четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Теория на системите I.част

...

Вижте още:
Теория на системите II част.
Теория на системите III част.







Система — същност, характерни черти и свойства

Същност на системите




Думата „система” се използва от далечни времена.
Още от древността човекът е търсил начини за обяснение на системите от заобикалящата го среда и връзките между тях. Системният подход, насочен към решаването на различни проблеми (наричан още „общонаучен метод”), много често се приписва на древногръцкия учен Аристотел. Резултатите от изследванията показват, че неговите корени откриваме в древността — около 300 години преди новата ера в Гърция (т.е. по времето, когато е живял Аристотел), но по-вероятно е научният метод да е плод не само на един автор.
Убеждението, че научните изследвания са станали твърде тесни и специализирани и че научните дисциплини са изгубили връзката помежду си, подтиква биолога Лудвиг фон Берталанфи, икономиста Кенет Боулдинг, биоматематика Анатол Рапопорт и физиолога Ралф Жерард към създаване на Дружество на Общата теория на системите през 1954 година. Дружеството си поставя за цел да поощрява комуникациите между учените, да улеснява обмена на научни знания и да минимизира дублирането между научните изследвания. Мнозинството от системните конципции могат да бъдат открити в съвкупността от принципи, отразяваща идеите на дружеството, станала известна като Общата теория на системите.

Системният подход дава един нов и различен начин на мислене, насочен към изучаване на обектите и явленията като ЦЯЛО – т.е
принцип на разглеждане/описване на света,
обединяващ линейните – прогресивни вериги на каузалност със СИСТЕМНИТЕ кръгове на „обратна връзка.”.

В съществуващите дефиниции за понятието „система” могат да се открият няколко основни момента:

- Системата е множество от елементи, СВЪРЗАНИ по ОПРЕДЕЛЕН начин помежду си;

- Всяка система съществува в някаква ОКОЛНА среда;

- Елементите в системата ВЗАИМОДЕЙСТВАТ ПОМЕЖДУ СИ и с ОБКРЪЖАВАЩАТА ги среда;

- Системата е „създадена”, съществува и функционира с оглед постигането на дадена цел;

- Елементите в системата функционират като ЕДИННО цяло.

Предвид горепосочените основни моменти, може да бъде дадена следната най-обща дефиниция на понятието:

Система е всяка една съвкупност от елементи и връзките между тях и с околната среда, взети заедно с техните свойства и свойствата на връзките,
която функционира като ЕДИННО ЦЯЛО.

Системната концепция може да бъде приложена в много области на научното познание. На практика определянето на състава и обхвата на една система се извършва по най-целесъобразният начин в зависимост от целите и задачите на даденото изследване.




Характерни черти и свойства на системите:


Синергетика –
ключовият момент на свойството е, че елементите от системата, разглеждани поотделно не изразяват нейната същност. За да бъде разбрана тя напълно, е необходимо да бъдат разглеждани като ЕДИННО ЦЯЛО
(Пример с автомобила — цялото е нещо повече, отколкото сумата на неговите части; пример с човека – цялото е нещо повече от простата сума на неговите части).

Йерархичността
е важна черта на системите. Означава, че всяка една система може да се разглежда като част от друга, по-голяма по обхват, наричана макро- или супсистема, която от своя страна може да бъде част от околната среда на разглежданата система, да обхваща цялата й околна среда или дори да надхвърля обхвата на околната среда.
Аналогично, но в обратна посока на процеса включване, съставните части на една система могат да бъдат разглеждани като по-малки системи, наричани нейни подсистеми, които от своя страна са съставени от други още по-малки системи и т.н.

Продължаването на йерархията в посока „надолу” (т.е. задълбочаването й) води до нарастване на ДЕТАЙЛИЗАЦИЯТА, но стеснява областта на изследване, докато продължаването й в посока нагоре увеличава степента на обобщаване, но дава много по-широк кръгозор и обхват на изследването.

Цялостност
е свойство на системите, позволяващо осъществяване на процес на интеграция. При него определен брой системи на базата на съществуващите между тях връзки и взаимодействия могат да бъдат обединени в една по-голяма суперсистема, която може да бъде изследвана като САМОСТОЯТЕЛНА система.
Необходимо е да се има предвид, че правилното функциониране на една система зависи от връзките и взаимозависимостите межуд всички нейни съставни части. Това подчертаване на цялостта на системите е известно под името ХОЛИЗЪМ.

