неделя, 14 ноември 2010 г.

Бракът в прехода между животното и човека

...





Сключването на брак е устно или писмено договаряне, което предполага наличието на емоционално или финансово обвързване между двама или повече души. Обратно на популярния възглед, още от времето на Адам и Ева хората не са живели в моногамни бракове, отредени от Господ Бог.

Едно културологично изследване на К. С. Форд и Ф. А. Бийч разкрива:

„...моногамията като задължителен модел на чифтосване слществува само в малцинството от човешките общества - в 16% от 1S5 изследвани общества. [...] (Дори и в тези 16% по-малко от 1/3 от хората са изказвали истинско неодобрение за предбрачиия секс и извънбрачните връзки). ("Съвременни възгледи за човешкото сексуално поведение", стр. 241)

Полигамните бракове са съществували без забрана от църквата до 6-и век пр.н.е. Моногамията по взаимно съгласие, при която хората подбират един единствен брачен партньор, се е наложила едва през последните няколкостотин години в Европа и Съединените щати.

Първобитният човек живеел в родове и дори когато бракосъчетаването набрало популярност, изневярата била нещо съвсем обичайно.

Моногамията се превърнала в правило, едва когато двойките започнали да се отделят от общността.

Следващото описание на различните типове семейни съюзи има за цел не само да даде историческа перспектива върху еволюцията, претърпяна от тази институция в някои култури, но и да подпомогне разбирането към онзи малък контингент от хора, които продължават и до днес да живеят в рамките на необичайни за съвремието форми на брак.




ГРУПОВ БРАК

Груповият брак бил популярен сред членовете на някои племена. И на мъжете, и на жените било разрешено да имат едновременно по няколко съпрузи и наложници. Често двойките живеели в отделни жилища сами, с родителите си или в комуни.

Днес груповият брак се състои поне от трима души, от които всеки има сексуален партньор. Сексуалните предпочитания на всеки от съпрузите са предопределени да пасват на партньора. Хетеросексуалният мъж може да изисква всичките му партньори да бъдат хетеросексуални. Ако при тази комбинация някой от партньорите впоследствие реши, че харесва бисексуалността, бива помолен да напусне. Същото важи с обратен знак за браковете, основани на бисексуална основа.

Редът на преспиване варира според правилата, установени в къщата. Хората могат или сами да избират партньорите си за през нощта, или те да им бъдат наложени от групата. Освен личните си спални, те могат да ползват и общата спалня, до която всеки желаещ има достъп. В Калифорния съществуват няколко групи, които подкрепят хората, практикуващи групов секс.



ЗЕСТРА

Зестра ще рече подаръци, давани от семейството на булката на младоженеца. От гърците се очаквало да дадат 1/10 от собствеността си. Римляните и арабите също давали зестра, само че тя била защитена от закона и се връщала на дъщерята В случай на овдовяване или развод. За известен период от време зестрите били форма на наследство, когато цялото недвижимо имущество било оставяно на първородния син.
Понякога невестите сами заработвали зестрите си. В някои култури кючекът бил такъв възприет метод на заработване, както и проституцията била нормална в други, включително и при начезите в Луизиана.


ГОДЕЖ НА ДЕЦА

Много култури практикуват годежа на деца, но броят на тези, които прилагат бракосъчетаването, им е по-малък. В някои от случаите момиченце се сгодява за момченце, но по-често то се сгодява за възрастен мъж. Този обичай е оцелял по множество причини, които обикновено са икономически. В някои части на Африка по-възрастният съпруг носи финансова отговорност за малката си годеница и в продължение на години, практически до нейното съзряване, плаща на майка й, за да се грижи за нея.

В някои области чеизите на младите момичета не били особено стойностни и за някои по-бедни семейства дъщерята била единствената възможност за някакъв доход. Други фактори за оцеляването на обичая са: недостиг на момичетата в племето; опасност порасналата дъщеря да забегне с нежелан от семейството й партньор; важността девствеността на момичето да се запази; съществуването на няколко семейни жилища, които позволявали момичето да е под надзора на по-възрастните жени в семейството и да се учи на послушание от тях (което било предпочитана практика); не на последно място стои факторът натиск от страна на обществото или религията.




ПОЛИАНДРИЯ


Няколко култури позволяват на жените да имат множество съпрузи. Полиандрията била често срещано явление сред бедните спартанци. При тях обработваемата земя можела да се наследи единствено от първородния син и нямало друг начин братята му да получат каквото и да е имотно обезпечаване от родителите си. Така понякога големият брат позволявал на по-малките си братя да останат в стопанството и да споделят жена му. Полиандрията е била необходима още за оцеляването на жените и децата в зони, които често би¬ли нападани от враждебно настроени племена, а в същото време съпрузите трябвало да бъдат надалеч за дълъг период от време.

Монголците позволяват една жена да се омъжи за четирима братя, един от които винаги стои наблизо, за да я защитава.

При полиандрията се раждали по-малко деца, но пък за тях се грижели много повече възрастни. Тя все още се практикува в някои части на Непал и Тибет, където земята е трудна за обработване. Излишните жени или си оставали сами, или напускали племето, като слизали в низините.



