вторник, 13 март 2012 г.

ЕВОЛЮЦИОННО РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА

...







Рефлекторен характер на психиката.
/„Отразяване" на латински е „рефлекс" – т.е отразяващият характер на психиката/






Малките деца рисуват човека изключително опростено: огромна глава с очи и изведнъж - крака. От гледна точка на тригодишния художник няма никакви излишни детайли – човекът има очи, за да гледа, и крака, за да ходи.

Психиката е понятие, обозначаващо отражението на „външния” и „вътрешен” "свят" в/от мозъка, чрез нервната система.

Но защо „е потрябвало" на еволюцията такова „дублиране" на света? Каква е необходимостта от психиката?

Основното условие за съществуването на всеки жив организъм е равновесието му с околната среда.(хомеостаза)
Такова равновесие се постига благодарение на факта, че на всяко жизненоважно изменение в околната среда организмът отговаря с някаква целесъобразна (приспособителна) реакция.

Затова може да се каже, че психиката е нещо като „орган” за отразяване на действителността и за регулиране на организма в съответствие с отразените свойства на околната среда, но понеже не е локализиран, а е съвкупност от множество взаимодействащи си органи и функции, е прието да се говори за нея като за психичен „апарат”.

„Апарат” е системно понятие, което обозначава съвкупност от устройства или системи (с относително сложна вътрешна структура), предназначена да изпълнява конкретни функции.

Това, че е невидима, не означава, че не съществува и че емпирично не може да бъде изследвана.
Психиката е толкова невидима и също толкова реална, колкото е невидима и реална – ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ, изразена чрез глобалната мрежа.

Така както виртуалната реалност се осъществява – реализира, чрез глобалната интернет мрежа, така и психиката се реализира, чрез нервната система, но и двете не могат да бъдат единствено материално-енергийно локализирани и описани, макар, че се осъществяват чрез материални и енергийни мрежи от връзки, защото представляват сложни СИСТЕМИ, изградени от строго специфичното взаимодействие на материя, енергия и информация.

Понятието „виртуален” означава "като истински" и е създадено, за да пояснява, че съществителното изпълнява същите функции и предназначение като реално съществуващо, но няма физическа (механична, онтологична ...) реализация и е резултат на мисловна дейност – мисловна конструкция (образ) , фантазия, нещо, което е резултат от ВЗАИМНО СПОРАЗУМЕНИЕ споразумение или внушение.
Най често се употребява когато програмен продукт (също резултат на мисловна дейност) реализира в електронен аналог нещо физически съществуващо - виртуален тренажор, виртуален пост терминал за електронно разплащане, виртуален моден салон, виртуален свят и т.н.).
Виртуален образ на реален предмет може да се получи и в резултат на оптично, електронно или друго преобразуване.

Виртуално е синоним на идейно, а идейно на ПОНЯТИЙНО ( от понятие)

Идея е термин свързан с мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката. Идея е главната мисъл, главната тема на произведението или теорията. Когато идеята е тясно свързана с думите, с вербалните знаци тя дава съдържание на мисловната конструкция ПОНЯТИЕ, създадена и достъпна само за човека.

Животните не могат да боравят с понятия.

Понятието е основна форма на човешкото мислене, в която обобщено са представени съществените признаци на предмети и явления. Функциите на понятието са да разделя, идентифицира и класообразува. Понятието е продукт и средство на мисленето. Същността на понятието се разкрива в съжденията.

По-късно ще посветя специален пост на това, кaква е ролята на ПОНЯТИЯТА в и за организацията на ЧОВЕШКАТА ПСИХИКА и с това, ролята им за съставянето - изграждането на задоволителна картина на света.



......






Нервната система е най-сложната и най-високо еволюиралата система ръководеща, координираща и интегрираща функциите на всички останали органи и системи.
Тя представлява милиони свързани помежду си нервни клетки наречени още неврони. Състои се от:

- Периферна нервна система, която представлява МРЕЖА от нерви и
- Централна нервна система ЦНС (главен, малък, продълговат и гръбначен мозък).

При животните нервната система КОДИРА дейността на мускулите, следи за правилното функциониране на органите, отправя и спира СИГНАЛИ от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.


От биологична гледна точка нервната система бива:

- мрежеста - най-просто устроена. Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци.
Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.

- ганглийна - съставена е от нервни гангли и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги.
При някой червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания - надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.

- тръбеста - характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части-централна и периферна нервна система. Централната нервна система включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. Периферната нервна система е съставена от нерви и ганглии.



Всички живи същества зависят на живот и смърт от това удовлетворително да възприемат околния свят.

Даже амебата, която наблюдаваме под микроскоп, в своята капка вода търси онова място, където са оптималните й жизнено важни фактори (температура, осветеност, кислород и т.н.).
Когато наблюдаваме нашите котки и кучета ни става ясно, че и те носят със себе си една твърде сложна картина за действителността и реагират със страх и даже паника, ако външните събития не могат да се вградят в представата им за света и изглежда, че й противоречат.

Несъзнателно обаче, ние приемаме, че организмите по подразбиране имат способността удовлетворително да възприемат околния свят, сякаш той и работещият ред в него е очевиден, сякаш очите имат способността да виждат света такъв, какъвто той е в "действителност".

Ще посветя специален пост на сетивата. Засега карам под ред.
Но за секунди само ще се спра напр. на окото.


...

Окото е чифтен сетивен орган при човека и животните, който притежава способност да възприема електромагнитното излъчване на светлинните вълни и така да обезпечава основната сетивна и когнитивна функция - зрението. При човека органът око е само компонент на цялостния зрителен апарат, който включва периферен, проводников и централен отдел. При различните организми очите са устроени по различен начин. Единствената функция на най-просто устроените очи е да разграничава тъмнина и светлина. По-сложно устроените предполагат по-развито зрение.

