сряда, 1 април 2015 г.

Самотата и породената от нея депресия... съзнателен избор, съвременна пандемия или продукт на изтезателното (само)разпитване?

...









Даже децата знаят, че вселената е безгранично голяма. След като откриха бактерии и на Марс, примитивни видове биологичен живот на Титан, а те са си в комшулука, дет’ се вика, няма физик, математик или статистик вече, който да си изкриви душата и да отрече, че има извънземни.

Не ще и дума, някъде в огромната вселена има извънземна форма на живот, нищо, че не ни се набива в очите. Няма как да е друго яче!

Въпросът е:
„Имат ли извънземните Бог, както ние - земляните си имаме… и ако – „Да”, то Той, в какви отношения е с нашия? В роднински или единствено в работни?

Трябва да е ясно! Извънземните задават ли подобни трудни за отговаряне въпроси, както земляните, или това е най-уникалната характерова черта на землянската ни идентичност? Тоест… това, че не сме сами е ясно на всички, но е възможно само ние да се саморазпитваме до полудяване. Саморазпитваме се като полудели, докато не изгоним и последния желаещ да отговаря на въпросите ни, за да останем съвсем сами да търсим отговори в цялата тази огромна Вселена.

Явлението се нарича : „ Осъзнатата ни самота, водеща до човешките тревоги и безпокойства породени от (САМО)РАЗПИТВАНЕТО и обратно”.


Порочните кръгове на самотата


На първи – втори поглед това страдание се превръща в тежко заболяване, познато под името: „полицейски саморазпит”. Появява се по села и паланки, но  придобива чудовищни размери в градовете, в които има концентрация на човешки единици.


Симптоми


- чувство за тъга или емоционална празнота, от това, че и да не сме сами… извънземните са толкова далеч, че на практика ги няма

- забавено мислене и лоша концентрация, породени от саморазпитването с безкрайни въпроси без отговор

- загуба на интерес или загуба на удоволствието от хобитата ни, вследствие на това, че човек  не може да се занимава с нищо друго докато си задава безОтговорни въпроси.

- множество затруднения при вземането на ежедневни решения, затруднения, породени от порочната практика на саморазпитването, която настройва хората да мислят, че ако изберат който и да е отговор, най-вероятно ще се прецакат - скоро се появява по-научно обяснение, което анулира предходното.



СА ЛАВИНООБРАЗНО СЛЕДСТВИЕ ОТ ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ


- усещане за безполезност и мисли от типа:„никой не ме иска, никой не ме харесва", което си е истина, защото на всекиго, въпросите са му в повече, че чак пък и с твоитее да се товари… то се не трае.

- усещане за емоционална потиснатост до степен на невъзможност за плач, защото сълзите край имат, но въпросите - не!

- чувство на постоянна умора, породена от саморазпитването

- проблеми със съня, особено рано сутрин
/всеки знае поговорката: „Който не спира да пита… сън не го лови, не само отговори не идват”/

- мисли за самоубийство или за смърт от типа на: „на никой не му пука дали ме има или ме няма" - всички си имат достатъчно нерешими проблеми със собствената самота, че да се занимават с чуждата.


Хората са различни. Има и такива, които вярват в необяснимото, а не в това, че са сами.
Минават тънко - с един, два отговора, поради което не страдат от мъчително саморазпитване. Вярно е също, че до ден днешен, астронавтите не са видели нищо необяснимо.
Изследователите от миналото обаче, не са знаели на какво ще попаднат, плавайки в океана. Така е и с пътуването в космоса. Кой знае на какво ще се натъкнем или какво ще ни открие. Това му е хубавото на космическите мисии. Това, че нещата не съществуват само защото "не ги виждаме" е землянско мислене. Другопланетяни може да не мислят така. Преместим ли границите достатъчно далеч ще се натъкнем на нещо необяснимо там горе, независимо че никога не сме го виждали, няма друг начин.
Някой ден ще открием нещо толкова необичайно, че чак ще ни се струва невъзможно, но щастлива невъзможност... и и ще престанем да се чувстваме сами.
Вервайте ми!


...







....





26 коментара:

Анонимен каза...

samotata e produkqt na sopstveniani egoizam ADMON

Nadinka каза...

леле...имам всичките симптоми! ужас! и сега какво да правя, Светлеееееее? :DD

Светла каза...

@Адмон,
много ми е драго да те видя! :) де се губиш?

Светла каза...