ПОЛИГАМИЯ

Полигамията или полигинията, е брак между един мъж и няколко жени. Жените се възползват от тази комбинация, когато съотношението мъже-жени е в полза на жените. Полигамията дава възможност на вдовиците или на други, които инак биха останали неомъжени, да имат свое семейство. Техните домашни задължения също са улеснени, защото са споделяни не само от останалите жени, но и от децата, които те заедно отглеждат.
Полигамният съюз бил ползотворен в общества, където жените имали правото да учат и работят, докато в обществата, които не им разрешавали да напускат къщата или да се образоват, било точно обратното. Проблеми възниквали в култури, където съотношението жени - мъже не било балансирано, а малко мъже били способни да притежават и издържат повече от една-две съпруги.
Американските колониалисти не одобрявали полигамията сред индианците, но по ирония на съдбата оправдавали изнасилването именно на тези индианки, които се опитвали да се спасят от злоупотреба е полигамията:

През 17-и век индианците пуебло се обърнали с петиции /съм испанското правителство, тъй като войниците все по-често насилвали индианките да правят секс с тях. Някои индианци се оплакали също от католическото духовенство и не един свещеник бил обвинен в изнасилване на индиански слугини. [...] Църквата се опълчила срещу полигамията и монасите оказвали физическа саморазправа с индианците, които продължили този обичаи. [...] Когато белите американци завоьвали западните територии, също предявили сексуални претенции към местните жени, но в същото време се опитали да заличат индианските и мексикански сексуални обичаи. През 19-и век практикуващите полигамия мормони си навлекли обществения гняв, въпреки че техният сексуален морал бил непреклонен и следвал определени постулати, според които уличен в изневяра, зоофилия или кръвосмешение мормон бил незабавно екзекутиран.
("Интимните въпроси, История на сексуалността в Америка" от Джон Д'Емилио и Естел фрийдман, стр. 91, 118)

И днес в щата Юта има семейства, които практикуват форма на полигамия. Според някои доклади и за мъжете, и за жените това бил предпочитаният начин на живот. Те явно са критично настроени към уговорения брак, а не към броя на жените в семейството.
Преди появата на манифеста Уудраф поддръжничките на полигамията сред мормоните декларирали, че тя действително им дава свобода и равенство. Университетите в Юта отворили вратите си за жени през 1850 г. и повечето от първите дипломирани лекарки били мормонки.

Феминистките движения обединили сили с противниците на полигамията сред мормоните и, като порицали морала на многоженците, засегнали чувствителни струни в сърцата на религиозните американци и така спечелили подкрепата им в заклеймяването на порочната практика. Докато Сюзън Б. Ан-тъни и Елизабет Стансън били загрижени по-скоро за равенството, отколкото за морала, който представлявал само едно удобно оръжие, останалите фракции във феминисткото движение така и не успели да отделят двете неща едно от друго и продължили кампанията си в защита на морала, насочена срещу мъжете и жертвите на техния порок.




МАТРИАРХАЛНИ ОБЩЕСТВА

Матриархатът се отнася до господството на жените в семейството. Този тип управление предшества настоящата патриархална система. В първичните матриархални родове жените поемали по-голямата част от труда, мъжките рожби били жертвани, образование получавали само момичетата и мъжете се премествали в дома на булката, като често дори вземали и нейното име. Ако останели разочаровани от съпруга, съпругата или семейството й анулирали брака. Жената можела открито да парадира с делата и дори с дребните си прегрешения, но съпругът бил сурово наказван от властите за сходни грешки. В някои култури жените работели, управлявали и се борели, докато мъжете си стояли в къщи, плетели и се грижели за децата. ("Когато Бог беше жена", стр. 36)

Матриархалните култури като при някои американски индиански, африкански, азиатски и полинезийски племена са оцелели и до днес. Тези общества се занимават със селско стопанство и съществуват като екологични резервати. За тези племена се смята, че са по-скоро миролюбиви, отколкото отговорни за подклаждане на войни.



КРАЖБИ НА НЕВЕСТИ

Това е древна форма на бракосъчетаване и в някои култури съществувала чак до началото на 20-и век. Първобитните мъже, които отвличали невестите си от други племена, получавали по-Висок обществен статус заради смелостта и силата, които били нужни да се извърши това.

Обичаите били различни и докато някои веднага изнасилвали жената, други я затваряли в отделна къща с надеждата, че най-накрая ще склони да отдаде сърцето си доброволно. Ако тя била опърничава, специален съвет на старейшините изслушвал изповедта й и решавал дали да я върне на родителите й или да я принуди да се омъжи за похитителя.

Другаде браковете били само временно явление, както при някои горски племена по поречието на Конго, където мъжът си открадвал булка, отвеждал я В гората, докато ловува, и я връщал В селото, след като му родяла дете и го отбиела. След това съпругът давал на съпругата си половината от дивеча в замяна на детето.

Кражбата на невеста е съществувала в Англия до края на 15-и век, в Ирландия - чак до 18-и век, В Крит - до края на 19-и, а 6 някои части на Южна Америка - до съвсем скоро. В средновековна франция жената не била 8 безопасност дори под рицарски ескорт, защото другите рицари имали право да атакуват нейния покровител. Ако те постигнели победа, получавали правото да се отнасят с нея както пожелаят.

