четвъртък, 6 януари 2011 г.

Ухажването е и размяна на послания

...

"Не забравяй, че съм и животно... нищо, че съм човек… за да ме вкараш в леглото… ще трябва и да ме ухажваш. Обожавам ухажването ти, не по-малко от съвкуплението ни. Знам… никак не е лесно да сме живи. Усмихни ми се… aз не забравям, че ти си... и най-прекрасното животно, което съм срещала!"



...






Ухажването при човека има много прилики с ухажването при "по-низшите" животни.
Повечето двойки животни, които трябва да се свържат за по-дълъг период от време, обикновено се ухажват без да бързат и чрез сложни „ритуали”.

На всеки етап от ритуала, всеки от партньорите трябва да реагира правилно, иначе ухажването пропада.

Кой е ловецът и кой - жертвата, кой - съблазнителят и кой - съблазненият, мъжът или жената?

От системна и еволюционна гледна точка, така зададени, тези въпроси са подвеждащи и неправилни. Поривът да им отговорим, неминуемо ще ни тласне към множество спекулативни допускания, които съвсем ще ни отдалечат от същността на взаимодействието, създаващо и участващо в ритуала на ухажването.

Както при животните, така и при хората, и двамата партньори играят съществени роли. Ако един от двамата пропусне важен намек, ухажването приключва и за двамата.
Щом се получат всички сигнали и всеки отговори правилно, ритъмът на флирта продължава.

Предпазливостта по време на ухажване се среща дори при паяците. Мъжкият например трябва да влезе в дългия тъмен вход на женското отделение, за да я ухажва и съвкупи. Това става бавно. Ако е прекалено нетърпелив, женската го изяжда.
Мъжете и жените, които са вповече агресивни в началото на ухажването, също преживяват разочарования.

Ако се приближите прекалено, докоснете твърде бързо другия или говорите прекалено много, вероятно ще ви отблъснат.
Както при паяците, гибоните и много други същества, и при човека ухажването носи послания. И подобно на животните, в период на ухажване, хората също трябва да реагират навреме, за да завърши флиртът с успех.

Различават ли се съществено човешките „лудории” по коктейли, църковни събрания, служебни обеди, барове и клубове, от птичето ухажване или от това при шимпанзетата напр.?

И човекът, и дивите кокошки си определят територии за демонстрации, държат се по начин, целящ да привлекат партньори, и се движат в синхрон, преди да се чифтосат.

Очевидно в природата има няколко основни правила на ухажване и всички те започват и се изразяват чрез "езика на тялото".

Например бабуините, които вероятно са се отклонили от човешкото дърво на еволюцията преди повече от деветнадесет милиона години, въпреки всичко са запазили прилика с човека при ухажването.

Антроположката Барбара Смътс разказва следното за ухажването между бабуини в Кения:

„Приличаше на запознанство между хора в бар за самотници" (барове, посещавани от самотни мъже и жени, които търсят своя сексуален партньор - бел.пр.)

Всичко започнало една вечер, когато женският бабуин Талия се обърнал и забелязал, че младият мъжкар Алекс я гледа втренчено.
Делели ги около петнадесет стъпки. Той веднага погледнал встрани. Тя продължила да го гледа, докато той отново не я погледнал. После тя започнала да си играе с пръстите на краката си. И това се повтаряло дълго.
Щом тя го погледнела, той отвръщал поглед; щом той я загледал, тя започвала да се занимава с краката си.
Най-накрая Алекс уловил погледа на Талия - „погледа отговор".

Тогава ушите му прилепнали към главата, той примижал и започнал да примлясква, което при бабуините се смята за висша проява на приятелство. Талия се смръзнала на мястото си. После дълго време го гледала в очите.
Едва след този продължителен контакт с очи Алекс се приближил към нея и тя започнала да го гали.

Това било началото на едно приятелство и на една сексуална връзка, която продължавала между двете маймуни и след шест години, когато Барбара Смътс се завърнала в Кения, за да продължи изследванията си върху приятелството между бабуините.

Човешкият флирт също започва със „съвкупителен” поглед.
След като очите се срещнат, бъдещите любовници се „разпознават” потвърждавайки интереса си един към друг чрез размяната на взаимни усмивки, преминавайки през скъсяване на дистанцията, неволни докосвания, подушвания, разговори и ритмично подражание.

Има ли взаимно привличане и двата пола демонстрират почти еднакъв сексуален порив.