Най-висшеустроени видове от класовете Бозайници, Птици, Влечуги и Риби имат по две очи, които могат да са разположени в една равнина и дават възможност за възприемане на триизмерен образ (стереозрение), както е например при човека. При други видове - като заека и хамелеона - очите са в различни равнини и виждат два отделни образа (монокулярно зрение). Посредством очите организмът набавя около 90% от информацията в околния свят.

Но окото е и един от многото „входове” – чрез които се приема огромният поток информация от средата.
Очите, сетивата въобще, са „входовете”, чрез които постъпва информацията, която се обработва от специализираните за целта центрове на нервната система, така че накрая организма да има своята, необходима за оцеляването му „картина за света” – „картина на вътрешната и външна среда”, така че да й реагира адекватно.

В действителност, много по-точно би било да се каже, че мозъкът вижда, а не окото. Окото може да бъде сравнено с обектива на фотоапарата.

Всяка сетивна система се състои от рецептори, неврални пътища и части от мозъка, участващи в сетивните възприятия. При много животни има по няколко отделни сетивни системи — за зрение, слух, осезание, вкус, обоняние, равновесие. Всяка сетивна система, представлява сложна невродинамична система, която по своята функция и строеж е преди всичко аферентно (донасящо) образувание. Тази функция е продукт на историческото развитие на организма, който в хода на еволюцията се приспособява все по-точно да разграничава свойствата на дразнителите, падащи върху рецепторите.

Условните и безусловните рефлекси са закономерен отговор на организма към
въздействието на вътрешната и външната среда, който ОТГОВОР се осъществява благодарение на взаимодействието на нервната система със средата, опосредставно от сетивата.


Имат ли психика живите същества, които нямат нервна система и ако имат каква е ? Как се развива психиката?








Елементарна СЕНЗОРНА ПСИХИКА



Сензор или „датчик” , е първичен преобразовател на физични или химични параметри в УДОБЕН ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ СИГНАЛ. Тези устройства представляват неизменна част от системите с автоматизирано управление. Разграничаването на термините сензор и измервателен елемент е проблематично, тъй като не съществуват единни дефиниции.
Сензори са интегрирани в множество устройства, които използваме всеки ден, като например електроуреди, мобилни телефони и т.н. Възможните им приложения са практически неограничени.
Чувствителността на сензора е индикатор за големината на промяната на изходния сигнал при дадена промяна на входната величина.



Биологичният еквивалент на сензора е РЕЦЕПТОРЪТ.


Рецепторите са органи у живите организми, които имат способността да УЛАВЯТ промени в околната среда и да ги пренасят към централната или вегетативната нервна система за ОБРАБОТКА.

Това са вид нервни клетки, които реагират на различни промени в средата - например допир, натиск, топло, студено, горчиво, сладко, кисело. Рецептори има също в ушите и очите, където се улавят съответно светлина, цветове и звукови вълни. Те са специализирани за улавянето на точно определени промени. Така рецепторите за топлина не могат да уловят светлинни или звукови промени.

Всеки рецептор има минимални и максимални нива на инервация.
Минималното ниво на инвервация представлява минималната промяна във външната среда, която рецепторът може да улови. Пример за това е, че човешкото ухо не чува всички звуци, както и човешкото око не вижда всички честоти на електромагнитния спектър. Максималното ниво на инервация представлява максималното ниво на дразнителя, което може да бъде регистрирано адекватно. След това ниво рецепторът провежда нереален или смущаващ сигнал.

Примери: при топлене на ръката на печка, вие усещате топлите вълни - рецепторите работят нормално. При доближаване усещате повишаване на температурата. Но ако хванете с ръка котлона, рецепторът ще пренесе информация за болка вместо за още по-висока температура. Същият пример е валиден и при удар по окото - когато рецепторите в зрителния анализатор пренасят сигнал за светлина, като такава не е регистрирана реално.

Рецепторите играят важна роля в „рефлексната дъга“.
Те са разпространени по всички места в живия организъм и предават постоянно ИНФОРМАЦИЯ към ЦНС.

Предаваната информация за една секунда възлиза на няколко гигабайта, ако трябва да ги запишем на компютър. Интересен е фактът, че в мозъка няма рецептори. Това противоречи на израза „боли ме главата“. На практика болката идва от промени в налягането в черепната кухина, а не вследствие на инервация на рецептори за болка.

Смисълът на рецепторите, които непрестанно пренасят информация към нервната система независимо, Е че благодарение на тях организмът КОНТРОЛИРА всеки един процес и следи за дразнители, които го застрашават. Болката, независимо от органа, от който идва, е важен СИГНАЛ към организма за проблем. Понякога организмът сам решава този проблем, но сигналът за болка кара човек да потърси помощта на специалист за отстраняване на съответния проблем. Без рецепторите в организма ще се извършват процеси, застрашаващи живота му, без той да има ясна представа за случващото се.

Клетката като най-малка жива единица също притежава рецептори. Те са също тясно специализирани към определени промени на средата. Обикновено се намират по клетъчната мембрана и са изградени от белтъци в третична и четвъртична структура. Рецептори има разпръснати и из цитоплазмата на клетката. Чрез клетъчните рецептори клетката следи промените във вътрешната и външната среда – концентрация на химични елементи, ензими, белтъци, липиди, вирусни единици и др.





Хайде сега да се върнем ОБРАТНО НА ТЕМАТА - ПСИХИКА.


Първият етап от развитието на психиката е стадият на елементарната сензорна(рецепторна) психика.За животните с такава психика околният свят е „представен" не във вид на предметите в ОТНОШЕНИЕТО ИМ ЕДИН КЪМ ДРУГ, както за животните с тръбеста нервна система (включително и човека), а като отделни свойства, елементи, от които зависи задоволяването на основните жизнени потребности.

На това равнище на отражението съответства най-низшата степен в еволюционното развитие — мрежестата нервна система (например при мешестите животни),
и на висшия етап — възловата или ганглийната нервна система (при насекомите).

Като типичен пример за такова отражение само на някои, но затова пък важни свойства на предметите и явленията е поведението на паяка напр.

Щом като някое животно попадне в паяжината, паякът незабавно се насочва към него и започва да го оплита в мрежите си. Какво именно предизвиква тази дейност на паяка и към какво е насочена тя?

