четвъртък, 15 март 2012 г.

Сътворение

...




И на мен не ми се вярва, че съм произлязла от някакъв сперматозоид, преодолял егати препятствията с неимоверни усилия да се посади в почвата на мама, ама ето ме на! Че той не може да се види с простото ми око… Виждам го само в бялопихтиестата купчина сперматозоидна амброзия... а често и не го виждам, но на вкус не е чак толкова лош. Да не говорим, че имам две момчета, дето баща им можеше да ги изхвърли с презерватива дето се  вика.

Изумително е как „пусковата” информация за това що за чудо съм се пръкнала, се е поместила на толкова немислимо малък „информационен носител” с невероятните качества сам да се движи. Е… сперматозоидът по-малко жив ли е от мен? Или по-прост? За вас не знам, но аз се отнасям с уважение и към майчиното яйце! 'Баси яката базова програма съм получила от СВЪРЗВАНЕТО НА ТИЯ ДВЕТЕ – предали са ми необходимата информация, която сама си прави „хардуера” и сама си дописва „програмата”, а може да я променя и да я усъвършенства.

Вярва ли ми се – не вярва, пред очите ми се случва. И после... какво ме интересувало кое било първо – яйцето или „пишката” (тук да се чете и алегорично  – като флашка).

Някой помни ли кое беше първото – хардуера или софтуера?  Кога? Преди да създадем хардуера, който програмирахме в главите си или след това? Нали мозъкът ни – един друг „хардуер”, който е „програмиран”, програмира?

И аз това ви питам?

Сега… че мога сама да си ъпгрейдвам програмата и да си (ги) избирам, да ги създавам и сътворявам, да им задавам дизайна, в граници, ама достатъчно широки, дава ли ми основания да се дуя пред „вселенската невронна мрежа”… от която съм немислимо малък, ако ще и важен елемент, да й се перча, че съм голямата работа… само защото съм осъзнала, че и аз мога да (я) програмирам?! 

Питате ме кой е по-важният – невронът или нервната система, която в крайна сметка няма как да я има, ако и невронът го няма, защото е мрежа от неврони?

Не знам. Сигурни ли сте, че това е въпрос? На мен ми прилича на отговор.

Какво, кое ми дава основания да очаквам "глобалната вселенска невронна мрежа" да ми решава и да ми се занимава с ежедневните проблеми, които си имам на „хардуерно” и „софтуерно” измерение, само защото така или иначе и нейните зависят в известен смисъл от моите и само защото така или иначе го прави, но на друго системно ниво. 

Моите си проблеми мога и трябва да си ги решавам преди всичко с моя инициатива и с отговорното си участие. Нали това ми е работата, остава и нея да не върша.

Въпроси, въпроси и пак аз да им отговарям...

Мислим, че можем хем да ядем тортата, хем да си я пазим, защото ако пък ни върже… ехей! Това отдавна още Екзюпери го забеляза, но не ми се вярва тази пубертетска позиция Земята и Вселената да ни я изтърпи още дълго. До кога ще ни чака да пораснем и да си поемем отговорността?


Затова гледам да разсъждавам практично. Вместо да се чудя какъв ми е смисъла, се опитвам да разбера мога ли да съм полезна. И решавам, ей така доброволно избирам да ОПОСРЕДСТВАМ информационния поток, циркулиращ във Вселената, за да осъществявам координиращото си предназначение, чрез способността си да се свързвам и да изграждам стабилни връзки с другите неврони.

След като съм създадена като събираща, извличаща, обработваща, съхраняваща и предаваща информация за целите на планирането, координирането и контролирането на единното цяло от "неврони" – "невронната мрежа", що да не участвам отдадено?

Относно тока. 

Да… от физична гледна точка мислите ми са електрически ток. Но от същата физична гледна точка преди да се превърнат в ток те са и механични вълни и всякакви други вълни… които чрез сетивата ми, приемащи  огромния поток информация от средата, се преобразуват в електрични сигнали. Сетивата ни са „входовете”, чрез които постъпва информацията от външния и вътрешен свят, за да се обработи от специализираните за целта центрове на нервната ни система, така че организма ни да получи своята необходима за оцеляването му „картина за света” с цел да й реагира адекватно отговарящо и себесъхраняващо. Чрез сетивата си и нервната ни система сме свързани – помежду си, с телата си, с Земята… с Вселената…

Изследвах електрическата мрежа на апартамента ми и установих, че тя не може да сътворява светове, нито да общува дори на нивото, на което бактериите го правят.
То от гледна точка на физиката и аз, и слънцето сме изградени от атоми, но това основание ли е да се заключи, че аз съм произлязла от слънцето, ей така по пряка линия – като кокошката от яйцето… като яйцето от кокошката, само защото слънцето е по-старо от мен? Вярно е, свързани сме… аз поне – жизненоважно с него, но нямам данни то по някакъв начин да зависи от мен. Целият биологичен живот на земята е свързан със слънцето и помежду си.