Наистина е странна концепцията, че в животинската ни природа е заложено, мъжете да са прелъстителите(ловците), а жените да са свенливите „жертви” и покорно да приемат мъжкото ухажване.

Това е невярна представа, вероятно реликва от дългогодишното ни селско минало, когато жените са били „пионки” в сложните размени на имущество при сключването на брак и стойността им е зависела от „чистотата"(девствеността) им. Затова момичетата са били строго надзиравани и не са имали право на сексуална инициатива. Силният женски сексуален стремеж, който в днешно време се наблюдава и който често е набеждаван за „мъжко” поведение, се среща и при животните.

Ще повторя:
Както при животните, така и при хората, и двамата партньори играят съществени роли в ритуала на ухажването, което зависи от размяната на послания между индивидите и никой от участващите, не е по-малко важен за изхода от флирта.

Всички женски млекопитаещи се „разгорещяват", а в период на разгонване активно подмамват мъжките.
Това поведение е известно като женска процептивност.

Например разгоненото диво женско шимпанзе ще се приближи към мъжкия, ще обърне задните си части към носа му и дори ще го вдигне на крака, за да се съвкупят.
Когато той свърши, тя се съвкупява почти с всички останали мъжки шимпанзета наоколо. В лабораторни условия женските шимпанзета предизвикат 85 на сто от всички съвкупления.
Мъжките орангутани при същите условия обикновено заспиват след акта, но в разгара на разгонването женската не оставя мъжкия да заспи и го кара да повтори.

Ако не сте виждали агресивната сексуалност на женските маймуни, сигурно сте наблюдавали странното поведение на женските кучета.
Трябва да залостите вратата, ако искате разгонената кучка да остане целомъдрена.

Женската сексуална настойчивост има свое биологично обяснение.
Според Дарвин оцеляват тези, които се размножават.

Това, че често женската първа примамва мъжкия и го преследва в началото на флирта, е поведение което се наблюдава при много животни.

Така че стремежът към секс е генетично преимущество както за мъжкия, така и за женския индивид.

Ако жената е „подмамващата” или преследващата в началото на ухажването, то, мъжът, за да не го прекъсне, трябва накрая да отговори, ако иска връзката да продължи и да поеме „ходовете" си (да прегърне и целуне жената напр.), за да вземе нещата в свои ръце довеждайки ги до сношение.

Мъжете, изглежда, усещат тази необходимост от промяна на ролите, когато женската е иницирала ухажването. Тя се нарича от антрополозите: прехвърляне на инициативата.

В проведено специално изследване(експеримент) по темата, трийсет и един от анкетираните мъже, описват подробно хода на ухажването, всички, с изключение на трима, прескочили началната фаза, в която жената е имала водещата роля.
Само един помнел подробно кой е заговорил първи, кой кого и кога е докоснал или по какъв начин партньорите са започнали да проявяват интерес един към друг.
Всичките трийсет и един мъже обаче описали собствените си действия - как са започнали да целуват, галят и насочват жената към леглото.

“Срещата между две личности е като свързването между две химически вещества – ако има някаква реакция и двете се променят” - казва Карл Юнг.

Без да съзнаваме, всеки полов акт, извън изнасилването, е предшестван от флирт.
Дори когато партньорът ни, ни е постоянен и добре познат, животното в нас инстинктивно има потребността да "проверява" готовността и желанието на отсрещната страна за съвкупление, изразяващи се чрез качествата на "предварителната любовна игра".

Ритуалът на ухажването между хората говори много повече за връзката помежду им, отколкото какъвто и да било разказ, който бихме могли да получим от тях самите, стига да имаме сетивността да уловим сигналите (на другия) и силата да не отричаме "очевидното".

Макар че ухажването между хората винаги е и „животински” ритуал, то не винаги е плод на… или довежда до онова състояние, което наричаме омаята на влюбването (взаимната романтична любов)… независимо, че може да е завършило със съвкупление.
Всяка (романтична) любов обаче, възниква и се поддържа чрез ухажване, както и "умира", когато и то си отиде.


Дали постоянно пренебрегваната от учените „лудост”, „магия”, „привличане”, „омайване” и „екстаз”, наречена влюбване, е универсална човешка черта или е присъща и на животните?
Предстои ни да разберем … (вероятно в следващия ми пост):)


...




Диалогът на телата – непрекъснат, вековечен –
ражда се от дълбината... непонятен, но човечен,
пламва от една усмивка, от една лъжа погасва –
вечно нов и вечно остър, и докрай недоизречен.

А.Германов




....