четвъртък, 13 януари 2011 г.

Гадаене по шимпанзе

...

Ламоте, обещах ти посвещение :) ,
защото го заслужаваш.


Скай и Шефът, са си от дежурните заподозрени :)

...



...



Генните инженери много залагаха на разгадаването на човешкия геном, което се случи 2001г.

След картографирането му обаче, останаха доста изненадани.

Оказа се, че имаме много по-малко гени от колкото се предполагаше - около 30 - 40 хиляди. (предвиждани са поне 100 хил)

После се установи, че имаме 99,9 % покриваемост на гените си, с тези на шимпанзетата.
Т.е, сме много по-близки до тях, отколкото до орангутаните и горилите
( ако изобщо на този фон на минимални генни отклонения може да се каже, че сме далече както от маймуните и така и от голяма част от другите млекопитаещи.)

И не само, но се оказа, че имаме само двойно повече гени от кръглия червей , плодната муха, както и от множество растения.

Може да се каже, че сме направени от същия материал, от който са направени маймуните, растенията и всичко живо.

От друга страна с едни и същи бои може да се нарисува детска рисунка, както и много сложна картина.

Голяма част от хората си мислят, че нямаме нищо общо с животните, а почти никой не предполага, че „сме наполовина и растения”.

Проблемът е точно обратен.
Все повече не е ясно, по какво се различаваме от живия свят на планетата ни.

Че не сме маймуни – не сме.
Че не сме и роботи (компютри, изчислителни машини) – не сме.
Какво е човекът ?


Много вероятно е, да сме морски гъби.

И аз не съм очарована, но до голяма степен телата ни са на животни.

Още повече, че животинската ни основа, далеч не ми се струва голямата беда.
Има хора, дето още не са преживели, че земята не е центъра на света...

Ако толкова голяма част от нас функционира чрез същата материя като на животните, защо да не се огледаме в тях?
Защо да не се опитваме да узнаем повече за живота на тази планета?

Ето прекрасен повод да се проявим като човеци... нали единствено ние се търсим?

Ще преживеем някак "неизвестният" факт, че шимпанзетата, с които споделяме 99,9% гени, ядат, сер**, правят секс... и отглеждат потомството си... основно това правят (с)през живота си.

Знам,
сравняването на човешкото и животинското поведение, мнозина преживяват като унижение... и все по-унизително ще става, колкото повече изпразваме от първичен смисъл, поведението ни, свързано със задоволяването на първичните ни потребности ...
И не е лесно да го направим по-приемливо и смислено.

Не твърдя, че ние сме шимпанзета.
Не вярвам да има здравомислещ човек, който да го настоява.
Въпреки, че много учени се шегуват, че сме обръснати маймуни.

Все ми се струва, че, за да разберем по какво се различаваме от животните, трябва да минем през някои неприятни за човешкото ни самочувствие сравнения с тях.

Колко човешко е да гледаме с надменност върху нещо толкова тясно свързано с произхода на телата ни?

Поради що се срамим да се наречем и животни?

Отнасям се с дълбоко уважение към живата природа, към животинското в нас... и ако искам да се отлича от негативните му аспекти (открия ли такива), то ще е добре да ги (се) опозная.

Затварянето на очите ли е това, което ни прави хора?

Не вярвам, че някой може да "контролира" животното в себе си, без да го опознае, без да се хармонизира с него.

Вероятно нещо в нас се противи на интеграцията ни с живата природа и някой ден, може да разберем какво и защо...

До тогава обаче, от космична, ако не от "човешка"гледна точка, е възможно да се окаже важно запазването на живота на земята, а не унищожаването му, както е тръгнало да се случва.

Ами ако точно това е предизвикателството пред човеците (каквото и да означава човек)... да успеем да намерим сили и умения да запазим и да се хармонизираме с биоединството на земята? Ако това е билетът ни, за оцеляването на вида ни ?







...

Когато Джейн Гуудол съобщи, че шимпанзетата използват инструменти, концепцията за човешката уникалност претърпя сериозно сътресение и никога след това не се възстанови.
Като допълнително "усложнение" се появи откритието, че шимпанзетата, живеещи в община Канаявара в угандийския национален парк "Кибале", използват предмети и като играчки”


...



С тази си публикация, искам да ви запозная с цялата информация, която имам за шимпанзетата и техния живот.



Открийте разликите!


Нашите братовчеди шимпанзетата



Шимпанзе е име на двата налични вида в рода Pan - обикновеното шимпанзе , (Pan troglodytes) и неговият братовчед - бонобото (Pan paniscus).

Анатомичните разлики между обикновените шимпанзета и боноботата са малки, но в сексуалното и социалното им поведение има изявени разлики. Обикновените шимпанзета са всеядни, ловуват на групи от млади бета мъжкари, водени от сравнително слаб алфа, и имат изключително сложни социални връзки.

От друга страна, боноботата са с предимно растителна диета и имат егалитарно, матриархално общество.

Откритата кожа на лицето, ръцете и краката се изменя от розово до по-тъмен цвят и при двата вида, като е по-светла при по-младите индивиди, потъмнявайки при достигането на зрелост.
Боноботата имат по-дълги ръце и са по-склонни да вървят изправени.

Шимпанзето се счита за най-близкият ни роднина, защото с него човека има препокриване на ДНК около 99,9 %.
Т.е. генетичната ни прилика с тях може да се сравни както тази на домашното куче с вълка.

Обикновените шимпанзета и шимпанзетата пигмеи - живеят на стада и при тях подкупването на сексуалния партньор е нещо обикновено, особено сред пигмеите, които са по-дребните от двата вида.

Изучавайки техния живот можем да си направим много заключения за нашето минало.

Според японски учени, шимпанзетата притежават великолепна фотографска памет, много по-силна от човешката. По време на проведени от тях тестове за памет младите шимпанзета показали по-добри резултати и от студенти.

Днес шимпанзетата пигмеи, наричани обикновено боноби, обитават няколко блатисти джунгли около река Заир (Конго).

Там те демонстрират завидни акробатични умения, люлеят се на ръце, скачат, гмуркат се и ходят на два крака върху лиани като истински въжеиграчи.