Взаимосвързаност.
Измененията в някои от съставните части на системата неизбежно рефлектират и водят до промени в други нейни части.
/Много проблеми във фирмите са породени именно от факта, че се извършват промени в отделни техни отдели, без да се отчита последващият ефект (наричан понякога «лавинообразен») върху останалите засегнати от промяната отдели, което понякога води до гибелни за организацията резултати./

Целенасоченост
е свойство, подчертаващо важният момент в системният подход, т.е. подсистемите трябва да действат за постигането на целта, за която е създадена обединяващата ги система.
Основни компоненти на системата и видове системи
Основни компоненти на системата

Всяка една система се състои от няколко ключови компонента:
- процес на трансформация;
- граници на системата;
- околна среда.




Моделът на системата включва основните елементи: вход, процес на трансформация, цели, изход, обратна връзка и контрол.





ОБЕКТИ, АТРИБУТИ и ВЗАИМООТНОШЕНИЯ в системата


Всяка една отворена система включва три елемента:

Обекти –
това са ЕЛЕМЕНТИ/членовете на системата

Атрибути –
това са СВОЙСТВАТА на ОБЕКТИТЕ (поведенията им), с които се идентифицират.

Взаимоотношения –
това са СВЪРЗВАЩИТЕ звена между ОБЕКТИТЕ с техните АТРИБУТИ.

Всеки ЕЛЕМЕНТ на системата се идентифицира със своите поведенчески свойства (комуникативни поведения), които проявява в процеса на взаимоотношение с другите ЕЛЕМЕНТИ.

Взаимоотношенията между ЕЛЕМЕНТИТЕ на СИСТЕМАТА винаги зависят от КОНТЕКСТА, т.е. от конкретния проблем и свързаните с него обстоятелства (Hall & Fagen, 1956).

Взаимоотношенията се делят на два вида: значими (важни, съществени) и тривиални (несъществени).


СИСТЕМНИЯТ ПОДХОД РАЗШИРЯВА ГРАНИЦИТЕ НА методите за изследване природата на картината ни за света
КАТО включва ЕФЕКТИТЕ от ПОВЕДЕНИЕТО на ЕЛЕМЕНТИТЕ върху ОКОЛНИТЕ ЕЛЕМНТИ, тяхната реакция на това поведение и КОНТЕКСТА, в който всичко това се осъществява.

СИСТЕМНИЯТ ПОДХОД измества ФОКУСЪТ от ИЗКУСТВЕНО ИЗОЛИРАНИЯ ЕЛЕМЕНТ към ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО му с ЧАСТИТЕ/ЕЛЕМЕНТИТЕ на по-широката система, в която той има съставляваща роля.

„НАБЛЮДАТЕЛЯТ” се насочва от изучаването на елемента към изучаване НА наблюдаемите ПРОЯВИ на ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ (останалите) ЕЛЕМЕНТИТЕ съставляващи по-широката система.
Т.е понятие „НАБЛЮДАТЕЛ” /безучастно наблюдаващия ставащото/ , се заменя със СИСТЕМНО ОРИЕНТИРАНИЯ МУ ЕКВИВАЛЕНТ – „УЧАСТНИК”, едно понятие, което налага квантовата физика.



Система и среда

Отворената система и да е саморегулираща се, то тя НЕ е изолирана система, която функционира отделно от средата.

Всеки ЕЛЕМЕНТ от системата, се влияе в по-голяма или по-малка степен от средата.

Повлияният от средата ЕЛЕМЕНТ, влияе по свой начин върху останалите ЕЛЕМЕНТИ на СИСТЕМАТА, която съставлява.

СРЕДАТА представлява СЪВКУПНОСТ от други СИСТЕМИ.
В този смисъл, ВСЯКА ОТВОРЕНА СИСТЕМА, се явява среда за по-малките субсистеми и тя действа върху тях по същия начин както „голямата” външна среда.

Следователно, взаимоотношенията в системата и неговите субсистеми са „отворени” за взаимодействие (комуникация), още повече, че те имат потребност от средата.

