понеделник, 7 февруари 2011 г.

Ще порасне ли човекът преди да се е затрил като вид?

...



...




Подходът, известен като „обща теория на системите, е формулиран за първи път през 20-те и 30-те години на XX век от немския биолог Ludwig von Bertalanffy .

Системното мислене бързо намира почва в биологията, медицината (особено в неврофизиологията), социологията, психологията, икономиката, екологията, физиката и др.

Създадената в края на 40-те години от Norbert Wiener кибернетика може да се разглежда като част от общата теория на системите.

През 50-те години една изследователска група около антрополога Gregory Bateson в рамките на проект за изследване на комуникацията в семействата на болни от шизофрения прокарва пътя на системния подход в психотерапията и особено в семейната терапия.

Според von Bertalanfy една система представлява множество от елементи, които са свързани помежду си така, че състоянието на всеки един от тях се сьопределя от състоянието на останалите.

Връзките между елементите са от нелинейно (циркулярно) естество, т.е. те се намират в реципрочно взаимодействие.

Системата като цяло има свойства, които елементите й поотделно не притежават, т.е. тя е повече от сумата на съставящите я елементи.
/благодаря Бла/

Основен механизъм на системата е нейната способност да поддържа ХОМЕОСТАЗА, т.е. състояние на равновесие вътре между елементите й и с обкръжението.

Съществуват отворени и затворени системи: първите са податливи на въздействия и модификации от обкръжението, а вторите — не.

Системите в природата са организирани ЙЕРАРХИЧНО*: всяка една се състои от субсистеми и е част (елемент) от друга, пo-голяма система.


Живите организми са отворени хомеостатични системи.


Тяхна основна задача са себерегулацията и себесъхранението им в един процес на „динамично равновесие" с обкръжението; това равновесие е резултат от две тенденции — тенденцията към стабилност (запазване на предишната организация на системата) и тенденцията към промяна на тази организация в зависимост от новите изисквания.


Всяка система се дефинира във връзка с всички други и в тяхната цялост те образуват по-висша т.е ПО - СЛОЖНА СИСТЕМА.

Системите могат да бъдат класифицирани по най-различни признаци.

При анализа на системите, трябва да се има предвид, че между някои от признаците съществуват определени зависимости и взаимни ограничения. Например една система не може да бъде статична и едновременно с това недетерминирана.

Затворена се нарича тази система, която е изолирана от околната среда. Това означава, че нито външната околна среда влияе върху поведението на системата, нито системата влияе върху околната си среда. Обикновено такива системи са някои механични или физични. Характерна черта за всички социални системи е, че винаги си взаимодействат в някаква степен с тяхната околна среда.

Отворена е системата, която взаимодейства с околната среда, подложена е на влияния от страна на околната среда, които се проявяват на входа й, и оказва въздействие върху нея чрез своя изход.

Важен момент при изследването и управлението на системите е тяхното ПОВЕДЕНИЕ.

Детерминираните системи притежават точно определено поведение. Тяхното състояние във всеки един момент може да бъде предсказано, ако са известни правилата на системното поведение. Изходите им могат да бъдат точно определени на базата на техните входове.

Типичен пример за детерминирана система представлява работата на една компютърна програма, при която компютърът действа по точно определена поредица от инструкции и поведението му може да бъде предсказано във всеки момент.

Недетерминираните системи (нар. още вероятностни или стохастични) не притежават строго определено поведение и не могат да бъдат точно предсказани.

Някои елементи от състоянието на тези системи могат да бъдат определени на базата на техни предходни значения, но само в термините на вероятното им поведение и при това винаги съществува някаква степен на погрешност при предсказването им.

За съжаление, фирмените системи трябва да бъдат отнасяни в класа на стохастичните и трудни за предсказване такива, дори и само поради факта, че съдържат човешки елемент, който е най-трудно предсказуемият от всички живи същества.

Един специфичен вид са т.н. самоорганизиращи се системи.

Те се адаптират, изменят и реагират по целесъобразен начин на външните въздействия и влияния с оглед постигането на определена цел.

Всички живи организми представляват самоорганизиращи се системи, които действат по гореописаният начин с оглед тяхното съхраняване и продължаване на съществуването им. Фирмите също могат да бъдат разглеждани като самоорганизиращи се, но много важен момент при тях е да се има предвид обстоятелството доколко целите на организацията съвпадат с тези на отделните индивиди, които образуват конкретната организация.



ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ И СВОЙСТВА НА СИСТЕМИТЕ


- Синергетика -
ключовият момент на свойството е, че елементите от системата, разглеждани поотделно не изразяват нейната същност. За да бъде разбрана тя напълно, е необходимо да бъдат разглеждани като единно цяло.

- *Йерархичността е важна черта на системите.
Но от системна гледна точка понятието Йерархия има специфично значение. Висш = сложен. По-висш, ще рече по-сложноустроен, т.е, съдържащ други подсистеми, които са части, елементи на по-сложната, на по-голямата система.

Йерархията преди всичко е понятие обозначаващо, че всяка една система може да се разглежда като част от друга, по-голяма по обхват, наричана макро- или суперсистема, която от своя страна може да бъде част от околната среда на разглежданата система, да обхваща цялата й околна среда или дори да надхвърля обхвата на околната среда. Аналогично, но в обратна посока на процеса включване, съставните части на една система могат да бъдат разглеждани като по-малки системи, наричани нейни подсистеми, които от своя страна са съставени от други още по-малки системи и т.н.

Продължаването на ЙЕРАРХИЯТА В ПОСОКА НАДОЛУ (т.е. ЗАДЪЛБОЧАВАНЕТО й) води до нарастване на детайлизацията, но стеснява областта на изследване, докато продължаването й в ПОСОКА НАГОРЕ увеличава степента на обобщаване, но дава много по-широк кръгозор и обхват на изследването.

— Цялостносте свойство на системите, позволяващо осъществяване на процес на интеграция. При него определен брой системи на базата на съществуващите между тях връзки и взаимодействия могат да бъдат обединени в една по-голяма суперсистема, която може да бъде изследвана като самостоятелна система. Необходимо е да се има предвид, че правилното функциониране на една система зависи от връзките и взаимозависимостите между всички нейни съставни части. Това подчертаване на целостта на системите е известно под името холизъм.

— Взаимосвързаност.
Измененията в някои от съставните части на системата неизбежно рефлектират и водят до промени в други нейни части. Много проблеми във фирмите са породени именно от факта, че се извършват промени в отделни техни отдели, без да се отчита последващият ефект (наричан понякога «лавинообразен») върху останалите засегнати от промяната отдели, което понякога води до гибелни за организацията резултати.

— Целенасоченост
е свойство, подчертаващо важният момент в системният подход, т.е. подсистемите трябва да действат за постигането на целта, за която е създадена обединяващата ги система.



ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ОРГАНИЗАЦИЯ НА НЕРВНАТА СИСТЕМА


Функциите на НС:

а)осъществява връзката на организма с околната среда
б)съгласува дейността на всички органи системи



От биологична гледна точка нервната система бива:

• мрежеста - най-просто устроена.
Тя е съставена от множество клетки разположени по цялото тяло и свързани по между си чрез израстъци. Медузите, хидрата и коралите имат мрежеста нервна система.


• ганглийна -
съставена е от нервни гангли и връзки по между им, чрез които се образуват нервни вериги. При някой червеи, при раци и насекомите ганглиите в предната част на тялото се разрастват и образуват по големи струпвания - надглътъчни гангли, подглътъчни ганглии и коремна нервна верига.

• тръбеста -
характерна за гръбначните животни и е най-сложно устроена. Тя има две части-централна и периферна нервна система. Централната нервна система включва главен и гръбначен мозък. При различните групи гръбначни животни частите на главният мозък са различно развити. Периферната нервна система е съставена от нерви и ганглии.



ОБОБЩЕНИЕ:

НЕРВНАТА СИСТЕМА при безгръбначните животни:

а) дифузна (мрежеста)-появява се при мешестите
б) ганглийна-при червеи,мекотели и членестоноги;



НЕРВНАТА СИСТЕМА при гръбначните животни /между които е и човекът/:

а)централна НС-главен мозък и гръбначен мозък;
б)периферна НС –съвкупност от всички нерви достигащи до органите и системите;
в)усложняване на НС при гръбначните животни




В СИСТЕМА(ТИКАТА) на животните ЧОВЕКЪТ е:

Тип – Хордови;
Подтип – Гръбначни;
Клас – Бозайници;
Разред – Примати;
Подразред – Висши маймуни;
Надсемейство – Човекоподобни;
Семейство – Хоминиди;
Вид – Хомо сапиенс.