По-голямата част от времето си обаче прекарват, като се движат из гората на четири крака и търсят плодове, семена, листа, мед, червеи и гъсеници, копаят пръстта, за да вадят гъби, или крадат захарна тръстика и ананаси от фермерите.

Бонобите ядат и месо.
Местните селяни казват, че бонобите рият в калта край потоците, търсейки риба, и разбиват могили на термити, за да изядат обитателите им.
Може би нашите прадеди са ходели на лов за животни, за да си набавят протеини към обичайната храна от плодове и ядки.

Едва напоследък антрополозите започнаха да изучават социалния живот на бонобите.
Установено е, че тези същества се движат в смесени групи, които включват мъжки, женски и тяхното потомство.

Някои групи са малки - от два до осем индивида, като често се движат в относително стабилна група.

Въпреки това понякога се събират от петнайсет до трийсет и дори по сто индивида, за да ядат. почиват или спят близо едни до други. Отделните индивиди пристигат и напускат групата в зависимост от наличието на хранителни запаси, като по този начин няколко десетки индивида се свързват в една сплотена общност.
Това е основното стадо.

Сексът е почти ежедневно занимание.
Женските боноби се сношават през по-голямата част от менструалния си цикъл - модел на полов живот, който най-много прилича на този при хората.

Женските също редовно подкупват мъжките, като им предлагат секс.

Например женската отива при мъжкаря, който яде захарна тръстика, сяда до него, протяга ръка, както правят хората, след това поглежда деликатеса умолително и после отново - бъдещия си партньор. Той усеща погледа й върху себе си. Почерпва я, тя полюшва бедра до него и те се сношават; след това тя се отдалечава със захарната тръстика в ръка. Женската не се отказва и от прелъстяване на друга женска. Отива при някоя приятелка, покатерва се в скута й, обвива крака около кръста й и потрива половите си органи в тези на партньорката си, преди да получи парче захарна тръстика.

Среща се и мъжка хомосексуалност.

Бонобите правят секс, за да се освободят от напрежението, да насърчат споделянето на храната, да намалят стреса от пътуването и да укрепят приятелства по време на вълнуващи срещи със стари познати.

Всъщност при бонобите се наблюдават много от сексуалните навици, които хората проявяват на улицата, в бара, ресторанта и зад затворените врати на апартаментите си.

Преди половия акт бонобите обикновено се гледат втренчено в очите. Този страстен поглед е основен компонент и при ухажването между хора. Като хората, бонобите вървят, хванати за ръце, целуват ръцете и краката си и се прегръщат, прибягвайки често до дълги френски целувки с език.

Дарвин е подозирал, че целувката е нещо естествено при хората. Въпреки че е съзнавал, че тя е била нещо непознато в няколко общества, той е смятал, че поривът да милваме любимото същество е вроден.

Над 90 на сто от всички анкетирани хора се целуват. Целувката е била непозната на сомалийците, племето Лепча от Сиким, племето Сирионо от Южна Америка, докато племето Тонга от Южна Африка и някои други народи традиционно са смятали целувката за нещо отвратително, но дори и в тези общества влюбените се докосвали, лижели с език, триели един в друг, смучели, хапели, дишали тежко в лицата си преди съвкупление.

Шимпанзетата пигмеи обичат разнообразието. При чифтосване женската сяда в скута на мъжкия, ляга върху него, навежда се, докато той остава прав, двамата са прави или го правят, докато висят от някое дърво. Понякога двамата разтриват половите органи на партньора си по време на съвкупление. И винаги се гледат в очите, докато „правят любов".

Като цяло бонобите се смятат за най-умни от човекоподобните маймуни, защото имат много физически прилики с човека и се сношават по начин и с постоянство, подобно на човешкото.

Може би шимпанзетата пигмеи са живи реликви от нашето минало.

Но те, разбира се, проявяват някои фундаментални различия в сексуалното си поведение.

Например бонобите не образуват дълготрайни двойки както хората.
Нито пък отглеждат малките си като съпрузи. Мъжките се грижат за бебетата, но моногамията не е характерна за тях. Безразборните връзки са тяхната стихия.




Обикновените шимпанзета


Обикновените шимпанзета, или Pan troglodytes, водещи името си от Пан - духа на майката природа и бог на древните гърци, също поддържат безразборни полови връзки.

Джейн Гудап наблюдава тези същества от 1960 г. в резервата Гомбе Стрийм, Танзания.

Тези шимпанзета живеят в общности от петнайсет до осемдесет индивида. „Домът" им са гъстите гори, по-откритите гористи местности, както и тревистите равнини с рядка дървесна растителност.

Тъй като хранителните запаси са разпределени неравномерно, индивидите са принудени да пътуват на малки, временно сформирани групи.

Мъжките се движат по земята на групи от по четири или пет.
Две или повече майки с малките си понякога се събират заедно за няколко часа в обща група. Често пъти отделни индивиди се придвижват самостоятелно или с един или повече приятели в малка смесена група.

Групите не са с постоянен състав, индивидите идват и си отиват.
Но ако членовете на една група намерят голям запас от смокини, нови пъпки или някой друг деликатес, те започват да свиркат и да удрят с юмруци по дърветата. Така всички се събират, за да ядат.

Щом женската се разгони, кожата около половите й органи се издува като голямо розово цвете - покана към мъжкия за секс. Често пъти тя се присъединява към група, съставена само от мъжкари, и започва да прелъстява всички, с изключение на синовете и братята си. Получава се така, че до осем мъжкари могат да се наредят на опашка и да чакат реда си за това, което се нарича случайно чифтосване. Около две минути делят всяко съвкупление едно от друго. Самият акт трае само десет до петнайсет секунди.

По-упоритите ухажори могат да се опитат да монополизират разгонената женска и да я задържат само за себе си. Мъжкарят гледа втренчено, за да привлече вниманието на женската, сяда с широко разтворени крака, за да покаже ерекцията си, потупва члена си. люлее се, моли я с разперени ръце, ходи наперено пред нея или я следва покорно.

Един мъжкар спал на земята в дъжда цяла нощ, чакайки появата на разгонената женска. Щом мъжкият успее да привлече женската, той се държи близо до нея и се опитва да й попречи да се сношава с други. Понякога мъжкарите дори преследват, гонят или нападат другите ухажори. Подобни сблъсъци обаче отнемат много ценно време - минути, които понякога женската из¬ползва, за да се чифтоса дори с още трима обожатели.

