петък, 28 октомври 2011 г.

Приказка за азбуката

...






РЕЧНИК






ФОРМУЛА:

1.Мат.: Последователност от математически знаци, написани в определен ред, което представлява съкратено и удобно записване на математически ТВЪРДЕНИЯ;

2. хим. Условно изразяване чрез букви и цифри състава на сложни химически съединения /съединенията са СИСТЕМИ от химични ЕЛЕМЕНТИ – химичните елементи са системи от градивни елементи / частици/ .

3. МОДЕЛ/образец/ от лат. modus – НАЧИН /отговаря на въпроса КАК; пр. как РАБОТИ, а не защо работи/

а) Образцов екземпляр от някакъв продукт
б) мостра – копие на предмет = продукт в естествена големина или с мащабно увеличение или намаление (макет)
в) техн. - Точен образец на предмет /продукт/
д) общо, кратко и точно определение на нещо;



...


ПРОГРАМА:
Предписание, план за ДЕЙНОСТ, за РАБОТА


...


ПРОГРАМИРАМ :
От лат. Известие /известявам/
Съставям описание на даден изчислителен алгоритъм, посредством алгометричен език или чрез последователност от елементарни операции, които може да извършва машината (системата – бележката е моя)


...

ПРОГРАМИРАНЕ
Съвкупност от методи за създаване АЛОГОРИТЪМ на РАБОТА


а)ЛИНЕЙНО ПРОГРАМИРАНЕ – метод за намиране максимума или минимума на линейна алгебрична ФУНКЦИЯ при наличие на линейни ограничителни условия

б)НЕЛИНЕЙНО ПРОГРАМИРАНЕ – съвкупност от математически методи за определяне на най-голямата или най-малката стойност на НЕЛИНЕЙНИ ФУНКЦИИ при наличието на ограничителни условия



...


ИНФОРМАЦИЯ:
От лат. Informo – ИЗОБРАЗЯВАМ /ОФОРМЯМ

а) СЪОБЩЕНИЕ, което дава сведения за някакво ПОЛОЖЕНИЕ или нечия ДЕЙНОСТ

б) мат: основно понятие в кибернетиката, в така наречената Теория на информацията, която се стреми да даде КОЛИЧЕСТВЕНА характеристика за СЪДЪРЖАНИЕТО на дадено съобщение – ИНФОРМАЦИООННА ЕДЕНИЦА


Информацията (от на латински: informatio — разяснение, изложение, осведоменост) е понятие, свързано с обективното свойство на материалните обекти и явления (процеси) да пораждат многообразие от състояния, които могат да се предават на други обекти чрез ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ и да се ЗАПЕЧАТВАТ в тяхната СТРУКТУРА.

Информацията представлява НАЛИЧНО, ИЗПОЛЗВАЕМО знание, но НЕ СЪЩЕСТВУВА към момента ЕДИННА ДЕФИНИЦИЯ, а има сравнително широк кръг от значения в различните области на знанието.

Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие.
Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва.

Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства – структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти.


В по-тесния технически смисъл информацията е ПОДРЕДЕНА РЕДИЦА ОТ СИМВОЛИ - ДАННИ.
Те са обект на изследване от информатиката. Информационните технологии са дял на техниката, чиято основна задача е автоматизиране и СИСТЕМАТИЗИРАНЕ на РАБОТАТА с информация с помощта на изчислителна техника(компютри).
Терминът „информация“ е тясно свързан с понятия като комуникация, значение, стимул, възприятие.



СЪХРАНЯВАНЕ И ОБРАБОТВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА

Представлява кодиране на информацията като данни и съответно промяната ѝ чрез аритметично или друго подобно действие като: съкращаване, разширяване, събиране, изваждане, прибавяне, умножаване или друг възможен процес на обработване.
Компютрите използват за тази цел предимно двоичната бройна система, която представлява двоичен код (БИНАРЕН) от 1 и 0 (заемат определено място и позиция при кодирането), който се нарича БИТ и е най-малката единица ИНФОРМАЦИЯ. Битовете могат да бъдат включени =1 или изключени =0 и заемат определено място и позиция в него.


...