Ролята на наследствеността се състои преди всичко в това, че получаваме ГЕНЕТИЧНО:
  • ТЯЛО (организъм) - като система от субсистемите:
  • СЕТИВНИ ОРГАНИ,
  • НЕРВНА СИСТЕМА;
  • и МОЗЪК,

които са в йерархична и СИСТЕМНА връзка с тези на всички живи същества на планетата ни.
(с някои в по-косвена, с други в близка, пряка ВЗАИМОсвързаност)



Човешкият мозък е съставен от около сто милиарда нервни клетки /наречени още неврони/, които са основният вид клетки изграждащи нервната система и почти половината от тях са свързани с обработка на ПОСТЪПВАЩАТА ИНФОРМАЦИЯ, постъпваща чрез СЕТИВНАТА СИСТЕМА.


Функциите на мозъка са в основата на ВСИЧКИ форми на ПОВЕДЕНИЕ
- както простите като ходене, приемане на храна,
- така и всички сложни когнитивни процеси, които са в основата на специфичните форми на човешко поведение, като говор, мислене, креативност и др.


Свойствата на отделните нервни клетки на човешкия мозък НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ съществено от нервната клетка в ганглий на безгръбначно животно.

Възможностите на човешкия мозък не са свързани с усъвършенстване на отделната нервна клетка, а с огромния брой неврони, структурно и функционално организирани да приемат и преработват информация.

Множеството синапси (контакти между отделните неврони, през които възбуждането се предава) създава качествено нови възможности за мозъка на ПРИМАТИТЕ, към които принадлежи и човекът.



Най-общо функциите на мозъка могат да бъдат изброени по следния начин:

  • поддържа жизнените функции;
  • получава и преработва информация;
  • организира рефлексната дейност;
  • регулира движенията, позата на тялото и поддържа равновесието;
  • съхранява информация в паметта;
  • решава проблеми като използва реч, мислене, създава нови идеи;
  • създава удоволствени и неудоволствени емоции;
  • организира формите на придобито поведение, като поведението не е механичен сбор от всички тези дейности, а е целенасочена дейност за приспособяването на човека към биологичната и социалната среда, в която живее.



Мозъкът извършва всичките тези дейности едновременно.







НЕВРОБИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ПОВЕДЕНИЕТО


Човешкото поведение е резултат от ВИСШИТЕ /по-сложни/ функции на нервната система.


Най-общо ПОВЕДЕНИЕТО ни, може да бъде определено като:реакция на организма спрямо сбора от външни и вътрешни стимули, чиято последователност от действия са насочени към ЗАДОВОЛЯВАНЕ на ОСНОВНИ жизнени нужди и към ПРИСПОСОБЯВАНЕ на индивида към определени условия на околната среда.


Разнообразните форми на поведение могат да бъдат дефинирани твърде различно, в зависимост от това дали се разглеждат техните ПРЕДИМНО ФИЗИОЛОГИЧНИ или ПРЕДИМНО ПСИХОЛОГИЧНИ аспекти.


В осъществяването на повечето поведенчески актове взимат участие трите главни функционални системи на мозъка:


Сетивната СИСТЕМА обхваща работата на всички сетивни ор¬гани и преработката на сетивната информация в мозъка. Тя осигурява ин¬формацията за промените във външната среда и за състоянието вътрешната среда на организма.

Мотивационната СИСТЕМА, Въз основа на индивидуалния минал опит, емоционални и социални нагласи, насочва дейността на ДВИГАТЕЛНАТА система, която създава отговора на организма. Мотивационната система се представя главно от структурите на лимбичната система от кората на крайния мозък, в която се намират центровете на емоциите. Лимбичната система е свързана също така с регулацията на вроденото поведение.


