сряда, 1 април 2015 г.

Самотата и породената от нея депресия... съзнателен избор, съвременна пандемия или продукт на изтезателното (само)разпитване?

...









Даже децата знаят, че вселената е безгранично голяма. След като откриха бактерии и на Марс, примитивни видове биологичен живот на Титан, а те са си в комшулука, дет’ се вика, няма физик, математик или статистик вече, който да си изкриви душата и да отрече, че има извънземни.

Не ще и дума, някъде в огромната вселена има извънземна форма на живот, нищо, че не ни се набива в очите. Няма как да е друго яче!

Въпросът е:
„Имат ли извънземните Бог, както ние - земляните си имаме… и ако – „Да”, то Той, в какви отношения е с нашия? В роднински или единствено в работни?

Трябва да е ясно! Извънземните задават ли подобни трудни за отговаряне въпроси, както земляните, или това е най-уникалната характерова черта на землянската ни идентичност? Тоест… това, че не сме сами е ясно на всички, но е възможно само ние да се саморазпитваме до полудяване. Саморазпитваме се като полудели, докато не изгоним и последния желаещ да отговаря на въпросите ни, за да останем съвсем сами да търсим отговори в цялата тази огромна Вселена.

Явлението се нарича : „ Осъзнатата ни самота, водеща до човешките тревоги и безпокойства породени от (САМО)РАЗПИТВАНЕТО и обратно”.


Порочните кръгове на самотата


На първи – втори поглед това страдание се превръща в тежко заболяване, познато под името: „полицейски саморазпит”. Появява се по села и паланки, но  придобива чудовищни размери в градовете, в които има концентрация на човешки единици.


Симптоми


- чувство за тъга или емоционална празнота, от това, че и да не сме сами… извънземните са толкова далеч, че на практика ги няма

- забавено мислене и лоша концентрация, породени от саморазпитването с безкрайни въпроси без отговор

- загуба на интерес или загуба на удоволствието от хобитата ни, вследствие на това, че човек  не може да се занимава с нищо друго докато си задава безОтговорни въпроси.

- множество затруднения при вземането на ежедневни решения, затруднения, породени от порочната практика на саморазпитването, която настройва хората да мислят, че ако изберат който и да е отговор, най-вероятно ще се прецакат - скоро се появява по-научно обяснение, което анулира предходното.



СА ЛАВИНООБРАЗНО СЛЕДСТВИЕ ОТ ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ


- усещане за безполезност и мисли от типа:„никой не ме иска, никой не ме харесва", което си е истина, защото на всекиго, въпросите са му в повече, че чак пък и с твоитее да се товари… то се не трае.

- усещане за емоционална потиснатост до степен на невъзможност за плач, защото сълзите край имат, но въпросите - не!

- чувство на постоянна умора, породена от саморазпитването

- проблеми със съня, особено рано сутрин
/всеки знае поговорката: „Който не спира да пита… сън не го лови, не само отговори не идват”/

- мисли за самоубийство или за смърт от типа на: „на никой не му пука дали ме има или ме няма" - всички си имат достатъчно нерешими проблеми със собствената самота, че да се занимават с чуждата.


Хората са различни. Има и такива, които вярват в необяснимото, а не в това, че са сами.
Минават тънко - с един, два отговора, поради което не страдат от мъчително саморазпитване. Вярно е също, че до ден днешен, астронавтите не са видели нищо необяснимо.
Изследователите от миналото обаче, не са знаели на какво ще попаднат, плавайки в океана. Така е и с пътуването в космоса. Кой знае на какво ще се натъкнем или какво ще ни открие. Това му е хубавото на космическите мисии. Това, че нещата не съществуват само защото "не ги виждаме" е землянско мислене. Другопланетяни може да не мислят така. Преместим ли границите достатъчно далеч ще се натъкнем на нещо необяснимо там горе, независимо че никога не сме го виждали, няма друг начин.
Някой ден ще открием нещо толкова необичайно, че чак ще ни се струва невъзможно, но щастлива невъзможност... и и ще престанем да се чувстваме сами.
Вервайте ми!


...







....