Женските шимпанзета са сексуално агресивни. Веднъж Фло, най-сексуалната от шимпанзетата в зоопарка Гомбе, се чифтосала няколко десетки пъти само за един ден. Младите женски понякога са ненаситни и дори дърпат членовете на равнодушните мъжкари. Някои женски мастурбират. Освен това женските шимпанзета могат да бъдат и придирчиви. Предпочитат мъжкари, които се грижат за тях и им дават храна, а не непременно най-изявените индивиди в мъжката йерархия.

На някои ухажори те направо отказват. С други създават дълготрайни приятелства и се сношават по-редовно. Представителите и на двата пола избягват полов акт с близки роднини като майка или деца.

Женските шимпанзета харесват сексуалните приключения. По време на разгонването младите женски в Гомбе често напускат групата, в която са се родили, и се присъединяват към групи от мъжкари.

Това е навик, който мнозина продължават да следват като възрастни. Непознатите мъжкари виждат уголемената розова кожа на половите органи на разгонената женска и ги докосват. После се сношават. Подобно на някои тийнейджъри при хората, женските обикновени шимпанзета редовно напускат дома си, за да се чифтосват. Някои се връщат, други се преместват постоянно в друга група.

Понякога разгонената женска и мъжкото шимпанзе изчезват, за да се сношават. Това е известно като отиване на сафари.

Инициаторът на тези срещи обикновено е мъжкият. С изправени коси и член, той моли, люлее се, размахва клони и гледа втренчено потенциалната си изгора. Щом тя тръгне към него, той се обръща и започва да се отдалечава, като се надява, че тя ще го последва. Тези жестове стават по-настойчиви, докато женската се подчини на молбите му. Понякога мъжкият дори напада женската, докато тя склони.

И тук откриваме следи от моногамия, както и полов акт в уединение. Тайните срещи често пъти продължават няколко дни и дори няколко седмици. Уединението често пъти дава своите плодове. Най-малко половината от четиринайсетте случаи на бременност, регистрирани в Гомбе, се получиха, когато женските бяха на сафари.

Но отново има съществена разлика между тези шимпанзета и човешките същества.

Щом бременността на женското обикновено шимпанзе проличи, тя започва да се скита сама или се присъединява към група от майки и деца. Щом наближи моментът на раждането, тя се установява в някакъв „дом". Някои женски избират място в средата на вече установила се група. Други предпочитат периферията. Така тя ражда малкото си и го отглежда сама. Шимпанзетата не образуват двойки, за да отгледат малките си.
Те не познават бащинството.

Обикновените шимпанзета демонстрират и много други социални навици, които се проявяват и при нашите прадеди и после процъфтяват в човешкия род.

Един от тях е войната.

Мъжкарите в Гомбе пазят границите на своята територия. Трима или повече възрастни мъжкари тръгват заедно. Понякога викат високо, може би за да изплашат натрапниците, но обикновено обикалят мълчаливо. Спират, за да надникнат над високата трева, или се катерят по дърветата, за да огледат съседната територия. Понякога разглеждат захвърлена храна, непознати гнезда или се вслушват в стъпките на непознати шимпанзета. Когато срещнат съседи, те уринират или изхвърлят изпражнения от напрежение и се докосват едни други, за да добият увереност; след това започват да викат агресивно и да се преструват, че нападат. Някои размахват клони. Други бият с тях по земята. Трети хвърлят камъни. След това и двете страни се оттеглят.

Шимпанзетата ловуват. Ловците са почти винаги възрастни мъжки индивиди. Жертвите обикновено са малолетни бабуини, маймуни, антилопи или диви прасета. Понякога мъжкият просто грабва нищо неподозиращата маймуна, която си яде нещо на близкото дърво, и я разкъсва. Това се нарича „случаен улов". Експедиции за планиран, колективен, групов лов са също нещо обичайно. Ловът се провежда мълчаливо. Само посоката на погледа на ловеца, разрешената му грива, вдигнатата глава, решителната походка или размяната на погледи предупреждават останалите, че преследването започва. След това група мъжкари обгражда жертвата.

Щом едно от шимпанзетата грабне жертвата, започва решителната схватка. Всеки ловец започва да вика и да къса парчета от нея и минути по-късно всички, които са чули виковете, се събират около притежателите на плячката. Някои шимпанзета започват да молят с протегнати ръце; други гледат втренчено притежателя на месото; трети събират по земята падналите късчета.

После всички сядат и ядат, като набират и листа, за да добавят витамини към протеините - известното ядене пържола със салата. Понякога на дузина шимпанзета им отнема цял ден, за да изядат месо.

Шимпанзетата се бият за месо. Понякога нервите им не издържат, но интересното е, че рангът не гарантира по-голямо парче. В тази област от социалния живот на шимпанзетата подчинените не отстъпват пред лидерите. Вместо това възрастта, както и сексапилът имат значение. Разгонените женски винаги получават допълнителни парчета.

Шимпанзетата рядко използват „оръжие” по време на лов (камъни, клони и т.н.), по-често оръжие, когато се конфронтират помежду си. Те хвърлят клони върху стоящите на дървото под тях, бият враговете си с колове, повдигат се на задните си крака и размахват пръчки, хвърлят или търкалят камъни и клони и влачат пънове, когато атакуват противниците си.

Мъжките шимпанзета използват редовно оръжие, докато женските си правят и използват по-често различни сечива - особено когато събират насекоми.

Женските „копаят", за да търсят мравки. Когато открият подпочвен мравуняк, с пръстите си те вмъкват вътре тънка пръчка, мравките плъзват по нея, ловците ги хвърлят в устата си като фъстъци и ги сдъвкват с бясна скорост, за да успеят да ги глътнат, преди да са ги ухапали по езика. Шимпанзетата използват и камъни, за да чупят костилки и да отварят твърди плодове.
Те ловят термити с дълги тревни стъбла и използват листа, за да почистват мръсотията по телата си; пръчки, за да чистят зъбите си: листа, за да гонят мухите; сдъвкани листа, за да попиват вода от дърветата; пръчки и камъни, за да ги хвърлят по котки, змии и враждебно настроени шимпанзета.

