сряда, 29 юли 2009 г.

Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхната.





препоръчително е да слушате музиката докато четете









И така, с оглед прозрение и разбирателство, започнах да сънувам питонски сънища. Човек не е в състояние да се постави на собственото си място, защото вече е там и веднага се натъква на ужаса, но е в състояние да се постави на мястото на други чрез отзивчивия метод. Не мога да бъда научно сигурен в откритието си, но така стигнах до извода, че питоните сънуват любов.
И веднага направих няколко потресаващи умозаключения.

Първото нещо, което открих така, е, че се усмихвам със задоволство. Казвам го с цялата си скромност, защото не става дума за мен. По отношение лично на мен, ако мога така донякъде надуто да се изразя, зададох веднъж въпроса на една милосърдна курва. В случая употребявам разговорен термин, взет назаем от другите, с оглед сближаване и братство, но не съм съгласен с него, понеже е пренебрежителен, а аз никога не пренебрегвам. Попитах я какво мисли за физическия ми вид. Тя, изглежда, се учуди много, понеже й се струваше, че вече е свършила с мен. Спря на вратата и се обърна. Дребна, руса, много на място отвсякъде.
Какво? Питаш ли ме нещо?
Как ме намираш физически?
Не беше длъжна, понеже отношенията ни вече бяха достигнали развръзката си. Но този занаят учи на човещина.
— Я да те погледна... Аз не те видях. Не можем да си вдигнем главата от работа...
Разгледа ме внимателно. С добро око, но без да одобрява или да отхвърля. Слава богу, че не го направи преди да..., тогава нямаше да мога - поради ужаса.
— К'во да ти кажа... Не е зле. Дори май се оправяш, като че ли те е страх да не те изядат...
Повдигна рамене и се засмя, но без да се хили.
— Да не ти пука. Хич не му мисли. И после, нали знаеш, че в кревата важни са само чувствата.

Страшно ми се доплака изведнъж, нали така става понякога, щом видим нещо красиво. Винаги е чудесно, когато преградите рухнат и се струпаме всички заедно, когато се съберем. По време на големия страх, през май 1968 година - не посмях да изляза три седмици от къщи поради надеждата, поради върха на невъзможното, имах чувството, че дори не съм аз, а е сън на Голям Гальовник - веднъж надникнах предпазливо през прозореца и видях хора, които се срещат насред улицата и си говорят.
— Ти поне имаш поглед. Повечето хора нямат нищо в очите, нали знаеш, като коли, които се разминават нощем, за да не се заслепят, хайде, довиждане.

Тя си отиде и аз стоях още десетина минути в стаята. Чувствах се добре, изпитвах нещо като опиянение и прологомен - дума, чието значение не ми е ясно и затова я използвам винаги когато искам да изразя доверието си в неизвестното.

Случи се навреме, защото на другия ден Голям Гальовник започна да линее. Вече два пъти си сменя кожата в усилията си, откакто живее при мен.

Щом почне, става бавноподвижен, изглежда напълно отвратен от всичко, сам не вярва. Клепачите му побеляват, добиват млечен оттенък. И после старата му кожа започва да пука и да се свлича. Това е прекрасен миг, обновяване, възцарява се доверието. Разбира се, всеки път се показва съвсем същата кожа, но Голям Гальовник е много доволен, пърха, щура се наляво-надясно по мокета и аз също се чувствам щастлив безпричинно, а това е най-добрият начин да бъдеш щастлив, най-сигурният.

В Статистиката си тананикам, потърквам си ръцете, припкам насам натам и колегите забелязват моя бодър вид. Купувам си китка цветя върху бюрото. Кроя планове за бъдещето, после нещата се успокояват. Навличам отново моето си пардесю, моята шапка, моя шал и се връщам в моя едностаен с хол. Виждам Голям Гальовник, увит около себе си в един ъгъл. Празникът е свършил. Но докато трае, е вълнуващо. И е много добре за предчувствията, поощрява въжделенията на организма.





"Голям гальовник" Ромен Гари

...