Културите в североизточна и централна Индия разигравали мнима кражба на младоженеца. Предполага се, че тази традиция произлиза от Времето, когато бащите са отвличали млади мъже от други племена, за да осигурят съпрузи на неомъжените си дъщери. ("Сексуалният живот на примитивните хора" от X. Фелингер, стр. 34)

Редица брачни ритуали са оцелели от времето, когато кражбите на невести били нещо обичайно. Такива са пренасянето на булката през прага, шаферите, както и меденият месец. Булката не само била отвличана, но и била завързвана по някакъв начин, за да не избяга. Символи за този вид закрепостяване могат да се видят при африканските племена от 19-и век - в използването на широки метални пояси около кръста и гривни по глезените и китките. Те вече не служели на някаква практична цел, а се превърнали в останки от сватбените ритуали.

Първоначално шаферите били приятели на младоженеца от неговото племе, които му помагали да си открадне невеста, тъй като при евентуално разкриване на заверата той трябвало да Води битка за любимата си. Меденият месец бил бремето, необходимо за да може семейството\на булката или в някои случаи - на съпруга, да приключи търсенето. Невестите били отвличани не само за сексуални партньорки и майки, но често били обречени да се превърнат само в една от второстепенните съпруги, които предимно работели на полето.

Племето кориак от югоизточен Сибир има брачна церемония, която включва символична кражба на невестата. След като поиска разрешение от родителите на булката, младоженецът изчаква удобен случай да я отвлече. Булката не само че трябва да се съпротивлява, но и се оставя приятелките й да я зашият в непорочна рокля. Младоженецът атакува В подходящия момент и В битката изважда нож и разпаря одеждата и, като бърка под нея, за да докосне гениталиите й като символично консумиране на брака. След приключване на битката те се Връщат 8 неговата шатра като съпруг и съпруга. ("Необичайните обичаи на ухажване и бракосъчетаване" от Уилям Дж. Фийлдинг)



СЕСТРИНСТВО

Това е правото, дадено на съпруга, да възприеме като свои жени всичките или само някоя от сестрите на съпругата си. Този вид брак бил разпространен сред много примитиви и доскоро съществувал сред племената в Америка, островите Фиджи, Австралия и Африка. Тези племена изисквали също най-голямата дъщеря да се омъжи първа. Мъжът, който се женел за нея, впоследствие имал правото да отказва на всички останали, докато навършели възраст за брак.

Враждебността, срещана между жените 8 други култури, при тези семейства почти не съществувала. Децата даже били отглеждани по-добре, тъй като лелята била по-грижовна мащеха от някоя непозната.

Бракосъчетанието със сестри не винаги било осъществявано с цел съпрузите да се радват на по-разнообразни сексуални контакти, тъй като племената, които практикували тези обичаи приемали като даденост свободата в сексуалните взаимоотношения. Изискванията към брака се развили в по-късен период.

Индийските тоди имали взаимни споразумения за групов брак между съпругите и съпрузите. Бащинството върху децата се определяло по реда на раждане, първородното от всяка съпруга принадлежало на най-възрастния брат, второто на всяка съпруга принадлежало на втория по възраст брат и т.н. ("Необичайните обичаи на ухажване и бракосъчетаване" от Уилям Дж. фийлдинг)



УРЕДЕНИ БРАКОВЕ

През по-голямата част от последните 3000 години сключването на брак се уреждало от бащите. Децата били сгодявани и венчавани преди да излязат от пубертета и в този смисъл - преди да са достатъчно зрели да настояват за свобода в избора си. Браковете целели финансова и политическа изгода за семейството и предпочитанията на децата не се вземали под внимание. Повечето от европейците и американците имат възможност свободно да избират брачния партньор само от края на 18-и век. В Съединените щати уредените бракове все още се практикуват в рамките на някои малки етнически или религиозни общности.


БРАЧНИ ЦЕРЕМОНИИ

Брачните церемонии, такива каквито ги познаваме, са се развили през последните няколко века. Бракът между две страни се осъществявал чрез оброк. Участието на свещеника е възникнало от практиката двойката да отиде в църквата за сватбена молитва след клетвата. Младоженците често чакали приятелите си пред църквата, там произнасяли клетви и тогава влизали вътре. Г. Ратри Тейлър обяснява:

[...] едва през 10-и век се въвела практиката свещеникът да освидетелства брака пред портите на църквата и чак през 16-и Век било задължително цялата церемония да се про¬вежда в самата църква.
("История на брачните институции" от Г. И. Хауърд, както е цитирана в "Сексът в историята", стр. 28)

После църквата осъдила брака без участието на свещеник като незаконен. Тейлър дава пример за европейска брачна церемония:

