сряда, 29 юли 2009 г.

Много хора не се чувстват добре в кожата си, защото тя не е тяхната.





препоръчително е да слушате музиката докато четете









И така, с оглед прозрение и разбирателство, започнах да сънувам питонски сънища. Човек не е в състояние да се постави на собственото си място, защото вече е там и веднага се натъква на ужаса, но е в състояние да се постави на мястото на други чрез отзивчивия метод. Не мога да бъда научно сигурен в откритието си, но така стигнах до извода, че питоните сънуват любов.
И веднага направих няколко потресаващи умозаключения.

Първото нещо, което открих така, е, че се усмихвам със задоволство. Казвам го с цялата си скромност, защото не става дума за мен. По отношение лично на мен, ако мога така донякъде надуто да се изразя, зададох веднъж въпроса на една милосърдна курва. В случая употребявам разговорен термин, взет назаем от другите, с оглед сближаване и братство, но не съм съгласен с него, понеже е пренебрежителен, а аз никога не пренебрегвам. Попитах я какво мисли за физическия ми вид. Тя, изглежда, се учуди много, понеже й се струваше, че вече е свършила с мен. Спря на вратата и се обърна. Дребна, руса, много на място отвсякъде.
Какво? Питаш ли ме нещо?
Как ме намираш физически?
Не беше длъжна, понеже отношенията ни вече бяха достигнали развръзката си. Но този занаят учи на човещина.
— Я да те погледна... Аз не те видях. Не можем да си вдигнем главата от работа...
Разгледа ме внимателно. С добро око, но без да одобрява или да отхвърля. Слава богу, че не го направи преди да..., тогава нямаше да мога - поради ужаса.
— К'во да ти кажа... Не е зле. Дори май се оправяш, като че ли те е страх да не те изядат...
Повдигна рамене и се засмя, но без да се хили.
— Да не ти пука. Хич не му мисли. И после, нали знаеш, че в кревата важни са само чувствата.

Страшно ми се доплака изведнъж, нали така става понякога, щом видим нещо красиво. Винаги е чудесно, когато преградите рухнат и се струпаме всички заедно, когато се съберем. По време на големия страх, през май 1968 година - не посмях да изляза три седмици от къщи поради надеждата, поради върха на невъзможното, имах чувството, че дори не съм аз, а е сън на Голям Гальовник - веднъж надникнах предпазливо през прозореца и видях хора, които се срещат насред улицата и си говорят.
— Ти поне имаш поглед. Повечето хора нямат нищо в очите, нали знаеш, като коли, които се разминават нощем, за да не се заслепят, хайде, довиждане.

Тя си отиде и аз стоях още десетина минути в стаята. Чувствах се добре, изпитвах нещо като опиянение и прологомен - дума, чието значение не ми е ясно и затова я използвам винаги когато искам да изразя доверието си в неизвестното.

Случи се навреме, защото на другия ден Голям Гальовник започна да линее. Вече два пъти си сменя кожата в усилията си, откакто живее при мен.

Щом почне, става бавноподвижен, изглежда напълно отвратен от всичко, сам не вярва. Клепачите му побеляват, добиват млечен оттенък. И после старата му кожа започва да пука и да се свлича. Това е прекрасен миг, обновяване, възцарява се доверието. Разбира се, всеки път се показва съвсем същата кожа, но Голям Гальовник е много доволен, пърха, щура се наляво-надясно по мокета и аз също се чувствам щастлив безпричинно, а това е най-добрият начин да бъдеш щастлив, най-сигурният.

В Статистиката си тананикам, потърквам си ръцете, припкам насам натам и колегите забелязват моя бодър вид. Купувам си китка цветя върху бюрото. Кроя планове за бъдещето, после нещата се успокояват. Навличам отново моето си пардесю, моята шапка, моя шал и се връщам в моя едностаен с хол. Виждам Голям Гальовник, увит около себе си в един ъгъл. Празникът е свършил. Но докато трае, е вълнуващо. И е много добре за предчувствията, поощрява въжделенията на организма.





"Голям гальовник" Ромен Гари

...

6 коментара:

Анонимен каза...

NAI OBI4AM DA MI E GOT NA KOJATA-ADMON SPECIALNI POZRAVI OT MEN ZA SVETLA

Пламен Бочев каза...

Ромен Гари ми е от любимите автори.
А, според Кришна, не само кожата, но и тялото не е твое...

Благодаря ти, че ми припомни Гари.

Ако не си гледала филма "99 francs" по книгата на Бегбеде, препоръчвам ти го.

Пак ме размисли, мислителко :)

Светла Ненова каза...

@Адмон,
радвам се, че ти е гот :))))
Иначе аз, като една уважаваща себе си змия, обичам да я сменям. Това козметично на пръв поглед обновление е като трансформацията на гъсеницата. Криле ми никнат :))))с новата кожа, нищо, че е само докато и свикна(т).

Една позната от юношеството ми, по два пъти в седмица ми звънеше, за да ми се похвали, че се е родила. Раждаше се - ей така, без да и мигне окото, по два пъти във всяка седмица. Щом го може момичето! "Халал да ти е", така й казвах,
но и до ден днешен не съм много наясно, защо избираше точно мен да ми се похвали за тези си трансформации. Явно съм й изглеждала разбираща и споделеща радостта й.

Светла Ненова каза...

@Пламка, филма е ..., абе европейски, френски...,има ли нужда от повече въздишки :)))) Добре, че има европейско кино, да ме връща пред малкия и големия екран.

Иначе за тялото, той Кришна знае много добре. Тяло ми не само, че не е мое, но май не е и на моя поробител(потребител), поне съм сигурна, че на резполага с документ за собственост. Следователно се търси собственика :))))

vlad каза...

По повод на (спорадично) протичащото (с отворен край) проучване, този Голям човек се оказа (наистина) обширна вселена. Отворени очи, които приемам обикновено с усмивка.

Светла Ненова каза...

Влад :), странно тия дни си мислех. Бях на 15 г., когато попаднах на Ромен Гари. Малко неща са ми влияли толкова силно. Действаше ми мотивиращо... вдъхващо смисъл, което много ми помагаше да се намирам.
...
И съвсем скоро..., тъй като неговите книги са ми настолни, т.е. постоянно посягам към тях, във всякакви дни и нужди, съвсем различни едни от други дори, усетих паника и уплаха. За първи път ужасяващата самота и силата, с която той я изживява, невероятната самоирония и нежност, смирение и преглътната в буца надежда, с която той обявява за невъзможно - "в хармония със самотата", се просмукаха в мен, ставите ми проскърцаха болезнено, изплаших се, че изживявам примирението му... (тук премълчавам много - чуваш ме нали?)
После се случи друго неприятно съвпадение на "Отвъд тази граница, билетът ми е невалиден" с " Морето в мен". Може би трябва да си тръгна от него. Време е, така ми се струва. Иначе...Болезнено добре започвам да го разбирам. На фона на невероятно успешния си живот, който отстрани е изглеждал "блестящ" , преди да сложи край на живота си за втори и успешен път той казва:"Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател» и «Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!...»

А всичките му книги са пропити, просмукани с:
"И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов - може - и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите."

това ме кара понякога да се будя плувнала в пот, със сърцебиене и после празен поглед.

И тогава тичам при Уди Алън, който избърсва сълзите ми, нежно произнасяйки :"Глупачето ми!" и мога да дишам, отново, не за дълго, но дишам.

Публикуване на коментар