Пример за взаимодействие със средата е факта, че един член на системата може да бъде включен в различни субсистеми, с различни функции в тях:

С други думи, както отделните ЕЛЕМЕНТИ, така и отделните СУБСИСТЕМИ, могат да се препокриват с други субсистеми.



Свойства на отворените системи


Цялост

Система е цялостна. Тя е сложна, комплексна система.
Всеки един член е обвързан с други членове. Всяка една субсистема, е обвързана и се влияе от друга подсистема.
При промяна в който и да е ЕЛЕМЕНТ от субсистемата, винаги настъпва промяна в качеството на останалите ЕЛЕМЕНТИ(субсистеми).

Нещо повече, при промяната в един ЕЛЕМЕНТ, последващият ефект в останалите ЕЛЕМЕНТИ, се появява и изразява в пъти повече, отколкото при отделния елемент.




Обратна връзка

В сложните комплексни саморегулиращи се отворени системи, е от съществена важност да се проследяват КОМУНИКАЦИОННИТЕ взаимодействия, тъй като те не са каузални, т.е. един ЕЛЕМЕНТ въздейства (комуникира) върху друг ЕЛЕМЕНТ … Т.Е е налице една циркулярност (кръговост), а не линеарност (проста каузалност) във взаимоотношенията между отделните елементи

Осъзнаването, че ИНФОРМАЦИЯТА за ефекта, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата СТАБИЛНОСТ и АДАПТАЦИЯ към промяната на СРЕДАТА, не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова епистемология,
Но осигурява съвършено нови прозрения за ФУНКЦИОНИРАНЕТО на много сложни взаимодействащи си СИСТЕМИ,
откривани в биологията, психологията, социологията, икономиката и други области.

Появата на кибернетиката променя картината ни за света, като показва, че каузалното линейно, еднопосочно, прогресивно мислене, може да се обедини със системното мислене,
Благодарение на откритието на ОБРАТНАТА ВРЪЗКА.


Верига, в която събитие А, влияе върху събитие B, а след това влияе върху C, C на свой ред причинява D и т.н. и т.н, ще има свойствата на детерминистична линейна система.
Ако обаче D води /доведе/ до обратно до А, системата става кръгова и ФУНКЦИОНИРА по съвършено различен начин.
Тя проявява поведение , по същество аналогично на поведението на явленията , които не са се подавали на анализ в термините на строгия линеен детерминизъм.

Това се нарича обратна връзка.

Да вземем две свързани в по-комплексна система, субсистеми А и Б, които влизат във взаимодействие и които, сами по себе си, са диференцирани елементи /саморегулиращи се отворени системи/.

Ако съобщението на А е такова, че предвижда промяна (напр. сблъсък), то Б има две възможности:

а) Първият вариант предвижда да влезе в комуникация, като върне съобщението по посока на А със „съдържание” водещо до ескалация – това се нарича „положителна обратна връзка”.

Този ти връзка води автоматично до нарушаване на състоянието на баланс („хомеостаза”) във взаимоотношенията, респ. в субсистемата;

б) Вторият вариант предвижда комуникация, при която Б връща съобщението по посока на А със съдържание водещо до задържане на ескалацията – това се нарича „отрицателна обратна връзка”.

Този тип връзка запазва УСТОЙЧИВОСТТА и СТАБИЛНОСТТА на взаимоотношенията („хомеостаза”) и по този начин комплексната система остава балансирана.

Друг е въпросът, че при феномена „обратна връзка” съществува рамка – „от-до” (калибриране), в която отношенията на обединяващата ги система, се променят без това да засяга цялостното състояние на баланс и равновесие.


Природата на ОБРАТНАТА ВРЪЗКА – това е организацията на системата, нейните параметри, правила и потенциали.




Еквифиналност (краен, последен, заключителен)

Различни причини довели до промяна на един ЕЛЕМЕНТ на системата, могат да възпроизведат едни и същи резултати в самата система, както и обратното – едни и същи причини, да довеждат до различни резултати.

Това се нарича еквифиналност.

Еквифиналността се случва, защото при всяка една система има строго определена организация (параметри, правила и потенциали).
Именно тази организация на системата й позволява да остане балансирана (хомеостатична) въпреки, че е отворена система.