Същото е и с въпроса за яйцето и кокошката. Как ще ви прозвучи, ако някой каже, че човекът е мозък? Можем ли да кажем, че човекът е мозък? Или че е сърце. Ако спре сърцето – ебем ти мозъка. Ако мозъкът изчатка - сърцето е на доизживяване. Кое е по-важното от двете?
Аз съм по-важната, разбира се.  И по какво се разбира?
На какво отгоре някои мислят, че може да се каже, че „невронът” няма нужда да се пъне, защото нищо не зависело от него, понеже той „мозъкът “ бил за това, за да му мисли.
Все едно да се върнем на оня въпрос, който опитва да преброи дяволите на върха на иглата, един вид да почнем пак с глупостите.

Мозъкът ли е произлязъл от невронът или неврона от мозъка? И кой от кого е зависим? Не е сериозно, нали? Нищо чудно, ако аз съм „неврон”  – “Интелигентната информационна система”, координираща  Вселената да е „мозък”. Защо тогава да не може да се каже, че аз съм „се появила” по неин образ и подобие, както и обратното би било логично.

Аз съм се пръкнала от един сперматозоид и съм започнала да нараствам в съвсем друго нещо. Не ви приличам на сперматозоид, нали? Различно от сперматозоида нещо съм, което някога е било и сперматозоид, но което има способността да се саморганизира и да създава сперматозоиди, както и други неща. Даже мога да мисля, нищо че не ми личи. И това, че съм се появила ЧРЕЗ едно „семенце” само по себе си доказателство ли е, че семенцето е моето начало или че вече аз съм се случила, с което и моя предстоящ растеж е ясен и предопределен?

До някъде… Може би…

Но аз съм „и оркестъра, и музиката”. Мога и да си свиря, и да звуча, да създавам инструментите, чрез които да звуача… мога... да се случвам предвидимо и изненадващо, съ-творена и съ-творяваща, ясна и неясна, объркана, просветлена… преди всичко трудна за описване и не чак толкова.
Аз сме – Ти съм.

...

Как функционира Вселената като система, като единно Цяло? Каква е функцията на биологичния живот в единното системно цяло Вселена? Каква е системната функцията на интелигентния биологичен живот на Земята? А на човекът, който е единствения вид на земята, който има способността да мисли системно, да създава – сътворява изкуствена среда, който има способността да избира от множеството възможности и да поема отговорност за изборите си?
Вселената е единно – цяло. Вселената е система. Вселената е единно системно цяло.
Какви видове системи има? Как функционират, как функционира Вселената като система, заедно с всичките си подсистеми, тези до нивото на кварките - до нивото на струните? Как всички тези системи, подсистемите им, градивните им елементи, някои, от които изглеждат толкова различни, колкото различни ни изглеждат чернитите дупки спрямо щипалките напр. си взаимодействат и по какви закони? И как тези закони преминават едни в други, така че да не прекъсват информационната циркулация поддържаща единността на системата?

Възможно ли е да има излишни елементи в еднa саморегулираща се система и тя – системата да ги създава и поддържа (еволюцията им) като излишни, като функционално ненужни за поддържането на системните си процеси и защо би хабила енергия за това?

Ако е възможно, защо съществуват тези елементи и защо системата ги създава и поддържа растежа и еволюционното им развитие?

Възможно ли е да има функционално ненужни елементи в една саморегулираща се система, която е единно цяло, ако ще и тези елементи да са нищожно малки в сравнение с цялото й? Нима размера на бактериите, спрямо размера на биоединството на Земята да омаловажава тяхната безпорно доказана роля за поддържането и опазването на системния баланс на биоединството на Земята?

Каква е функционаланата, не само структурната разлика между така наречените жива и нежива материя,  които на квантово ниво изглеждат с еднакъв строеж?

Каква е функционалната, не само структурната разлика между човека и маймуната, които биологично споделят почти 99 % от гените си?

Каква е функционалната, а не само структурната същност на гените като съществен елемент от информационната система свързваща и опосредстваща системното биоединство на Земята?

Това са въпроси, на които си струва да търсим отговори, независимо, че тези отговори ще ни водят до нови въпроси.








....








...