четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Няколко думи за същността на човека

...






Една истина с огромно значение за човешките същества е, че ние сме еволюирали от по-прости форми на живот, чрез естествен подбор, за необхватен период от време. Някой ако ще оспорва това твърдение, ще помоля да се позове на квалитетни източници на информация!

Грамадното количество доказателства, прави еволюционния произход на човека неоспорим, „установен факт"; въпреки това, не може да се твърди, че той не се оспорва.
„Креационистите" не спират да спорят по този въпрос, които спорове датират от деветнадесети век.

Самият факт, че „Еволюционната теория” се оспорва, е интересен, защото показва колко трудно се поддържа научната обективност, когато се обсъжда същността на човека. Психоаналитичната теория за същността на човека напр., въобще не е в конфликт с еволюционната теория, а напротив, стъпва на нея и се подкрепят взаимно.

Онези, които имат добре вкоренени религиозни или политически убеждения, няма да ги променят, само защото се говори, че някаква научна теория била против тях. По типичен начин те ще оспорят научните доказателства и тяхното тълкуване.
Не може да се твърди и, че теорията за еволюцията е без проблеми — никоя научна теория не може да притежава пълна претенция за обеснителност, защото теориите се развиват и променят.

Факт е, че до ден днешен, няма сериозен настоящ конкурент на Дарвиновата теория за човека. Поради това всяко адекватно разбиране за човешката същност, трябва да взима предвид еволюционния произход. Искам да кажа, че не само трябва да го признаваме (както правят повечето християнски теолози през този век), но че се налага и да се съобразяваме с възможността нашата еволюция да е в състояние да обясни до голяма степен същността на човека.

Общата идея е, че също като всеки друг животински вид на тази планета, ние имаме известен генетичен състав, който причинно обуславя, не само анатомичните особености, които обединяват(респективно –различават) телата ни от тези на другите видове, но също и нашето (до голяма степен животинско обослувено) поведение , особено нашето социално поведение.

Че съществуват животински вродени инстинкти и потребности у човека, е неоспоримо - например сексуалното поведение се корени в нашата биологична същност. Но дори този очевиден пример веднага повдига въпроси и проблеми, защото формите на сексуалност се различават значително в различни общества.

Сигурно е, че имаме вродени биологични подтици и потребности, но изглежда, сме уникални по отношение на начина, по който нашето поведение зависи от дадената човешка култура, сред която сме израснали (зачатъчни културни различия са установени при някои по¬ висши животински видове, но те са далеч от човешките). Вероятно сме единствените животни, които създават изкуствена среда за собствения си живота, после вторично се променят от нея(днк, посредством адаптацията мутира и се изменя).

Неспирни са споровете, които поддържат идеята, както и нейното отричане, че с изключение на най-явните биологични универсални потребности като хранене, спане и секс, човешкото поведение зависи по-скоро от културата, отколкото от биологията. Възразяващите подозират съществуването на идеологически мотиви зад твърденията, че такова, или друго поведение, например на агресия или конкуренция, е вродено в биологичната същност на човека, защото съзират опасността, че подобни твърдения могат да се използват за оправдаване на някои обществени действия (обявявайки ги за естествени) — например война, подготовка за война или икономически системи, за които биха желали да изтъкнат, че те не са изобщо неизбежни, ако се променят някои характеристики на обществото.

Това, което се оказва предизвикателство към теориите, в чисто психологичен смисъл е ОБЕДИНЯВАНЕТО на, на пръв поглед противоречащи си идеи: вроденото и придобитото, наследствеността и средата.

Сексуалността поставя социални проблеми както и въпроси за философско изследване и научно обяснение.
Например хомосексуализмът предизвиква много обществени спорове, но в същото време е озадачаващ биологично — как е възможно да се възпроизвеждат тенденции към неразмножителен секс? Явлението е предизвикателство към нашите представи за това какво е „естествено".

Подобно предизвикателство поставя и феминисткото движение, което повдига важни въпроси по отношение на това доколко разликите между мъже и жени са действително резултат на вродени, биологични, „естествени" тенденции, или доколко се оформят от културното обуславяне на различни общества, като обслужват главно интересите на мъжете.

Второ, агресията е нещо, което явно поставя проблеми пред човека — защото самото оцеляване на човешкия вид на земята сега, е застрашено от броя на ядрените оръжия напр., тероризмът и какви ли не други прояви на неконтролируема агресия. Но това явление не е лесно за разбиране и обяснение. Всъщност са¬мият термин – агресия, е твърде неясен и предстои да бъде обстойно дефиниран, тъй като агресията има жизнеутвърждаващи, полезни аспекти, служещи на адаптацията и напредъка, а не само (само) разрушаващи.

Дали религията не е опит да се справим с проблемите, които възникват пред всяко човешко същество, независимо от благоденствието, в което живее и в колкото и реформирано общество?

Как да се примирим с неизбежността на собствената си смърт, как да се справим с пропастта между потенциала си и постиженията си — защо да продължаваме да живеем? Каква е целта? И има ли смисъл?

Всеки човешки начин на живот, предполага някакви вярвания за човешката същност и когато дадена вяра се вплете по този начин в мислите и действията, хората (отказват да) трудно я променят.