@Надинка,
първо отдъхни!
Щом имаш всички симптоми, значи си жива... Споко, още не си се споминала :))))))

После, взимай лист и химикал и записвай рецептата за оправия!:


ﻌ ﻒﺞ ﮛὢ בּ ♀♂ ♫ פֿﭏ♥שּׁ ☼


Изпълнявай стриктно и внимателно! Да не вземеш да свърнеш извън начертания път! :)))))))

:*

Ondine каза...

:))))

Абе като се появят "ТЕ" ще видите вие самотни ли сме!!? ;)
В графата безсъние влиза ли непрекъснатото събуждане от разни екземляри?:)))))))

;)

Светла каза...

@Ondine,
мене и тия дето ги има,ми стигат... другите да почакат :))))

...иначе,
в графата безсъние, аз като тясна специалистка ти казвам, че влиза всичко,което не може да ти помогне да заспиш :)
А тия, дето пречат... само ако ми се появят пред очите... лелийййй... пречернява ми! :)))))

Kal4o каза...

"...това, че не сме сами е ясно на всички ни..." - Светле, много профи си ме разгадала, че не съм сам. В главата ми постоянно се водят някакви пленарни заседания :D :D
Извънземните вече ме ядосват - те знаят, че съществуваме, ние знаем, че те съществуват, те знаят, че ние знаем, че съществуват и ние знаем, че те знаят, че ние знаем, че те съществуват. Няма ли вече да се покажат, та да рухнат всякаквите там религиозни устои? :D :D

Nostromo каза...

Призивът на Преславски е много на място. :) А това за алиенацията като феномен на съвременното общество е всъщност негова характеристика - махни на зебрата раетата и ще имаш кон. С други думи какво ще лекуваме, капитализма ли?...

Ondine каза...

Като стана въпрос за зебрите,кой ще ми каже зебрите черни с бели райета ли са или бели с черни райета??? :P

Nostromo каза...

Ondine, до началото на пубертета са бели с черни раета, след това узряват полово, омъжват се, раждат си малки зебрички и им става все тая как ще изглеждат... :)

Ondine каза...

Не съм и предполагала, че си толкова напред с физиологията на зебрите...:)))))
Ей това е ,тази вечер хич няма да мога да спя/от размисли/!!! ;)


:))))

legrandelf каза...

А всъщност вълкът не прескача овцата, а се готви за... нещо друго?

Или всички налапаха голямото... сочно... заглавие? lol

:))))

lammoth каза...

Ние, извънземните, имаме Бог, но той е жена и сега се кланяме на розов плетен кръст със рози и зайчета по него.
:D
Доста сме по-добре де :)

Мима каза...

Светле,докато задаваме въпроси,значи сме любопитни.Щом сме любопитни,значи искаме да знаем.Щом искаме да знаем,значи искаме да се развиваме.Щом искаме да се развиваме,значи осъзнаваме,че не знаем достатъчно.Просто ако това в Библията е вярно,значи че сме едни деца,оставени да се питат и отговарят сами,четейки дългото писмо на Баща си...

Светла каза...

Ламоте,
чудех се, къде съм си забравила космодиска,
един розов плетен кръст със рози и зайчета по него,
от пролетната ми колекция е :)))))
При тебе ли бил!
Ами обаждай се де!
Да си го сложа... а ти продължавай да се покланяш, още по-добре ще ти стане :)))))

Светла каза...

Elf,
мда...
вълкът не прескача овцата,
а я ползва като трамплин за отхвърчане :)))))


... единствен забеляза :)

Светла каза...

Миме,
сещам се за нещо, което не престава да ми се върти в главата:

Някои неща са Божия работа, но за всичко останало имаме свободата да избираме.

Рефрена на вярващия екзистенциалист.

В крайна сметка нещата се свеждат до следното:

1. Ако съм изправен, пред ежедневната необходимост, да правя избор (някакъв избор, независимо какъв), как взимам реше­нието?

А) :

Ако действително вярвам, че моето решение като всяко друго събитие е детерминирано от всички предхождащи го причини,
то тогава идеята за свободата на волята и сво­бодния избор, става абсурдна. Излиза, че е все едно какво ще реша, защото какъвто и извод на направя,
той ще е единстве­ният избор, който мога да направя.

Не съществуват алтерна­тиви, а даже и да си мисля, че съществуват,
то тази моя вяра също е следствие на някаква причина в моето минало.