Зъболекарството и лечителството също имат еквивалент при тях

В Гомбе начинаещата зъболекарка - шимпанзето Беле, използвала клонки, за да почисти зъбите на млад мъжкар, докато той си държал устата широко отворена.

В друг случай тя успешно извадила зъб - издърпала инфектирания зъб на пациент, който лежал неподвижно с отметната назад глава и широко отворена уста.

В изследователския институт на Сентръл Уошингтън Юнивърсити млад мъжкар използвал клонка, за да почисти рана на крака на един от своите събратя. Шимпанзетата също взаимно си почистват струпеите.

Освен това шимпанзетата никога не изоставят умиращите. След като едно женско шимпанзе в Гомбе било нападнато от група мъжкари, дъщеря й седяла до смазаното й тяло с часове и гонела мухите, докато майка й умряла. Но тя не е оставила листо, клонка или камък като знак за смъртта й.

Само слоновете „заравят" своите мъртъвци, като покриват с клони главите и раменете им.

Преди шест милиона години прадедите ни, живели по дърветата, вероятно са имали и развит етикет. Днес шимпанзетата дават подаръци от листа и клонки на по-висшестоящите от тях. Те им се покланят. Поддържат приятелство и се движат с тях.

Ръкуват се, докосват се един друг успокояващо, потупват се по задниците, както правят футболистите.

Стискат зъби и разтеглят устни в „човешка" нервна социална усмивка.

Мръщят се, цупят се и устройват сцени. А също редовно се грижат един за друг, почистват треви или боклуци от косата на другия точно както ние махаме конец от нечий пуловер.


...

Дали последните ни роднини, обитавали дърветата, са живели в общности както шимпанзетата?

Дали са се съюзявали, защитавали границите си и воювали със съседите си, което е постоянно занимание на днешните хора?

Дали са мислели в перспектива, използвали ли са пръчки, за да търсят мравки, помагали ли са си при лов за месо и поделяли ли са си плячката?

Изглежда логично.

Някои може да са били начинаещи лекари, други войници. Сигурно са си правели лоши шеги, като са поливали вода или събаряли клони върху нищо неподозиращ другар, защото шимпанзетата обичат да се шегуват и да си правят номера.

Някои от нашите прадеди сигурно са били сериозни, други изобретателни, някои срамежливи, други смели, някои открити, други вглъбени в себе си, някои търпеливи, други подли или дребнави - каквито могат да бъдат хората и всички маймуни.

Може и да са имали и чувство за семейственост.

Шимпанзетата, горилите и всички висши примати редовно правят връзка между майка, сестри и братя.

Вероятно са давали подаръци на приятелите си, плашели са се от непознати, черпели са се с връстниците си, кланяли са се на висшестоящите, целували са любовниците си, вървели са ръка за ръка и са си държели ръцете и краката.

Несъмнено те са изразявали обич, веселие, раздразнение и много други емоции чрез лицето си, с кикот, въздишки и викове.

И, разбира се, са прекарвали много време седнали в гората, като са се докосвали, галели, прегръщали, почиствали боклуци и листа един от друг, играели са си с децата си, с приятелите и любовниците си.

Може би са изчезвали с партньор за няколко дни или седмици в гората, за да правят секс в уединение.

Може би някои дори са чувствали обожание към този временен партньор или тъга, когато сафарито приключвало.
Най-вероятно е обаче сексът да е бил безразборен.
Преди шест милиона години децата са израствали под грижите на майката и нейните приятелки.

„Бащата", „съпругът", „съпругата", нашата репродуктивна стратегия на серийна моногамия и тайни прелюбодеяния не е била още развита при маймуните.

Вероятно е обаче, сцената да е била готова и актьорите също.

Скоро нашите „прадеди” щели да бъдат прокудени от рая, в земята Нод на изток от "The big bang".

...

вторник, 11 януари 2011 г.

Четири неща физически ни отличават ясно от животните. Три от тях, са специфични характеристики само на жената.

...




Чували сте шегата: "Жената не е като човека".
Интересното е, че от еволюционна гледна точка, жената е тази, която физически по-ясно се отличава от животните по три важни особености, за чиито произход има само теории.

Някъде, дълбоко в мен, винаги съм усещала, че жената не е като човека, но не и баш като животните.
Жената винаги е била и си остава загадка, много повече от мъжа.
В женската природа има нещо мистериозно необяснимо... еволюционно нелогично :))))))

Това са си мои спекулативни мисли.

За сега, нищо не ми пречи да вярвам, че ако в живота на земята има намеса на извънземни, то много необясними неща в еволюционната теория биха изглеждали по-ясни, както и че тази намеса, ако е станала, се е осъществила чрез "омешването" на земни човекоподобни животни (резултат от еволюцията) с "изобретен" от извънземните хибрид между женско животно и извънземно същество (нямам идея за пола му... най вероятно - андрогинно). Знаете за всевъзможните предположения за това, какво символизира ябълката, която Ева е нагризала и което деяние, според библията е сложило началото на донякъде злощасното ни съществувание като мислещи животни.
Даже съм си създала забавна теория относно причините за подобна "намеса" от страна на извънземните.
Но друг път ще ви разправям за моите самозабавлителни теоретични перверзии...



...

Безспорно, преобладаващото ни изправяне на два крака, съществено ни различава физически от всички по-нисши животни - примати и млекопитаещи.

Но най-поразителни от еволюционна гледна точка са три смайващи женски особености,
свързани със сексуалните ни навици, които съпътстват размножаването ни:

- способността на жените да се съвкупяват лице в лице;
- силният, но капризен женски модел на оргазъм
- и забележителната способност на жената да се чифтосва непрекъснато.




Съвкупяване лице в лице

Всички съвременни жени имат влагалище, наклонено надолу, а не назад, както е при всички други примати.
Поради това съвкуплението лице в лице става удобно и оргазмено.
В действителност при тази поза тазовата кост при мъжа се трие в клитора на жената и прави акта допълнително удоволствено стимулиращ.

Хората се съвкупяват в десетки други пози, но позата „лице в лице”, е символ на секса при човека.

Наклоненият надолу влагалищен канал при жената, позволяващ удоволственото практикуване на тази поза, може би се е развил чрез сексуална селекция.