С други думи, ако възникне някакво „разстройство” в системата, при диагностиката не са важни толкова причините, колкото установяването на вътрешната организация на взаимодействието в системата.
Т.е „разстройството” – „болестните симптоми” на Елемент на системата, придобиват размерите на една отношенческа травма. Тази болест се превръща в болест на системата и включва сложен цикъл от взаимоотношения.

С други думи ‘разстройството” на един ЕЛЕМЕНТ от СИСТЕМАТА, не може да се разглежда само като нозологична единица (болест), а като нещо много по-сложно, което в процеса на взаимоотношения не е нито само причина, нито само резултат.

„Болестта” трябва да се разглежда единствено в междуелементен контекст, в междусистемен контекст, т.е. патологията при отделния ЕЛЕМЕНТ, преминава през патология на сибситемата, през патология на системата и навлиза в патология на „глобалната” среда.

В заключение еквифиналността може да се дефинира като възприети от системата относително устойчиви нагласи и очаквания за причините и резултатите.

Това са „вложенията” на членовете на системата, проявяващи се във взаимоотношенията за постигане на някаква крайна цел.


Когато говорим за комуникация, тя трябва да се схваща като интеракция, като трансакция.

Един ЕЛЕМЕНТ, не може да участва в комуникация, без да комуникира. Следователно, комуникацията като система не може да се обяснява елементарно от позиция на „стимул-реакция”, а само като интеракция.




Комуникацията бива:

- аналогова и дигитална.
- Симетрична, известна още като „симетрично взаимодействие”.
- Взаимодопълваща се, известна още като „взаимодопълващо взаимодействие”




Аксиома:
Всички комуникационни размени са само два типа:
симетрични или взаимодопълващи се, в зависимост от това, дали се основават на равенство - симетрия) или различие.








.

22 коментара:

Георги каза...

Обеща и го написа.
Благодаря!

Valkocompany каза...

Xee, тази статия ми беше във въпросника ми за изпита по Хидравлика и пневматика :)

Светла каза...

Георги,
ще пускам и още неща по твоята част,
но ще ти изглежда разбъркано,
защото сега съм се хванала да систематизирам теоретичната физика :)))))),
че ще изместя фокуса в неподозирана за всички ни посока :)

Светла каза...

Благодаря ти Вал за спонтанността!
В хода на разгръщането на тезата ми, ще разбереш колко (много), спонтанните ти реакции са ми били полезни :)

Светла каза...

Ще помоля всички, които хвърлят по едно око на "форума" да се "обаждат" спонтанно и свободно, дори, ако въобще не знаят защо им идват тези асоциации.

А всички, които имат въпроси да ги задават. Дори да се случи така, че ще се трупат, в един момент ще са полезни за дискусията.

Nostromo каза...

Егати дефиницията! Преди да прочета поста, си мислех, че знам какво е "система". Сега тотално ми се объркаха понятията. :/ Животът е по-сложен отколкото си представях. :(

Nostromo каза...

А, да, това се потвърждава и от колажа от картини на Ешер. Човекът нарисувал няколко сложни за мозъка картини, а друг ги омешал в нещо тотално неразбираемо. Защо е нужно това? :(

gergana каза...

Ностро, ти остави Ешер, ами някои строители карат направо по неговите картини като по чертеж :)))
или както още обичам да казвам - едно нещо да недогледаш по проектите и те ще вземат да го изпълнят така, ще се почупят от усърдие за срам и резил на творящите...
;)

Светла каза...

Гери,
радвам се, че не си ме забравила и си наминала.
Компанията на емоционално и интелектуално интелигентен архитект ми е повече от необходима!

Не се безпокой за творчеството, то е строго защитено от вдъУхнувението.
Машините нямат душа... и не знам как ще придобият,
щото не вярвам в човешката история да дойде моментът, в който така ще разбираме и владеем НЕОРГАНИЧНОТО "ДНК" , че да можем да го вдУхваме в машини..., ако въобще някой ще има такава безумна идея :)

Светла каза...

Споко Ностро!
Всички проблеми произтичат от човека!
Няма ли човек, няма и проблеми.
Ако се правим, че ни няма обаче, няма да се решат от само себе си проблемите, които вече сме създали, само защото съществуваме.
От тази гледна точка, най-вероятно има смисъл да ни има, нали?