За паяка е важен само един признак — вибрацията (която извършват крилата на насекомото), предаваща се по паяжината. Щом като вибрирането на крилата престане, паякът престава да се придвижва към жертвата. На паяка, ако може да се каже така, му е безразлично всичко останало: стига да има вибрация.

Ако се докосне паяжина със звучащ камертон. В отговор паякът незабавно се насочва към камертона , покачва се на краищата му, оплита ги в паяжина и започва да им нанася удари с крайниците си – пипалата. За паяка, всичко, което вибрира е храна.
Това поведение е инстинктивно поведение, и е основното поведение характерно за животните със сензорна психика.




ПЕРЦЕПТИВНА ПСИХИКА


Следващият етап от еволюцията на психиката е стадият на перцептивната (възприемащата) психика.

Животните, които се намират на този етап, отразяват околния свят вече не под формата на отделни елементарни усещания, а под формата на ОБРАЗИ на цялостни предмети и на техните ОТНОШЕНИЯ ЕДИН КЪМ ДРУГ.

Това равнище на развитието на нервната система изисква еволюционно нов стадий в развитието на нервната система — централната нервна система (ЦНЦ).

Заедно с ИНСТИНКТИТЕ в поведението на тези животни основна роля започват да играят така наречените НАВИЦИ (условни рефлекси), придобити в живота на всяко отделно същество.

На висшите етапи поведението на тези животни придобива такива особености, които ни карат да говорим за появата на ИНТЕЛЕКТ, макар и елементарен и водят до добре известния, но далеч нерешен проблем: мислят ли животните?

Да разгледаме основните видове на целесъобразно поведение на животните — инстинктите, навиците и най-елементарния интелект.



ИНСТИНКТИ. ИНСТИНКТИВНО ПОВЕДЕНИЕ


Тези понятия се използват широко не само от учените, но и в обикновени жизнени ситуации. Попитайте познатите си какво е инстинктът. Отговорите ще бъдат различни, но всички ще подчертаят, че това е такова поведение на живото същество, което не изисква научаване.

Животното „знае" как и какво прави още от раждането си.
Това е като че ли „монтирана” в психиката от самата природа форма на реагиране на околния свят.

По повод на човека за инстинктивни действия най-често се говори тогава, когато тези действия са автоматизирани, човек ги извършва, още преди да е помислил: „Отдръпна инстинктивно ръката си от пламъка на огъня"; „Инстинктивно замаха с ръце и заплува" и т. н.

По същият начин човек извършва и някои добре заучени действия, които обаче трябва да различаваме от вродените.

Инстинктите винаги са интересували човека.

Поразителната сложност в поведението на мравките и пчелите, прелитанията на птиците, строителството на бентове от бобъра — всичко това е предизвикало мисълта за съществуването на разум у животните. Затова още в древността хората се опитвали да разгадаят тайната на инстинктите.


Съществува разказ, че легендарният законодател на древна Спарта Ликург направил следния опит.
Той сложил две малки кученца от едно котило в яма, а други две израсли на воля в общуване с кучетата. Когато кучетата пораснали, в присъствие на много хора той пуснал заек. Кучето, възпитано на открито, скочило след заека, хванало го и го задушило. А кучето, възпитано в пълна изолация, избягало страхливо от заека.
С този опит Ликург доказал на съгражданите си каква роля играе възпитанието и ги убедил в необходимостта от онази система за възпитание на войните, която получила названието спартанска.

Подобни опити показват, че поведението на животните се определя не само от инстинкта и че самият инстинкт се усъвършенства в живота.
Когато говорим за инстинктите, трябва да имаме предвид, че те играят различна роля в поведението на животните от различните видове.

„Шампиони" по инстинктивно регулиране на поведението са насекомите.
Именно въз основа на наблюденията на живота на насекомите известният френски природоизпитател Ж. А. Фабър описва инстинктивното поведение на насекомите. Фабър, можел с часове да лежи на земята, край дупката на някой бръмбар и просто да наблюдава. Той описва как земната оса напр. — сфекс, преследва щуреца, като при това „демонстрира" сложността на инстинктивното поведение, неговата сила и слабост.

Сфексът се притиска към коремчето на противника, като се обръща с глава към края на неговото туловище.
И най-богатото въображение няма да измисли по-добър начин за нападение. Сфексът вкарва няколко пъти жилото си в тялото на щуреца. Отначало под шията, после в част от предгърдието и накрая в основата на коремчето. Именно в тези три удара „с кинжал” се разкрива цялото великолепие и непогрешимост на инстинкта. Работата е там, че сфексът не убива жертвата си, а само я парализира с удари в нервните възли. След това сфексът вкарва парализирания щурец в дупката — неговата личинка ще се храни с тези „живи консерви”.
Великолепие и непогрешимост? Да, но само в стандартни, неизменно повтарящи се ситуации.
Ако например се отрежат мустачките, за които сфексът вкарва щурчето в дупката, „съобразителният ловец” започва да се държи изключително безразсъдно. Той оставя жертвата си и се насочва към нова.

Защо осата не се хваща за едно от шестте крачета на плячката?

Защото инстинктът е ПРОГРАМА, която влиза в действие само тогава, когато всички външни условия са строго спазени и звената на ситуацията следват последователно, в определен ред едно след друго.

Именно в това е особеността на сензорната психика:
животните реагират не на предмета, не на цялостна ситуация, а на НЕЙНИ ОТДЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ.

Колкото и сложен да е инстинктът, той е, макар и винаги целесъобразно в определени условия, но СТЕРЕОТИПНО, ШАБЛОННО, АВТОМАТИЧНО поведение.

Не напразно се казва: инстинктът е сляп.






ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ „МЕМИТЕ”













НАВИЦИ





ЗАЩО ИНСТИНКТИТЕ НЕ ВИНАГИ СА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНИ?
Просто казано, защото са отговори.

Няма отговори към постоянно променящата се външна среда, които, така да се каже, да са веднъж за винаги – валидни и универсални.