Адаптиращите се и гъвкави хора, тези, които умеят да се променят, често предизвикват собствените си вярвания за същността на човека. Затова винаги, когато общественонаучни доказателства се изтъкват в подкрепа на подобни твърдения — например за умствените различия между расови групи, за кротуването на жените или агресивността на мъжете, трябва да внимаваме за възможността, тези твърдения, да служат на интересите на определени групи, и че фак¬тическите доказателства, каквито и да са, показват само какво поведение са имали досега съответните хора в оп¬ределени форми на обществото, които вече може да имаме необходимост да променим.(да ревизираме)

Във всяка една теория за същността на човека, са включени оценки, които, като всяка система от вярвания, биха могли да бъдат субективни, идеологизирани и пристрастни.

Не малка трудност, когато се теоретизира научно човешката същност, е въпросът, доколко въобще човешките действия и мисли (поради замесените умствени аспекти) се поддават на научно обяснение.

По какъв начин, ако изобщо е възможно, човек може да надживее смъртта? А трябва ли? Какви ще са последствията от това?

Дали състоянията (усещания, чувства, вярвания, желания и т. н.) и състоянията на мозъка (електрическите и химическите явления, изследвани от неврофизиолозите) са различни неща или просто два аспекта на една поредица от събития ?
Дали и как има място за свободна воля в свят с детерминистични причини?
Дали и как има място за рационалност, за това, хората да имат причини за техните вярвания и действия.

Темата за човешката същност разрушава границите между наука и онова, което наричаме „човечност". Нашите належащи общочовешки социални и политически проблеми, неотложно изискват по-добро разбиране на същността ни, защото често техническите ни проблеми са разрешими за разлика от политическите и социалните ни, които изглеждат непреодолими.


...
в отговор на възникналата /за кой ли път?/ дискусия около поста на Ondine

...

Надценените полови различия между мъжът и жената

...



АНАТОМИЯ



Мъжките и женските зародиши имат еднакви полови органи.

Едва след като започне производството на мъжкия хормон тестостерон, клиторът нараства, издължава се и се формира пенис.

Тестисите и яйчниците се образуват в коремната кухина и след като полът на детето е определен чрез хормоналното производство, тестисите се спускат в скротума.

Скротумът се развива от срамните устни, които се съединяват от двете страни, за да затворят след това тестисите.

Това, което иначе би било женска вагина или матка, се свива и завършва в близост до мъжката простатна жлеза.




МЪЖ - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - ЖЕНА

Пенис - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Клитор
Простатна жлеза - - - - - - - - - - - - - Тръби, матка, вагина
Ствол - - - -- - - - - -- -- -- - - -- - - Вътрешни срамни устни
Скротум - - - - - - - - - - - - - - - -- - - Външни срамни устни




Глансът на пениса и клиторът имат еднакъв брой нервни окончания и подобни усещания с другите генитални зони.
Дължината на средния пенис в ерекция и средната дълбочина на вагината са около 15-16 см.

Пенисите могат да варират значително, както и обиколката на пениса, вагината и матката при отделните индивиди.

G-точката, именувана на гинеколога Ернст Графенберг, е приблизително 2,5 см навътре по предната стена на вагината.

Тя е с размер на монета от десет цента и се усеща като малък диск от мастна тъкан.

Размерът и формата на вътрешните срамни устни при жените също са различни, както варира и разстоянието между клитора, матката и вагината.

Вагината променя размера си в зависимост от състоянието на възбуда.

Започва от стегнато състояние, след което се смазва и се отпуска, като позволява по-дълбокото проникване на пениса и полагане на спермата близо до шийката.
След достигане на оргазъм вагината се връща към нормалното си състояние, като оформя подобен на лъжичка джоб в основата на шийката. Тя задържа спермата срещу канала, за да улесни нейния път към матката.

Хората често формират представата си за нормалния размер от еротичните филми. Това е подвеждащо и може да нанесе поражения на самочувствието при много мъже
Порноиндустрията целенасочено наема актьори със сравнително големи пениси и завишена потентност, на които всеки би погледнал със завист.


...

Ностро сътвори ей тия "Креации", в чиито коментари си стана разговор, в който пък Скай се намеси зашеметяващо.
Та реших, преди да пусна едно изследване на Ерик Ериксън, засягащо разлчията между мъжа и жената, да постна това резюме по анатомия на половите органи на човека.



Моя бележка:

До ден днешен, при сравнителните изследвания на мозъка у мъже и жени, на са открити анатомични различия. Женският мозък, по нищо не се различава от мъжкия.
Тъкмо това може да се окаже проблем, защото телата ни в известен смисъл са различни, за да се допълнят едно - друго...
и различията стават трудно преодолими и се изживяват драматично, когато "съдбата ни", не ни е предоставила щастието, да си срещнем "половинката"
(или пък, да я срещнем при социално или морално неприемливи условия)
Т.Е, надценявато на различията между мъжът и жената, до голяма степен се дължат на липсата на комплиментарност (напасване). Ако има напасване и двата пола се чувстват цялостни и комфортно с различията на другия.
До колко липсата на напасване може да бъде интелектуално компенсирана е индивидуално за всеки.
Опита ми показва, че интелектуалните компенсации са вторични и не сработват толкова успешно спрямо силата на животинските ни потребности.

...
не за първи път казвам:
човешките проблеми, до голяма степен произтичат от това, че мозъкът ни (какъвто и произход да има) функционира във и чрез тялото ни на животно.

...
следва продължение
...