖДАВА ВЪРХУ ТЕХНИЯ СМИСЪЛ ИЛИ ЕФЕКТИВНОСТ, ДА СЕ ПОДЛАГАТ НА СЪМНЕНИЕ, И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАЩОТО ЗАПЛАШВА С НАКАЗАНИЕ или ПЪК ОБЕЩАВА СИГУРНИ ПЕЧАЛБИ (благоденствие) , сваляйки изкуствено от плещите на единицата отговорността да участва в създаването; промяната, ако се налага; усъвършенстването на
ПРАВИЛАТА НА ОБЩУВАНЕ И МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ,
ЗА ДА МОЖЕ ЛЕСНО ДА УПРАВЛЯВА, НАГЛАСИТЕ И ВЯРВАНИЯТА, А С ТОВА И ЕДИНИЦИТЕ, ЗА ДА ВЛАДЕЕ РЕСУРСИТЕ МОНОПОЛИСТИЧНО.

За мен, това е било необходимо в "зората на създаването на човешки общества", защото, наистина е трудно човеците да бъдат управлявани демократично, каквото и да означава това, особено масата неграмотни и емоционално ниско интелигентни хора.

Най-малкото, което е, да обясняваш на масата, да и даваш възможност да дебатира, си е много трудоемка работа и въобще не води до подчинение, а напротив, човеците стават, по-критични, по-самостятелни, със собствено, индивидуално, различно мнение, което от управленска гледна точка си е НЕПОСИЛНО ТРУДНА ЗАДАЧА.

т.е.
Ако искаме нов ред и начин на управление, трябва да го създадем сами, а не чакайки бог, или държавата, или извънземните да го наложат, защото ТЕ (КОИТО И ДА СА ТЕ) видиш ли, знаят много по-добре какъв е този ред.

Това е лесна позиция, бягаща от отговорност.
Но и неефективна, както вече се вижда все по-ясно.

Какво значение има, в какво божество вярвам или не вярвам, какво значение има кой ми е симпатичен и кой - не, кого чукам и кого - не, ако не само не преча, но и СПАЗВАМ ПРАВИЛА НА взаимоотношения, които подсигуряват някаква ОБЩЕСТВЕНА СТАБИЛНОСТ, както и възможност тези правила да бъдат обсъждани, ако са неефективни, да бъдат променяни, нагаждани, подлагани на проверка, променяни или стабилизирани, чрез масово утвърждаване и ДОБРОВОЛНО ОТДАВАНЕ?



...

С този си пост най-малкото, което е правя така, че слагам темата "вселена" на масата.

Всеки сам за себе си решава как да ми реагира, дали да ми реагира или да махне с ръка и да подмине.

Silver каза...

Не виждам смисъл от това да поставиш въпрос на масата по такъв начин. Това е твоят блог и твоята маса - очаква се написаното да е минало през твоя критичен поглед. Ако ти се дискутира въпроса за Вселената е редно да дадеш представа на читателя си какво точно смяташ ти. Тогава той ще има смисъл да дойде и да каже - да, така е, или не - не е така.

Там е работата, че тази информация не е поднесена от теб, а от уикипедия. При това от българската, която е последното място, откъдето бих тръгнал да черпя инфо.

Светла каза...

Силвър,
отново - моите уважения! :)

Зададе (ми) поне два важни въпроса:

- Ако ще поставям тема за обсъждане, е добре да помисля как да го направя, така че темата да бъде коректно обсъждана.
И да... без необходимия контекст... "поканените" да дебатират не са ориентирани в най-важното - Каква е целта на дебата? Защо този автор - т.е аз, поднася тази информация за обсъждане?

- Българската уикипедия, достатъчно достоверен източник на информация ли е, че можем да се опрем на него като единствен източник и ако не е защо?

Светла каза...

Излишна емоционалност не би била от полза за никого. Едни на други можем да си бъдем коректив.
Както ти направи – адекватна и полезна реакция.

Разменяйки мирно, свободно и ОТГОВОРНО позиции, идеи, мнения, факти, хипотези, теории, дефиниции, настройки и т.н. и т.н.

Не можем под статии в Уикипедия да подбуждаме дебати. Но можем да правим това в блоговете си, разбира се по подходящия конструктивно критичен начин, а не така безконтекстно, както аз го направих.