Каквото и да ми хрумне, каквото и да направя е предварител­но определено, от „това, което наричам:
- неизбежните причини в моето минало;
- или каузалност /от лат. :причинност,причинна връзка на явленията/;
- или същност на метафизичният експериментатор;
- или съдба
- или нещо друго…

Научното понятие, което най-много подхожда на същество като Бог е "каузалност".

Извест­но е, че модерното разбиране за каузалност не е абсолютно, а се отнася до относителни, статистически вероятности.

Ако оставя запалката си във въздуха, то тя ще падне на земята.
Аз очаквам това от нея, както и от всеки друг предмет по-тежък от въздуха,
защото тя винаги го е правила и никога, доколкото ми е известно на мен и на някой друг не е отлитала към тавана.

От гледна точка на съвре­менната теория на науката обаче няма пречка следващият път тя да не остане да се поклаща или да литне на някъде.



Б):

Ако аз обаче, вярвам,
че моята воля е свободна,
то аз живея в съвсем различна действителност.

Аз съм господар на съдбата си и това,
което правя тук и сега,
създава моята действителност.

Бедата е в това, че двата, възгледа за света са несъвместими.

Никой, независимо колко "високо и бавно" ще повтаря едното или другото,
няма да може да живее САМО според една от съответните идеологии.

Ако всичко беше твърде детерминирано,
т.е. предопределено,
то какъв смисъл има да се стараем, да поемаме рискове?

В тази плоскост на мислене,
не може да сме отговорени за това, което правим.

От този ъгъл на поглеждане, какво представляват моралът и етиката?

Ако по този начин се гледа на живота, то това може да се нарече фатализъм.

Но дори и да пренебрегнем общовалидната абсурдност,
фатализмът като мисловна конструкция,
страда и от един фатален парадокс:

За да си предпише човек, тази жизнена позиция,
трябва да вземе,
нефаталистично решение:

т.е - трябва да се реши да приеме един акт на свободен избор,

че всичко, което става е пред­определено и следователно няма свободен избор.

Ако обаче аз съм капитан на кораба на моя живот, ако миналото ми не ме предопределя,
ако във всеки миг мога свободно да решавам,
то тогава на какво ще се основа­ват моите решения?

На генератор на случайности в главата ми?

Светла каза...

Изглежда, че никой не знае окончателния отговор,
въпреки че в последните 2000 години са опитвани много отговори - от Хераклит и Парменидес до Айнщайн.

Да споменем някой от по-модерните:

За Лайбниц, светът е огромен часов­ников механизъм, който Господ е поставил, веднъж завинаги и който тиктака във вечността, без божествения часовникар, да може да промени вече неговия ход.

Защо тогава да благос­лавяме Господа, който е безсилен пред собственото си творение и по-точно неговата каузалност?

Най-известният представител на екстремния детерминизъм е Пиер Симон дьо Лаплас (1932):
"Ние трябва да разглеждаме съвременното състояние на вселената като следствие на своето минало и като причи­на за следното състояние.

Един висш интелект, който в определен момент е познал всички действащи в природата сили, както и взаимното разположение на съставящите я елементи и освен това е бил достатъчно всеобхватен да подложи на анализ съществуващите величини, ще включи в една и съща формула движението на най-големите космически тела както и най-леките атоми; нищо няма да му убегне и бъдещето, както и миналото ще лежат отворени пред очите му".

Доколко ми е известно обаче няма никакви биографични доказателства, че Лаплас е построил свободния си живот върху този мироглед и че е направил единствения възможен извод - именно фатализма.

В действителност той е бил един активен, гениален учен и философ, който бил дълбоко заинтересован от социалния напредък.

Монод (1971) , противно на това,
опитва решението, основаващо се на допълването на случайност и необходимост.

А в един доклад във физичния институт на университета в Гьотинген през юли 1946 год. известния физик Макс Планк, скицира изход от дилемата,
като постулира двойственост (дуализъм) между външната научна и вътрешната, отговаряща на убежденията гледна точка.

По този начин за него спорът между детерминизма и свободната воля става само привиден проблем в науката:
"Погледнато от вън волята е каузално детерминирана, разглеждана отвътре волята е свободна. С установяването на този факт се решава проблемът за свободата на волята. Той е възникнал именно защото не е била отчитана позицията, от която се обсъжда въпроса. Тук се сблъскваме с образец на привиден проблем. Ако понастоящем все още това се оспорва, смятам че всеобщото признаване е само въпрос на време".

От тогава са изминали 60 години, но нямам впечатле­нието, че решаването на проблема за свободата на волята е намерил всеобщо признание.

