четвъртък, 13 януари 2011 г.

Гадаене по шимпанзе

...

Ламоте, обещах ти посвещение :) ,
защото го заслужаваш.


Скай и Шефът, са си от дежурните заподозрени :)

...



...



Генните инженери много залагаха на разгадаването на човешкия геном, което се случи 2001г.

След картографирането му обаче, останаха доста изненадани.

Оказа се, че имаме много по-малко гени от колкото се предполагаше - около 30 - 40 хиляди. (предвиждани са поне 100 хил)

После се установи, че имаме 99,9 % покриваемост на гените си, с тези на шимпанзетата.
Т.е, сме много по-близки до тях, отколкото до орангутаните и горилите
( ако изобщо на този фон на минимални генни отклонения може да се каже, че сме далече както от маймуните и така и от голяма част от другите млекопитаещи.)

И не само, но се оказа, че имаме само двойно повече гени от кръглия червей , плодната муха, както и от множество растения.

Може да се каже, че сме направени от същия материал, от който са направени маймуните, растенията и всичко живо.

От друга страна с едни и същи бои може да се нарисува детска рисунка, както и много сложна картина.

Голяма част от хората си мислят, че нямаме нищо общо с животните, а почти никой не предполага, че „сме наполовина и растения”.

Проблемът е точно обратен.
Все повече не е ясно, по какво се различаваме от живия свят на планетата ни.

Че не сме маймуни – не сме.
Че не сме и роботи (компютри, изчислителни машини) – не сме.
Какво е човекът ?


Много вероятно е, да сме морски гъби.

И аз не съм очарована, но до голяма степен телата ни са на животни.

Още повече, че животинската ни основа, далеч не ми се струва голямата беда.
Има хора, дето още не са преживели, че земята не е центъра на света...

Ако толкова голяма част от нас функционира чрез същата материя като на животните, защо да не се огледаме в тях?
Защо да не се опитваме да узнаем повече за живота на тази планета?

Ето прекрасен повод да се проявим като човеци... нали единствено ние се търсим?

Ще преживеем някак "неизвестният" факт, че шимпанзетата, с които споделяме 99,9% гени, ядат, сер**, правят секс... и отглеждат потомството си... основно това правят (с)през живота си.

Знам,
сравняването на човешкото и животинското поведение, мнозина преживяват като унижение... и все по-унизително ще става, колкото повече изпразваме от първичен смисъл, поведението ни, свързано със задоволяването на първичните ни потребности ...
И не е лесно да го направим по-приемливо и смислено.

Не твърдя, че ние сме шимпанзета.
Не вярвам да има здравомислещ човек, който да го настоява.
Въпреки, че много учени се шегуват, че сме обръснати маймуни.

Все ми се струва, че, за да разберем по какво се различаваме от животните, трябва да минем през някои неприятни за човешкото ни самочувствие сравнения с тях.

Колко човешко е да гледаме с надменност върху нещо толкова тясно свързано с произхода на телата ни?

Поради що се срамим да се наречем и животни?

Отнасям се с дълбоко уважение към живата природа, към животинското в нас... и ако искам да се отлича от негативните му аспекти (открия ли такива), то ще е добре да ги (се) опозная.

Затварянето на очите ли е това, което ни прави хора?

Не вярвам, че някой може да "контролира" животното в себе си, без да го опознае, без да се хармонизира с него.

Вероятно нещо в нас се противи на интеграцията ни с живата природа и някой ден, може да разберем какво и защо...

До тогава обаче, от космична, ако не от "човешка"гледна точка, е възможно да се окаже важно запазването на живота на земята, а не унищожаването му, както е тръгнало да се случва.

Ами ако точно това е предизвикателството пред човеците (каквото и да означава човек)... да успеем да намерим сили и умения да запазим и да се хармонизираме с биоединството на земята? Ако това е билетът ни, за оцеляването на вида ни ?







...

Когато Джейн Гуудол съобщи, че шимпанзетата използват инструменти, концепцията за човешката уникалност претърпя сериозно сътресение и никога след това не се възстанови.
Като допълнително "усложнение" се появи откритието, че шимпанзетата, живеещи в община Канаявара в угандийския национален парк "Кибале", използват предмети и като играчки”


...



С тази си публикация, искам да ви запозная с цялата информация, която имам за шимпанзетата и техния живот.



Открийте разликите!


Нашите братовчеди шимпанзетата



Шимпанзе е име на двата налични вида в рода Pan - обикновеното шимпанзе , (Pan troglodytes) и неговият братовчед - бонобото (Pan paniscus).