Околната среда ПОСТАВЯ ОРГАНИЗМИТЕ ПОСТОЯННО ПРЕД НЕШАБЛОННИ – НЕОЧАКВАНИ задачи и за тяхното решаване, в процеса на еволюцията, възниква по-съвършен начин за приспособяване.

Ако организмът не се справи, не реши задачите - загива.
А справилите се вече организми предават „знанието” за това справяне един на друг, или от поколение на поколение, чрез поведенчески „ритуали”, до голяма степен на несъзнавано ниво.

Това също има своя биологичен смисъл. Предаваната информация на несъзнавано ниво, не би срещнала съпротивата, която получава предаваната информация изискваща подчертано участие на съзнанието.

Ако на някой му се „подпали задника” и това застрашава да "изгорят" и други много хора, предаващото се поведение от човек на човек, трябва да „действа” бързо, за да извиква - предизвика бърза реакция.
Това в масов мащаб може да бъде осъществявано най-ефективно на несъзнавано ниво.

За това, по пътя на опит – грешка или опит – „печалба” , в хода на ежедневните предизвикателства отправени от страна на средата, към вродените, „ВГРАДЕНИТЕ" в психиката (базови) ПРОГРАМИ се прибавят заучените, основани на СОБСТВЕНИЯ ЖИЗНЕН ОПИТ, СВОИ, ИНДИВИДУАЛНИ за всеки организъм форми на поведение- навиците.

Както вече не еднократно споменах, инстинктите са основани на вродени, безусловни рефлекси, навиците се основават на придобити, условни рефлекси.

Но и навиците имат, от гледна точка на приспособяването към околната среда, редица недостатъци.

Преди всичко изработването им у животните е много продължителен процес на проби и грешки. А нали в природата далеч невинаги съществува възможност да се премине към такъв систематичен курс на обучение...
Т.е не всеки организъм има способността и възможността да подлага на съмнение, преработка и ежедневно ПРЕОТКРИВАНЕ на подходящите модели на поведение, на отговори към средата.

Освен това, не всеки организъм има възможността и капацитета, всеки път, когато възникне изменение от страна на средата да се обучава отново и често да се връща и да започва отначалото. Ако не успее, умира.

КАЗАНО ОЩЕ ПО-ПРОСТО:
НЕ ВСЕКИ ОРГАНИЗЪМ ИМА ВЪЗМОЖНОСТТА ЕЖЕДНЕВНО ДА ПРЕОТКРИВА  "ТОПЛАТА ВОДА" , "ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА КРУШКА", "КОМПЮТЪРА" и т.н. , КАКТО И  НАЧИНИТЕ ЗА НАМИРАНЕ НА ВАЖНИТЕ ЗА ЖИВОТА МУ РЕСУРСИ. НЕ Е И НУЖНО, УТВЪРДЕНИЯТ ОПИТ СЕ ПРЕДАВА МТРИЧНО и ЧРЕЗ МЕМИТЕ.

От друга страна обаче, поради натиска на постоянно променящите се условия на средата, "ТОПЛАТА ВОДА" трябва да бъде в известен смисъл И преоткривана (усъвършенствана, променяна в някакви граници) в "нова светлина" и в това се състои еволюцията.

Историческата памет се пренася биологично, чрез ДНК и биологичните ИС, но човекът, е единственият организъм с Историческа Памет, така да се каже и виртуално (мисловно, идейно) съхранявана и предавана.

Организмите имат способността един на друг, да предават (пренасят) информация – пакети информация, съдържаща „проверени вече, чрез чуждият опит” отговори към средата, начини за справяне със средата, не само генетично, но и чрез базисните психични процеси – идентификация /интруекция и проекция/ - проективна идентификация.

На разговорен език, чрез така наречените, „културни клишета”, които станаха популярни последните години под понятието – Мем.

Да уточним, че ще използваме понятието мем, само като обозначаващо човешките мисловни и поведенчески конструкции, за да е ясно къде се разполага, в сравнение с подобните процеси при животните.










„Клишетата” не са само мисловни или вербални конструкции, те често се изразяват и в така наречените – ритуали, или ритуално поведение. В психотерапията, поведенческите разстройства – поведенческите симптоми, се разглеждат като ритуално поведение.

Смисълът на подобно копиране на комплекс от характерно поведение често не може да бъде схванат, преди внимателен анализ, свързан с проследяване на етимологията, на възникването на това поведение, но то винаги има, така да се каже, символичен характер и възниква като конкретен отговор към дадено предизвикателство отправено от страна на средата.

В голямата си част, това което прави ритуалите неразбираеми и да изглеждат сякаш безсмислени, е фактът, че в даден момент, те продължават КОПИРНО/ШАБЛОННО да пренасят ненужен вече – „стар отговор”, към КАЧЕСТВНО НОВА СРЕДА, поставяща съответно КАЧЕСТВЕНО НОВИ ЗАДАЧИ.

Клишетата, ритуалите, културните обреди, навици и т.н., пренасят информация за навиците (целият спектър явления) утвърждавали се в човешката история като специфични социални и индивидуално – видови реакции, така както ДНК го прави. Голяма част от база данните в ДНК в зората на генетиката се считаха за грешка на природата или за баласт.

Днес на ДНК се гледа и като на специфичен биологичен носител на информацията, запечатала биологичната еволюция .

Трябва да се знае, че всяко ритуално, клиширано поведение – всеки "мем", добил масов характер и утвърдил се хилядолетия наред, столетия, дори и в по-кратки отрязъци от време, е бил биологично, социално или емоционално НЕОБХОДИМ.

Дори и за момента да не разбираме смисъла му, той е възникнал като подходящ поведенчески отговор към конкретно предизвикателство от страна на средата. По този начин е ИНФОРМАЦИОНЕН НОСИТЕЛ, макар и нематериален, а виртуален, на еволюционната поведенческа история на човека и най-вече на ПСИХИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ.