Все още не са напълно изследвани причините жените да имат наклонено надолу влагалище, но се предполага, че ако „първобитната жена” е имала наклонено влагалище, е предпочитала съвкуплението лице в лице, за да могат партньорите й да виждат лицето й, погледа й и да уловят нюансите в изражението й и в шепота й.

Съвкуплението лице в лице усилва интимността, общуването и разбирателството. Затова както с големите си чувствителни гърди, така и с наклонените надолу влагалища нашите предшественички може би са създавали по-силни връзки със своите специални приятели и са раждали много повече деца. Така са предали тази особеност и на нас.




Друга смайваща женска особеност е „множественият оргазъм".

За разлика от мъжкият полов член, женските гениталии не изхвърлят всичката течност по време на оргазъм и ако жената знае как да го постигне, може да стигне до оргазъм много пъти.
Защо жените имат способността да изпитват множествен оргазъм, докато мъжете не могат?
Има различни спорни теории по този въпрос.

Антропологът Доналд Саймънс смята, че женският оргазъм не е пряко свързан със зачеването, той е ненужно анатомично и физиологично явление, запазило се в периода на еволюцията при жените само защото е имало голямо значение за мъжете.
Той сравнява женския оргазъм и клитора със зърната на гърдите при мъжете - безполезни придатъци, украсяващи тялото при единия пол, само защото са от жизнена необходимост за другия пол.

Саймънс прави заключението, че женският оргазъм не се е развил целенасочено, съобразявайки се единствено с факта, че при мъжете, оргазмът е от решаващо значение за осеменяването - пулсациите изхвърлят сперма във влагалището, а при жените не, независимо от сексуалната им отзивчивост, защото яйчниците отделяли яйцеклетки само веднъж месечно.

Друга теория обаче, изказва сериозни съмнения върху омаловажаването на женския оргазъм и твърди, че той играе решаваща роля за оплождането и се е развил еволюционно целенасочено, за да насърчи женските индивиди да търсят секс, да създават интимни връзки с репродуктивен мъжки индивид или допълнителен любовник, показвайки и изживявайки удовлетворението си от този партньор.

Клиторът е много чувствително кълбо от нерви, предизвикващо оргазъм, който е силно, пулсиращо физическо усещане и бурно емоционално преживяване.
Клиторът може да бъде сравняван по-скоро с главичката на пениса, отколкото със зърната на гърдите, които индивидуално при различните хора, независимо от пола им, имат и различна чувствителност. Гръдните зърна могат да бъдат ерогенна зона, но не и такава, предизвикваща чрез самостоятелно стимулиране оргазъм.

Освен това оргазмът е признак за удовлетворение. Мъжете обичат жените да стигат до оргазъм, защото това им дава увереност, че партньорката им е удовлетворена и може би по-малко склонна да търси секс другаде.
Женският оргазъм увеличава мъжкото самочувствие.
Защо иначе жените ще се преструват, че са стигнали до оргазъм?

За жената оргазмът е пътуване, променено състояние на съзнанието, друга реалност, която ескалира до хаос и след това извиква чувство на спокойствие, нежност и привързаност, които заздравяват взаимоотношенията й с партньора. Оргазмът й носи удовлетворение и я предразполага да остане в легнало положение. Тогава има по-малка вероятност спермата да изтече от влагалищния канал. Оргазмът стимулира физиологичните усещания за привързаност. По време на оргазъм хипофизата отделя окситоцин, който става основна причина за изпитваните удоволствия и сексуално удовлетворение.

И накрая, женският оргазъм очевидно кара жената да търси по-чести съвкупления, което неизбежно улеснява и зачеването.

Счита се, че оргазмът се е развил много преди прадедите ни да слязат от дърветата.
Всички женски примати и по-висши млекопитаещи имат клитор.

Клиторът при шимпанзетата е по-голям, отколкото при жените, както в относителен (в зависимост от размерите ), така и в абсолютен смисъл (независимо от тях ).
Щом женската се възбуди, тя започва да се съвкупява с трескаво темпо, което предполага, че женските шимпанзета стигат до оргазъм няколко пъти.

У женските индивиди при много видове се наблюдава промяна в кръвното налягане, дишането, сърцебиенето, напрежението в мускулите, хормоналното равнище и звученето на гласа, които наподобяват на реакцията на жената при оргазъм.

Оргазмът се среща и при много други същества.

Многократният оргазъм би бил също така приемлив за женските ни първобитни предшественички, които живеели по дърветата и чиято прехрана зависела от създаването на добри отношения с няколко мъжки индивида.

Жените обаче не стигат винаги до оргазъм.
Може би дори и тази особеност се е развила чрез селекция преди хилядолетия.
Жените успяват да достигнат оргазъм, когато не са напрегнати и с помощта на внимателни по време на секс, както и с дълготрайни, всеотдайни партньори.

Статистически е установено, че жените стигат до оргазъм, много по-редовно със съпрузите си, отколкото с тайните си любовници.

Проститутките по улиците, които се съвкупяват с непознати, стигат до оргазъм много по-рядко, отколкото момичетата на повикване, които се срещат с по-богати и внимателни клиенти. Може би тази капризност на оргазма е механизъм, който жените неволно са създали, за да могат да разграничат внимателния, търпелив Г-н Подходящ от безцеремонния или припрян Г-н Неподходящ.

Женският оргазъм може да не е нищо повече от ненужен придатък, последица от ембрионалния растеж, който е от такова решаващо значение за мъжката сексуалност, че се е запазил през еволюцията или е високо адаптивна характеристика в сложната женска стратегия за спечелване играта на съвкупяване.
На този етап това си остава загадка.



Но най – приятната за хората женска загадка и по-интересната за учените, е забележителната способност на жената да се съвкупява, когато поиска, за разлика от женските индивиди при животните.



За мъжките и женските индивиди от почти всеки друг вид сексът не е възможен по всяко време.

Защо?

Защото женските индивиди на сексуално репродуктивна възраст имат период на разгонване, а когато не са в такъв период, те обикновено отказват сношение с мъжкия индивид. Има само няколко изключения.*

Жените притежават редица различия в сравнение с другите животински женски индивиди: - те могат редовно да се сношават и да го правят през целия си месечен менструален цикъл;
- да извършват полов акт през по-голямата част от бременността си.
- както и да възобновяват половите си сношения веднага щом се възстановят след раждането - месеци или години преди отбиването на бебето.