Процесията на булката тръгва от /същата на баща й: първо булката била съпровождана от двама пажа, след това идвали музикантите, свирещи на цигулки и духови инструменти, следвани от група девици - нейни приятелки. Всички били облечени по същия начин като булката. Целта на еднаквото облекло била да объркват злите демони. Някои от шаферките носели [...] венци от пшенични стръкове, символ на плодовитостта и напомнящи за Деметра. [...] По залез слънце било празненството в къщата на бащата на булката. [...] Докато младоженците се оттегляли с приятелите си, [...] следвала церемонията с хвърлянето на чорапа. [...] Тогава идвали свещеникът и епископът [...], благославяли леглото, пръскали светена вода по двойката и окадявали спалнята, за да пропъдят демоните, които били привлечени от представлението на сексуалния акт.
("Сексът В историята" от Г. Ратри Тейлър, стр. 29-30)

Други култури повелявали булката да бъде обезчестена от някой друг преди съпруга си.
Една от практиките изисквала всички поканени на годежа гости да вземат участие в дефлорирането на младоженката.
("Майки¬те" от Р. Брифолд, Макмилън пъблишинг)


Според "Историите извън ежедневните неща" в Рийдърс Дайджест,
[...] носенето на бяла сватбена роба се свързвало с радостта, а не с благоприличието. За булките от другите култури цветовете като червено, зелено или черно били не¬що обичайно. Сватбените пръстени били символ на закупуването на жената. Мястото на халките на безименния пръст вероятно идва от древна Гърция. Това поверие било следств¬ие от извършената първа дисекция на човешкото тяло, според която от безименния пръст право към сърцето тръгвала една особена вена - вена аморис. (стр. 216-217)


Повечето от другите обичаи - пренасянето на булката през прага, меденият месец, хвърлянето на различни неща по младоженците, са останки от някогашния булчински плен, съществувал в някои части на Европа чак да началото на 20-и век.

Днес много хора уреждат сватби, които са доста по-забавни от нормалните църковни обреди, като включват любимите си спортове или дейности в церемонията. Двойките раз¬менят брачната клетва, докато се гмуркат под водата или летят с хеликоптер. Тези от садомазохистичното общество провеждат брачните церемонии, като пасивният партньор показва зависимостта си, отнасяйки як бой с камшик или чрез някакъв друг сервилен акт. И двамата младоженци могат да си направят генитален пиърсинг, за да засвидетелстват връзката си един с друг. Гей-двойка събрала садомазохистичното общество и произнесла клетва пред тях. И двамата били облечени като американски индианци, а като символ на връзката им доминиращият отрязал плитката на партньора си, за да я запази като спомен в аптечката си. Друга двойка, в която единият от партньорите е бисексуална жена, а другият - транссексуален мъж след хирургична намеса, решили да проведат две церемонии. В първата младоженецът бил облечен според обичая и булката носела булчинска роба. Втората брачна церемония била проведена, като и двамата били облечени 8 булчински рокли.


ДЕВСТВЕНОСТ

Понятието девственици се отнася до тези, които не са практикували пенетрация. При жените определящият фактор е наличието на химен. Тези от тях, които практикуват само фелацио или орален и анален секс, технически задържат и удължават девствеността си. Хименът покрива Вагиналното отверстие, но почти винаги има малка дупчица, достатъчна, за да проникне в нея пръст. Тази мембрана, обаче, се разкъсва с проникването на пениса или друг предмет във вагината и запазва този си диаметър до разпъването й при раждането.

Някои антични ритуали и традиции повелявали девствените невести да се отдадат на каменните богове (фалус), на крале, на собственици на роби, на свекъра си или на някой местен феодал.

Тази практика била наречена право на първата нощ [jus primae посtis] и все още е в сила в някои части на Индия и Африка.

Съществували други култури, при които булката била дефлорирана от мъж, различен от съпруга й, поради суеверието, че могат да го обладаят зли сили.

Алън Едуардс и Р. Е. Л. Мастърс описват типична сцена на дефлорация по време на брачна церемония на северноафриканските араби:

Във вечерта на сродяването или същинската сватба малкото момиченце (па възраст от 3 до 9 години) се отвежда от свекъра си в празна стая, където той я съблича гола. [...] Повечето господари са нежни и внимателни. Като я слага да седне на коленете му. той я целува и гали тялото й - особено малката и вулва, докато "това започне да й доставя удоволствие". Мъжът казва на момичето "Позволи ми да почувствам малката костенурка между краката ти". Така момичето е успокоено и не може да устои. Само прибързването и грубостта кара детето да плаче и да се бори, за да избяга. Като освобождава еректиралия си орган от дрехите, из браният господар разкрачва момичето върху бедрата си, така че и нейните крака да са възможно най-разтворени. Докато прави това, мъжът бавно спуска детето към пениса си, който се провира между срамните устни и се вмъква в малкото отверстие, държи я за кръста и бавно я люлее напред и назад, и на едната, и на другата страна...
("Люлката на Еротиката", стр. 132)

Девствеността придобила смисъл и значение, когато мъжете започнали да плащат зестри и някои желаели стоката им да не бъде увредена. Възможно е да е имало друга законова причина, различна от моралните норми. Браковете се договаряли между бащата на момичето и младоженеца, който в последствие можел да срещне трудности, ако младата жена има любовник от преди. Този любовник би могъл да я подстрекава да избяга с него, да стане враждебен или да продължи връзката след сватбата. Неконсумираната любов се явявала по-малка заплаха.