Уикипедия все повече се превръща в институция, защото "предлага" информация лесно и достъпно, която за повечето хора се взима за чиста монета, т.е за ПРОВЕРЕНО ДОСТОВЕРНА ДО ДУМА.

Такава и трябва да има претенцията да бъде и от нас зависи да следим тези процеси и да ги коригираме, ако забелязваме "опасни" отклонения.

И не само Уикипедия...

Всеки "трети" (тук съм алегорична, въобще не е серизозно статистически това да бъде измерено) пише - книги - мниги,
статиии,
дрънка по радия, вестници, жълти или бели, все му е тая,
по списания,
публикува наширико в нета информация, чиито източници са съмнителни и често това се прави и от хора,
"белязани" от обществото като авторитети.

Някои от тези авторитети са симпатични, умеещи да подбуждат доверие сладкодумци, умели манипулатори, които покрай утвърдените "истини" си пробутват политиката, каквато и да е тя, ако ще да е от религиозен или от атеистичен характер, с икономически или политически цели.

Което, само по себе си, изглежда уж невинно, но настройва хората едни срещу други и то без те да успеят да го осъзнаят, само защото ГИ ОБЪРКВА В КАКВО ДА ВЯРВАТ,
НА КОГО ДА ВЯРВАТ,
КОЕ Е ИСТИНА И КОЕ - НЕ.
КОЕ Е ХИПОТЕЗА,
КОЕ ТЕОРИЯ,
КОЕ Е ДОКАЗАН ФАКТ,
КОЕ Е ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ФАКТИ, Т.Е МОМЕНТНАТА ОЦЕНКА И ТЪЛКУВАНЕ НА ФАКТИТЕ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ, ДОРИ САМО ОТ СМЯНАТА НА ГЛЕДНАТА ТОЧКА.

И, тъй като повечето хора нямат нужната яснота как се формират критериите за коректно предоставяна на специализирана информация, нямат и изградената защита срещу "вируси" .

Никой не е застрахован от "зараза", защото нама как всеки да има капацитета да обработва информация в нужната дълбочина и обем, за да бъде адекватно критичен в която и да е област.
Дори само във физиката, има толкова клонове и специалистите са обикновено "тесни" специалисти.

Да не говорим за психологията и биологията (най-вече в медицината),
що клонове има и с каква интензивност се развиват идеите, технологиите, областта на подлагане на емпирична проверка и т.н.

(аз например подивявам да гледам някой филм, в който има герои психоаналитици или психотерапевти, освен ако не е комедия (т.е. контекста съобшава, че поднесения "образ" творчески е изопачен) Такива дивотии виждам, че ако филма е едн час, на мен ще ми трябва месец, че и година да обясня, защо това, което се предлага като "образ" не е коректно и в какво се състоят съществените различия, които за хора, нуждаещи се от подобна услуга е жизненоважно да ги знаят и да умеят да ги правят)

Айде, физиката, ще кажат някои, не ни зависи живота от нея, дет' се вика. Повечето хора не биха разбрали защо трябва да знаят какво е стандартен модел, бозони и т.н.
Да, ама не! Принципът на поднасяне на информация е важен.

За това има толкова много спекулации в медицината, фармацевтиката, хранителната промишленост, модната индустрия и т.н. и т.н.

И точно с тази слабост се спекулира на широко, не само от средствата за масова информация, а от всеки, който се нуждае от внимание и някаква обществена подкрепа, най-вече с коресни, комерсиални цели.
Може и не само от икономически подбуди, а и от политически, религиозни и т.н.

Светла каза...

Аз мисля, че има нужда от морал. Не може без правила.

Морал - който ние помежду си да спазваме и изграждаме, коригирайки се интелигентно, мирно и конструктивно - едни други. (както между другото се случва в блоговете и между блогърите, и във високите научни кръгове).

Изграждайки нови, по-адекватни междуличностни споразумения,
чрез които да започнем да противостоим на заливащите ни тенденции за злонамерена манипулация и промиване на мозъци.

Същевременно да покачваме и нивото на ограмотяване.

Но само с ограмотяване не ми се вярва да стане.

Трябва си изграждане и на доверие, доверие, придружено с правила, които да го опазват.

Това са мои мисли, които споделям. Предполагам, че има и други гледни точки.

Публикуване на коментар