Ако една жена желае, тя може да се съвкупява по всяко време, когато поиска, стига да има високо либидо.

Предлагат се няколко теории за изчезването на периодичността в разгонването при жената.

Според класическото обяснение, нашите предшественички са загубили разгонването, за да заздравят връзката с мъжкия индивид.

Способността на женската за съвкупление по всяко време й помагала да задържи своя "специален приятел". Това е интересна теория. Но много птици и някои млекопитаещи са моногамни и никой от тях, освен жените, не показват продължителна сексуална готовност.

Има и по-задълбочени обяснения за тази забележителна женска особеност.

Антропологът Хелън Фишер изказва предположението, че прелюбодеянието е довело до изчезването на разгонването.

Ако тайните съвкупления са осигурявали на първобитната жена и нейните съотечественички допълнителна защита и подкрепа, то тогава, да се съвкупяват винаги когато могат и условията го позволявали, е било от полза за жените.

Продължителната сексуална отзивчивост, е дала възможност на женските индивиди да преследват своите две фундаментални репродуктивни стратегии:

. укрепване на връзката с партньора
. и възможност за допълнителни сношения с други любовници.



Несъмнено и екологическите фактори са допринесли за изчезването на периода на разгонване.

За нашите прадеди би било по-удобно да раждат малки през цялата година, а не всички бебета едновременно, което било в тежест на групата и ги превръщало в лесна плячка на хищните животни. Изчезването на разгонването улеснявало ражданията през цялата година.
Може би разгонването е било и допълнителен товар, част от хормоналната система, от която женските индивиди трябвало да се отърват, за да се приспособят физиологически към други външни условия.

И което е още по-важно, изчезването на разгонването може би се е оказало „купонче” за храна и различни привилегии от жизнена необходимост.

Щом мъжките шимпанзета убият животно и всички се съберат да молят за парче месо, разгонените женски шимпанзета получават допълнителни порции.
Може би женските индивиди в ранните общества също са се нуждаели от такива „подаръци” за да оцеляват и да живеят по-добре.

Затова, ако първобитната жена е имала малко по-дълъг месечен период на сексуална отзивчивост, да кажем двайсет дни от месеца, тя би поддържала по-дълги сексуални взаимоотношения със своя специален приятел и с тайните си любовници, осигурявайки си по този начин повече защита и повече храна.

И тя, и децата й, сигурно биха живели по-дълго.
Така се е развила тенденцията към все по-дълги периоди на сексуална отзивчивост.

По същия начин женските индивиди, които са се сношавали през по-голямата част от бременността си и по-скоро след раждането на детето, получавали допълнително храна и „подаръци” , оцелявали по-често, предавайки на съвременните жени непрекъснатата сексуална готовност.

Толкова великолепна е тази чудна особеност - непрекъснатата сексуална готовност, че сигурно е била кулминация от няколко природни и репродуктивни сили.


И все пак: жените изгубили ли са периода си на разгонване, или са придобили непрекъснат период на разгонване?


Изгубили са го. Жените не проявяват почти никакви признаци при овулацията по средата на цикъла. Малко преди яйцето да изскочи от яйцеклетката, лепкавата слуз на шийката става плъзгава, гладка и разтеглива. Някои жени чувстват спазми. Други леко кървят в този период. На трети косата се омазнява, гърдите им стават чувствителни или имат повече енергия от обикновено. Телесната температура на жената се повишава почти с цял градус по време на овулация и остава нормална или малко по-висока до следващата менструация. С повишаването на телесния волтаж електрическият заряд на жената се увеличава.

Като изключим всичко това обаче, овулацията е незабележима.

При това жените не полудяват за секс по средата на цикъла си.
Не всички примати показват издути, очебийни гениталии по време на разгонване.
Но по време на овулацията всички отделят подмамващи аромати и правят настоятелни жестове на ухажване. Затова думата разгонване на гръцки означава „щръклица".

Напротив, повечето жени дори не знаят кога могат да заченат. В действителност жената трябва да се съвкупява редовно, за да забременее, и да взема предпазни мерки, ако иска да го избегне.

За жените овулацията е скрита.

Какви са възможните последсвия от „скритата овулация"?!

Тя е довела до милиони и може би милиарди нежелани бременности.
От друга страна обаче, е донесла и редица преимущества.

Ако мъжът не знае кога жената е в периодът на овулация, той е длъжен да се съвкупява с нея редовно, за да роди тя дете. По този начин скритата овулация задържа "специалния приятел" в непрестанна близост до жената осигурявайки й необходимата защита, храна и подкрепа в грижите й за малките й.

Любовниците на първобитните жени не са знаели кога точно идва периодът им на овулация. Често са ухажвали и са се съвкуплявали с женските, като се е налагало за целта да проявяват продължителна грижа към тях и малките им.
Допълнителните любовници също са помагали за изхранването и грижите за малките.

Скритата овулация осигурявала на жената това, от което най-много се нуждаела за оцеляването си и отглеждането на децата - мъжки индивиди.

Мъжките индивиди получавали повече секс.
С изчезването на периода на разгонване женският партньор бил непрекъснато готов за секс. Любовниците били също в постоянна готовност.
При скритата овулация „съпругът" не е трябвало да отбива (да се бие с) други ухажори, както му се налагало „преди” - когато е имало ясно изразено разгонване, тъй като „жена" му и любовниците й, не проявявали „плашещите” предизвикващи конкуренция признаци на активност в периода на зачеването.
По този начин скритата овулация до някъде допринасяла за поддържането на спокойствието и мира в "стадото"(групата).

От всички последици, от тази забележителна женска особеност обаче, най-смайващата, била възможността за избор.

Освободена от овулационния цикъл на всички други животни и от приливите и отливите на сексуално желание, първобитната жена можела най-накрая да започне да избира любовниците си по-внимателно.

Въпреки че женските шимпанзета определено имат предпочитани сексуални партньори и понякога отклоняват половия акт с неприятни за тях мъжкари, като се оттеглят в решителния момент или отказват да заемат поза за сношение, те не могат да се преструват на уморени или да отблъснат ухажорите си с безразличие или обида. Химията ги кара да се чифтосват или да изнасилват.**

Освободени от месечния хормонален порив, предшественичките ни придобили повече мозъчен контрол върху сексуалните си желания.