Анатомичните разлики между обикновените шимпанзета и боноботата са малки, но в сексуалното и социалното им поведение има изявени разлики. Обикновените шимпанзета са всеядни, ловуват на групи от млади бета мъжкари, водени от сравнително слаб алфа, и имат изключително сложни социални връзки.

От друга страна, боноботата са с предимно растителна диета и имат егалитарно, матриархално общество.

Откритата кожа на лицето, ръцете и краката се изменя от розово до по-тъмен цвят и при двата вида, като е по-светла при по-младите индивиди, потъмнявайки при достигането на зрелост.
Боноботата имат по-дълги ръце и са по-склонни да вървят изправени.

Шимпанзето се счита за най-близкият ни роднина, защото с него човека има препокриване на ДНК около 99,9 %.
Т.е. генетичната ни прилика с тях може да се сравни както тази на домашното куче с вълка.

Обикновените шимпанзета и шимпанзетата пигмеи - живеят на стада и при тях подкупването на сексуалния партньор е нещо обикновено, особено сред пигмеите, които са по-дребните от двата вида.

Изучавайки техния живот можем да си направим много заключения за нашето минало.

Според японски учени, шимпанзетата притежават великолепна фотографска памет, много по-силна от човешката. По време на проведени от тях тестове за памет младите шимпанзета показали по-добри резултати и от студенти.

Днес шимпанзетата пигмеи, наричани обикновено боноби, обитават няколко блатисти джунгли около река Заир (Конго).

Там те демонстрират завидни акробатични умения, люлеят се на ръце, скачат, гмуркат се и ходят на два крака върху лиани като истински въжеиграчи.

По-голямата част от времето си обаче прекарват, като се движат из гората на четири крака и търсят плодове, семена, листа, мед, червеи и гъсеници, копаят пръстта, за да вадят гъби, или крадат захарна тръстика и ананаси от фермерите.

Бонобите ядат и месо.
Местните селяни казват, че бонобите рият в калта край потоците, търсейки риба, и разбиват могили на термити, за да изядат обитателите им.
Може би нашите прадеди са ходели на лов за животни, за да си набавят протеини към обичайната храна от плодове и ядки.

Едва напоследък антрополозите започнаха да изучават социалния живот на бонобите.
Установено е, че тези същества се движат в смесени групи, които включват мъжки, женски и тяхното потомство.

Някои групи са малки - от два до осем индивида, като често се движат в относително стабилна група.

Въпреки това понякога се събират от петнайсет до трийсет и дори по сто индивида, за да ядат. почиват или спят близо едни до други. Отделните индивиди пристигат и напускат групата в зависимост от наличието на хранителни запаси, като по този начин няколко десетки индивида се свързват в една сплотена общност.
Това е основното стадо.

Сексът е почти ежедневно занимание.
Женските боноби се сношават през по-голямата част от менструалния си цикъл - модел на полов живот, който най-много прилича на този при хората.

Женските също редовно подкупват мъжките, като им предлагат секс.

Например женската отива при мъжкаря, който яде захарна тръстика, сяда до него, протяга ръка, както правят хората, след това поглежда деликатеса умолително и после отново - бъдещия си партньор. Той усеща погледа й върху себе си. Почерпва я, тя полюшва бедра до него и те се сношават; след това тя се отдалечава със захарната тръстика в ръка. Женската не се отказва и от прелъстяване на друга женска. Отива при някоя приятелка, покатерва се в скута й, обвива крака около кръста й и потрива половите си органи в тези на партньорката си, преди да получи парче захарна тръстика.

Среща се и мъжка хомосексуалност.

Бонобите правят секс, за да се освободят от напрежението, да насърчат споделянето на храната, да намалят стреса от пътуването и да укрепят приятелства по време на вълнуващи срещи със стари познати.

Всъщност при бонобите се наблюдават много от сексуалните навици, които хората проявяват на улицата, в бара, ресторанта и зад затворените врати на апартаментите си.

Преди половия акт бонобите обикновено се гледат втренчено в очите. Този страстен поглед е основен компонент и при ухажването между хора. Като хората, бонобите вървят, хванати за ръце, целуват ръцете и краката си и се прегръщат, прибягвайки често до дълги френски целувки с език.

Дарвин е подозирал, че целувката е нещо естествено при хората. Въпреки че е съзнавал, че тя е била нещо непознато в няколко общества, той е смятал, че поривът да милваме любимото същество е вроден.