А с това и има най-тясно отношение към понятия като човешка култура… възпитание, които понятия, на по-базисното, животинско ниво се откриват ( се изразяват, се състоят) в така наречения инпритинг.











Предаването на мем може и да е предаване на подходящото средство - инструмент, придобит чрез опита.  Но, за да могат тези инструментите да се усъвършенстват, защото промяната на средата го изисква, трябва да бъде разбирано тяхното практично и идейно значение.

Никой човек, колкото и начетен, и интелигентен да е, не би могъл да проверява, да бъде адекватно и непрекъснато критичен, към новостите – новите отговори – новите „инструменти” новите начини за справяне”, появяващи се чрез човешкото знание, които начини, макар че може да звучат революционно все още не са проверени чрез ОПИТА – НЕ СА ИЗДЪРЖАЛИ ИЗПИТАНИЕТО НА ВРЕМЕТО. Така че, подхождането със съмнение към тези новости, до голяма степен е подходящо предпазно поведение.

От друга страна
Ако човек остане да разчита само на старите модели / инструменти… в един момент, особено при днешните силни темпове, с които изменяме средата си на живот, няма да може да разполага с удовлетворяващи го, адекватни към средата отговори.

В този контекст, „клишетата” са патерни на поведение, които задават нормата, нормите.
Задават границите.

Функцията на границите, колкото и да са гъвкави и пропускливи, е преди всичко да пазят и вторично да пречат на драстичните промени.
За това, трябва да бъдат постепенно преодолявани.

И … за да им се противостои, за да бъдат променяни, трябва предложенията за замяната им, да са практически, не само нови, но и адекватни отговори към новите изисквания на средата.

Колкото поведението на един организъм е по-свободно от безусловните рефлекси, толкова, в по-голяма степен, е управлявано от условните рефлекси.

Защото „клишетата” – в това число и мемета, като ИНФОРМАЦИОННИ единици имат и координиращо – управляващо действие - определят и предизвикват поведение.

Непредвидимото поведение на организмите може да застрашава биоединството, защото всички организми са ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ИМЕННО, ЧРЕЗ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ, но и да го координира, организира в КАЧЕСТВЕНО НОВ ред, по еволюционно нов начин.
Драстични промени в конструкцията, могат да срутят сградата, така както драстични промени в ДНК – кода, могат да предизвикат неподозирани застрашаващи целостта на системата промени.

Когато предлагаш, когато си открил качествено нова конструкция, тя пак трябва да се съобразява с ОГРАНИЧЕНИЯТА – ГРАНИЦИТЕ на физичните закони.
По същият начин, колкото и да е пластично поведението на организмите на земята, най-вече – ЧОВЕШКОТО, ТО НЕ МОЖЕ И НЕ БИВА ДА Е В РАЗРЕЗ С БИОЛОГИЧНИТЕ ЗАКОНИ.

Това е една от основните причини, промените да се извършват стъпка по стъпка, но и да се следи ефекта от тях и да му се отреагира, пак чрез корекции – корективни промени.











автор: Светла Ненова



...


Ще ви шибам, ако не четете!!!
От кого да започна? :))))))))))


...

четвъртък, 8 март 2012 г.

Невробиологични основи на поведението - АЗБУКА... или как се стига до появата на понятието "мем"?

...







Поведението е способността на организма да изменя действията си под влияние на външни или вътрешни фактори. Притежава огромно приспособително значение като позволява на организма да избягва негативните фактори на външната среда.

Поведението може да бъде съзнателно или несъзнателно, открито или прикрито, доброволно или принудително.

При животните, поведението се контролира от ендокринната и нервната системи. Сложността на поведенческите реакции на организма е свързана със сложността на нервната му система. Като цяло, организми с по-сложна система притежават по-голям капацитет за научаване на нови реакции и по тази начин да приспособяват поведението си според средата.

Растенията и едноклетъчните също притежават способност за активно преместване (реагиране) следствие на действието на външни фактори. Нарича се таксис. Пример за такъв е отварянето и затварянето на цвета в различните части на денонощието.

Заради многото значения на термина поведение е невъзможно да се даде характеристика без да се поясни контекстът, във който е използван. Един такъв контекст би могла да бъде психологията, която през времената е наричана наука или учение за поведението.

Съществуват различни категории човешко поведение, като някои от тях се застъпват, и биха могли да се считат за продължение на поведението на животните.

Основно свойство на живите организми е да получават, предават… ОБМЕНЯТ непрекъснато ИНФОРМАЦИЯ с околната среда.

Тази тяхна способност - информационно да взаимодействат с околната среда, е основната и най-важната им жизненоважна функция, защото чрез нея организмите получават съобщения (СИГНАЛИ) за непрекъснато променящите се условия на средата. Съществуването на организмите зависи от ориентирането и адекватното реагиране в/на тези промени.









ИНФОРМАЦИЯТА представлява и наличното, използваемо ЗНАНИЕ .

В една комуникационна система „предавателят” „кодира” дадено съобщение и го пренася до приемника по „комуникационен канал”.
Например звукът може да се разгледа и като съобщения предавани чрез механичните звукови вълни, които слуховият орган преобразува в електрически сигнали, за да се разкодират от мозъка и той да „кодира” съответната реакция към тях, изразена в съответно подходящия рефлекс.
Понятието СИГНАЛ обобщава „символите”(знаците) – чрез които се осъществява преноса на информация.

Система от условни знаци или СИГНАЛИ за предаване на информация по различни, специфични пътища (линии) за свързване се нарича КОД.Системата от условни команди, инструкции... предписания за действие (поведение), също се обозначава с понятието КОД.

Сигналите са измерими физически величини, носители на информация. Представят се математически като функции на една или повече променливи, като най-често се задават във времево развитие. Извличането на информацията от сигналите се осъществява посредством обработката им. При човекът, тази функция има мозъкът. Целта на обработката е извличане на информацията от сигналите, нейното записване и последваща обработка, извличане на полезния сигнал от шума (филтрация, автокорелация, конволюция), преобразуване на информацията, която се съдържа в сигнала, компресиране и получаване на сигнал за обратна връзка в цифровите системи за управление (в мозъчните центрове, които са специлизирани за конкретен поведенчески отговор).

