вторник, 11 януари 2011 г.

Четири неща физически ни отличават ясно от животните. Три от тях, са специфични характеристики само на жената.

...




Чували сте шегата: "Жената не е като човека".
Интересното е, че от еволюционна гледна точка, жената е тази, която физически по-ясно се отличава от животните по три важни особености, за чиито произход има само теории.

Някъде, дълбоко в мен, винаги съм усещала, че жената не е като човека, но не и баш като животните.
Жената винаги е била и си остава загадка, много повече от мъжа.
В женската природа има нещо мистериозно необяснимо... еволюционно нелогично :))))))

Това са си мои спекулативни мисли.

За сега, нищо не ми пречи да вярвам, че ако в живота на земята има намеса на извънземни, то много необясними неща в еволюционната теория биха изглеждали по-ясни, както и че тази намеса, ако е станала, се е осъществила чрез "омешването" на земни човекоподобни животни (резултат от еволюцията) с "изобретен" от извънземните хибрид между женско животно и извънземно същество (нямам идея за пола му... най вероятно - андрогинно). Знаете за всевъзможните предположения за това, какво символизира ябълката, която Ева е нагризала и което деяние, според библията е сложило началото на донякъде злощасното ни съществувание като мислещи животни.
Даже съм си създала забавна теория относно причините за подобна "намеса" от страна на извънземните.
Но друг път ще ви разправям за моите самозабавлителни теоретични перверзии...



...

Безспорно, преобладаващото ни изправяне на два крака, съществено ни различава физически от всички по-нисши животни - примати и млекопитаещи.

Но най-поразителни от еволюционна гледна точка са три смайващи женски особености,
свързани със сексуалните ни навици, които съпътстват размножаването ни:

- способността на жените да се съвкупяват лице в лице;
- силният, но капризен женски модел на оргазъм
- и забележителната способност на жената да се чифтосва непрекъснато.




Съвкупяване лице в лице

Всички съвременни жени имат влагалище, наклонено надолу, а не назад, както е при всички други примати.
Поради това съвкуплението лице в лице става удобно и оргазмено.
В действителност при тази поза тазовата кост при мъжа се трие в клитора на жената и прави акта допълнително удоволствено стимулиращ.

Хората се съвкупяват в десетки други пози, но позата „лице в лице”, е символ на секса при човека.

Наклоненият надолу влагалищен канал при жената, позволяващ удоволственото практикуване на тази поза, може би се е развил чрез сексуална селекция.

Все още не са напълно изследвани причините жените да имат наклонено надолу влагалище, но се предполага, че ако „първобитната жена” е имала наклонено влагалище, е предпочитала съвкуплението лице в лице, за да могат партньорите й да виждат лицето й, погледа й и да уловят нюансите в изражението й и в шепота й.

Съвкуплението лице в лице усилва интимността, общуването и разбирателството. Затова както с големите си чувствителни гърди, така и с наклонените надолу влагалища нашите предшественички може би са създавали по-силни връзки със своите специални приятели и са раждали много повече деца. Така са предали тази особеност и на нас.




Друга смайваща женска особеност е „множественият оргазъм".

За разлика от мъжкият полов член, женските гениталии не изхвърлят всичката течност по време на оргазъм и ако жената знае как да го постигне, може да стигне до оргазъм много пъти.
Защо жените имат способността да изпитват множествен оргазъм, докато мъжете не могат?
Има различни спорни теории по този въпрос.

Антропологът Доналд Саймънс смята, че женският оргазъм не е пряко свързан със зачеването, той е ненужно анатомично и физиологично явление, запазило се в периода на еволюцията при жените само защото е имало голямо значение за мъжете.
Той сравнява женския оргазъм и клитора със зърната на гърдите при мъжете - безполезни придатъци, украсяващи тялото при единия пол, само защото са от жизнена необходимост за другия пол.

Саймънс прави заключението, че женският оргазъм не се е развил целенасочено, съобразявайки се единствено с факта, че при мъжете, оргазмът е от решаващо значение за осеменяването - пулсациите изхвърлят сперма във влагалището, а при жените не, независимо от сексуалната им отзивчивост, защото яйчниците отделяли яйцеклетки само веднъж месечно.

Друга теория обаче, изказва сериозни съмнения върху омаловажаването на женския оргазъм и твърди, че той играе решаваща роля за оплождането и се е развил еволюционно целенасочено, за да насърчи женските индивиди да търсят секс, да създават интимни връзки с репродуктивен мъжки индивид или допълнителен любовник, показвайки и изживявайки удовлетворението си от този партньор.