Те вече можели да се съвкупяват по милиони нови причини, включително власт, злоба, похот, приятелство и любов.

Това става причина да се появяви на мода един от първите въпроси, които внасят раздор между половете: „Иска ли тя или не?"

Постоянното съперничество, любовните връзки и смяната на партньорите през вековете постепенно променяли телата ни.
Когато прадедите ни образували двойки и заработили заедно, селекцията започнала да развива и човешкия мозък.

Антрополозите предполагат, че така е започнала да се заражда човешката психика.










...

*
Женските шимпанзета пигмеи, известни също и като боноби, ежедневно проявявят сексуален интерес към други женски индивиди. Хетеросексуални врьзки се наблюдават през по-голямата част от менструалния цикъл, но не през целия период. Женските делфини редовно мастурбират и се чифтосват без някакви признаци за периодичност. Женските индивиди от няколко приматни вида проявяват сексуално поведение извън периода на разгонване, например по време на безредици в общността, плен или бременност. Прилепите си правят фелацио.
Могат да се приведат много такива примери за изключения, но въпреки това огромното мнозинство от хетеросексуалните връзки при женските примати се осъществяват по време на разгонването.




**
ИЗНАСИЛВАНЕТО ПРИ ДРУГИ ВИДОВЕ: Извършени са наблюдения в условия на „свободен достъп", когато едно женско обикновено шимпанзе, горила или орангутан живее в една клетка с мъжки екземпляр от същия вид; всяко животно има непрекъснат достъп до другото. В някои случаи и при трите вида мъжкият се налагал на женската и я изнасилвал без оглед на сексуалния й статус или предпочитания /Nadler 1988/.
Най-честите и очебийни примери за изнасилване са наблюдавани при мъжките орангутани. Изнасилвания са ставали през всеки от дните, когато двойката е била заедно в клетката, независимо от фазата на разгонване при женската или интереса й към секса. После поставили врата, която разделяла клетката по средата така, че женската да може да минава свободно при мъжкия, но той да не може да преминава свободно в частта, обитавана от нея. В тези условия женските от всичките три вида са търсели съвкупление само по време на ограничен период - в средата на цикъла си на разгонване /Пак там/. Затова, когато женските получили контрол върху чифтосването, сексът станал периодичен / Пак там/.

Изнасилването се среща и при човекоподобните маймуни, които живеят на свобода. Съобщава се за два случая за насилствено чифтосване сред шимпанзета. И в двата, мъжкият пресякъл пътя на женската на дървото и я принудил да се чифтосат. Мъжка горила е била наблюдавана неколкократно как прави агресивни жестове към женски екземпляр по време на ухажване, но нито веднъж не е имало насилствено съвкупление. Изнасилването може би се среща като първична стратегия на възпроизвеждане при незрелите мъжки орангутани. Напълно зрелите мъжки екземпляри създават двойка с женската по време на нейния период на сексуална отзивчивост; те не насилват женската. Незрелите мъжки индивиди често пъти пресрещат женската и се опитват да се чифтосат със сила. Това поведение на „изнасилване крадешком" се смята за „стабилна алтернативна стратегия" за възпроизвеждане при орангутаните. Изнасилването се наблюдава и при други видове, като патици, чайки, чапли, албатроси, крайбрежни лястовици. При моногамните гнездящи на колонии крайбрежни лястовици например мъжкият, свързан с една женска, се опитва да привлече други женски с установени партньори и да ги принуди да се чифтосат.


...

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Ухажването е и размяна на послания

...

"Не забравяй, че съм и животно... нищо, че съм човек… за да ме вкараш в леглото… ще трябва и да ме ухажваш. Обожавам ухажването ти, не по-малко от съвкуплението ни. Знам… никак не е лесно да сме живи. Усмихни ми се… aз не забравям, че ти си... и най-прекрасното животно, което съм срещала!"



...






Ухажването при човека има много прилики с ухажването при "по-низшите" животни.
Повечето двойки животни, които трябва да се свържат за по-дълъг период от време, обикновено се ухажват без да бързат и чрез сложни „ритуали”.

На всеки етап от ритуала, всеки от партньорите трябва да реагира правилно, иначе ухажването пропада.

Кой е ловецът и кой - жертвата, кой - съблазнителят и кой - съблазненият, мъжът или жената?

От системна и еволюционна гледна точка, така зададени, тези въпроси са подвеждащи и неправилни. Поривът да им отговорим, неминуемо ще ни тласне към множество спекулативни допускания, които съвсем ще ни отдалечат от същността на взаимодействието, създаващо и участващо в ритуала на ухажването.

Както при животните, така и при хората, и двамата партньори играят съществени роли. Ако един от двамата пропусне важен намек, ухажването приключва и за двамата.
Щом се получат всички сигнали и всеки отговори правилно, ритъмът на флирта продължава.

Предпазливостта по време на ухажване се среща дори при паяците. Мъжкият например трябва да влезе в дългия тъмен вход на женското отделение, за да я ухажва и съвкупи. Това става бавно. Ако е прекалено нетърпелив, женската го изяжда.
Мъжете и жените, които са вповече агресивни в началото на ухажването, също преживяват разочарования.

Ако се приближите прекалено, докоснете твърде бързо другия или говорите прекалено много, вероятно ще ви отблъснат.
Както при паяците, гибоните и много други същества, и при човека ухажването носи послания. И подобно на животните, в период на ухажване, хората също трябва да реагират навреме, за да завърши флиртът с успех.

Различават ли се съществено човешките „лудории” по коктейли, църковни събрания, служебни обеди, барове и клубове, от птичето ухажване или от това при шимпанзетата напр.?

И човекът, и дивите кокошки си определят територии за демонстрации, държат се по начин, целящ да привлекат партньори, и се движат в синхрон, преди да се чифтосат.

Очевидно в природата има няколко основни правила на ухажване и всички те започват и се изразяват чрез "езика на тялото".

Например бабуините, които вероятно са се отклонили от човешкото дърво на еволюцията преди повече от деветнадесет милиона години, въпреки всичко са запазили прилика с човека при ухажването.

