четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Няколко думи за същността на човека

...



Една истина с огромно значение за човешките същества е, че ние сме еволюирали от по-прости форми на живот, чрез естествен подбор, за необхватен период от време. Някой ако ще оспорва това твърдение, ще помоля да се позове на квалитетни източници на информация!

Грамадното количество доказателства, прави еволюционния произход на човека неоспорим, „установен факт"; въпреки това, не може да се твърди, че той не се оспорва.
„Креационистите" не спират да спорят по този въпрос, които спорове датират от деветнадесети век.

Самият факт, че „Еволюционната теория” се оспорва, е интересен, защото показва колко трудно се поддържа научната обективност, когато се обсъжда същността на човека. Психоаналитичната теория за същността на човека напр., въобще не е в конфликт с еволюционната теория, а напротив, стъпва на нея и се подкрепят взаимно.

Онези, които имат добре вкоренени религиозни или политически убеждения, няма да ги променят, само защото се говори, че някаква научна теория била против тях. По типичен начин те ще оспорят научните доказателства и тяхното тълкуване.
Не може да се твърди и, че теорията за еволюцията е без проблеми — никоя научна теория не може да притежава пълна претенция за обеснителност, защото теориите се развиват и променят.

Факт е, че до ден днешен, няма сериозен настоящ конкурент на Дарвиновата теория за човека. Поради това всяко адекватно разбиране за човешката същност, трябва да взима предвид еволюционния произход. Искам да кажа, че не само трябва да го признаваме (както правят повечето християнски теолози през този век), но че се налага и да се съобразяваме с възможността нашата еволюция да е в състояние да обясни до голяма степен същността на човека.

Общата идея е, че също като всеки друг животински вид на тази планета, ние имаме известен генетичен състав, който причинно обуславя, не само анатомичните особености, които обединяват(респективно –различават) телата ни от тези на другите видове, но също и нашето (до голяма степен животинско обослувено) поведение , особено нашето социално поведение.

Че съществуват животински вродени инстинкти и потребности у човека, е неоспоримо - например сексуалното поведение се корени в нашата биологична същност. Но дори този очевиден пример веднага повдига въпроси и проблеми, защото формите на сексуалност се различават значително в различни общества.

Сигурно е, че имаме вродени биологични подтици и потребности, но изглежда, сме уникални по отношение на начина, по който нашето поведение зависи от дадената човешка култура, сред която сме израснали (зачатъчни културни различия са установени при някои по¬ висши животински видове, но те са далеч от човешките). Вероятно сме единствените животни, които създават изкуствена среда за собствения си живота, после вторично се променят от нея(днк, посредством адаптацията мутира и се изменя).

Неспирни са споровете, които поддържат идеята, както и нейното отричане, че с изключение на най-явните биологични универсални потребности като хранене, спане и секс, човешкото поведение зависи по-скоро от културата, отколкото от биологията. Възразяващите подозират съществуването на идеологически мотиви зад твърденията, че такова, или друго поведение, например на агресия или конкуренция, е вродено в биологичната същност на човека, защото съзират опасността, че подобни твърдения могат да се използват за оправдаване на някои обществени действия (обявявайки ги за естествени) — например война, подготовка за война или икономически системи, за които биха желали да изтъкнат, че те не са изобщо неизбежни, ако се променят някои характеристики на обществото.

Това, което се оказва предизвикателство към теориите, в чисто психологичен смисъл е ОБЕДИНЯВАНЕТО на, на пръв поглед противоречащи си идеи: вроденото и придобитото, наследствеността и средата.

Сексуалността поставя социални проблеми както и въпроси за философско изследване и научно обяснение.
Например хомосексуализмът предизвиква много обществени спорове, но в същото време е озадачаващ биологично — как е възможно да се възпроизвеждат тенденции към неразмножителен секс? Явлението е предизвикателство към нашите представи за това какво е „естествено".

Подобно предизвикателство поставя и феминисткото движение, което повдига важни въпроси по отношение на това доколко разликите между мъже и жени са действително резултат на вродени, биологични, „естествени" тенденции, или доколко се оформят от културното обуславяне на различни общества, като обслужват главно интересите на мъжете.

