...
...
Колкото и случайно да се е появила тази карта в ръката ми,
взаимно сме се избрали. Дълго я разглеждах, мачках я в потната си длан, смесвах я с
другите, хвърлях я ужасена или отчаяна с надеждата да се отърва от лепкавото й
присъствие, докато не забелязах, че е татуирана в сърцето ми. Това обясняваше,
иначе невъзможното, че колкото и да се старая
да я избегна, посегнех ли към тестето, винаги само нея изтеглях волю или неволю. Не разбирах, докато не повярвах в лудостта, че и тя ме избира, за да осъзная, че една и съща карта може да е
жокер, пас, просто ход към неизвестното или портал към следващото ниво на играта.