Ако ме питаш защо светът е толкова сложно устроен?
Мога да ти споделя моите мисли в тази посока, без да претендирам, че знам отговора.

Светът въобще не е сложно устроен, ако го погледнеш отдалеч.
И човекът изглежда „просто устроен”, погледнат отдалеч.
А нямаш идея горният колаж от картини на Ешер колко простичък е, в сравнение с това, колко сложно-устроена ОТВОРЕНА САМОРЕГУЛИРАЩА се СИСТЕМА е човекът. Всеки микробиолог и генетик, неврофизиолог и т.н. работещ на „високо ниво” знае това и подхожда с невероятно уважение към тайнството на природата.
Човекът обаче, няма особена заслуга за това /въпреки, че не е безучастен/, че е толкова сложно устроена система, нищо че много „нарцистични”, ЕГО- центрични хора, са с чувството и заблуждението, че това е човешка заслуга, като се държат инфантилно псевдодемонстрирайки го.

Светла каза...

Вселената(нашата вселена), е едно единно цяло /това дали е отворена саморегулираща се система тепърва ще се доказва… (ще споделя мисли и в тази посока, но на по-късен етап… М-теорията дава достатъчно основания /доказателства/ да счетем, че е така/, което функционира вече три милярда и милион кусур години като СИСТЕМА, организираща и обединяваща, вече видимо и за човешкото ни око, подсистеми / основни „органи и системи” по аналог на човешкото тяло/, към една от които и ние сме подсистемен елемент.

Тези подсистеми, не функционират хаотично, а ВЪВ ВЗАИМОСВЪРЗАНОСТ, независимо, че моделите им на функциониране много бавно в хода на човешката история бяха забелязани /разкрити/, че са МОДЕЛИ на еволюциоонно развитие на галактически и вселенски системи, а не просто плуване на небесни тела и странни космически явления из открития космос.

Тепърва човеците ще систематизират, иначе разпръснатото си знание в единна картина за това как функционира системата – Вселена – Universe (единност, едно-цяло), която със същата семантична логика, може да бъде наречена Бог, стига да дефинира Единно – хипер - Системно цяло,
„създало” /от „зародиш”/, поради което обединяващо всичките си подсистеми и елементи, както и регулационните процеси помежду им, поддържайки хомеостатичното си единство.

Ние сме елемент от тази система, който, независимо от необозримите за нас комбинации от смесицата на случайни и не случайни процеси довели до появата му ЗА ЦЕЛИТЕ НА СИСТЕМАТА,
е продукта на тази система и като такъв има своята роля.

И тук има хиляди, милиони въпроси на които човекът тепърва трябва/може да си отговаря.

Но на някои от тях, свързани с пряката му СВЪРЗАНОСТ със системата земя – и биологичното единство на живота на земята, вече трябва да поеме ОТГОВОРНОСТТА да ОТГОВАРЯ НА ролята си в тази подсистема,
Защото има неоспорими доказателства определяйки го като важен орган за живота на системата.

Светла каза...

Да си мислиш, че си „Бог” те прави толкова „Бог”, колкото да си мислиш, че си „паяк”, те прави „Батман”… или да си мислиш, че си „железен”, те прави „Ironman” и т.н. и т.н.

Или казано по друг начин,
да се направи опростено линейна връзка между гореспоменатите понятия, е като да се свърже „ бебешкото мляко” с „мляко от бебета”, по логиката на свързаност на „свинска мас”, с „мас от свиня”.

Разбира се, че бебешкото мляко не е направено от бебета и това някак е очевАдно дори за децата, та подобна аналогия се използва като шега,
но когато започнат да се търсят взаимовръзките между абстрактни понятия като „човек” и „Бог”,
„човек” и „вселена”,
„човек” и „атом”,
повечето умове „изгърмяват” подобно на това как „зацикля” компютърът следствие някакъв вирус.

И това не означава, че гореспоменатите понятия, не са във връзка. Напротив, те са здраво свързани.


На словосъчетанието „цветен прашец” , в контекста на мандала
биха се опулили не само децата, но и световни умове, ако не отидат „на место” да разузнаят… това прашец от цветя ли е или оцветен „прах”.


Да „виждаш” / да си със съзнанието, че си сложил кавички/ „Бог” като абстрактно понятие - МОДЕЛ.