Някои мъже избягват секса с девственици, докато други го намират за благородно начинание, възприемат го като въпрос на чест, харесват чувството на мощ, когато дефлорират девственица, изпитват облекчение, несравнимо с никое друго, или спазват религиозен морал, който би създал предразсъдъци срещу обезчестения партньор.

Има жени, които си остават девствени поради предупреждения на родителите, отсъствие на сериозен ухажор, страх от забременяване и сексуално преносими заболявания или просто от липса на интерес към секса. Религията също има много силно влияние. През Средновековието, под влияние на църковната пропаганда, някои девойки предпочитали да сложат край на живота си, отколкото да се омъжат и да изгубят свещената си девственост.

Публичните домове често предлагали на мъжете секс с девственица срещу допълнително възнаграждение. Собствениците им открили, че ако накиснат парче плат в стипца и го поставят във вагината на момичето за няколко часа, малко по-късно могат да я пуснат като девственица и то няколко пъти.

Някои секс-шопове продават формула, наречена Китайски свиващ крем, за който се смята, че действа в рамките на 5 минути.
Една от най-ранните хирургични процедури, всъщност била съшиване на разкъсаните химени на проститутките от бордеите, като така ги правели отново непорочни.



КОНКУБИНАТ

Конкубинатът се появил като съюз между войници и пленени по време на битка жени, които впоследствие стават слугини на войника и неговата съпруга. Много често Войнът имал сексуални взаимоотношения с тях. Имало случаи и младежи, наречени катамити, които били собственост на влиятелен мъж да бъдат използвани за същата цел. Като част от собствеността на господаря, мед неговата смърт конкубинатът можел да бъде предаден по наследство и разпределен между наследниците. В усилието си да запазят чиста кръвната връзка между завоеватели и завоювани, римляните постановили да има официални бракове само между свободните граждани на Рим. Те позволили компромисна форма на моногамен конкубинат, само когато някой мъж желаел да се ожени за жена с по-нисък социален статус.

Все още голяма йерархична разлика между съпруга и наложница се прави в мюсюлманските държави. Коранът разрешава всеки мъж да има по четири жени, но му дава правото да притежава и толкова наложници, колкото може да си позволи да издържа.



ЛЕВИРАТ

Това е еврейски обичай, според който след смъртта на съпруга, Вдовицата трябва да се омъжи за брат му, в случай че първият не е оставил след себе си мъжки наследник. На първородния син от новия съюз бащата дава името на мъртвия си брат. От оцелелите братя, които по различни причини не желаят да следват тази традиция, се изисква да свалят обувката си на публично място и да се изплюят в нея. Днешните ортодоксални евреи понякога преминават през такъв символичен ритуал на обувката.



НЕВЕСТИ ПО ПОТЪЧКА

Поръчката на невести е традиция, предшестваща днешните персонални обяви за търсене на партньори. Ангажиментите, обаче, били много по-сериозни, поради включените в това начинание разходи и опасностите, които пътуването криело. Мъжете често се възползвали от този метод за намиране на невеста, защото живеели в райони, не-особено наситени с жени (ако изобщо ги имало), от които да избират.

Новите колониалисти или емигранти били предимно мъже. Дори и да водели жените си със себе си, те често умирали в рамките на няколко години. Мъжете, които желаели женска компания, нямали големи възможности за избор: алтернативата им била само женитба с местно момиче, което не било от тяхната раса и не изповядвало религията им, да станат хомосексуалисти или да си извикат (поръчат) жена от родната си страна. В този случай родителите им или членове на семейството вършели тази услуга.

Днешните поръчки на невести се осъществяват, предимно когато мъжът желае да си намери жена от друга култура или изповядваща друга религия. Това основно е женитба между Американец или Европеец, който търси по-голямо подчинение и лоялност от страна на жената и чуждестранна кандидатка, която предпочита по-малко властен и повече финансово осигурен съпруг.


ИЗНАСИЛВАНЕ

Някои австралийски аборигени практикували изнасилването като символ на брака. Кандидатите за женитба дебнели съседни племена и, като си харесали жена, я удряли по главата с тояга и я отмъквали. След като тя се свестяла, мъжът я принуждавал да го последва при неговото племе, където я изнасилвал пред свидетели като узаконяване на новата им връзка. Този съюз често бил краткотраен, тъй като по-привлекателните жени скоро били пленявани от мъже от съседни племена и целият ритуал на изнасилване се повтарял отново. ("Необичайните обичаи на ухажване и бракосъчетаване" от Уилям Дж. Фийлдинг)



ПАРОДИИ, ИМИТАЦИИ

Този тип бракове били често срещано явление сред индийските брамини. Те нямали право да се женят, докато техният по-голям брат не се задоми. Макар този закон да звучи логично, прилагането му създавало много усложнения. Скоро било намерено решение - на големия брат се давало право да се ожени за дърво, което смъквало от плещите на по-малкия тежестта от налагащото се чакане. Подобна форма на имитация и пародиране на брак се практикува и до днес в Пенджаб, Индия. Тук е възприет суеверен ритуал, който предпазва третата булка на вдовеца. Тя сяда встрани, докато трае церемонията между младоженеца и дървото (или овца, облечена 6 женски одежди). Вярвало се, че ако младоженецът е обладан от зъл дух, който е убивал предишните му жени, то той ще покоси булката-заместник вместо истинската.
("Свещеният огън" от Б. 3. Голдберг)



ПРИНУДА

Доста често хората си служат с различни форми на принуда, за да накарат партньора си по-бързо да се реши на обвързване. Някога забременяването било един от начините това да се постигне, поради натиска на обществените нрави. Понякога дори двамата партньори се наговаряли жената да забременее. Това бил и един от начините двойката да получи одобрение от страна на родителите.