Второ, агресията е нещо, което явно поставя проблеми пред човека — защото самото оцеляване на човешкия вид на земята сега, е застрашено от броя на ядрените оръжия напр., тероризмът и какви ли не други прояви на неконтролируема агресия. Но това явление не е лесно за разбиране и обяснение. Всъщност са¬мият термин – агресия, е твърде неясен и предстои да бъде обстойно дефиниран, тъй като агресията има жизнеутвърждаващи, полезни аспекти, служещи на адаптацията и напредъка, а не само (само) разрушаващи.

Дали религията не е опит да се справим с проблемите, които възникват пред всяко човешко същество, независимо от благоденствието, в което живее и в колкото и реформирано общество?

Как да се примирим с неизбежността на собствената си смърт, как да се справим с пропастта между потенциала си и постиженията си — защо да продължаваме да живеем? Каква е целта? И има ли смисъл?

Всеки човешки начин на живот, предполага някакви вярвания за човешката същност и когато дадена вяра се вплете по този начин в мислите и действията, хората (отказват да) трудно я променят.

Адаптиращите се и гъвкави хора, тези, които умеят да се променят, често предизвикват собствените си вярвания за същността на човека. Затова винаги, когато общественонаучни доказателства се изтъкват в подкрепа на подобни твърдения — например за умствените различия между расови групи, за кротуването на жените или агресивността на мъжете, трябва да внимаваме за възможността, тези твърдения, да служат на интересите на определени групи, и че фак¬тическите доказателства, каквито и да са, показват само какво поведение са имали досега съответните хора в оп¬ределени форми на обществото, които вече може да имаме необходимост да променим.(да ревизираме)

Във всяка една теория за същността на човека, са включени оценки, които, като всяка система от вярвания, биха могли да бъдат субективни, идеологизирани и пристрастни.

Не малка трудност, когато се теоретизира научно човешката същност, е въпросът, доколко въобще човешките действия и мисли (поради замесените умствени аспекти) се поддават на научно обяснение.

По какъв начин, ако изобщо е възможно, човек може да надживее смъртта? А трябва ли? Какви ще са последствията от това?

Дали състоянията (усещания, чувства, вярвания, желания и т. н.) и състоянията на мозъка (електрическите и химическите явления, изследвани от неврофизиолозите) са различни неща или просто два аспекта на една поредица от събития ?
Дали и как има място за свободна воля в свят с детерминистични причини?
Дали и как има място за рационалност, за това, хората да имат причини за техните вярвания и действия.

Темата за човешката същност разрушава границите между наука и онова, което наричаме „човечност". Нашите належащи общочовешки социални и политически проблеми, неотложно изискват по-добро разбиране на същността ни, защото често техническите ни проблеми са разрешими за разлика от политическите и социалните ни, които изглеждат непреодолими.


...
в отговор на възникналата /за кой ли път?/ дискусия около поста на Ondine

...

7 коментара:

sky_mender каза...

Аз малко не по темата, но да се включа и тук. Теорията за произхода на видовете на Даврин не се занимава директно с антропогенезата, но популярната теория за произхода на човека експлоатира някои иде от нея, т.е. "маймуните на Дарвин" са поп-клише, родено от неосведоменост :).

Светла каза...

Скай, ти винаги си по темата!

Тъкмо тази спекулация с Дарвиновата теория, е основен извор на "споренето за спорта".
И хората се хващат за косите, за нещо, за което човекът (Дарвин) въобще и хабер си е нямал. :))))

lammoth каза...

Оспорвам! Смятам че ти Светле със Скай сте две сладки маймунки :P

Ако искайте ми вярвайте, но няма друга теория, за която да се поднесени толкова много доказателства в нейна полза. :)

А и пък знаете, аз си събирам амонити... :Р

bozho каза...

Мдаа
Хората си умират да се изказват "компетентно" за неща, за които имат бегла и в повечето случаи погрешна представа.

Светла каза...

Ламоте,
за Скай незнам, тя да си каже... но аз съм лисичокатерчок със силно присъствие на маймуни в радословното дърво не чак толкова назад :)))))

п.с.
аз пък си събирам акъла... (ще ни покажеш ли колекцията от амонити?) че след уикенда, все ми се налага да почивам от почивката :))))) всъщност най-вероятно съм прасе, което му се иска да е маймуна :)

Светла каза...

Bozho,
добре си наминал!
:)

bozho каза...

@Светла
Благодаря
Аз честичко наминавам, ама не бях коментирал до сега.

@Анонимен - до колкото тук става въпрос за личен блог а не за обществен форум да речем, да обясняваш на собственика му как да си го подържа не ми се вижда особено... хмм.. удачно.

Публикуване на коментар