МАТЕРИЯ
а) състав на ТЕЛАТА /системата (бележката е моя)/

б) ТЪКАН – сбор от органически клетки, които съставят някоя част на растително или животинско тяло /система (бележката е моя)/


...


ТЪКАЧ
Работник, който ТЪЧЕ /извършва тъкане/


...


ЕНЕРГИЯ

Дейност

а) физическа величина, която характеризира способността на ТЕЛАТА да извършват РАБОТА.

Различните форми на енергия могат да ПРЕМИНАВАТ една в друга в СТРОГО ОПРЕДЕЛЕНИ СЪОТНОШЕНИЯ и при всичките превръщания на енергията общото й количество не се изменя


...


СЕМИОТИКА:

Семиотиката е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи. Тя включва изучаването на това как се създава значението на един знак и също неговото разбиране, въобще знаковите процеси или сигнификацията (значението) и комуникацията, знаците, но и символите.


Формалното разделяне на семиотиката на 3 дяла:

* Семантика: занимава се с отношението между знаците и техните означаеми (референти, денотати, номинати);

* Синтактика: занимава се с отношението между самите знаци и правилата, които ги управляват (СВЪРЗВАТ);

* Прагматика: занимава се с отношението между дадени знаци и ИНТЕРАКЦИЯТА между тях



Семиотиците класифицират знаците и знаковите системи в зависимост от начина им на предаване.
Този процес на пренасяне на смисъл зависи от използването на семиотичен код, който може да бъде отделните звукове или букви, които хората използват, за да образуват думи, но също и движения на тялото, които те извършват, за да покажат отношение или емоция, или дори дрехите, които носят.
Лексикална семиотика.
За да ИЗКОВЕ/ ИЗТЪЧЕ дума или израз за обозначаване на „нещо“ (виж лексема и лексикална единица), общността трябва да се споразумее относно едно просто значение (денотативно значение) в своя език. Но тази дума може да предава това значение само в граматическите структури и кодове на езика (вижте синтаксис и семантика). Кодовете представят също културните ценности могат да добавят нови оттенъци на конотация на всеки елемент от живота.
Семиотика и теория на комуникaцията.
За да се обясни връзката между семиотиката и науките за комуникацията, комуникацията се дефинира като процес на предаване на данни от един източник до един приемник възможно най-ефективно. Следователно теоретиците на комуникацията създават модели на основата на кодове, медии и контексти, за да обяснят участващите в процеса биология, психология и механика. И двете дисциплини също така приемат, че техническият процес комуникация (установен чрез опити за техническа сигнализация) не може да бъде разделен от факта, че приемникът трябва да декодира данните, т.е. да може да разпознае данните като забележителни и да разбере значението им. Това предполага, че съществува необходимо застъпване между семиотиката и комуникацията. И наистина много понятия са общи, въпреки че във всяка област ударението се поставя на различно място.
Семиотика и езикознание
Семиотиката трябва също да се разграничи от езикознанието. Въпреки че и двете започват от едно и също място, семиотиката свързва езиковите факти / дигитална комуникация/ с неезикови факти /аналогова комуникация/, за да осигури по-широко емпирично покритие и да предложи изводи, които изглеждат по-правдоподобни, защото интуитивно хората разбират, че езикът може да се интерпретира само в социален контекст (понякога наричан „семиосфера“).
Чистото езикознание "разглобява" езика на неговите компоненти и анализира употребата му в забавено време, докато в действителния свят на човешкото семиотично взаимодействие често има хаотично преливане на език и знаков обмен, когото семиотиката се опитва да анализира и по този начин да намери общите правила, приети от всички участници.
Семиозата е процес, който образува значение от схващанията на всеки организъм за света чрез знаци.



...


СИСТЕМА:

а) Натъкмена /създадена/ по ОПРЕДЕЛЕН РЕД ЦЯЛОСТ;

б) обмислена последователност при развоя на някоя ДЕЙНОСТ;

в) СТРОЕЖ, конструкция, МОДЕЛ

г) СЪВКУПНОСТ от отделни части или органи, които схващаме като ЕДНА ЦЯЛОСТ

д) РЕДОВНО ПОВТАРЯНЕ / редундантност – бележката е моя/

...