Днес се знае, че някои хора използват нелечима болест, предавана по сексуален път, за да впримчат партньора си. Те се надяват той да е прекалено травмиран или смутен, за да се обърне към друг (разбира се, повечето случаи на предаване на такива болести се дължат на ниска образованост или на чисто нехайство).

Приставане За девойки, оженили се без разрешението на родителите, се казва, че са пристанали. Това често се правело, когато любовникът не срещнел одобрението на родителите на невестата, когато не бил В състояние да посрещне исканата сума или е бил сгоден още като дете за друго момиче. Приставането се случва още между омъжени жени и ухажорите им.


ПРОБНИ БРАКОВЕ

Предбрачните пробни периоди са възприети в култури като тези на ескимосите, американските индианци, африканците, арабите и племената в Тибет. Периодът на изпробване е различен. Някои култури очакват той да продължи го¬дина преди двойката да сключи законен съюз. Германските общества имали една пробна нощ, в която момичето и ухажорът му трябвало да докажат тяхната съвместимост преди да продължат романса.
През 10-и век англосаксонците издали декрет, който разрешавал 7-годишен пробен период, а шотландците разрешавали пробния брак до 16-и век.

Перуанците толерирали пробните бракове и не се притеснявали особено за непорочността на младоженците. Сексуално неопитните невести, чиито бракове пропадали, били обвинявани, че не са изучили достатъчно секса, преди да се омъжат, за да доставят удоволствие на съпрузияте си.

Войните- ловци от северноамериканските индианци, които се отправяли на дълъг път, имали практиката да встъпват в краткотраен брачен съюз с жена, която да ги придружава. Тя им готвела и била техен сексуален компаньон. В края на лова дивечът се поделял поравно и договорът се разтрогвал. ("Необичайните обичаи на ухажване и бракосъчетаване" от Уилям Дж. фийлдинг)


РОМАНСИ

Чак в края на 18-и век бракът започнал да се сключва на основата на романтичната любов. До този момент той бил резултат от пленничество, покупка или договаряне между родителите. Романсът се ограничавал до извънбрачните Връзки. Критериите за женската привлекателност бързо се променили от хрисимост и духовна извисеност до физическа надареност - голям бюст и тънка талия. Писмата на сгодените двойки вече не дискутирали или уговаряли разпределението на собствеността и брачните ангажименти, а изразявали взаимна любов и привързаност. Родителите, които не одобрявали брака на детето си, буквално били принуждавани да го приемат с обявяването на бременността.


...

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Няколко думи за същността на човека

...



Една истина с огромно значение за човешките същества е, че ние сме еволюирали от по-прости форми на живот, чрез естествен подбор, за необхватен период от време. Някой ако ще оспорва това твърдение, ще помоля да се позове на квалитетни източници на информация!

Грамадното количество доказателства, прави еволюционния произход на човека неоспорим, „установен факт"; въпреки това, не може да се твърди, че той не се оспорва.
„Креационистите" не спират да спорят по този въпрос, които спорове датират от деветнадесети век.

Самият факт, че „Еволюционната теория” се оспорва, е интересен, защото показва колко трудно се поддържа научната обективност, когато се обсъжда същността на човека. Психоаналитичната теория за същността на човека напр., въобще не е в конфликт с еволюционната теория, а напротив, стъпва на нея и се подкрепят взаимно.

Онези, които имат добре вкоренени религиозни или политически убеждения, няма да ги променят, само защото се говори, че някаква научна теория била против тях. По типичен начин те ще оспорят научните доказателства и тяхното тълкуване.
Не може да се твърди и, че теорията за еволюцията е без проблеми — никоя научна теория не може да притежава пълна претенция за обеснителност, защото теориите се развиват и променят.

Факт е, че до ден днешен, няма сериозен настоящ конкурент на Дарвиновата теория за човека. Поради това всяко адекватно разбиране за човешката същност, трябва да взима предвид еволюционния произход. Искам да кажа, че не само трябва да го признаваме (както правят повечето християнски теолози през този век), но че се налага и да се съобразяваме с възможността нашата еволюция да е в състояние да обясни до голяма степен същността на човека.

Общата идея е, че също като всеки друг животински вид на тази планета, ние имаме известен генетичен състав, който причинно обуславя, не само анатомичните особености, които обединяват(респективно –различават) телата ни от тези на другите видове, но също и нашето (до голяма степен животинско обослувено) поведение , особено нашето социално поведение.