Клиторът е много чувствително кълбо от нерви, предизвикващо оргазъм, който е силно, пулсиращо физическо усещане и бурно емоционално преживяване.
Клиторът може да бъде сравняван по-скоро с главичката на пениса, отколкото със зърната на гърдите, които индивидуално при различните хора, независимо от пола им, имат и различна чувствителност. Гръдните зърна могат да бъдат ерогенна зона, но не и такава, предизвикваща чрез самостоятелно стимулиране оргазъм.

Освен това оргазмът е признак за удовлетворение. Мъжете обичат жените да стигат до оргазъм, защото това им дава увереност, че партньорката им е удовлетворена и може би по-малко склонна да търси секс другаде.
Женският оргазъм увеличава мъжкото самочувствие.
Защо иначе жените ще се преструват, че са стигнали до оргазъм?

За жената оргазмът е пътуване, променено състояние на съзнанието, друга реалност, която ескалира до хаос и след това извиква чувство на спокойствие, нежност и привързаност, които заздравяват взаимоотношенията й с партньора. Оргазмът й носи удовлетворение и я предразполага да остане в легнало положение. Тогава има по-малка вероятност спермата да изтече от влагалищния канал. Оргазмът стимулира физиологичните усещания за привързаност. По време на оргазъм хипофизата отделя окситоцин, който става основна причина за изпитваните удоволствия и сексуално удовлетворение.

И накрая, женският оргазъм очевидно кара жената да търси по-чести съвкупления, което неизбежно улеснява и зачеването.

Счита се, че оргазмът се е развил много преди прадедите ни да слязат от дърветата.
Всички женски примати и по-висши млекопитаещи имат клитор.

Клиторът при шимпанзетата е по-голям, отколкото при жените, както в относителен (в зависимост от размерите ), така и в абсолютен смисъл (независимо от тях ).
Щом женската се възбуди, тя започва да се съвкупява с трескаво темпо, което предполага, че женските шимпанзета стигат до оргазъм няколко пъти.

У женските индивиди при много видове се наблюдава промяна в кръвното налягане, дишането, сърцебиенето, напрежението в мускулите, хормоналното равнище и звученето на гласа, които наподобяват на реакцията на жената при оргазъм.

Оргазмът се среща и при много други същества.

Многократният оргазъм би бил също така приемлив за женските ни първобитни предшественички, които живеели по дърветата и чиято прехрана зависела от създаването на добри отношения с няколко мъжки индивида.

Жените обаче не стигат винаги до оргазъм.
Може би дори и тази особеност се е развила чрез селекция преди хилядолетия.
Жените успяват да достигнат оргазъм, когато не са напрегнати и с помощта на внимателни по време на секс, както и с дълготрайни, всеотдайни партньори.

Статистически е установено, че жените стигат до оргазъм, много по-редовно със съпрузите си, отколкото с тайните си любовници.

Проститутките по улиците, които се съвкупяват с непознати, стигат до оргазъм много по-рядко, отколкото момичетата на повикване, които се срещат с по-богати и внимателни клиенти. Може би тази капризност на оргазма е механизъм, който жените неволно са създали, за да могат да разграничат внимателния, търпелив Г-н Подходящ от безцеремонния или припрян Г-н Неподходящ.

Женският оргазъм може да не е нищо повече от ненужен придатък, последица от ембрионалния растеж, който е от такова решаващо значение за мъжката сексуалност, че се е запазил през еволюцията или е високо адаптивна характеристика в сложната женска стратегия за спечелване играта на съвкупяване.
На този етап това си остава загадка.



Но най – приятната за хората женска загадка и по-интересната за учените, е забележителната способност на жената да се съвкупява, когато поиска, за разлика от женските индивиди при животните.



За мъжките и женските индивиди от почти всеки друг вид сексът не е възможен по всяко време.

Защо?

Защото женските индивиди на сексуално репродуктивна възраст имат период на разгонване, а когато не са в такъв период, те обикновено отказват сношение с мъжкия индивид. Има само няколко изключения.*

Жените притежават редица различия в сравнение с другите животински женски индивиди: - те могат редовно да се сношават и да го правят през целия си месечен менструален цикъл;
- да извършват полов акт през по-голямата част от бременността си.
- както и да възобновяват половите си сношения веднага щом се възстановят след раждането - месеци или години преди отбиването на бебето.


Ако една жена желае, тя може да се съвкупява по всяко време, когато поиска, стига да има високо либидо.

Предлагат се няколко теории за изчезването на периодичността в разгонването при жената.

Според класическото обяснение, нашите предшественички са загубили разгонването, за да заздравят връзката с мъжкия индивид.

Способността на женската за съвкупление по всяко време й помагала да задържи своя "специален приятел". Това е интересна теория. Но много птици и някои млекопитаещи са моногамни и никой от тях, освен жените, не показват продължителна сексуална готовност.