във всичко и във всички… да опитваш да „влезеш в обувките” на Бог, те прави толкова Бог,
- Колкото да „виждаш”, че споделяш 99, 9 % от гените си с маймуните - те прави маймуна;
- колкото да „виждаш” , че си „направен” от атоми - те прави атом,
- колкото да „виждаш”, че и слънцето е „направено” от атоми - те прави слънце…
- колкото да „виждаш”, че слънцето е слънце, го прави слънце, като всички други слънца
И т.н. и т.н.
- колкото детето, което си играе на „майка и татко” / на родител/, го прави родител.

Светла каза...

Нека да разгледаме понятията „атом” – „човек” – „слънце”.

Всички знаем, че тези понятия са във връзка /са свързани/.
Дори децата знаят, че те са жизненоважно свързани.
Но тяхната свързаност може да се изрази не линиярно детерминистично, а системно.
Разгледани от системна гледна точка
Тези понятия принадлежат на РАЗЛИЧНИ РЕДОВЕ на КОМПЛЕКСНОСТ

/ КОМПЛЕКСНА или СЛОЖНА СИСТЕМА е система, образувана или съставена от множество взаимосвързани и взаимодействащи части (подсистеми), при което сложната система придобива нови свойства, които отсъстват на подсистемно равнище и не могат да бъдат сведени до свойствата на подсистемното равнище./

Или казано по друг начин –
ПРИ СИСТЕМАТИЗИРАНЕТО на понятията:

„ атом” /1/ - „човек”/2/ – „слънце”/3/

в една КОМПЛЕКСНА СИСТЕМА , която може да бъде - „слънчевата система” или до крайно ниво на абстрактност – „КОСМОС”

/”космос” е абстракция от такова ниво на абстрактност, което имаме толкова право да наречем (да й дадем име) ВСЕЛЕНА ( universe, което означава ЕДИНЕН – ЕДИННОСТ/; ПРИРОДА, БРАНА и. т.н. и т.н./, колкото имаме право да я наречем и Бог, стига Бог да дефинира такава комплексна система, каквато ще имат претенцията да дефинират останалите изброени понятия.


„Атом” /1/ не може да се разшири към „човек”/2/, нито пък „слънце”/3/ може да се извлече от „човек” /2/,

Но тези понятия са важни елементи свързани в единна система, в която всеки един от тях има точно определено място на взаимовръзка

Т.е тези понятия МОГАТ да бъдат СИСТЕМАТИЗИРАНИ в ОБЩА ПОНЯТИЙНА СИСТЕМА по строго определени правила на взаимосвързаност,

а не „вирусно” свързани, по начина по който понятието „бебешкото мляко” би могло да бъде отнесено към твърдението: „направено от бебета”.


Човекът, е толкова важен за коректното систематизиране на наблюдаваните от него елементи съставляващи системата – „картина на света”, колкото АБСТРАКЦИИТЕ – „наблюдател” и „пространствено-времеви континиум”, са важни за систематизирането на ТО.

Светла каза...

На квантово ниво /на квантово измерение/

(според М-теорията измеренията са 9 + 2 и мисля, че квантовото ниво е определено от две измерения, но по-късно за това и само ако получа въпроси :)

МАТЕРИЯ, ЕНЕРГИЯ и ИНФОРМАЦИЯ се държат като ЕКВИВАЛЕНТНИ – преминават едно в друго или се „усукват” едно в друго от човешка гледна точка /наблюдателя/,

но на човешко ниво /измерението определено от пространство-времето/

Те се ДИФЕРЕНЦИРАТ „комбинирано”/в различни съотношения и степени/ в самостоятелни комбинирани „системни единици”, които имат КАЧЕСТВЕНО нови характеристики, които не могат просто да бъдат извлечени, от характеристиките, които имат на квантовото ниво на комплексност.

Казано съвсем просто:

"спорната" формула на Айнщайн, очертава границите на системата - "квантов свят" обхващаща АТОМА и свойствата на всички атоми въобще във вселената/ така както човечество обединява всички елементи човеци/

Атомът няма качествените характеристики на системите, които образува /съставлява- построява/ и обратното.