Ако става дума за привиден проблем изглежда Планк е намерил неговото привидно решение.
Противно на това Достоевски не се опитва да намери решение.

Тъй като той посочва единствен Ницше като човек,
който го е научил на нещо в психологията, поставя проблема пред нас с цялата възможна яснота:

И Иисус, и „Великият инквизи­тор”, олицетворяват свободната воля, респ. детерминизма.
И двамата, като имат право, така са и неправи.

Мисля, че мо­дерният,
обърнат в значителна степен към себе си човек,
стои там, където завършва поемата на „Иван Карамазов”:

- Неспо­собен нито свободно да се подложи на парадокса на Иисус- "Бъди спонтанен!";

- нито на илюзията, създадена от „Великия инквизитор”, за щастливите нови поколения,
въпреки че последното е разпространено сред широки кръгове на съвременната младеж.

Светла каза...

Това,
което непрекъснато правим и ще продължаваме да правим,
всеки ден и всяка минута,
е да игнорираме двете страни на дилемата,
като обръщаме гръб на вечното противо­речие
и да живеем сякаш то въобще не съществува.

Резултатът е онова особено състояние,
което се нарича "душевно здраве"
или ако използваме неволен хумор - "нагаждане към дей­ствителността", която до голяма степен сами създаваме...
действителността определена между нас и онзи срещу нас - Другият.

Мима каза...

Светле,прочетох всичко.Опитах се да вдена мисълта ти.На моменти успях...,но... (ето за това "НО" става въпрос ;) Гушкам те,умна главицо,мислителко моя!

Светла каза...

Миме,
няма нужда да схващаш повече от това, което схващаш.
Човек не може да "чуе" нещо повече от това, което е готов да чуе. И добре, че е така :), защото именно това поддържат психическата хомеостаза.
...
така както аз те усещам, при теб - интуицията е много по-добре развита, отколкото рациото, за това на нея се опирай смело... тя е не по-малко мощен инструмент за справяне! :)

...
и аз те бацвам по муцунката сладка :)

Мима каза...

Добре си ме усетила,Светле :) Някой ден ще се видим може би :)

Nightwish El каза...

Много са сложни за мен всичките тези разсъждения.
Но аз пак се питам...
Ако попадна в лапите на извънземни - опити ли ще си правят с мен или ще преминем направо на секса?
Дали ще имат хуманоидна форма?
Дали ще ни предоставят доказателство на последната теорема на Ферма / не че я знам /
:)
Весел ден!
:)

Светла каза...

@Nightwish El,
не знам за кои разсъждения говориш,. ако е за тези от поста, те са по-скоро каламбурно шизофренични с комична силно-преувеличена претенция за назнайване и научност.
С две думи, гъбаркам се с всякакви наченки на разсъждаване.

Иначе...
нещата, които те притесняват по повод извънземните, притесняват и Стивън Хоукинг. Човекът дори започна в статиите си, да апелира кум повече отговорност и тишина по отношение на присъствието ни в космоса. Помоли, да не разпращаме като щури послания и разни сигнали, с които ненужно да привличаме внимание, именно щото, може да заинтригуваме някои недоброжелателни извънземни, които и хабер са си нямали, че могат да си разнообразят живота като пообщуват с инопланетни същества.

Други физици и астрономи пък са убедени, че извънземно отдавна ни наблюдават, но гледат да не влизат в контакт, колкото е възможно това, за да не отключат процеси с неизвестен изход, следствие от "опитомяването". Общуването с нас извършват по подобие на нашия контакт с бактериите напр.
Наблюдава ме ги, опитваме се да си обясним как функционират, но освен с медицински цели, гледаме да не ги бъзичкаме много.

Изследователите на дивата природа, се натъкват на един феномен - опитомяването. Установяват, че дивите животни, чието поведение наблюдават с дни, месеци... години, се променят качествено, ако по някакъв начин допуснат контакт с хората, които ги "изследват".
И не само. Симптоми на депресия, поведенчески сравними с тези при хората започват да проявяват животни, изтръгнати от естествената им среда, влезли в контакт с хора и след това отново върнати.

Та...
Много са сложни и за мен тия въпроси... и за това гледам да се саморазсмивам по темата, че да дишам от време на време :)

п.с.
Добре дошла!

Дамски парфюми каза...

Добра статия! Поздравления от мен!

Кари Цветкова каза...

Много интересно.....

Публикуване на коментар