Има и по-задълбочени обяснения за тази забележителна женска особеност.

Антропологът Хелън Фишер изказва предположението, че прелюбодеянието е довело до изчезването на разгонването.

Ако тайните съвкупления са осигурявали на първобитната жена и нейните съотечественички допълнителна защита и подкрепа, то тогава, да се съвкупяват винаги когато могат и условията го позволявали, е било от полза за жените.

Продължителната сексуална отзивчивост, е дала възможност на женските индивиди да преследват своите две фундаментални репродуктивни стратегии:

. укрепване на връзката с партньора
. и възможност за допълнителни сношения с други любовници.



Несъмнено и екологическите фактори са допринесли за изчезването на периода на разгонване.

За нашите прадеди би било по-удобно да раждат малки през цялата година, а не всички бебета едновременно, което било в тежест на групата и ги превръщало в лесна плячка на хищните животни. Изчезването на разгонването улеснявало ражданията през цялата година.
Може би разгонването е било и допълнителен товар, част от хормоналната система, от която женските индивиди трябвало да се отърват, за да се приспособят физиологически към други външни условия.

И което е още по-важно, изчезването на разгонването може би се е оказало „купонче” за храна и различни привилегии от жизнена необходимост.

Щом мъжките шимпанзета убият животно и всички се съберат да молят за парче месо, разгонените женски шимпанзета получават допълнителни порции.
Може би женските индивиди в ранните общества също са се нуждаели от такива „подаръци” за да оцеляват и да живеят по-добре.

Затова, ако първобитната жена е имала малко по-дълъг месечен период на сексуална отзивчивост, да кажем двайсет дни от месеца, тя би поддържала по-дълги сексуални взаимоотношения със своя специален приятел и с тайните си любовници, осигурявайки си по този начин повече защита и повече храна.

И тя, и децата й, сигурно биха живели по-дълго.
Така се е развила тенденцията към все по-дълги периоди на сексуална отзивчивост.

По същия начин женските индивиди, които са се сношавали през по-голямата част от бременността си и по-скоро след раждането на детето, получавали допълнително храна и „подаръци” , оцелявали по-често, предавайки на съвременните жени непрекъснатата сексуална готовност.

Толкова великолепна е тази чудна особеност - непрекъснатата сексуална готовност, че сигурно е била кулминация от няколко природни и репродуктивни сили.


И все пак: жените изгубили ли са периода си на разгонване, или са придобили непрекъснат период на разгонване?


Изгубили са го. Жените не проявяват почти никакви признаци при овулацията по средата на цикъла. Малко преди яйцето да изскочи от яйцеклетката, лепкавата слуз на шийката става плъзгава, гладка и разтеглива. Някои жени чувстват спазми. Други леко кървят в този период. На трети косата се омазнява, гърдите им стават чувствителни или имат повече енергия от обикновено. Телесната температура на жената се повишава почти с цял градус по време на овулация и остава нормална или малко по-висока до следващата менструация. С повишаването на телесния волтаж електрическият заряд на жената се увеличава.

Като изключим всичко това обаче, овулацията е незабележима.

При това жените не полудяват за секс по средата на цикъла си.
Не всички примати показват издути, очебийни гениталии по време на разгонване.
Но по време на овулацията всички отделят подмамващи аромати и правят настоятелни жестове на ухажване. Затова думата разгонване на гръцки означава „щръклица".

Напротив, повечето жени дори не знаят кога могат да заченат. В действителност жената трябва да се съвкупява редовно, за да забременее, и да взема предпазни мерки, ако иска да го избегне.

За жените овулацията е скрита.

Какви са възможните последсвия от „скритата овулация"?!

Тя е довела до милиони и може би милиарди нежелани бременности.
От друга страна обаче, е донесла и редица преимущества.

Ако мъжът не знае кога жената е в периодът на овулация, той е длъжен да се съвкупява с нея редовно, за да роди тя дете. По този начин скритата овулация задържа "специалния приятел" в непрестанна близост до жената осигурявайки й необходимата защита, храна и подкрепа в грижите й за малките й.

Любовниците на първобитните жени не са знаели кога точно идва периодът им на овулация. Често са ухажвали и са се съвкуплявали с женските, като се е налагало за целта да проявяват продължителна грижа към тях и малките им.
Допълнителните любовници също са помагали за изхранването и грижите за малките.

Скритата овулация осигурявала на жената това, от което най-много се нуждаела за оцеляването си и отглеждането на децата - мъжки индивиди.