Антроположката Барбара Смътс разказва следното за ухажването между бабуини в Кения:

„Приличаше на запознанство между хора в бар за самотници" (барове, посещавани от самотни мъже и жени, които търсят своя сексуален партньор - бел.пр.)

Всичко започнало една вечер, когато женският бабуин Талия се обърнал и забелязал, че младият мъжкар Алекс я гледа втренчено.
Делели ги около петнадесет стъпки. Той веднага погледнал встрани. Тя продължила да го гледа, докато той отново не я погледнал. После тя започнала да си играе с пръстите на краката си. И това се повтаряло дълго.
Щом тя го погледнела, той отвръщал поглед; щом той я загледал, тя започвала да се занимава с краката си.
Най-накрая Алекс уловил погледа на Талия - „погледа отговор".

Тогава ушите му прилепнали към главата, той примижал и започнал да примлясква, което при бабуините се смята за висша проява на приятелство. Талия се смръзнала на мястото си. После дълго време го гледала в очите.
Едва след този продължителен контакт с очи Алекс се приближил към нея и тя започнала да го гали.

Това било началото на едно приятелство и на една сексуална връзка, която продължавала между двете маймуни и след шест години, когато Барбара Смътс се завърнала в Кения, за да продължи изследванията си върху приятелството между бабуините.

Човешкият флирт също започва със „съвкупителен” поглед.
След като очите се срещнат, бъдещите любовници се „разпознават” потвърждавайки интереса си един към друг чрез размяната на взаимни усмивки, преминавайки през скъсяване на дистанцията, неволни докосвания, подушвания, разговори и ритмично подражание.

Има ли взаимно привличане и двата пола демонстрират почти еднакъв сексуален порив.

Наистина е странна концепцията, че в животинската ни природа е заложено, мъжете да са прелъстителите(ловците), а жените да са свенливите „жертви” и покорно да приемат мъжкото ухажване.

Това е невярна представа, вероятно реликва от дългогодишното ни селско минало, когато жените са били „пионки” в сложните размени на имущество при сключването на брак и стойността им е зависела от „чистотата"(девствеността) им. Затова момичетата са били строго надзиравани и не са имали право на сексуална инициатива. Силният женски сексуален стремеж, който в днешно време се наблюдава и който често е набеждаван за „мъжко” поведение, се среща и при животните.

Ще повторя:
Както при животните, така и при хората, и двамата партньори играят съществени роли в ритуала на ухажването, което зависи от размяната на послания между индивидите и никой от участващите, не е по-малко важен за изхода от флирта.

Всички женски млекопитаещи се „разгорещяват", а в период на разгонване активно подмамват мъжките.
Това поведение е известно като женска процептивност.

Например разгоненото диво женско шимпанзе ще се приближи към мъжкия, ще обърне задните си части към носа му и дори ще го вдигне на крака, за да се съвкупят.
Когато той свърши, тя се съвкупява почти с всички останали мъжки шимпанзета наоколо. В лабораторни условия женските шимпанзета предизвикат 85 на сто от всички съвкупления.
Мъжките орангутани при същите условия обикновено заспиват след акта, но в разгара на разгонването женската не оставя мъжкия да заспи и го кара да повтори.

Ако не сте виждали агресивната сексуалност на женските маймуни, сигурно сте наблюдавали странното поведение на женските кучета.
Трябва да залостите вратата, ако искате разгонената кучка да остане целомъдрена.

Женската сексуална настойчивост има свое биологично обяснение.
Според Дарвин оцеляват тези, които се размножават.

Това, че често женската първа примамва мъжкия и го преследва в началото на флирта, е поведение което се наблюдава при много животни.

Така че стремежът към секс е генетично преимущество както за мъжкия, така и за женския индивид.

Ако жената е „подмамващата” или преследващата в началото на ухажването, то, мъжът, за да не го прекъсне, трябва накрая да отговори, ако иска връзката да продължи и да поеме „ходовете" си (да прегърне и целуне жената напр.), за да вземе нещата в свои ръце довеждайки ги до сношение.

Мъжете, изглежда, усещат тази необходимост от промяна на ролите, когато женската е иницирала ухажването. Тя се нарича от антрополозите: прехвърляне на инициативата.

В проведено специално изследване(експеримент) по темата, трийсет и един от анкетираните мъже, описват подробно хода на ухажването, всички, с изключение на трима, прескочили началната фаза, в която жената е имала водещата роля.
Само един помнел подробно кой е заговорил първи, кой кого и кога е докоснал или по какъв начин партньорите са започнали да проявяват интерес един към друг.
Всичките трийсет и един мъже обаче описали собствените си действия - как са започнали да целуват, галят и насочват жената към леглото.

“Срещата между две личности е като свързването между две химически вещества – ако има някаква реакция и двете се променят” - казва Карл Юнг.

Без да съзнаваме, всеки полов акт, извън изнасилването, е предшестван от флирт.
Дори когато партньорът ни, ни е постоянен и добре познат, животното в нас инстинктивно има потребността да "проверява" готовността и желанието на отсрещната страна за съвкупление, изразяващи се чрез качествата на "предварителната любовна игра".

Ритуалът на ухажването между хората говори много повече за връзката помежду им, отколкото какъвто и да било разказ, който бихме могли да получим от тях самите, стига да имаме сетивността да уловим сигналите (на другия) и силата да не отричаме "очевидното".

Макар че ухажването между хората винаги е и „животински” ритуал, то не винаги е плод на… или довежда до онова състояние, което наричаме омаята на влюбването (взаимната романтична любов)… независимо, че може да е завършило със съвкупление.
Всяка (романтична) любов обаче, възниква и се поддържа чрез ухажване, както и "умира", когато и то си отиде.


Дали постоянно пренебрегваната от учените „лудост”, „магия”, „привличане”, „омайване” и „екстаз”, наречена влюбване, е универсална човешка черта или е присъща и на животните?
Предстои ни да разберем … (вероятно в следващия ми пост):)


...




Диалогът на телата – непрекъснат, вековечен –
ражда се от дълбината... непонятен, но човечен,
пламва от една усмивка, от една лъжа погасва –
вечно нов и вечно остър, и докрай недоизречен.

А.Германов




....