Двигателната СИСТЕМА осъществява последователността от движения необ¬ходими за постигане на определена цел. Тя регулира движенията на скелетните мускули, които се подразделят на неволеви и волеви. Неволевите движения се припокриват с двигателните отговори при безусловните рефлекси, а волевите в повечето случаи са резултат на обучение и в осъществяването им участва паметта. Двигателна система в този случай означава не само двигателен отговор в тесния смисъл на думата, за придвижване на тялото, но и всякакъв вид отговори от страна на вегетативната нервна система.



ВИДОВЕ ПОВЕДЕНИЕ


Поведенческите прояви, биват ВРОДЕНИ и ПРИДОБИТИ.


Вродените са ГЕНЕТИЧНО ОПРЕДЕЛЕНИ, придобитите са резултат на обучение.

Цялостното поведение на израслия организъм е резултат от непрекъснатото ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между вроденото и придобитото поведение, т.е между наследеното и индивидуалното, формирано под действието на факторите на околната среда.(КУЛТУРАТА, СОЦИАЛНАТА СРЕДА)

И най-стереотипните отговори, характерни за вродените форми на поведение, непрекъснато се модифицират от различни фактори на средата.

И най-пластичните отговори като говора и висшите когнитивни функции се влияят от физиологично обусловени фактори.






ВРОДЕНО ПОВЕДЕНИЕ


То се проявява в прости форми, каквито са безусловните рефлекси и в по-сложни форми, каквито са инстинктивните форми на поведение.

Безусловните рефлекси са свързани с основните жизнени процеси и са налице при новороденото дете.

Те са главно следните:

Хранителни;
Защитни;
Ориентировъчни;
Полови;
Двигателни;


Инстинктивните форми на поведение са свързани с осигуряване на прехраната - хранителни, с осигуряване целостта на организма - самосъхранение или отбранителни, с продължението на рода - полови, с отглеждането на малките - родителски.

При животните са проявени в силна степен стадно инстинктивно поведение и ориентировъчно, свързано с миграционните процеси за намиране на храна и за осигуряване на екологични условия подходящи за размножение. Към инстинктивните форми на поведение се причислява също така склонността към подражателство, което подпомага във висока степен обучението.

Някои от инстинктите носят наименованието НАГОН. /глад, жажда, секс, любопитство и т.н./ и НЕПРЕОДОЛИМО определят формите на поведение.

Със социализирането на човека, нагоните придобиват по-сложни форми /напр. самоутвърждаване/, но силните ни желания са подхранвани от НАГОНИТЕ.





ПРИДОБИТО ПОВЕДЕНИЕ.

То е резултат от продължителното взаимодействие на организма с околната среда в хода на неговото развитие.

Голямо значение за формиране на придобитото поведение имат процесите на обучение.
За разлика от вроденото, което е стереотипно, придобитото поведение се изгражда постепенно, различава се много при различните представители на вида и до голяма степен има индивидуален двигателен, комуникативен, а при човека и лингвистичен модел.

Придобитото човешко поведение във висока степен се мотивира от задоволяване на биологични нужди, но за неговото формиране не по-малко важни са СОЦИАЛНИТЕ фактори. Придобитото поведение освобождава вътрешното напрежение, което се създава поради непълното задоволяване на нагоните.


Изучаването на невробиологичните основи на поведението има за задача да изследва:

- как мозъкът работи на клетъчно ниво;
- как се преработва информация и как тя се превръща в отговор;
- да свърже поведението с определена активност на мозъка;
- да локализира мозъчните процеси;
- да създаде представа до каква степен психичните процеси могат да се свържат със свойствата на отделните неврони/невронни мрежи;
- да представи невробиологичните основи на възприятието, действието (волеви движения), говора, емоцията, обучението и паметта.



Така например, за да се разберат проблемите на половото поведение, следва да се познават не само половите хормони, регулацията на тяхната секреция, механизмът на тяхното действие, тяхното значение за половата диференциация и за половия диморфизъм на мозъка, структурата и функционирането на половите рефлекси, ролята на сетивните системи за сексуалното изживяване, но също така факторите, които определят сексуалната ориентация, личностовата и социална мотивация за репродукция и т.н.

Съответно на това множеството от аспекти в един проблем на поведенческите науки, подходите за тяхното изучаване са също многобройни.
Целта на тези изучавания обаче, не е само чисто теоретична, но и практическа - в приведения по-горе пример, чрез тези изследвания се подпомага нормалното полово развитие и се отстраняват неговите отклонения.