Мъжките индивиди получавали повече секс.
С изчезването на периода на разгонване женският партньор бил непрекъснато готов за секс. Любовниците били също в постоянна готовност.
При скритата овулация „съпругът" не е трябвало да отбива (да се бие с) други ухажори, както му се налагало „преди” - когато е имало ясно изразено разгонване, тъй като „жена" му и любовниците й, не проявявали „плашещите” предизвикващи конкуренция признаци на активност в периода на зачеването.
По този начин скритата овулация до някъде допринасяла за поддържането на спокойствието и мира в "стадото"(групата).

От всички последици, от тази забележителна женска особеност обаче, най-смайващата, била възможността за избор.

Освободена от овулационния цикъл на всички други животни и от приливите и отливите на сексуално желание, първобитната жена можела най-накрая да започне да избира любовниците си по-внимателно.

Въпреки че женските шимпанзета определено имат предпочитани сексуални партньори и понякога отклоняват половия акт с неприятни за тях мъжкари, като се оттеглят в решителния момент или отказват да заемат поза за сношение, те не могат да се преструват на уморени или да отблъснат ухажорите си с безразличие или обида. Химията ги кара да се чифтосват или да изнасилват.**

Освободени от месечния хормонален порив, предшественичките ни придобили повече мозъчен контрол върху сексуалните си желания.

Те вече можели да се съвкупяват по милиони нови причини, включително власт, злоба, похот, приятелство и любов.

Това става причина да се появяви на мода един от първите въпроси, които внасят раздор между половете: „Иска ли тя или не?"

Постоянното съперничество, любовните връзки и смяната на партньорите през вековете постепенно променяли телата ни.
Когато прадедите ни образували двойки и заработили заедно, селекцията започнала да развива и човешкия мозък.

Антрополозите предполагат, че така е започнала да се заражда човешката психика.










...

*
Женските шимпанзета пигмеи, известни също и като боноби, ежедневно проявявят сексуален интерес към други женски индивиди. Хетеросексуални врьзки се наблюдават през по-голямата част от менструалния цикъл, но не през целия период. Женските делфини редовно мастурбират и се чифтосват без някакви признаци за периодичност. Женските индивиди от няколко приматни вида проявяват сексуално поведение извън периода на разгонване, например по време на безредици в общността, плен или бременност. Прилепите си правят фелацио.
Могат да се приведат много такива примери за изключения, но въпреки това огромното мнозинство от хетеросексуалните връзки при женските примати се осъществяват по време на разгонването.




**
ИЗНАСИЛВАНЕТО ПРИ ДРУГИ ВИДОВЕ: Извършени са наблюдения в условия на „свободен достъп", когато едно женско обикновено шимпанзе, горила или орангутан живее в една клетка с мъжки екземпляр от същия вид; всяко животно има непрекъснат достъп до другото. В някои случаи и при трите вида мъжкият се налагал на женската и я изнасилвал без оглед на сексуалния й статус или предпочитания /Nadler 1988/.
Най-честите и очебийни примери за изнасилване са наблюдавани при мъжките орангутани. Изнасилвания са ставали през всеки от дните, когато двойката е била заедно в клетката, независимо от фазата на разгонване при женската или интереса й към секса. После поставили врата, която разделяла клетката по средата така, че женската да може да минава свободно при мъжкия, но той да не може да преминава свободно в частта, обитавана от нея. В тези условия женските от всичките три вида са търсели съвкупление само по време на ограничен период - в средата на цикъла си на разгонване /Пак там/. Затова, когато женските получили контрол върху чифтосването, сексът станал периодичен / Пак там/.

Изнасилването се среща и при човекоподобните маймуни, които живеят на свобода. Съобщава се за два случая за насилствено чифтосване сред шимпанзета. И в двата, мъжкият пресякъл пътя на женската на дървото и я принудил да се чифтосат. Мъжка горила е била наблюдавана неколкократно как прави агресивни жестове към женски екземпляр по време на ухажване, но нито веднъж не е имало насилствено съвкупление. Изнасилването може би се среща като първична стратегия на възпроизвеждане при незрелите мъжки орангутани. Напълно зрелите мъжки екземпляри създават двойка с женската по време на нейния период на сексуална отзивчивост; те не насилват женската. Незрелите мъжки индивиди често пъти пресрещат женската и се опитват да се чифтосат със сила. Това поведение на „изнасилване крадешком" се смята за „стабилна алтернативна стратегия" за възпроизвеждане при орангутаните. Изнасилването се наблюдава и при други видове, като патици, чайки, чапли, албатроси, крайбрежни лястовици. При моногамните гнездящи на колонии крайбрежни лястовици например мъжкият, свързан с една женска, се опитва да привлече други женски с установени партньори и да ги принуди да се чифтосат.


...