Че съществуват животински вродени инстинкти и потребности у човека, е неоспоримо - например сексуалното поведение се корени в нашата биологична същност. Но дори този очевиден пример веднага повдига въпроси и проблеми, защото формите на сексуалност се различават значително в различни общества.

Сигурно е, че имаме вродени биологични подтици и потребности, но изглежда, сме уникални по отношение на начина, по който нашето поведение зависи от дадената човешка култура, сред която сме израснали (зачатъчни културни различия са установени при някои по¬ висши животински видове, но те са далеч от човешките). Вероятно сме единствените животни, които създават изкуствена среда за собствения си живота, после вторично се променят от нея(днк, посредством адаптацията мутира и се изменя).

Неспирни са споровете, които поддържат идеята, както и нейното отричане, че с изключение на най-явните биологични универсални потребности като хранене, спане и секс, човешкото поведение зависи по-скоро от културата, отколкото от биологията. Възразяващите подозират съществуването на идеологически мотиви зад твърденията, че такова, или друго поведение, например на агресия или конкуренция, е вродено в биологичната същност на човека, защото съзират опасността, че подобни твърдения могат да се използват за оправдаване на някои обществени действия (обявявайки ги за естествени) — например война, подготовка за война или икономически системи, за които биха желали да изтъкнат, че те не са изобщо неизбежни, ако се променят някои характеристики на обществото.

Това, което се оказва предизвикателство към теориите, в чисто психологичен смисъл е ОБЕДИНЯВАНЕТО на, на пръв поглед противоречащи си идеи: вроденото и придобитото, наследствеността и средата.

Сексуалността поставя социални проблеми както и въпроси за философско изследване и научно обяснение.
Например хомосексуализмът предизвиква много обществени спорове, но в същото време е озадачаващ биологично — как е възможно да се възпроизвеждат тенденции към неразмножителен секс? Явлението е предизвикателство към нашите представи за това какво е „естествено".

Подобно предизвикателство поставя и феминисткото движение, което повдига важни въпроси по отношение на това доколко разликите между мъже и жени са действително резултат на вродени, биологични, „естествени" тенденции, или доколко се оформят от културното обуславяне на различни общества, като обслужват главно интересите на мъжете.

Второ, агресията е нещо, което явно поставя проблеми пред човека — защото самото оцеляване на човешкия вид на земята сега, е застрашено от броя на ядрените оръжия напр., тероризмът и какви ли не други прояви на неконтролируема агресия. Но това явление не е лесно за разбиране и обяснение. Всъщност са¬мият термин – агресия, е твърде неясен и предстои да бъде обстойно дефиниран, тъй като агресията има жизнеутвърждаващи, полезни аспекти, служещи на адаптацията и напредъка, а не само (само) разрушаващи.

Дали религията не е опит да се справим с проблемите, които възникват пред всяко човешко същество, независимо от благоденствието, в което живее и в колкото и реформирано общество?

Как да се примирим с неизбежността на собствената си смърт, как да се справим с пропастта между потенциала си и постиженията си — защо да продължаваме да живеем? Каква е целта? И има ли смисъл?

Всеки човешки начин на живот, предполага някакви вярвания за човешката същност и когато дадена вяра се вплете по този начин в мислите и действията, хората (отказват да) трудно я променят.

Адаптиращите се и гъвкави хора, тези, които умеят да се променят, често предизвикват собствените си вярвания за същността на човека. Затова винаги, когато общественонаучни доказателства се изтъкват в подкрепа на подобни твърдения — например за умствените различия между расови групи, за кротуването на жените или агресивността на мъжете, трябва да внимаваме за възможността, тези твърдения, да служат на интересите на определени групи, и че фак¬тическите доказателства, каквито и да са, показват само какво поведение са имали досега съответните хора в оп¬ределени форми на обществото, които вече може да имаме необходимост да променим.(да ревизираме)

Във всяка една теория за същността на човека, са включени оценки, които, като всяка система от вярвания, биха могли да бъдат субективни, идеологизирани и пристрастни.

Не малка трудност, когато се теоретизира научно човешката същност, е въпросът, доколко въобще човешките действия и мисли (поради замесените умствени аспекти) се поддават на научно обяснение.

По какъв начин, ако изобщо е възможно, човек може да надживее смъртта? А трябва ли? Какви ще са последствията от това?

Дали състоянията (усещания, чувства, вярвания, желания и т. н.) и състоянията на мозъка (електрическите и химическите явления, изследвани от неврофизиолозите) са различни неща или просто два аспекта на една поредица от събития ?
Дали и как има място за свободна воля в свят с детерминистични причини?
Дали и как има място за рационалност, за това, хората да имат причини за техните вярвания и действия.

Темата за човешката същност разрушава границите между наука и онова, което наричаме „човечност". Нашите належащи общочовешки социални и политически проблеми, неотложно изискват по-добро разбиране на същността ни, защото често техническите ни проблеми са разрешими за разлика от политическите и социалните ни, които изглеждат непреодолими.


...
в отговор на възникналата /за кой ли път?/ дискусия около поста на Ondine

...

Надценените полови различия между мъжът и жената

...