Над 90 на сто от всички анкетирани хора се целуват. Целувката е била непозната на сомалийците, племето Лепча от Сиким, племето Сирионо от Южна Америка, докато племето Тонга от Южна Африка и някои други народи традиционно са смятали целувката за нещо отвратително, но дори и в тези общества влюбените се докосвали, лижели с език, триели един в друг, смучели, хапели, дишали тежко в лицата си преди съвкупление.

Шимпанзетата пигмеи обичат разнообразието. При чифтосване женската сяда в скута на мъжкия, ляга върху него, навежда се, докато той остава прав, двамата са прави или го правят, докато висят от някое дърво. Понякога двамата разтриват половите органи на партньора си по време на съвкупление. И винаги се гледат в очите, докато „правят любов".

Като цяло бонобите се смятат за най-умни от човекоподобните маймуни, защото имат много физически прилики с човека и се сношават по начин и с постоянство, подобно на човешкото.

Може би шимпанзетата пигмеи са живи реликви от нашето минало.

Но те, разбира се, проявяват някои фундаментални различия в сексуалното си поведение.

Например бонобите не образуват дълготрайни двойки както хората.
Нито пък отглеждат малките си като съпрузи. Мъжките се грижат за бебетата, но моногамията не е характерна за тях. Безразборните връзки са тяхната стихия.




Обикновените шимпанзета


Обикновените шимпанзета, или Pan troglodytes, водещи името си от Пан - духа на майката природа и бог на древните гърци, също поддържат безразборни полови връзки.

Джейн Гудап наблюдава тези същества от 1960 г. в резервата Гомбе Стрийм, Танзания.

Тези шимпанзета живеят в общности от петнайсет до осемдесет индивида. „Домът" им са гъстите гори, по-откритите гористи местности, както и тревистите равнини с рядка дървесна растителност.

Тъй като хранителните запаси са разпределени неравномерно, индивидите са принудени да пътуват на малки, временно сформирани групи.

Мъжките се движат по земята на групи от по четири или пет.
Две или повече майки с малките си понякога се събират заедно за няколко часа в обща група. Често пъти отделни индивиди се придвижват самостоятелно или с един или повече приятели в малка смесена група.

Групите не са с постоянен състав, индивидите идват и си отиват.
Но ако членовете на една група намерят голям запас от смокини, нови пъпки или някой друг деликатес, те започват да свиркат и да удрят с юмруци по дърветата. Така всички се събират, за да ядат.

Щом женската се разгони, кожата около половите й органи се издува като голямо розово цвете - покана към мъжкия за секс. Често пъти тя се присъединява към група, съставена само от мъжкари, и започва да прелъстява всички, с изключение на синовете и братята си. Получава се така, че до осем мъжкари могат да се наредят на опашка и да чакат реда си за това, което се нарича случайно чифтосване. Около две минути делят всяко съвкупление едно от друго. Самият акт трае само десет до петнайсет секунди.

По-упоритите ухажори могат да се опитат да монополизират разгонената женска и да я задържат само за себе си. Мъжкарят гледа втренчено, за да привлече вниманието на женската, сяда с широко разтворени крака, за да покаже ерекцията си, потупва члена си. люлее се, моли я с разперени ръце, ходи наперено пред нея или я следва покорно.

Един мъжкар спал на земята в дъжда цяла нощ, чакайки появата на разгонената женска. Щом мъжкият успее да привлече женската, той се държи близо до нея и се опитва да й попречи да се сношава с други. Понякога мъжкарите дори преследват, гонят или нападат другите ухажори. Подобни сблъсъци обаче отнемат много ценно време - минути, които понякога женската из¬ползва, за да се чифтоса дори с още трима обожатели.

Женските шимпанзета са сексуално агресивни. Веднъж Фло, най-сексуалната от шимпанзетата в зоопарка Гомбе, се чифтосала няколко десетки пъти само за един ден. Младите женски понякога са ненаситни и дори дърпат членовете на равнодушните мъжкари. Някои женски мастурбират. Освен това женските шимпанзета могат да бъдат и придирчиви. Предпочитат мъжкари, които се грижат за тях и им дават храна, а не непременно най-изявените индивиди в мъжката йерархия.

На някои ухажори те направо отказват. С други създават дълготрайни приятелства и се сношават по-редовно. Представителите и на двата пола избягват полов акт с близки роднини като майка или деца.

Женските шимпанзета харесват сексуалните приключения. По време на разгонването младите женски в Гомбе често напускат групата, в която са се родили, и се присъединяват към групи от мъжкари.