Информацията е свързана с обективното свойство на обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез взаимодействия и да се запечатват в тяхната структура.

Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва.

Информацията е обективно свойство на материята с фундаментални свойства – структурност и непрекъснато изменение (движение). Информацията осъществява взаимодействието между обектите и явленията.










През дългия процес на еволюция у организмите „приспособленията” за възприемане и реагиране на различните въздействия на околната среда (за приемането, предаването и обработката на информация) се усъвършенстват, като историята на това развитие, се предава под формата на генетични „инструкции” /програми/ , които пренасят информацията за придобития опит от приспособяването на организмите към промените в средата, справянето й с нея и адекватното й реагиране.

В хода на това еволюционно развитие на организмите възниква, развива се и се усъвършенства и НЕРВНАТА СИСТЕМА, която по функция е ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА опосредстваща КОМУНИКАЦИЯТА на организмите със околна среда.








Чрез нервната система се извършва интеграцията на информацията от многобройните източници и на тази основа се формира адекватната биологична реакция на организма.

Тази реакция е наречена РЕФЛЕКС.


Рефлексната дейност е универсален принцип на функциите на ЦНС (централната нервна система).

С помощта на рефлексите и тяхното съгласуване от ЦНС, организмът бързо се приспособява към промените на средата.

Унаследените поведенчески биологичнообусловени реакции на организмите към средата са наречени – БЕЗУСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ.

Инстинктите са сложни системи от безусловни рефлекси, обезпечаващи осъществяването на жизненоважните функции на организма. Те представляват вродената предразположеност на дадения жив организъм да следва определено поведение – поведенческа програма.

В психологията понятието „инстинкт” може да се срещне и като понятието „вродени емоции”.

Инстинктите не се заучават, а са унаследени фиксирани модели на действие (ФМД), активизирани от повече или по-малко конкретен набор от вътрешни или външни стимули.

Тези УНАСЛЕДЕНИ ФИКСИРАНИ поведенчески МОДЕЛИ, не се повтарят еднакво при всички представители на вида, нищо че са стереотипни по характер. На тях може да се гледа по-скоро като на генетично предавана способност, неустойчива и колебаеща се в определени наследствено фиксирани предели (шаблони) за всеки от своя вид.

Т.е
Инстинктивната форма на поведение, макар че е СТЕРЕОТИПНА/матрична/, ШАБЛОННА, притежава определена пластичност и се изменя под влияние на индивидуалните форми на живот на съществото.








У по-висшите в еволюционно отношение видове,
което ще рече:
у по-сложно устроените организми, вродените поведенчески отговори, могат да бъдат изразени и по по-гъвкави начини, чрез заучени модели на реакция.

А при най-еволюиралите видове, като човекът напр, вродените поведенчески модели могат да бъдат потискани и дори отхвърляни от действията, основани на когнитивни процеси с повече интелект, креативност и транс-интелектуална интуиция.
Колкото по-развита е нервната система , толкова по-сложни и по-резултатни са биологичните реакции на даден организъм.

Нервната система е най-сложноустроената и най-обширната система в човешкото тяло.
Тя представлява милиони свързани помежду си нервни клетки наречени още неврони.

Тя ръководи, координира и интегрира функциите на всички останали органи и системи.

Нервната система КОДИРА дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите -координира, отправя и спира СИГНАЛИ от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.

Човешката нервна система е най-сложноустроената биологична информационна система. Тя е и най-слабо познатата до този момент.

Като основна форма на нервната система, рефлексът се проявява чрез започването или прекъсването на която и да е дейност на организма - например свиването или разширяването на кръвоносните съдове, съкращаването или отпускането на мускулите, секретирането или преустановяването на секрецията на жлезите и други.

Посредством рефлексите организмът се адаптира към околната среда, което е основното изискване, за да не загине










ВАЖНИ ОБОБЩЕНИЯ


Приспособяването на организмите в процеса на еволюция към относително постоянните и периодично повтарящи се събития в околната среда е довело до изработване на генетично предаващи се форми на поведение – наречени БЕЗУСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ (инстинкти).

Безуслофните рефлекси, и системите, които изграждат във всеки отделен биологичен вид, наречени инстинкти, са вродени, предаващи се по наследство рефлекторни реакции. Например веднага след раждане телето започва да бозае.
Те са видови и са характерни за всички представители на дадения вид.


Безусловните рефлекси могат да бъдат прости и сложни.

- Простите безусловни рефлекси се проявяват при дразненето на определено рецепторно поле (рефлексогенна зона).
- Към сложните безусловни рефлекси се отнасят инстинктите.


Организмите обаче, както вече споменах, имат и такива поведенчески отговори към средата, които, макар че се базират на инстинктите (надграждат безусловните рефлекси), не се унаследяват генетично, но пак се предават от поколение на поколение, от организъм на организъм СТЕРЕОТИПНО и ШАБЛОННО, като споделен поведенчески опит - изпробван адаптивен отговор към средата.


Тези динамични, изработени в онтогенезата придобити, заучени форми на поведение във връзка с приспособяването към изменящите се, нестабилни условия на средата, у всяко поколение животни са наречени – УСЛОВНИ РЕФЛЕКСИ.

Условните рефлекси, макар че се основават и на безусловните рефлекси, са ЗА(на)УЧЕНА форма на поведение, а не унаследена.

И макар че УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ, също са стереотипен, шаблонен поведенчески отговор имат по-различна функция от безусловните рефлекси.

Чрез УСЛОВНИТЕ РЕФЛЕКСИ много по-динамично се предава информация от орагнизъм на организъм.

Не под формата на генетични инструкции, а под формата на заучена система от навици, „ритуално поведение”, характерови прояви, мотивиращи ЕДНАКВОТО поведение на даден ВИД, при еднакви обстоятелства – влияние на средата.