Така както буквите, нямат качествените характеристики на думите, които съставляват, изреченията, смисловите нива и т.н.

Или още по-просто казано, формулата на Ахнщайн се отнася така към чертеж на космически кораб
/посочен в поста на Ностро на фиг. 3 /, както "бебешко мляко", се отнася към "мляко от бебета".

"Космически кораб"... е сложносъставна система, която не може да бъде линеарно, просто сведена до системата атом.
Това не значи, че атомът е проста система, а че е КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНА.

И този привиден парадокс, се вижда при първото внимателно разглеждане.
От къде се взима тази енергия за натискането на педала? И ако кораба сам я генирира, то как тогава се съчетават трите съставни ЕНЕРГИЯ, МАТЕРИЯ и ИНФОРМАЦИЧ в регулацията на тази система - космически кораб, така, че той да осъществява ДВИЖЕНИЕ в открития космос.

Георги каза...

Последния ти коментар не го дочетох докрай, но споменаването на МОДЕЛ не ми хареса. Не харесвам моделите, твърде отдалечени от реалността са. Имат голямо приложение в наши свят, но не мисля, че те водят до по-добри решения или действия. Те са абстракция с предразсъдък. Мога да пиша много за нехаресването ми на моделите. Част от образованието ми беше основано на тях и не виждах връзката с реалността. По късно я видях, но това не прави моделите по-добри познавателни инструменти.

Светла каза...

Ако ли Ностро, ме питаш…
И за кв’о ми е целият тоз зор, да си усложнявам живота… като си самозаплитам мозъка

Тогава съвсем друго ще ти отговоря :)



Наще хора от CERN
вдигат мизата сериозно



:)))))))

И четирдесет милиона ми се струват мъничко, вече :))))))) нищо, че няма да ги взема, не само защото и никой не ми ги предлага :)

Ей такава партия шах-матен покер, не бях си спрятала… по-забавно потене на мозъка и в сауната в Руска парна баня не съм преживявала :)))))))

Добре, че беше ти, да ме подпалиш, както и да ме укориш, че нямам формула, нищо, че имам колайдер :)

Винаги съм си мислила, че всичко е пред очите ни… стига да не се взираме прекалено много и да имаме способността да „виждаме” системно /това е най-съществената ни отличителна черта от животние/

Та…
Шефе, имаме партитурите, Грийн ни ги е написал, нищо, че не знае как аз ги чувам… той и Бетовен е бил на подобно дередже :)))))))))

И светът ще продължи да се върти - пак НЕ около мен, след като ви споделих как чувам аз Вселенската песен на М-теорията.

p.s.
Когато питаха хора от ЦЕРН, сега какво ще правим, ако откритието ви се докаже? Какво ще сртане с физиката?
Те отговориха:
- Спокойно! Всичко доказано досега от физиката си остава, просто ще дописваме нова физика!

:)

Светла каза...

Георги,
споделям това ти отношение към понятието МОДЕЛ.

Даже подробно ще го обобщя в няколко поста, ще ми трябва така или иначе, заради моята теза.

Но МОДЕЛА е неразривно свързан с превода от аналогова информация към цифрова и може би това колкото и да е ограничение, е необходимост, пък и генерира творчество.

АКО МОДЕЛА се разглежда като АНАЛОГ и ограниченията поставени от този АНАЛОГ са подробно описани и изследвани, ТОЙ е жизненоважна необходимост за ПРЕВЕЖДАНЕТО на потоци информация, които често ни "говорят" на езици, за които нищо не знаем, но можем да "подразбираме",
така както се опитваме да се разбираме НЕВЕРБАЛНО(аналогово) с някой, чиййто език не знаем.

Добре, че ги има всичките тези усложнения, че човекът има голям съзидателен потенциал, който когато е в състояние хибрид между "дете" и "животно" може да бъде изключително (само)разрушителен.

А иначе, ВСЕЛЕНАТА сама по себе си си работи, независимо от своята сложност :)

Георги каза...

Звучи интересно!
Ще очаквам подробните ти писания по темата. Аз самия се интересувам и проучвам това. Доста сложна тема е за мен и за това ще се радвам да видя какво ще напишеш. Чисто интуитивно капаните при използване на модели или слоеве на абстракции са много и се променят като се променяме ние и средата ни.

Светла каза...