...










Всички, които се интересуват от ГЕНЕТИЧНИТЕ АСПЕКТИ на човешкото поведение изучават, невробиологичните основи на поведението въобще, както и това на животните. Особено на когнитивните животни.

Какъвто и да е произходът на човека, той до голяма и в достатъчна степен е и БИОЛОГИЧЕН.


ФАКТ Е, че човешките същества имат обща природа
/ набор от общи неосъзнати тенденции или скрити заложби (кодирани в ДНК/) подложени на еволюция/
със всички живи същества на планетата ни, но в различна степен филогенетично и онтогенетично обусловена.


ФАКТ е, че ЧОВЕКЪТ има специфични характеристики, различаващи го от живите същества на планетата ни, с все още НЕДОКАЗАН, НЕРАЗКРИТ, НЕУСТАНОВЕН произход.


ЗА СЕГА нямаме достатъчно логически основания да предполагаме, че единият факт е в противоречие с другия.


Казвам го на всички вярващи и в НЕЖИВОТИНСКИЯ ПРОИЗХОД НА ЧОВЕКА.


И да има „извънСИСТЕМЕН” играч /тук визирам системата определена от живота на земята/ ,
ние все още нямаме доказателства за неговото съществуване.

(което въобще не означава, че той не съществува. Теоретично е възможно да не е един, както и многото, да са системно свързани. )

Имаме теории, предположения, опити да се открият връзки с явления от "неясен" характер, както и въпросните явления да се изследват, класифицират и превърнат в понятия.

Някои съзират в идеята за „извънСИСТЕМНИЯ играч” – „извънземна цивилизация”.
Други я наричат Бог.
Трети просто :”Съществата”
Пети, шести…

Всички те имат право да вярват в своите идеи, докато не се намерят категорични доказателства, които да ги ОТХВЪРЛЯТ или ПОТВЪРДЯТ.

Логически,
животинският ни произход може да НЕ СИ противоречи с ПРЕДПОЛАГАЕМ допълнителен „извънСИСТЕМЕН” такъв .
Съвсем възможно е двата да са в СИСТЕМНО ОБУСЛОВЕНА СВЪРЗАНОСТ.


Подобен модел човекът вече демонстрира чрез направата на ГМО.


В моята поредица - "В ТЪРСЕНЕ НА ЧОВЕКА" обаче,
за сега ще се съсредоточа да подавам и класифицирам информация свързана с това КАКВО ЗНАЕМ/знам/ ЗА ЧОВЕКА И ЧОВЕШКОТО ПОВЕДЕНИЕ.

Поради липса на информация, не желая, а и не виждам смисъл да се фокусирам около темата за произхода на човека.

Мога да разсъждавам върху това, какво е човекът и по какво си прилича и различава от живите организми на тази планета, без да засягам въпроса за изначалния му произход.

На ВЯРВАЩИТЕ, но ТЪРСЕЩИ (себе си) ще кажа аз какво си мисля, без да ви ангажирам.

Ако Бог /който и да е той, както и да го наричате/ ни е създал /чрез/,/с/, от „КАЛ И ПРЪСТ”/земено-животински произход/, но ни е дал и правото на ИЗБОР, то значи може да понесе да ПОРАСТНЕМ /неговото творение - дете да порасне/ .

Не вярвам Бог да има против да пораснем най-накрая във ВЪЗРАСТНИЯТ, който ще опознае себе си поне до толкова, че да намери, открие, СЪЗДАДЕ и ЗАЕМЕ подобаващото си място в единната система от организми, формиращи живота на земята, така че да го ОПАЗИ и поддържа във видово разнообразие и хомеостатично единство.

Ние не сме изцяло подчинени на гените си, макар че в не малка степен поведението ни да е генетично обусловено.

Човекът е единственото животно, което СЪЗДАВА и ЖИВЕЕ в изкуствена среда.

Човешката култура е в състояние да променя, макар и бавно, и в статистически незначителна степен, човешкия генетичен материал.

Освен всичко, човешкият ИНДИВИД - ЛИЧНОСТ, реагира на своята среда и наследственост по своеобразен, често НЕПРЕДВИДИМ начин, който наричаме „Свободна воля”./= свободен избор/



...