Условните рефлекси са рефлекси, придобити по време на индивидуалното развитие и се изграждат САМО под влияние на средата.
Те са функции на мозъчната кора и имат голямо значение за бързата адаптация. Условните рефлекси са индивидуални, възникват само при определени условия и изчезват при тяхното отсъствие. Условно-рефлекторните реакции зависят от миналия опит, обучението, от специфичните условия, в които се формира условен рефлекс.













Факторите на средата, които въздействат върху организмите се наричат ДРАЗНИТЕЛИ, а свойството на организмите да реагират на дразнителите – ДРАЗНИМОСТ.

Ответна реакция на организма спрямо действащите дразнители е РЕФЛЕКСЪТ .

Дразнимостта е свойство на всички живи организми и на всички живи клетките.
Дразнимостта е рефлекторната дейност на едноклетъчните организми.

Чрез дразнимостта организмите ВЗАИМОДЕЙСТВАТ със СРЕДАТА – те получават ИНФОРМАЦИЯ за ИЗМЕНЕНИЯТА в нея и, същевременно, осъществяват БИОЛОГИЧНИ РЕАКЦИИ спрямо дразнителите.

Тези реакции винаги са с ПРИСПОСОБИТЕЛЕН характер – намиране на храна, избягване на опасност, откриване на брачен партньор и др.

Дразнители съществуват и във ВЪТРЕШНАТА среда на организмите.
Те се възприемат от неговите клетки, тъкани и органи. Реакциите спрямо такива дразнители също са с приспособително значение.

Дразнители могат да бъдат различни по природа промени в средата. Най-общо се различават три групи:
- физични-механични, електрични, светлинни, температурни, звукови;
- физико-химични – промени в осмотичното налягане, в киселинността и др.;
- химични – продукти на метаболизма, хормони, лекарства, отрови и др.;

Повечето от реакциите на организмите в отговор на различни дразнения са ДВИГАТЕЛНИ: преместване на организма или на негова част в пространството е присъщо на животните и едноклетъчните.

Движение има и при растенията и то е по-бавно и по-продължително отколкото при животните. При растенията движенията служат за хранене, за защита и размножаване. При някои насекомоядни растения двигателните реакции са бързи както при животните. Движения се осъществяват и чрез специални двигателни органели – камшичета и реснички. Движения настъпват и в цитоплазмата на растителната клетка. Движенията при растенията са свързани с изменение в осмотичното налягане на цитоплазмата в определени клетки.

При животните движенията се осъществяват с участието на специализирани клетки – мускулни, съдържащи съкратителни белтъци.

Нервните клетки са специализирани да възприемат въздействията на дразнителите, да ги преобразуват в нервни импулси и да ги провеждат до мускулните клетки.
Възприемането на дразненията и реакциите в тях протичат много по-бързо благодарение на специализираните клетки. Свойството на тези структури да отговарят с възбуден процес се нарича – ВЪЗБУДИМОСТ.

Хетеротрофният начин на хранене изисква по-бързи реакции за разлика от автотрофния при растенията, които не се нуждаят от високоусъвършенствани реакции и бързи движения.

За разлика от свойството ДРАЗНИМОСТ, което е на лице във всички живи клетки, ВЪЗБУДИМОСТТА е присъща само на високо диференцирани и специлизирани клетки.

ВЪЗБУДИМОСТТА на нервните клетки е специлизирана дразнимост.

Действието на дразнителите не се възприема еднакво от всички клетки на организма.
С диференцирането на клетките в многоклетъчния организъм, в различните клетки се развива различна дразнимост.
При животните с развитието на сложен двигателен апарат, това свойство се развива в много по-висока степен от растенията.

Нервните клетки в рецепторите, нервните клетки в нервната система и мускулните клетки са се специализирали да възприемат дразнения и да реагират на тях.
За тези клетки общобиологичното свойство дразнимост се е развило във възбудимост – способност да се възбуждат при действието на дразнител.

С това свойство се характеризира способността на тези клетки да генерират възбудни импулси – високоскоростен поток от биоелектрични колебания, чрез които всъщност се увеличава скоростта на реагиране на действието на дразнителите.
Затова нервните и мускулните клетки се наричат възбудими клетки.

Връзката с околната среда е ДВУСТРАННА (едновременно детерминистично обусловена, но и с кръгове на ОБРАТНА ВРЪЗКА) – организмите също въздействат върху средата и я изменят.

Нервната система, от появата си до наши дни, се усложнява и усъвършенства структурно и функционално чрез процесите на еволюция.
Още с появата си НС, дава възможност на животните да приемат въздействията на околната среда много по-динамично от растенията.











Различните дразнения по сила и по природа се различават и по това, че пораждат потоци от СИГНАЛИ (импулси) с различна честота.
Кодирането на информацията от средата, чрез честотата на импулсите е основен принцип на дейността на нервната система.
Импулсите, възникнали в различните рецепторни клетки се провеждат до централната нервна система, където се анализират, обработват чрез сложно взаимодействие на нервните клетки и след това образуват нови потоци към мускулите и жлезите. От състоянието на тези импулси зависи каква реакция ще се осъществи.

Пътят на нервните импулси от рецепторите до централната нервна система(ЦНС) и изпълнителните органи се нарича РЕФЛЕКСНА ДЪГА , а реакциите – РЕФЛЕКСИ.

Рефлексите определят възможността на организма да реагира на промените в средата по подходящ начин. Различни рефлекси се осъществяват ВЗАИМОСВЪРЗАНО и съставляват различни ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОЯВИ, характерни за животните и човека, за всички живи организми на земята.
Тези прояви формират ЦЯЛОСТНОТО ПОВЕДЕНИЕ на индивида.

ДРАЗНИМОСТТА Е ПЪРВИЧНО свойство на всяка жива материя.
Тази биологическа форма на отражение на действителността, е присъща на всички живи клетки, с това и начина на реагиране на действителността, още на едноклетъчните организми.

Промяната в условията на съществуването и в начина на живота на живите същества и развитието във връзка с това на нервната система води до появяването на по-сложен тип дразнимост и до възникването на най-елементарната форма на психичен живот - УСЕЩАНИЯТА.