Това е навик, който мнозина продължават да следват като възрастни. Непознатите мъжкари виждат уголемената розова кожа на половите органи на разгонената женска и ги докосват. После се сношават. Подобно на някои тийнейджъри при хората, женските обикновени шимпанзета редовно напускат дома си, за да се чифтосват. Някои се връщат, други се преместват постоянно в друга група.

Понякога разгонената женска и мъжкото шимпанзе изчезват, за да се сношават. Това е известно като отиване на сафари.

Инициаторът на тези срещи обикновено е мъжкият. С изправени коси и член, той моли, люлее се, размахва клони и гледа втренчено потенциалната си изгора. Щом тя тръгне към него, той се обръща и започва да се отдалечава, като се надява, че тя ще го последва. Тези жестове стават по-настойчиви, докато женската се подчини на молбите му. Понякога мъжкият дори напада женската, докато тя склони.

И тук откриваме следи от моногамия, както и полов акт в уединение. Тайните срещи често пъти продължават няколко дни и дори няколко седмици. Уединението често пъти дава своите плодове. Най-малко половината от четиринайсетте случаи на бременност, регистрирани в Гомбе, се получиха, когато женските бяха на сафари.

Но отново има съществена разлика между тези шимпанзета и човешките същества.

Щом бременността на женското обикновено шимпанзе проличи, тя започва да се скита сама или се присъединява към група от майки и деца. Щом наближи моментът на раждането, тя се установява в някакъв „дом". Някои женски избират място в средата на вече установила се група. Други предпочитат периферията. Така тя ражда малкото си и го отглежда сама. Шимпанзетата не образуват двойки, за да отгледат малките си.
Те не познават бащинството.

Обикновените шимпанзета демонстрират и много други социални навици, които се проявяват и при нашите прадеди и после процъфтяват в човешкия род.

Един от тях е войната.

Мъжкарите в Гомбе пазят границите на своята територия. Трима или повече възрастни мъжкари тръгват заедно. Понякога викат високо, може би за да изплашат натрапниците, но обикновено обикалят мълчаливо. Спират, за да надникнат над високата трева, или се катерят по дърветата, за да огледат съседната територия. Понякога разглеждат захвърлена храна, непознати гнезда или се вслушват в стъпките на непознати шимпанзета. Когато срещнат съседи, те уринират или изхвърлят изпражнения от напрежение и се докосват едни други, за да добият увереност; след това започват да викат агресивно и да се преструват, че нападат. Някои размахват клони. Други бият с тях по земята. Трети хвърлят камъни. След това и двете страни се оттеглят.

Шимпанзетата ловуват. Ловците са почти винаги възрастни мъжки индивиди. Жертвите обикновено са малолетни бабуини, маймуни, антилопи или диви прасета. Понякога мъжкият просто грабва нищо неподозиращата маймуна, която си яде нещо на близкото дърво, и я разкъсва. Това се нарича „случаен улов". Експедиции за планиран, колективен, групов лов са също нещо обичайно. Ловът се провежда мълчаливо. Само посоката на погледа на ловеца, разрешената му грива, вдигнатата глава, решителната походка или размяната на погледи предупреждават останалите, че преследването започва. След това група мъжкари обгражда жертвата.

Щом едно от шимпанзетата грабне жертвата, започва решителната схватка. Всеки ловец започва да вика и да къса парчета от нея и минути по-късно всички, които са чули виковете, се събират около притежателите на плячката. Някои шимпанзета започват да молят с протегнати ръце; други гледат втренчено притежателя на месото; трети събират по земята падналите късчета.

После всички сядат и ядат, като набират и листа, за да добавят витамини към протеините - известното ядене пържола със салата. Понякога на дузина шимпанзета им отнема цял ден, за да изядат месо.

Шимпанзетата се бият за месо. Понякога нервите им не издържат, но интересното е, че рангът не гарантира по-голямо парче. В тази област от социалния живот на шимпанзетата подчинените не отстъпват пред лидерите. Вместо това възрастта, както и сексапилът имат значение. Разгонените женски винаги получават допълнителни парчета.

Шимпанзетата рядко използват „оръжие” по време на лов (камъни, клони и т.н.), по-често оръжие, когато се конфронтират помежду си. Те хвърлят клони върху стоящите на дървото под тях, бият враговете си с колове, повдигат се на задните си крака и размахват пръчки, хвърлят или търкалят камъни и клони и влачат пънове, когато атакуват противниците си.

Мъжките шимпанзета използват редовно оръжие, докато женските си правят и използват по-често различни сечива - особено когато събират насекоми.