АНАТОМИЯ



Мъжките и женските зародиши имат еднакви полови органи.

Едва след като започне производството на мъжкия хормон тестостерон, клиторът нараства, издължава се и се формира пенис.

Тестисите и яйчниците се образуват в коремната кухина и след като полът на детето е определен чрез хормоналното производство, тестисите се спускат в скротума.

Скротумът се развива от срамните устни, които се съединяват от двете страни, за да затворят след това тестисите.

Това, което иначе би било женска вагина или матка, се свива и завършва в близост до мъжката простатна жлеза.




МЪЖ - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - ЖЕНА

Пенис - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - Клитор
Простатна жлеза - - - - - - - - - - - - - Тръби, матка, вагина
Ствол - - - -- - - - - -- -- -- - - -- - - Вътрешни срамни устни
Скротум - - - - - - - - - - - - - - - -- - - Външни срамни устни




Глансът на пениса и клиторът имат еднакъв брой нервни окончания и подобни усещания с другите генитални зони.
Дължината на средния пенис в ерекция и средната дълбочина на вагината са около 15-16 см.

Пенисите могат да варират значително, както и обиколката на пениса, вагината и матката при отделните индивиди.

G-точката, именувана на гинеколога Ернст Графенберг, е приблизително 2,5 см навътре по предната стена на вагината.

Тя е с размер на монета от десет цента и се усеща като малък диск от мастна тъкан.

Размерът и формата на вътрешните срамни устни при жените също са различни, както варира и разстоянието между клитора, матката и вагината.

Вагината променя размера си в зависимост от състоянието на възбуда.

Започва от стегнато състояние, след което се смазва и се отпуска, като позволява по-дълбокото проникване на пениса и полагане на спермата близо до шийката.
След достигане на оргазъм вагината се връща към нормалното си състояние, като оформя подобен на лъжичка джоб в основата на шийката. Тя задържа спермата срещу канала, за да улесни нейния път към матката.

Хората често формират представата си за нормалния размер от еротичните филми. Това е подвеждащо и може да нанесе поражения на самочувствието при много мъже
Порноиндустрията целенасочено наема актьори със сравнително големи пениси и завишена потентност, на които всеки би погледнал със завист.


...

Ностро сътвори ей тия "Креации", в чиито коментари си стана разговор, в който пък Скай се намеси зашеметяващо.
Та реших, преди да пусна едно изследване на Ерик Ериксън, засягащо разлчията между мъжа и жената, да постна това резюме по анатомия на половите органи на човека.



Моя бележка:

До ден днешен, при сравнителните изследвания на мозъка у мъже и жени, на са открити анатомични различия. Женският мозък, по нищо не се различава от мъжкия.
Тъкмо това може да се окаже проблем, защото телата ни в известен смисъл са различни, за да се допълнят едно - друго...
и различията стават трудно преодолими и се изживяват драматично, когато "съдбата ни", не ни е предоставила щастието, да си срещнем "половинката"
(или пък, да я срещнем при социално или морално неприемливи условия)
Т.Е, надценявато на различията между мъжът и жената, до голяма степен се дължат на липсата на комплиментарност (напасване). Ако има напасване и двата пола се чувстват цялостни и комфортно с различията на другия.
До колко липсата на напасване може да бъде интелектуално компенсирана е индивидуално за всеки.
Опита ми показва, че интелектуалните компенсации са вторични и не сработват толкова успешно спрямо силата на животинските ни потребности.

...
не за първи път казвам:
човешките проблеми, до голяма степен произтичат от това, че мозъкът ни (какъвто и произход да има) функционира във и чрез тялото ни на животно.

...
следва продължение
...

сряда, 9 юни 2010 г.

Литература и Виенски Акционизъм

...

В съвременната литература се появяват творби, в които, алегорията вече не почива върху традиционната метафора, която “вдъхва” живот на неудошевени предмети, а е физиологична и органична. Понякога, като художествено средство за въздействие и предаване на послания, се използват органи, секрети... физиологични състояния, които обаче, както могат да имат самостоятелно място като Означаващи в качеството си на частични обекти, така и участват в образуването на идиоми и на мета - ниво препращат асоциативно към душевни стоянияния. Въздействат едновременно физически и ментално.
Такива литературни творби могат да бъдат отнесени както към „Виенския акционизъм” , така и към един раздел в модерния танц и балет, така наречения “физикъл театър”.
Аз ги наричам "Вербален Виенски акционизъм".
Думите в тези литературни творби са живи същества, които се излагат на показ, разголват се, еротично или като пред лекар... насаме пред прозореца... или в банята… на площада... понякога се “разкрачват” , понякога “отделят и споделят секрети”, предизвикват телесни усещания, въздействат - сексуално и агресивно, хвърлят зрителя по един зашеметяващ начин, така както “виенският акцеонизъм ” го прави, в изначални духовни преживавания, което вторично препраща към личните отговори на екзистенциални въпроси:
тези за самотата, любовта, страхът, преодоляването на себе си, какъв е смисълът на живота и на нашето съществуване, до колко зависим от нашите решения и тези на околните... що е то свободен избор и до колко, всичко, което ни сполетява е предначертана съдба...

...

...