След появата на нервната система в хода на еволюцията, може да се говори вече за „вътрешно” отражение(рефлексия) на околния свят - на средата (вътрешна и външна) от мозъка.

Развитието на Био-психологията, дава възможност, чрез изучаването на нервната система да се откриват връзките с основните форми на поведение на един или друг организъм, и обратно, анализът на поведението на живите организми на земята, дава основание да се направят изводи за строежа функциите и устройството на нервната система.

Проследявайки зависимостта между строежа на нервната система и поведението на организмите, учените обърнаха внимание и на това, че между тези два фактора се намира трети, който преди всичко интересува психолозите — характерът на отразяването на заобикалящата ни действителност.
Или, с други думи, особеностите на психиката.







За това, днес е прието с понятието ПСИХИКА да обозначава рефлексията - (и от там понятието рефлекс), свойството на високоорганизираната материя да отразява обективния свят, свойството на НЕРВНО организираните системи да отразяват и да преработват отразените въздействия в специфични процеси, образи, свойства и състояния.
Психиката е съвкупността от вътрешни модели (преживявания) отразяващи обективната действителност.

Науката, изучаваща психиката на организмите на земята е ПСИХОЛОГИЯТА.

Био-психологията пък е, интегративната наука свързваща биологията и психологията, която е поведенческата неврология, също позната като биологична психология или психобиология, която прилага принципите на биологията, в частност на невробиологията, за изучаване на умствените процеси и поведението на хората и животните.

Изследва на нивата на нервите, невротрансмитерите, циркулацията в мозъка основните биологични процеси, които причиняват поведението.










ОБОБЩЕНИЕ
ПСИХИКА И НЕРВНА СИСТЕМА


Процесът на възникване и развитие на психиката е резуЛтат от възникването и развитието на нервната система, поради това за психична дейност, като за сложнорефлекторна дейност , е прието, да се говори само за организми с нервна система.За еволюционно най-старата НС , се счита мрежовидната(мрежестата).
(подробно в следващ пост)

Качествената промяна на нервната система в процеса на евоюцията, при която се извършва преход от мрежестата нервна система /присъща например на медузите/ към ганглийната нервна система, а от нея към тръбестата /хордови и гръбначни/, води до качествено ново развитие на рецепторите, до възникване на гъвкави форми на поведение.

От сензорен етап на съществуване, животинският свят преминава към перцептивен етап на съществуване, който се характеризира с възникване на способност у животните да отразяват предметите и явленията от действителността като цяло.

На този етап от развитието на психиката животните получават възможност да се ориентират въз основа на съвкупност от признаци и да реагират не само на биологически значими дразнители, но и на неутрални, които обаче се явяват като СИГНАЛИ за жизнено важни дразнители.

На следващия етап от развитието на психиката се появява способността за решаване на двуфазни задачи, включваща подготовка и собствено решаване на задачата.

Възникването на способността у животните за количествено различаване е съществен и важен белег на интелекта.


Психиката на животните се проявява в две форми на поведение:

- вродена /безусловно рефлекторно видово поведение/ и
- придобита /условно рефлекторно индивидуално поведение/.



Колкото по-сложноустроена е нервната система на животното, толкова по-голяма роля имат придобитите форми на поведение.

Инстинктите при животните се характеризират с голямо разнообразие. Те винаги са свързани с важни за тяхното съществуване биологически потребности.

Техен физиологически механизъм е сложната безусловнорефлекторна дейност.

Инстинктът се характеризира с две особености:

-зависи от състоянието на вътрешната среда на организма;
-дразнителят само стимулира възникването на определено инстинктивно поведение, но не го осигурява изцяло.










При животни, с така наречената висша нервна система /шимпанзета, делфини/ възниква качествено нова форма на поведение - интелектуална .


Важно е да се знае,че. съществуват различни интелектуални нива при животните.

При маймуните например формите на интелекта са две:

- нисша - при която се установява връзката между два наблюдавани предмета,
- и по-висша - еднозначно боравене както с предмета, така и със зрителната представа за него (с „вътрешния” модел – отразен и създаден от мозъка, чрез нервната система).


Маймуните обаче, не могат да боравят едновременно с две или с няколко представи, което е особеност на човешкия интелект.

Качественото развитие, на психическите форми на отражение на средата(действителността) – вътрешна и външна при животните, води до възникване при най-високо организираните техни представители на прогнозирана дейност.

Предварителна цел, умствен план, вътрешен модел на действията - това са съвкупността на качествата на психиката, присъщи само на човека.









Днес психологията описва онтологията на психичното, чрез неговите функции, по тях се съди какво е психика.

Тези функции са:

- Познавателна функция: Чрез психиката живите системи познават реалността;

- Регулативна функция: Управлява поведението и действията;

- Креативна функция: Създаване на нови неща, промяна на стари;

- Рефлексивна функция: Валидна само за човека - Психиката познава сама себе си.



До скоро се мислеше, че организмите нямат сетивно познание за психичното и за психиката може само да се мисли. Но към момента се говори за това, че у човека психиката достига степен на развитие, която се нарича съзнание, а „емпатията” е сетивността, чрез която можем да придобиваме сетивно познание за преживяванията на другия, на другите.













Като че ли съществуват две истории на развитието на психиката.


На първо място, това е историческото развитие (ФИЛОГЕНЕЗАТА), което обхваща милионите години еволюция,
и на второ място — несравнимо по-кратката история на развитието на психиката на едно или друго живо същество от раждането му до края на живота му - ОНТОГЕНЕЗА.








...

Четете, че да продължавам нататък, тооолкова много имам още да ви разправям, че и да се върна през математиката, обратно във физиката...
Ужас!
В тази връзка, искам да освободя Ностро от отговорността само той да е виновен за "Наука на биричка". И Ламота е много виновен.



п.с.
искрено се надявам да има някой, който да следи поредицата, за което много му благодаря, щото всички постове са в неслучаен ред и дълбоко свързани :)


...