Женските „копаят", за да търсят мравки. Когато открият подпочвен мравуняк, с пръстите си те вмъкват вътре тънка пръчка, мравките плъзват по нея, ловците ги хвърлят в устата си като фъстъци и ги сдъвкват с бясна скорост, за да успеят да ги глътнат, преди да са ги ухапали по езика. Шимпанзетата използват и камъни, за да чупят костилки и да отварят твърди плодове.
Те ловят термити с дълги тревни стъбла и използват листа, за да почистват мръсотията по телата си; пръчки, за да чистят зъбите си: листа, за да гонят мухите; сдъвкани листа, за да попиват вода от дърветата; пръчки и камъни, за да ги хвърлят по котки, змии и враждебно настроени шимпанзета.

Зъболекарството и лечителството също имат еквивалент при тях

В Гомбе начинаещата зъболекарка - шимпанзето Беле, използвала клонки, за да почисти зъбите на млад мъжкар, докато той си държал устата широко отворена.

В друг случай тя успешно извадила зъб - издърпала инфектирания зъб на пациент, който лежал неподвижно с отметната назад глава и широко отворена уста.

В изследователския институт на Сентръл Уошингтън Юнивърсити млад мъжкар използвал клонка, за да почисти рана на крака на един от своите събратя. Шимпанзетата също взаимно си почистват струпеите.

Освен това шимпанзетата никога не изоставят умиращите. След като едно женско шимпанзе в Гомбе било нападнато от група мъжкари, дъщеря й седяла до смазаното й тяло с часове и гонела мухите, докато майка й умряла. Но тя не е оставила листо, клонка или камък като знак за смъртта й.

Само слоновете „заравят" своите мъртъвци, като покриват с клони главите и раменете им.

Преди шест милиона години прадедите ни, живели по дърветата, вероятно са имали и развит етикет. Днес шимпанзетата дават подаръци от листа и клонки на по-висшестоящите от тях. Те им се покланят. Поддържат приятелство и се движат с тях.

Ръкуват се, докосват се един друг успокояващо, потупват се по задниците, както правят футболистите.

Стискат зъби и разтеглят устни в „човешка" нервна социална усмивка.

Мръщят се, цупят се и устройват сцени. А също редовно се грижат един за друг, почистват треви или боклуци от косата на другия точно както ние махаме конец от нечий пуловер.


...

Дали последните ни роднини, обитавали дърветата, са живели в общности както шимпанзетата?

Дали са се съюзявали, защитавали границите си и воювали със съседите си, което е постоянно занимание на днешните хора?

Дали са мислели в перспектива, използвали ли са пръчки, за да търсят мравки, помагали ли са си при лов за месо и поделяли ли са си плячката?

Изглежда логично.

Някои може да са били начинаещи лекари, други войници. Сигурно са си правели лоши шеги, като са поливали вода или събаряли клони върху нищо неподозиращ другар, защото шимпанзетата обичат да се шегуват и да си правят номера.

Някои от нашите прадеди сигурно са били сериозни, други изобретателни, някои срамежливи, други смели, някои открити, други вглъбени в себе си, някои търпеливи, други подли или дребнави - каквито могат да бъдат хората и всички маймуни.

Може и да са имали и чувство за семейственост.

Шимпанзетата, горилите и всички висши примати редовно правят връзка между майка, сестри и братя.

Вероятно са давали подаръци на приятелите си, плашели са се от непознати, черпели са се с връстниците си, кланяли са се на висшестоящите, целували са любовниците си, вървели са ръка за ръка и са си държели ръцете и краката.

Несъмнено те са изразявали обич, веселие, раздразнение и много други емоции чрез лицето си, с кикот, въздишки и викове.

И, разбира се, са прекарвали много време седнали в гората, като са се докосвали, галели, прегръщали, почиствали боклуци и листа един от друг, играели са си с децата си, с приятелите и любовниците си.

Може би са изчезвали с партньор за няколко дни или седмици в гората, за да правят секс в уединение.

Може би някои дори са чувствали обожание към този временен партньор или тъга, когато сафарито приключвало.
Най-вероятно е обаче сексът да е бил безразборен.
Преди шест милиона години децата са израствали под грижите на майката и нейните приятелки.

„Бащата", „съпругът", „съпругата", нашата репродуктивна стратегия на серийна моногамия и тайни прелюбодеяния не е била още развита при маймуните.

Вероятно е обаче, сцената да е била готова и актьорите също.

Скоро нашите „прадеди” щели да бъдат прокудени от рая, в земята Нод на изток от "The big bang".

...