Георги,
и с интуитивното ти предложение съм абсолютно съгласна! :)

ЦАП и АЦП
в природата се усъвършенстват и развиват с хода на еволюцията и поради това претърпяват постепенно - ръка за ръка "адаптациите", които налага постоянния - непрекъснат обмен на информация и нейното кръгово преобразуване от дигитална в аналогова и обратно, за да минимизира неизбежните загуби произтичащи от "превода".

Светла каза...

Всъщност,
когато трябва да се създава "нов" език, който да удовлетворява описването на възникнали "нови" представи, използването на аналози в началото е неизбежно, докато се постигне нужната цифровизация постепенно изравняваща нивата.

Това е постоянно наблюдаван процес в основните дялове на развитието на науката.
Преди да се "измислят" новите понятия удовлетворяващи наблюдаваните явления и процеси, особено при систематизиране на информацията,
се използват Аналози- модели, които играят "изравняваща" временна роля, които не са добри, но пък помагат за постепенната адаптация на идеите.


От гледна точка на квантовият свят пространство-времето не е необходима абстракция.
Тя е необходима единствено заради човека.
Т.е тя не е нещо просто обективно съществуващо само по себе си, ако го няма човека.

Знам, че звучи странно и налудничево, но ще се опитам по-нататък някак да направя тези идеи по-приемливи.

Светла каза...

относно темата, която тук разисквам, точно в това се крие уловката.

порочният въпрос: как така Нютоновите закони са верни, но и квантовите са верни, като си противоречат,
има прост ПРИРОДЕН отговор.


На квантово ниво - в квантовия свят /в квантовото измерение/ действат съвсем различни закони, от тези, които действат на планетата земя.
Вероятно на галактическо ниво се получава същото спрямо и другите две споменати измерения./това тепърва ще се проверява/

Условно казано, там където престават да действат едните закони, и започват да действат някакви "чудно" качествено нови, е границата на системата.

Трудното преодоляване на действащите закони има отношение към стабилността на системата - хомеостазното й единство.

Казано опростено,
ако не е човекът, няма причина тяло/маса да "иска" да "настоява" да има "УНИВЕРСАЛЕН" закон, който да удовлетворява движението му, КАКТО в МАКРО- света, ТАКА и на галактическо ниво.

Нищо в природата не напуска "просто така", "по прищявка" границите на измерението си, в което е елемент от тази система с точно определени функции.
И добре, че е така, защото тъкмо това ни гарантира в известна степен, че няма както си ходим да се изстреляме като тапа към небето, или че на Ностро филията му ще хвръкне от ръцете.

Светла каза...

Дори и енергията е толкова разнообразна по вид, нищо, че по същество е единно цяло, редуциращо се до четири основни сили,
за да преминава чрез различни "адаптации" - състояния, през различните нива на измерения на системна организация на елементите във вселената.

Ако квантовият свят не е толкова "гъвкав" с необичайни от човешка гледна точка свойства, нямаше да може материята, енергията и информацията да изтъкават от този "квантов - първичен бульон", от тази квантова азбука, от тази квантова палитра, от тези квантови вибрации - ноти,
това непобираемо прекрасно вселенско разнообразие на сложни системни взаимодействия.


Човешката способност за многосмисленост, не може да няма някаква потребна за системата функция :)

Тепърва ще се разнищват бавно, бавно тези въпроси.

Ние не знаем почти нищо за мозъка си, толкова малко за информацията която пренасяме... че има много, ама много да питаме и да си отговаряме.

Ето напр. след разкриването на некодиращата ДНК, първоначално бе отхвърлена, като отпадъчна...
Човешка дивотия, подобна на тази, дето първото нещо, което му хрумна на човека като разбра, че може да превръща материята в енергия, е да направи бомба.

Чак наскоро, някакъв човек, малко преди да умре успя да надделее с идеите си и да накара някакъв институт да си плати "патента", който е много скъп. поради което малко достъпен, за да изследва тези "странни" некодиращи ДНК вериги.
И разбира се... бум... изведнъж на повечето учени им хрумна, че това хич не е случайно, че в природата няма такова нещо като отпадък да си съществува и да се репликира...
и сега в това съзира борбата с рака и още куп болести... и т.н.

Публикуване на коментар